РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д а
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание
на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР И.
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Тодорка
Недева и прокурора ……, разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.ч.х.
дело №775 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда №121 от 22.08.2019 г. по
н.ч.х.д. №917/2019 г. на РРС подс. Т.Т.А. е бил признат за невиновен в това, че на 25.07.2017 г.
е приписал престъпление на И.Д.И., в качеството му на длъжностно лице, по повод
изпълнение на службата му, като деянието е извършено публично и е
разпространено чрез средствата за масова информация, поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за осъществен
състав на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1
и т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.
С присъдата бил отхвърлен изцяло
предявеният от тъжителя И.Д.И. граждански иск – за сумата от по 1
лев-обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпила въззивна жалба от тъжителя И.Д.И.. В жалбата се сочи, че атакувания
акт е необоснован, моли се същия да бъде отменен, като от страна на въззивната
съдебна инстанция бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият А. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден, а гражданският иск –
уважен . Претендира се за осъждане на подсъдимия и за направените от страна на
частния тъжител разноски в производството.
С тъжбата не се иска събиране на нови
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание жалбоподателят моли
присъдата на РРС да бъде отменена като неправилна
и необоснована по
подробно изложените в жалбата и допълнението към нея съображения. Конкретизира,
че неправилно контролираната съдебна инстанция е приела липсата на умисъл в
деятелността на подсъдимия. Мотивира се с обстоятелството, че по всички жалби
на подсъдимия е имало произнасяния и същият е бил осведомен надлежно за
резултатите от тях и в този смисъл полицейските началници (в частност
тъжителят) не са прикривали същите. Сочи още, че част от постановените актове
във връзка със сигналите му са били атакувани от подс.
А. и при всички произнасяния не е било констатирано основание за повдигане на обвинение или дисциплинарно
санкциониране на тъжителя И.. Твърди още, че е бил наклеветен в три отделни
направления и счита, че с оглед това целта на подс. А.
е била да го опозори пред обществото.
Моли оправдателната присъда да бъде
отменена и РОС да постанови нов акт, с който подс. А.
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Убеждението на
контролирания съдебен състав по фактите е формирано на основата на анализ на
събраните по делото доказателствени материали – показанията на св. Б., заверени
копия от заповед № 8121К-4375/27.10.2016 г. на МВР, справка за висящи преписки
срещу подсъдимия от ОП Добрич, справка за висящи ДП срещу подсъдимия от ОД МВР
Добрич, преписка № 396/2012 г. на ОП Добрич, справка от Софийска градска
прокуратура, постановление за отказ от образуване на наказателно производство
от Софийска градска прокуратура от 04.05.2017 г., постановление на РП Добрич от
24.03.2011 г. за отказ от образуване на наказателно производство, постановление
за прекратяване на пр.пр.917/2011 г. на РП Добрич, резолюция от 15.06.2011 г. на
прокурор при РП Добрич по пр.пр. 1564/2011 г., преписка № 1135/2012 г. на ОП
Добрич, ДП № 74/2012 г. по описа на ПИП при ОД МВР Добрич, ДП № 25/2016 г. по
описа на ОСлО при ОП Добрич, преписи от постановление
на РП Девня от 29.07.2016 г., постановление на ОП Варна от 11.10.2016 г. и 2
бр. разписки, справка № 8121р-38687/30.10.2015 г., заповед №
8121з-1131/14.09.2015 г., отговор, преписка № 2288/2012 г. по описа на РП
Добрич, подадени жалби/сигнали от Т.А., ведно с материалите от извършените проверки,
запис на CD-R, съдържащ интервю от подс. Т.А., дадено на 25.07.2017 г. пред Информационна
агенция Добруджа, запис на CD-R, съдържащ интервю от подс. Т.А., дадено на 25.07.2017 г. в предаването „Часът на
Милен Цветков” по „Нова телевизия”,.
Изброените и обсъдени от първата
съдебна инстанция доказателствени материали са еднопосочни. Същите са
достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз
основа на тях се установява, че към 2011-2012 г. частният тъжител И.И. заемал длъжността Началник на ТЗ „БОП“-Добрич. Впоследствие,
към месец юли 2017 г., със Заповед №8121К-4375/27.10.2016г. на Министър на МВР той
временно (за срок от 1 година) бил назначен на длъжността Началник първа степен
на Първо РУ при ОД на МВР – Добрич.
През периода 2011 г. – 2016 г.
подсъдимият Т.А. депозирал множество жалби и сигнали срещу различни лица от гр.
Добрич и околностите му с твърдения за извършени от тяхна страна престъпления
засегнали негови права и законни интереси. Проверките по тези сигнали
приключвали при липса на доказателства за осъществени престъпни състави.
Междувременно през месец юли 2017 г. той бил призован в качеството на свидетел
от служители на Специализираната прокуратура по досъдебно производство
станалото известно в обществото като „Суджукгейт“.
На 25.07.2017 г. пред журналисти
от „Информационна агенция Добруджа“ подс. А. дал
интервю, в което посочил, че по повод извършена спрямо него измама,
извършителят бил прикриван от полицията, изричайки следното: „Пускал съм много жалби, но всичко се
прикриваше на местно ниво от полицейски началници.“ На въпрос на
интервюиращия : „Кои?“, подс.А. отговорил: “От
ОД на МВР – И.Н.И., И.И. – черния, който е сега на Първо
РПУ началник…“
На същата дата – 25.07.2017 г. в
предаването „Часът на Милен Цветков“ по „Нова телевизия“ подс.
А. заявил: „…Притискали са ги чрез НАП-а,
става въпрос чрез директора на НАП-а и полицейски служители, тука началника на
Първо РПУ И.И., на икономическа полиция са замесени –
И.Н.И. и цялото ръководство на икономическа, с притискане на фирми и съответно
искане на някакви пари като такса спокойствие. Така ми се предаде от мен от
други лица…. Значи преди няколко дни, доколкото знам, е упражняван натиск на
това момче със суджука, за да си оттегли жалбите и другите, които са подали, да
се размине работата“. На въпрос на водещият предаването: „Кой му е упражнявал натиск?“, подс. А. отговорил: „Ами
не мога да кажа, защото не съм запознат точно с фактите. Говори се, че от
полицията, просто, ръководството на Първо РПУ, на икономическа, значи там са
притискали определени лица, които явно са избягвали плащане на ДДС и така
нататък и са ги притискали да се отчитат явно финансово и материално …“.
Тъжителят И.И. се почувствал засегнат от казаното
от страна на подс. Т.А..
Първоинстанционният съдебен състав е изградил фактическите си изводи въз
основа на гласните доказателствени източници (показанията на св. Б.), ведно с
писмените и веществените такива, отчитайки липса на противоречия в приобщената
доказателствена съвкупност. Този доказателствен извод на първата съдебна
инстанция, касателно безпротиворечивостта на
приобщените доказателства се възприе и от въззивния съдебен състав. Последното
от своя страна per argumentum
a contrario от
предписанията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не налага прецизната съпоставка и
анализ на отделните доказателствени източници.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Т.Т.А.
не е осъществил състава на повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 вр.
чл.147, ал.1 от НК.
Съгласно чл. 147 ал. 1 от НК клеветата е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление. В случая обект на престъплението са обществени отношения,
осигуряващи неприкосновеноста на доброто име на
човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
От обективна страна на първо
място е необходимо конкретно да се назове пострадалия, от конкретно физическо
лице, като изпълнителното деяние е разгласяване на позорно обстоятелство за
пострадалия устно или писмено, чрез
довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно
обстоятелство. Специален се явява текста в случай, че съобщените обстоятелства
покриват признаци на престъпление, неизвършено от пострадалия. В настоящия случай повдигнатото с тъжбата обвинение навежда твърдение за
осъществено изпълнително деяние по втората, уредена от закона хипотеза.
Съпоставено с инкриминираните в
тъжбата изрази и настоящият въззивен състав, както и
контролирания достигна до извод, че тези изрази не съставляват приписване на престъпление, което само по себе
си води до несъставомерност на извършеното и налага постановяване на акт с
оправдателен диспозитив.
В допълнение към изложеното от
РРС, въззивният съдебен състав следва да посочи, че за да е съставомерно деянието по този
текст от наказателния закон, е необходимо от обективна страна да е приписано
престъпление на пострадалия, което да не е било извършено. В тъжбата се
поддържа, че с възпроизвеждане на изразите в двете интервюта (конкретно
индивидуализирани по-горе) подс. Т.А. е набедил
тъжителят И. в извършване на престъпление.
На първо място, както беше посочено
и по-горе, в производството пред РРС, по изискуемия от процесуалния закон
несъмнен и категоричен начин е било доказано, че подс.
А. на два пъти в различни медии конкретно е изрекъл следните изрази: 1. „Пускал съм много жалби, но всичко се прикриваше
на местно ниво от полицейски началници.“ На въпрос на интервюиращия : „Кои?“, подс.А.
отговорил: “От ОД на МВР – И.Н.И., И.И. – черния, който е сега на Първо РПУ началник…“ и 2. „…Притискали са ги чрез НАП-а, става въпрос
чрез директора на НАП-а и полицейски служители, тука началника на Първо РПУ И.И., на икономическа полиция са замесени – И.Н.И. и цялото
ръководство на икономическа, с притискане на фирми и съответно искане на
някакви пари като такса спокойствие. Така ми се предаде от мен от други лица….
Значи преди няколко дни, доколкото знам, е упражняван натиск на това момче със
суджука, за да си оттегли жалбите и другите, които са подали, да се размине
работата“. На въпрос на водещият предаването: „Кой му е упражнявал натиск?“, подс. А.
отговорил: „Ами не мога да кажа, защото
не съм запознат точно с фактите.Говори се, че от полицията, просто,
ръководството на Първо РПУ, на икономическа, значи там са притискали определени
лица, които явно са избягвали плащане на ДДС и така нататък и са ги притискали
да се отчитат явно финансово и материално …“.
Тук следва да се отбележи, че
законът изисква изрично приписването на престъпление да съставлява конкретно
твърдение, че е бил реализиран конкретен престъпен състав. Твърдението трябва
да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващият
като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти – обективно и
субективно осъществяващи признаците на определен престъпен състав. Следователно,
за да е осъществена клеветата от обективна страна, е нужно да е разгласено (да
е посочено ясно и точно) обстоятелство, което съставлява престъпление.
Изпълнително деяние „припише“, отнесено до лицето, което извършва действието,
изисква приписващия да съобщи свои твърдения; такива, които изхождат от него
лично и зад които той застава с думите си, претендирайки че знае, че тези
обстоятелства са факт.
Все в насока обективната
съставомерност на извършеното по този текст от закона е необходимо още приписаното
престъпление да се характеризира с необходимата конкретика,
а не да бъде изразено общо и абстрактно, без разбира се да се изисква разбира
се неговата квалификация. Изискването за конкретика
на приписаното престъпление настоящият въззивен състав
извежда най-напред на база разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК, предвиждаща, че
подсъдимият не се наказва, ако докаже истинността на разгласените обстоятелства
или приписаните престъпления. Ако бъде прието, че приписването на престъпление
по абстрактен начин, без необходимата конкретика по
отношение на основните съставомерни белези е престъпление по смисъла на чл. 147 НК, то възможността тъжителят да докаже истинността на изнесените данни и
извършеното престъпление става обективно невъзможно, тъй като следва да бъдат
доказвани истинността на абстрактни, а не конкретни факти.
В конкретния случай по отношение
на първия инкриминиран израз, въззивният съдебен състав както и първостепенния
констатира липсата на анализираната по-горе конкретика
в изявлението на подс. А. досежно извършено от страна
на тъжителя престъпление – време, място на реализиране на деянието (деянията),
признаци, които да са обективно и съставомерни по някой текст от наказателния
закон. Касае се за абстрактно твърдение за „прикриване
на жалби“, което съответно, както е посочил и първоинстанционният съдебен
състав не съставлява конкретно престъпление. Би могло да се разсъждава
евентуално за внушение за реализиране на някакво (някакви) престъпление (я) по
служба по смисъла на чл.282 от НК от страна на тъжителя И., но изявлението е
дотолкова абстрактно, че не би могло да покрие изискванията на закона за
съставомерност на извършеното. В
обобщение, касателно отразеното в интервюто на подс. А.
пред „Информационна агенция Добруджа“, обвинението е повдигнато всъщност за това, което той, при това вероятно, е искал да каже или да внуши. Последното е
психически процес и както нееднократно и теорията и практиката приема, не може
да се инкриминира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи
на доказване. Той не може да бъде осъден за вложения „смисъл” на изложението му
от страна на тъжителя, за изводи и разсъждения (част от които субективни оценки
на обективни факти).
По отношение на вторите
инкриминирани изрази, съдът констатира отново липсата на обективна
съставомерност по следните съображения: Твърди се, че с казаното от страна на подс. Т.А., както следва: „…Притискали са ги чрез НАП-а, става въпрос чрез директора на НАП-а и
полицейски служители, тука началника на Първо РПУ И.И.,
на икономическа полиция са замесени – И.Н.И. и цялото ръководство на
икономическа, с притискане на фирми и съответно искане на някакви пари като
такса спокойствие.“
Извън посоченото по-горе за
липсата на конкретика, което на общо основание важи и
за това му изложение пред медиите, следва да се посочи, че в разглеждания
случай, подсъдимият А. не е приписал престъпление на тъжителя И. и на друго
основание. Конкретно с това си интервю той не е разгласил собствени твърдения и
неколкократно е направил изрични изявления, че това,
което съобщава са чужди твърдения („така
ми се предаде от мен от други лица“), заявил е, че не може да е категоричен
в изложението си от фактическа страна, доколкото не е запознат конкретно и това
което пресъздава е следствие на възприети от негова страна слухове (…не мога да кажа, защото не съм запознат
точно с фактите. Говори се, че от полицията, просто, ръководството на Първо
РПУ, на икономическа...). От цялото съдържание на проведеното интервю в
предаването „Часът на Милен Цветков“ е видно, че той нито веднъж не е заявил
твърдение, че изнесените от него обстоятелства са се случили със сигурност, а
също и че не ги представил като информация, изхождаща от него, защото същата е
била сведена до знанието му от други лица. Изнесена по тази начин, информацията
съобщена от подсъдимия, дори не сочи на разгласяване на обстоятелство, за което
той да е заявил, че знае от някой друг, че със сигурност е факт. Той не е и
твърдял, че казаното му от други лица или просто дочуто е истината. Напротив - чрез
направената изрична уговорка, самият той е поставил под съмнение истинността на
станалите му известни версии. В случая, подсъдимият е свел до знанието на трети
лица съдържащата се в чужди думи информация. Всяко следващо лице възприело това
интервю, разказвайки в последствие на друго лице съобщеното от подсъдимия, ще
бъде също така опосредяващо звено, разгласявайки
чуждите, а не свои твърдения, за което съответно не би могло и да отговаря
наказателно.
Липсата на елементи от
обективната страна на състава на престъплението обуславя извод за несъставомерността на деянието, а оттук е безпредметно
обсъждането на останалите обективни признаци, на квалифициращите обстоятелства,
както и на елементите от субективната страна на престъпния състав.
В обобщение постановявайки
присъда с оправдателен диспозитив първоинстанционният съд е постановил правилен
и законосъобразен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.
Законосъобразни се явяват и
доводите на контролираната съдебна инстанция касателно предявената и приета за
съвместно разглеждане гражданска претенция - предвид акцесорния
характер на същата и съответно липсата на деликт
законосъобразно тя е била отхвърлена като неоснователна.
При цялостна
служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №121 от 22.08.2019 г. по н.ч.х.д. № 917/2019 г., РРС, НО, 11-ри
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.