Р Е Ш Е Н И Е № 172
Гр.Попово,06.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповски районен съд, в публично
заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1013 по описа на 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.203 от Закона за водите, вр.
с чл.43, ал.2, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, изд. от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, вр. чл. 60, вр. чл. 48 от ЗН и по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.40, ал.1,изр. второ от Наредба №4 от 14.09.2004 г
Ищецът „Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Р. твърди в исковата си молба, че ответника е наследник на А.С.Т., б.ж. на гр.П..
Наследодателят бил титуляр
на партидата за ВиК услуги, открита за имот находящ
се в гр.П ***, и на същия били предоставяни В и К услуги, като същият се считал
за потребител на ВиК услуги, с абонатен № 0272015.
В периода от 31.08.2017 г. до 28.02.2018 г. от
абонатен № били потребени В и К услуги, за
които съгласно чл. 33 от ОУ, били издадени 7 броя ежемесечни фактури, както
следва: фактура № **********/31.08.2017г., фактура № **********/ 30.09.2017г.,
фактура № **********/31.10.2017г., фактура № **********/30.11.2017г., фактура №
**********/28.12.2017г., фактура №**********/30.01.2018г. и фактура
№**********/28.02.2018г.
Ползването на имота се установявало от карнети
- на хартиен носител с период от 15.03.2017г. до м.03.2018г., видно от който на
редица места били поставени подписи на потребител.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ било предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 - дневен срок от датата на
фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 44 от същите
се дължало обезщетение в размер на законната лихва.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се
моли за решене, с което ответника М.С.
да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 449.81лв., от които главница в размер на
380.70лв. - незаплатени в срок 7 броя ежемесечни фактури за потребени ВиК услуги, от
абонат №0272015, на адрес:гр.П ***,
и сумата 69.11 лв.- лихва за забава, за периода от
30.09.2017г. до 18.11.2019г.. Претендират се направените по делото разноски.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен
представител, който по същество пледира за уважаване на предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника М.Х.С. ***Р. от ТАК,
който оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани.
Особеният представител на ответника счита, че липсвало точна индивидуализация
на вземането по основание и размер, тъй като се претендирали 7 отделни
вземания, за 7 отделни периода с отделни главници и лихви. Не ставало ясно
каква точно лихва ищеца претендира. Твърди, че фактурите не били връчени на
ответника, поради това не бил започнал да тече и срок за плащането им. От това
не се дължала и лихва. Оспорва, че отразените във фактурите количества не били
реално доставени. В приложения карнет нямало подпис на потребител за
най-големите количеста-29,45 и51 куб.м.ползвана вода. Освен това счита, че
тъй като ищеца едва сега предявил
претенциите си към ответника, то част от твърдяното вземане било погасено по
давност, тъй като се касаело за периодични плащания. Във връзка с изложеното,
моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан.
Редовно призован
за с.з. се явява назначения особен
представител на ответника, който поддържа изцяло депозирания отговор и моли
съда да отхвърли така предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че А.С.Т. е бил потребител на ВиК
услуги, предоставени от ищеца на адрес гр.П ***. Няма спор, че за това
лицето има открита партида при ищеца, абонатен №272015 на
посочения по горе адрес. Това се установява и от приложеното по делото молба-декларация
от 30.03.1999г.
От представените писмени доказателства-извлечение от карнетна (отчетна)
книга, се установява, че за периода от 15.03.2017г. – до м.02.2018г. от този аб.номер,
на посочения адрес ежемесечно е отчитано потребление на вода, като на места има подпис на живущи на адреса.
Въз основа на отчетените количества вода, ищцовото дружество е издало следните фактури: фактура № **********/31.08.2017г. за 3 куб.м. вода, за отчетен период 20.07.2017г.-14.08.2017г. на стойност 10.29лв., фактура № **********/ 30.09.2017г. за 3 куб.м. вода, за отчетен период 14.08.2017г.-14.09.2017г., на стойност 10.22лв., фактура № **********/31.10.2017г. за 29 куб.м. вода, за отчетен период 14.09.2017г.-16.10.2017г., на стойност 98.09лв., фактура № **********/30.11.2017г. за 2 куб.м. вода, за отчетен период 16.10.2017г.-16.11.2017г., на стойност 6.72лв., фактура № **********/28.12.2017г. за 45 куб.м. вода, за отчетен период 16.11.2017г.-13.12.2017г., на стойност 150.16лв., фактура №**********/30.01.2018г. за 2 куб.м. вода, за отчетен период 13.12.2017г.-17.01.2018г., на стойност 6.62лв. и фактура №**********/28.02.2018г. за 51 куб.м. вода, за отчетен период 17.01.2018г.-21.02.2018г., на стойност 167.71лв.
Видно
от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх.№ 319К/09.12.2019г. се установява, че А.С.Т. е починал на
16.02.2018г., като след смъртта си е оставил за наследници следните лица-Л.А.М.-дъщеря;
Х.Х.С.-син, поч. на
26.10.2007г. и наследен от Е.Х.С. и М.Х.С.. Мехти Х.С.-син
по.на 22.10.2001г. и наследен от Х.М.Х..
От
приложената справка от АВ се установява, че А.С.Т.
на 01.06.2009г. е продал на М.Х.С. само
втори етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща
се в гр.П ***, като продавача си е
запазил правото на ползване върху този жилищен етаж, до края на живота си. През
2015г. А.С.Т. се е отказал от това свое право, а на 26.07.2018г. М.Х.С. се е разпоредил с този имот като го е продал
на Н.С.П..
Именно
във връзка с това, с определение от 14.08.2020г.
производството по делото е
прекратено поради оттегляне на иска, по отношение на трима от ответниците
по делото- Л.А.М. ***, Е.Х.С. *** и Х.М.Х.
***, и същото е продължило само по отношение на М.Х.С. ***.
От ищцовата страна са приложени и ОУ за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г.
от КЕВР за утвърждаване на цени на ищцовото дружество
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими,
а разгледани по същество се
явяват и основателни по следните
съображения:
За основателност на исковете, дружеството – ищец следва да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с наследодателя на ответника, както и че е имал качеството на
клиент /потребител с №0272015 /, т.е. да
установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.П ***,
както и че през процесния период ответникът е имал качеството
потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на
потреблението, както и качеството на наследник.
От събраните по делото доказателства, съдът счита, че
качеството на потребител на ответника се доказва по несъмнен начин. Няма спор,
че същата е наследник по закон на А.С.Т.,
като същия е бил и титуляр на правото на
собственост. Видно от приложената справка от АВ този имот е придобит от него
още през 2009г, и от този момент
нататък, същия има качеството на потребител като титуляр на правото на
собственост по отношение на имота. Няма
доказателства по делото друг освен
него и наследодателя му да е
ползвал имот.
В конкретния случай между
страните не съществува спор, че през търсения период от време същите са били
обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да
предоставя на ответника-потребител услугите по водоснабдяване и канализация в
качеството му на потребител на услугите по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, а последният – да
заплаща тяхната стойност. Според чл.8 от цитираната наредба за наличието на
валидно облигационно отношение между страните е достатъчно публикуването на
общи условия, предложени от оператора. По делото са приложени въпросните общи
условия, които преповтарят посочената от съда Наредба. Влизането им в сила не е обусловено от писменото приемане
на потребителите.
Според чл.3,
ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните
и канализационните системи, потребители на
услугите на ВиК са:
1.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30-40 от
същата наредба.
Потребителите физическите лица се идентифицират по посочените в чл. 59, ал.1,
т.2 от ОУ данни- ЕГН, постоянен адрес, адрес на имота, телефон и др.идентификационни данни се извършва
съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако
потребителя доброволно е подписал декларация за
предоставянето им. ВиК операторът открива партида с
потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно чл. 33
от ОУ ВиК оператора издава ежемесечни фактури при
наличие консумация и/или служебно
начисляване на количества. Потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях за ВиК
услуги в 30- дневен срок след датата на
фактуриране, като възражения срещу определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено пред оператора в 30-дневния
срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
От доказателствата
по делото се установява, че ответникът не само е наследник, но е и собственик на водоснабдния имот, следователно същият е потребител на
услугите по смисъла на общите условия.
След преценка на конкретните
договорености между страните, съдът
приема, че до този имот реално е доставяна и потребена
вода, за процесния период. Този извод на съда се
налага от приложените по делото доказателства. Конкретните количества на потребената питейна и на отведената вода се определят въз
основа показанията на индивидуален водомер, който потребителят следва да постави
в имота си. Тези показания следва да бъдат отчитани месечно от представител на
оператора и остойностявани според действащите за момента цени на същия. Според
чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. Същото е предвидено и в чл.22, ал.4 от ОУ.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета
съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.,
то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден
документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена
дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с формална доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието
на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от
ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на
показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи
за определяне на дължимите суми. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора
до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите,
се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител,
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение
при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по
отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е
съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за
извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 24, ал.3 от Общите условия при невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. При липсата на данни за това съдът приема, че ответника С. не е възразил
срещу начина на отчитане и начисляване на потребено
количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е
отразено в представеното копие от карнета. Няма доказателства, за това
водомера на ответника да е бил стар или нефункциониращ.
След анализ на събрания по делото
доказателствен материал съдът приема, че ищецът е предоставял на ответника, услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за
собствения му обект, и същия ги е получавал,т.е. реално ги е ползвал, за процесния
исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадените фактури с
отразените в индивидуалния карнет за лицето количества услуги. В случая от
представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата за имот
на адрес-гр.П ***, се установява, че за периода за отчетен период 20.07.2017г. до 21.02.2018г по партидата на абоната са издадени 7 бр.
фактури за доставяни в имота на ответника ВиК услуги.
Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е
изпълнил поетото в чл.33, ал.1 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на
дължимата сума за предоставените през месеца ВиК
услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в
електронен вариант, които съдържат номер на фактура, дата на издаване, период
за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към
конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ
няма поето задължение нито за подписване, нито
за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може
да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква
изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.33, ал.3 от ОУ, според която абонатът дължи заплащане
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, в който срок потребителя има право и на
възражение срещу определената дължима сума. При наличието на уговорен срок за
плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да
изпадане длъжника в забава. Същевременно от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест за това, не се ангажираха
доказателства да са извършени плащания по фактурите за потребена
питейна вода, приложени към исковата
молба.
От изложеното дотук, съдът приема
за безспорно установено по делото, предвид наличието на валидно облигационно договорно
правоотношение между ищеца и ответника през процесния
период, по силата на което „ Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Р. е извършило услуги по доставка
на питейна вода, като за ответника е
възникнало задължението да заплати цената на същите. Когато длъжникът не
изпълни точно своето задължение, тогава възникват правните последици от
неизпълнението. Съгласно
разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на
иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:
съществуване на правомерен юридически акт, от който възниква задължението;
пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника
- длъжник; реалното изпълнение да е възможно. По делото е установено, че е
възникнало едно парично задължение в тежест на ответника, чието реално
изпълнение е възможно, и е в интерес на кредитора - ищец. В конкретният случай съдът счита,
че предвид неизпълнението на длъжника в лицето на ответника по делото, то вземането на кредитора
консумирана и незаплатена вода по 7 бр. фактури, издадени за отчетен период 20.07.2017г.
до 21.02.2018г., в размер на 380.70лв., е изцяло доказано по основание и размер.
По основание и размер е доказано и вземането за лихва за забава за периода 30.09.2017г. – 18.11.2019г., в размер на 69.11лв.,
доколкото изрично в чл.44 от ОУ на ищцовото дружество
е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи и обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. С
оглед на установеното по горе от съда и основателността на главното вземане, то основателно се явява и акцесорното
такова за лихва за забава.
В отговора на исковата молба, особения представител на ответника е направил
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по
отношение на част от дължимите главница и лихва. Задължението
на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл.
111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер,
тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай обаче
се претендират вземания за отчетен
период 20.07.2017г. до 21.02.2018г., поради което към датата на подаване на
настоящата ИМ-20.11.2019г. те не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл
предвидения тригодишен срок. В този смисъл това възражение се явява
неоснователно, и предявените искове са
изцяло основателни по размер, и като такива подлежат на уважаване.
Предвид
този изход на делото ответника следва да
заплати на ищеца и направените в това производство разноски в
размер на 505.00лв., от които 50.00лв. за заплатена д.т., 300.00лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, 150.00лв. за заплатено възнаграждение на особен
представител и 5.00лв. за заплатено съдебно удостоверение, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.-Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр.Р ***, представлявано от С.Р.И. СУМАТА 380.70лв. (триста и осемдесет лева и 70ст.)-главница представляваща стойността
на предоставени ВиК услуги, за отчетен период 20.07.2017г. до 21.02.2018г, по 7 бр. фактури,
издадени за периода от 31.08.2017г. до 28.02.2018г., за абонат №0272015, на адрес: гр.П ***, СУМАТА 69.11лв. (шестдесет и девет лева и 11ст.), представляваща лихва
за забава върху главницата, за
периода от 30.09.2017г. до 18.11.2018г. и СУМАТА 505.00лв. (петстотин и пет лева и 00ст.) , представляваща направени
разноски по настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: