Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 28.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 2780 по описа за 2021 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.В.М., срещу решение № 140725/06.07.2020
г., постановено по гр. д. № 60298/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с което
искът за изменение на месечната издръжка на детето К.Ц.М. е уважен частично и
месечната издръжка е увеличена от 70 лв., на 250 лв., считано от 18.10.2019 г.,
в разликата над 200 лв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част
е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като са изложени съображенията за това.
Въззиваемата страна К.Ц.М.,
действащ чрез неговата майка и законен представител М.И.М., в срока за отговор
на въззивната жалба, не е подал отговор.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 140725/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 60298/2019 г., СРС,
ІІІ ГО, 149 състав е изменил размера на определената със съдебно решение №305/12.01.2011
г. на Районен съд-Благоевград, ГО, 3 състав по гр. д. № 20101210103785/2010 г.
издръжка за детето К.Ц.М. от неговия баща Ц.В.М., от 70 лв., на 250 лв.
месечно, считано от 18.10.2019 г., като е отхвърлил иска в разликата до пълния
предявен размер от 300 лв., допуснал е предварително изпълнение на решението, в
частта му относно издръжката и е осъдил ответника да заплати държавна такса за определената издръжка по
сметка на СРС в размер на 259,20 лв. и сумата от 50 лв.- разноски на насрещната
страна.
Въззивника навежда доводи, че по делото не са събрани доказателства за нуждите
на детето и възможностите на бащата да дава издръжка в определения размер, че
съдът е дал ход на делото при нередовно призоваване на ответника, че съдът не
се е произнесъл по доказателствените искания на страната.
Наведените доводи са частично основателни- относно нередовното
призоваване на ответника за първото по делото открито съдебно заседание и след
направено от него възражение относно призоваването, е дал ход на делото, както
и относно непроизнасяне относно направените от него доказателствени искания.
Задължението за издръжка към ненавършило
пълнолетие дете от неговия родител е безусловно. Предмет на производството по
чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на
нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за
основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване
потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия
баща.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е
присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение
на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищеца е основал
иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил
мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на 70 лв. към
настоящия момент са изминали повече от единадесет години, детето е пораснало,
поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за
съществуване и социално-културно развитие.
При определяне размера на дължимата
издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и
възможностите на въззивника. Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
изводи и препраща към тях.
Видно от представеното пред първата
инстанция удостоверение, за месеца, от който започва процесния период, бащата е
получил брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. –
така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), в размер на
1588,11 лева, а през следващите два месеца е имал средномесечен осигурителен
доход в размер на 1287,66 лв.(лист 48 от делото на СРС). Майката на ищеца за
четирите месеца от релевантния период, за който са представени доказателства, е
имала средномесечен осигурителен доход в размер на 2317,55 лв.(лист 47 от
делото на СРС).
Размера
на месечната издръжка е съобразен с възрастта на детето, което не е новородено
(за да бъде определен минималния размер за месечната му издръжка) и освен
обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните му
потребности, има социални, образователни
(включително заплащани извънкласни обучения-лист 6 и лист 82 от делото на СРС)
и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му
развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум,
което е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната
издръжка на детето.
Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за
малолетното дете е дори под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за
детска издръжка.
Настоящата инстанция приема, че
определения от първоинстанционния съд размер на издръжката е съобразен с
действителните нужди на детето от финансови средства, включително и с оглед
представените доказателства за реално извършени разходи за занимания на детето
(курс по математика и по английски език) за които са необходими допълнителни
финансови средства.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че
за цялостната издръжка на детето К. е необходима месечно сумата от 500 лева.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители,
обстоятелството, че бащата има задължение за издръжка и към друго малолетно
дете-Виктор, роден на *** г., както и че преките и непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка му, настоящата
инстанция, счита, че Ц.В.М., следва да поеме сума в размер на 250 лв. от
месечната издръжка на детето К.. Останалата сума, необходима за издръжката на
детето, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства
в нея, въпреки полаганите преки грижи за К..
От така установената фактическа
обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното
решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства, мотивирал е настъпването на предвидените в закона предпоставки
за увеличаване размера на определената издръжка, дължима от бащата на детето и
размера на увеличаването й.
И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на първоинстанционното
решение в атакуваната му част.
Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
Никоя от страните не е
направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се
произнася относно тях.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140725/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 60298/2019
г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав в обжалваната му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.