Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./25.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9456 по описа за
Производството е образувано по
предявени
от Л.Е.Е., **********, постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Бакалов САК, срещу Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес:
***, осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД, чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите
от 10 000 лева, представляваща главница по Договор за
заем от 06.04.2011г. и 3056
лева обезщетение за забава за периода
30.07.2012г. до 31.07.2015г., ведно
със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба
в съда. В условията на евентуалност да му заплати
сумата в размер на 10 000 лева, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната
лихва от датата на предявяване
на исковата молба в съда.
Ищецът обосновава предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения: на 06.04.2011г. между страните бил сключен устен договор
за заем. По силата на сключения договор, ответникът поел задължение да върне
заетата сума в размер на 10 000 лева в срок до 30.07.2011г.. Към настоящия
момент заетата сума не е върната. Невръщането в срок на заетата сума,
представлява неизпълнение на задължението на заемателя
по договора. Поради забавата на ответника, последният дължи и обезщетение за
забава в размер на 3056 лева за периода 30.07.2012г. до 31.07.2015г.. В
условията на евентуалност, счита, че ответникът се е обогатил неоснователно със
сумата в размер на 10 000 лева, поради което същата подлежи на
възстановяване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Моли,
предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по спора
в негова полза.
В предоставената му възможност, в рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Оспорва по основание и размер исковете. Оспорва наличието
на сключен между страните договор за заем. Твърди, че претендираната
сума му била предоставена по указания на ищцата за предаването й на трети лица,
което и сторил. Моли за отхвърляне на исковете.
В хода на проведените по делото съдебни заседания,
страните поддържат изразените позиции по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на твърденията си, че претендираната
сума, произтичаща от договор за заем е предаденана
ответника, ищецът представя Преводно
нареждане за кредитен превод №9010Р00110960054 от 06.04.2011 г.. От същото е
видно, че Л.Е.Е. е наредила плащане в размер на 10000 лева по сметка с титуляр Г.Л.
в „Юробанк И Еф Джи България“. Като основание за
превода е посочено „заем в срок до 30.07.2011г.” с пояснения „съгласно устно
споразумение”.
От извлечение
от банкова сметка *** Л.Е. от Търговска банка Д АД, представляващо Отчет по сметка от
дати: 31.07.2015г., 05.08.2015г., 06.08.2015 г. и
07.08.2015г., е видно, че на 07.08.2015г. е постъпила вноска в брой от
Г. Л. в размер на 300.00 лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото
съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия състав на договора
за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа
определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е
видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто
фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите,
които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на
договора за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ,
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя
/Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай се твърди, че е сключен договор за заем в устна форма, което
не съставлява пречка за установяване на неговото наличие предвид на липсата на
законово изискване за форма. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване
на предаването на заемната сума като елемент от фактическия състав на договора
за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване
на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на
последния. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й
със задължението за връщане от заемателя, е доказване
на договора /Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV
г. о., ГК/.
В аспекта
на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че между страните
по делото е възникнало правоотношение по договор за
заем, по силата на който
Е. е предоставила на
Л. сумата 10 000 лева, която последният се е задължил да
върне в срок до м.30.07.2011г.. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема
и поемането на задължение за неговото
връщане, както и предаването на сумата в държане на Л., по делото се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства. В този смисъл възникването
на права и задължения по договор
за заем между
страните се установява пълно и главно, доколкото договорът изисква предаване на определена
сума и поемане на задължение за
връщането й на заемодателя.
Представеното преводно нареждане от 06.04.2011г. установява
факта на предаване на парична сума от ищеца на ответника, размера на сумата и
точната дата на която е предадена.
Приложеното извлечение от
банковата сметка на Л.Е. с дата 07.08.2015г., може да се приеме за доказателство за
извършено частично погасяване по договора за заем със сумата от 300 лева, което
съдът приема за извънсъдебно
признаване на дълга.
Видно е, че след датата на
исковата молба /03.08.2015г./ на 07.08.2015г. е постъпила вноска в брой от Г. Л. в размер
на 300.00 лв, без посочване
на конкретното задължение, което погасява, главница или лихва.
Въпреки предоставената му възможност, ответникът не
ангажира допуснатите в негова полза гласни доказателства, поради което недоказани
останаха твърденията му, че ищецът е представил сумата, за да я предаде на
трети лица.
Въз основа на горното, съдът приема за доказано
съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на
която ответникът дължи връщане на заетата сума.
Доказателства за плащане на целия размер на сумата от ответната страна,
включително в хода на процеса до приключване на съдебното дирене, не са
ангажирани.
Ето защо съдът намира, че главният иск е доказан и следва да се уважи в размер от 9700 лева,
ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното
й изплащане. За разликата над 9700 лева до предявения размер от
10 000 лева подлежи на отхвърляне, поради следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, при
постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това
означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на част от претендираните суми.
Ищецът признава, извършеното на
07.08.2015г. плащане по договора за заем на сумата в размер на 300 лева. Поддържаната от ищеца поредност на
погасяване по чл.76, ал.2 ЗЗД не се прилага в случаите, когато кредиторът има
две еднородни задължения, за заплащане на главница и на обезщетение за
забавено плащане /вж решение № 111/27.10.2009 год. на
ВКС по т.д.№ 296/2009 год., I т.о.,
ТК, постановено по чл.291, т.1 ГПК/. Погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД
настъпва само при задължение за лихва, имаща характер на възнаградителна
такава – чл. 240, ал.2 ЗЗД /Решение № 48 от 25.01.2000 г. по гр.д. № 1065/1999 г.,
Решение № 1276 от 08.10.1999 г. по гр.д. № 577/1999 г., Решение № 266 от
12.06.2006 г. по т.д. № 832/2005г.; Решение № 149/12.10.2010г. по в.т.д. №
336/2010г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 209/15.07.2013г. по в.т.д. №
277/2013г. на Апелативен съд - Варна/. Претендираното акцесорно вземане
в настоящото производство има обезщетителна функция и
не следва да се квалифицира като лихва по чл.76, ал.2 ЗЗД. Поредността
в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се
определя от правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД. Задължението за главница се
явява по-обременително в сравнение с обезщетението за забавено изпълнение. На
посоченото основание, извършеното плащане на 07.08.2015г. на сумата от 300 лева
валидно погасява част от главния дълг.
Основателен се явява акцесорният
иск с правно основание чл.86 ,ал.1 ЗЗД
в претендирания размер. Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ответникът се е задължил да
върне на ищеца сумата в размер на
10 000 лева, на посочената в платежното нареждане дата – 30.07.2011г.. Налице
е частично плащане след предявяване на
иска – на 07.08.2015г.. От 30.07.2011г. ответникът изпада в забава. Ищецът
претендира обезщетението от по-късна дата - 30.07.2012г. Размерът на
обезщетението за претендирания период от 30.07.2012г. до 31.07.2015г., изчислен
с програмен продукт Апис финанси възлиза на 3059.84
лева. Предвид диспозитивното начало, искът следва да
бъде уважен в претендирания размер от 3056 лева.
Поради горните изводи, съдът не дължи произнасяне по
предявените в условията на евентуалност искове.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед направеното изрично искане, на ищеца следва да се присъдят
разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК възлизат общо на 2323
лв., в това число 523лв. държавна такса и 1800 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат. По
отношение на сумата от 1800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е направено
възражение за прекомерност от ответника, което съдът намира за основателно
съобразно фактическата сложност на делото, като следва да бъде намалено до
размера на 1300 лева, който размер е малко над минималния предвиден в чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, сумата от 9700 лева /девет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща главница по Договор за заем от 06.04.2011г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.08.2015г. до
окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД,
чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за сумата над 9700 лева до предявения размер от 10000 лева, поради
извършено след датата на исковата молба частично плащане.
ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, сумата от 3056 /три хиляди и петдесет и шест лева
/лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 10000 лева за периода от 30.07.2012г. до
31.07.2015г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, сумата от 1823 лв. (хиляда осемстотин двадесет и три лева),
представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: