Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 132
Гр.Ловеч,
22.05.2009 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в публичното заседание на седми май две хиляди и
девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.В.
при секретаря З.К. и с участието на прокурора С.И.
като разгледа докладваното от съдия М.В. Гр. дело № 186 по описа за 2007 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.64 ал.1 т.3 от СК.
Постъпила е искова молба от Т.П.Г. ***
против Ц.Т.Г. ***. В нея излага, че имал сключен граждански брак от 10.10.1964
год. с В. Б. Г., която починала на 19.12.2003 год. От брака си нямали деца,
поради което си осиновили дете – ответницата Ц.Т.Г.. Осиновяването било
допуснато с решение от 03.05.1973 год. по гр.д. № 255/1973 год. на РС-Троян. С
покойната му съпруга дълго се подготвяли да си осиновят дете, с което да
осмислят техния живот от една страна, а от друга – да дадат шанс в живота на
някое изоставено дете. След осиновяването приели ответницата като тяхно рождено
дете, полагали всички грижи за нея, тъй като имали към нея морално задължение
да я отгледат, възпитат и оказват помощ в живота. В едни момент ответницата си
създала свое семейство, но те със съпругата му били вече стари и не могли да й
помагат, както на нея й се искало. Въпреки всичко правели възможното внучката
им да се чувства добре при тях като нейни баба и дядо. Дъщеря им имала добър
брак, но се развела. След смъртта на съпругата му дъщеря му установила връзка с
друг мъж, от когото започнала силно да се влияе и вероятно под негово
въздействие напълно се откъснала от него. Мислел, че причина за отчуждението е
само разликата в поколенията, но се убедил, че дъщеря му го ненавижда, отнася
се към него със злоба и омраза.
През месец юни 2007 год. настъпил пълен
срив в отношенията им, след като осиновената му дъщеря подала жалба в полицията
срещу него, че е изнасилвал и блудствал в продължение на четири години и
половина с нейната дъщеря, неговата десетгодишна внучка Р.. Дори дъщеря му си
позволила да води внучката му в предаване по телевизия “Канал “ 3, където
участвувала в предаването “Неудобните” на Маргарита Михнева. В предаването бил
очернен като изнасилвач и на други деца, опасен човек за цял Троян. На базата
на доказателствата, но след като станал за срам на целия град, а и пред
зрителите на “Канал” 3, прокуратурата отказала да образува предварително
производство срещу него. След като целта на осиновената му дъщеря е да го вкара
в затвора, да го унищожи психически и физически, както и да направи невъзможна
всякаква връзка между него и внучката му, за него създадената връзка следствие
от осиновяването е напълно изчерпана от съдържание и следва да бъде прекратена.
Налице е провинение от страна на осиновената, изразяващо се в пълно отчуждение
и набедяване в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.64 ал.1 т.3 от СК,
отношенията между тях като осиновител и осиновен са напълно разстроени и няма
начин да бъдат поправени. Затова моли да бъдат призовани на съд и след
доказване основателността на иска съдът да постанови решение, с което прекрати
осиновяването, допуснато с решение от 03.05.1973 год. по гр.д. № 255/1973 год.
на РС-Троян, с което е осиновил ответницата при условията на пълно осиновяване.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и чрез процесуалния си представител адв.А. поддържа исковата си молба на
изложените в нея основания. Подробно съображенията си излага в представената
писмена защита.
Ответницата по делото се явява лично и
чрез процесуалния си представител адв.П. моли съда да постанови решение, с
което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че е
извършила тези действия единствено само в името на уплашеното малолетно дете,
което многократно се е оплаквало за това, което прави дядо му с него. По
отношение на това, дали е извършила тежко провинение по отношение на баща си
категорично говори съдебния акт по наказателното дело, с който тя е оневинена.
Подробно съображенията си излага в представените писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Ловеч моли съда да постанови решение, с което уважи исковата молба.
Счита, че от данните по делото се установява, че отношенията между страните са
влошени и не съществуват отношения между родител и дете. Ответницата е приела,
че баща й е извършил грубо сексуално отношение с нейната дъщеря, което е
направила обществено достояние, като по този начин е уронила достойнството му.
РП-Троян е счела, че не следва да образува наказателно производство, което
налага извода, че такива данни са безпочвени. Налице е едно тежко провинение по
отношение на ищеца, връзката е нарушена и тя е само формална.
От приложените по делото доказателства:
решение от 03.05.1973 год. по гр.д. № 255/1973 год. на РС-Троян, писмо изх.№
852/07 год. на РП-Троян, у-е за наследници № 43722/11.09.2007 год. на
Община-Троян, постановление от 09.08.2007 год. на ОП-Ловеч, жалба вх.№
852/06.08.2007 год., постановление от 01.08.2007 год. на РП-Троян, жалба вх.№
852/20.06.2007 год., протокол за устно съобщение от 12.09.2007 год., медицинско
направление, НОХД № 181/08 год. на РС-Троян, показанията на св.К. В., Я. Г., М.Г.,
И. Н. и К. И. и обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
С решение от 03.05.1973 год. по гр.д. №
255/73 год. ТРС е допуснал пълното осиновяване на ответницата от ищеца Т.П.Г. и
съпругата му, която е починала на 19.12.2003 год. видно от представеното у-е за
наследници № 43722/11.09.2007 год. на Община-Троян.
На 26.06.2007 год. ответницата Ц.Т. като
майка и законна представителка на дъщеря си Радостина Павлова Събева е подала
жалба до Районна прокуратура-гр.Троян, в която твърди, че К. П. В., К., който
живее в бл.12 на ЖК”Лъгът” и баща й Т.П.Г. са имали сексуални отношения с Р. С..
С постановление от 01.08.2007 год. на
РП-Троян е отказано образуването на досъдебно производство и прекратена
преписка вх.№ 852/2007 год. Същото е обжалвано от ответницата и с постановление
от 09.08.2007 год. на ОП-Ловеч е отменено постановлението на РП-Троян, с което
е отказано образуването на досъдебно производство и преписката върната РП-Троян
за извършване на допълнителна проверка с оглед данни за престъпление по чл.149
ал.1 от НК.
С постановление от 14.08.2007 год. на
РП-Троян е образувано досъдебно производство № 393/07 год. по описа на РПУ на
МВР-гр.Троян срещу неизвестен извършител за това, че през лятото на 2007 год. в
гр.Троян извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на Р. П. С., ненавършила 14 години – престъпление по чл.149 ал.1 НК.
По делото е приложен и протокол за устно
съобщение за извършено престъпление от 12.09.2007 год. от който е видно, че Ц.Г.
е подала устно съобщение по РПУ-Троян за това, че дъщеря й Р. С. е била
изнасилена от Т.П.Г..
С влязла в сила присъда № 3/04.02.2009
год. по ВНОХД № 187/08 год. на ЛОС е отменена присъда № 50/07.10.2008 год. по
НОХД № 181/08 год. на ТРС и постановена друга, с която подсъдимата Ц. Т. Г. е
призната за невиновна в това за времето от 27.08.2007 год. до 21.09.2007 год. в
гр.Троян при условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на
властта – дознател А. М.С. от ОД”Полиция”-Ловеч като свидетел по досъдебно
производство № 393/07 год. по описа на РПУ-Троян, образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.149 ал.1 от НК устно съзнателно потвърдила
неистина на 27.08.2007 год. по ЧНД № 419/№7 год. по описа на РС-Троян с думите:
“В края на месец април……. пред блока ме посрещнаха децата С., П./П./, А. и
сестрата на П.. Те ми казаха, че са видели как К. е хванал дъщеря ми и я дърпа
за косата, пипа я по гърдите и я пипа по
срамните части…..Отидохме където работи К. в заведението “При братята”. Децата
дойдоха и пред него казаха, че са видели и няма какво да отрича. Твърдяха, че закача и други деца…..При
разговора в заведението той потвърди, че е пипал детето и ми обеща за в бъдеще
да не я закача. След това пак я беше закачал……Имам съседка Д., която също е
свидетел, тя присъства на разговора, който проведохме с К. пред заведението,
където работи. Тя каза, че е видяла К., че я пипа “по цицките” и отпред. Била е
на терасата и е видяла….К. В., мъжът с който живях 8 години на семейни
начала….Всяка нощ, след като заспя, той е ходил при нея. От четиригодишна
възраст……Баща ми, който е осиновител – Т.П.Г., той също е имал сексуални
контакти с нея. Заплашвана е да се съблича. След отказ е казвал, че ще я убие
или ще убие мене….”, както и в това на 21.09.2007 год. устно съзнателно да е
потвърдила неистина с думите:”На следващия ден…..Т. и К. са влизали в
апартамента…….И са правили едновременно секс с нея, като са ползвали
презервативи……На следващия ден петък,…дядо й дошъл и пробвал да влезе, но
видял, че ключът е сменен. Т. влязъл в комшията Б.. Б. през страничния прозорец
е влязъл в апартамента да търси ключ от вътрешната страна на бравата” и
оправдана по повдигнатото обвинение по чл.290 ал.1 пр.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
При така приетата за установена
фактическа обстановка и с оглед изложените в исковата молба твърдения, явяващи
се основание за предявения иск, същият следва да се квалифицира по чл.64 ал.1
т.3 предл.1 от СК – тежко провинение, т.е. виновно поведение на осиновената,
довело до дълбоко разстройство в отношенията с осиновителя. Тежко провинение по смисъла на закона е
налице тогава, когато е резултат на една
съзнателна дейност на една от страните, в случая - ответницата. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените от него в исковата молба провинения от нейна
страна и тяхното отражение върху осиновителната връзка. В случая съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства води до извода, че от страна на
ответницата е налице тежко провинение, което дълбоко е разстроило отношенията
между страните. Подаването на жалби в полицията от страна на Ц.Г. срещу ищеца,
в които твърди, че последният е изнасилвал и блудствал с малолетната й дъщеря Р.
в продължение на четири години, безспорно са довели до срив в техните
отношения. От данните по делото по
безспорен начин се установява, че първоначално РП-Троян е отказала образуването
на досъдебно производство, а в мотивите на постановлението от 09.08.2007 год. на
ОП-Ловеч е посочено, че извършената проверка се явява непълна само по отношение
действията на К. Д., но не и на посочените от Г. в жалбата от 26.06.2007 год. К.
П. В. и ищеца Т.П.Г., което е послужило като основание за отменяне на
постановлението на РП-Троян и връщане на преписката за извършване на
допълнителна проверка. Образуваното впоследствие с постановление от 14.08.2007
год. на РП-Троян досъдебно производство № 393/07 год. срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.149 ал.1 от НК е приключило със
заключително постановление с мнение за
предаване на съд на ответницата Ц. Г. за извършено от нея престъпление по
чл.290 ал.1 от НК. Или това налага извода, че до настоящия момент няма влязъл в
сила съдебен акт, с който ищецът да е признат за виновен и осъден за извършено
от него престъпление по чл.149 ал.1 от НК. Без значение за правилното решаване
на спора е обстоятелството, че по посочено по-горе НОХД № 181/08 год. на
РС-Троян Г. е била оправдана. Разбираема е загрижеността на ответницата като
майка и предприетите от нея действия след споделеното от дъщеря й, но следва да
се отчете и факта, че след подаденото от
нея устно съобщение на 12.09.2007 год. и
освидетелстването на дъщеря й в нейно присъствие /протокол от 13.09.2007 год.,
л.61 от т.ІІ на дознание 393/07 год. на РПУ-Троян/, когато в резултат на
извършения гинекологичен преглед е установено, че няма следи от насилие,
хименът е в цялост и няма разкъсвания, последната отново участва в предаването
“Неудобните”, излъчено по Канал 3 на 17.10.2007 год. и твърди, че ищецът е
блудствал с дъщеря й Р.. От показанията на разпитаните по делото св. К.В., Я. В.,
М. Н. и И. Н. се установява, че до юни месец 2007 год. отношенията между баща и
дъщеря са били нормални и не е имало конфликти. Ищецът е помагал на семейството
й, а детето е било привързано към дядо си и никога не е странило от него. В
показанията си св.К. В. твърди, че след като разбрал за какво го викат в
полицията, Т. бил “премазан”. След излъченото на 15.08.2007 год. първо
предаване в “Неудобните” по Канал З според показанията на св.В., В. и Н. ищецът
се е чувствал много зле – психически и
емоционално, отслабнал е видимо, плакал, притеснявал се как ще гледа хората и
ще обясни на тези, които не го познават, че няма вина, срам го било да върви по
пътя. От тези доказателства следва извода, че ищецът се е чувствал наскърбен от
дадената публичност в национален ефир на техните взаимоотношения и предаването,
в което той за пореден път е набеден за извършено от него престъпление по отношение
на малолетната му внучка, което не отговаря на истината. Безспорно това
разстройва отношенията между страните, от месец юни 2007 год. те не са правили
опити да изяснят конфликта между тях и търсили контакти. При тези данни
настоящата инстанция приема, че с оглед конкретните индивидуални качества на
ищеца, неговия характер и манталитет, провинението на ищцата е тежко по смисъла
на чл.64 ал.1 т.3 предл.1 от СК, тъй
като е засегнала честта и достойнството му в обществото, което съществено
засяга осиновителното отношение.
В показанията си св.К. И. излага факти,
касаещи поведението на ищеца спрямо нея, което не е предмет на настоящето
производство и съдът не следва да ги обсъжда в тази им част. В тях тя твърди,
че веднъж видяла „Т. прегърнал детето и му бърка под панталонките и то врещи, и
Т. го хваща за дупето…”, но защо да се меси в чужди работи. Съдът счита, че не
следва да кредитира нейните показания с оглед на влошените й отношения с ищеца,
а и те противоречат на останалите събрани и обсъдени по-горе доказателства.
Показанията на св.Иван Николов, който живее на съпружески начала с ответницата
и безспорно не е безпристрастен от изхода на делото съдържат факти, които той
узнал от малолетната Р., но не и от негови непосредствени впечатления, поради
което съдът също не им дава вяра. Наличието на вирусни брадавички при детето,
предавани по полов път, не могат да обосноват извода, че те са резултат от
отношения между дядото и внучката, тъй като липсват доказателства в тази
насока. Ето защо съдът не приема становището на пълномощника на ответницата, че
при уважаване на иска ще е налице злоупотреба с право, тъй като според правния
принцип „никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение”, тъй като в конкретния случай няма доказателства за такова от страна
на ищеца.
Настоящата инстанция изцяло споделя
становището на пълномощника на ищеца, че и житейски не е логично и нормално
майката да продължава да държи и иска човекът, който счита че е блудствал и
изнасилвал дъщеря й, да бъде неин баща.
Поради изложените съображения съдът
намира, че предявения иск е основателен и доказан, осиновителната връзка е
опразнена от съдържание и продължава да съществува само формално, тъй като
между страните не съществуват отношения като между родител и дете, поради което
следва да бъде прекратена.
При този изход на процеса ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на сумата 282.00 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.64 ал.1 т.3
предл.1 от СК осиновяването на Ц.Т.Г. *** с ЕГН ********** от Т.П.Г. *** с ЕГН **********,
допуснато с решение от 03.05.1973 год.
по гр.д. № 255/73 год. на РС-Троян при условията на чл.61 от СК.
ОСЪЖДА Ц.Т.Г. *** с ЕГН ********** да
заплати на Т.П.Г. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на сумата 282.00 лв.
Препис от решението след влизането му в
сила да се изпрати на Община-Троян за отразяване на промяната в акта за
гражданско състояние, като осиновителят се заличи като родител на осиновената,
която възстановява името преди осиновяването й.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: