№ 17834
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20211110141350 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 435 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗД „***“ АД да заплати на „***“ ЕООД сумата от
18 196.86 лева (след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК)-
регресно вземане за заплатено от „***“ ЕООД обезщетение за вредите, причинени при
осъществен от него в периода от 06.02.2020г. до 10.02.2020г. международен сухопътен
превоз на товари- шест броя автомобили, от ***, за който превоз е съставена ЧМР
товарителница № 754257/1, отговорността за обезщетяването на които била обезпечена от
ЗД „***“ АД по силата на сключен с ищеца договор за имуществено застраховане
„Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № ***/30.01.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1981.59 лева (след допуснато изменение на размера на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща обезщетение за забава, начислено върху
регресното вземане за периода от 17.06.2020г. до 13.07.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на сключен със ЗД „***“ АД застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица № ***/30.01.2020г., последното се съгласило да
обезпечава отговорността му за вреди по товари при извършван от него международен
сухопътен превоз при условията на Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR)- Конвенцията. Твърди, че в периода на действие на застрахователния
договор- за времето от 06.02.2020г. до 10.02.2020г., извършил превоз с влекач „Мерцедес
Актрос 1836“ с рег. № СВ 4063 МВ и автовоз- ремарке към него „Кесборер Супертранс“ с
рег. № 8589 ЕС на фабрично нови автомобили от ***, за което била съставена международна
товарителница № 754257/1, в която не били отбелязани констатирани при натоварването
евентуални забележки по превозваните МПС. При пристигането им в местоназначението
получателят констатирал увреждания по шест от автомобилите- два от тях били със счупени
задни стъкла, а останалите четири имали надрасквания и вдлъбнатини, причинени от
падалите върху тях парчета стъкла. Възложилото превоза на увредените при същия
автомобили дружество- „****“ ЕООД, било обезщетено от ищеца- превозвач, като
удовлетворяването на претенциите на увреденото лице в общ размер на 18 196.86 лева било
1
извършено чрез прихващане на задължението на превозвача с негови вземания от „****“
ЕООД, за което бил съставен протокол за прихващане № 16/09.11.2020г. По изложените
съображения превозвачът „***“ ЕООД поискал от застрахователя на отговорността му да му
възстанови заплатеното в полза на правоимащото лице обезщетение, което ответникът
отказал да стори, тъй като приел, че се касае за фабричен дефект на превозвания товар, а с
това- за непокрит по застраховката риск. По изложените съображения в настоящото
производство се претендира заплатената от ищеца в полза на увреденото лице сума, ведно
със законната лихва, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че в случая се касае за
изключен съгласно сключения между страните застрахователен договор и приложимите към
него общи условия риск, като цитира в тази връзка клаузите на чл. 6, ал. 2, т. 7, т. 9 и т. 11 от
тези общи условия, съгласно които от застрахователното покритие се изключват вреди,
възникнали поради груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и
умишлено на застрахования, негови служители или други лица, които го представляват или
чиито услуги са използвани при извършването на превоза; вреди, настъпили поради
фабричен (производствен) дефект на товар, каквато счита, че е причината за счупването на
задните стъкла, което, от своя страна, довело до одраскванията по останалите автомобили;
както и вреди, настъпили поради особените свойства на някои видове товари, застрашени от
цялостно или от частично изгубване поради разпиляване, изтичане, изпаряване, естествена
фира, или повреда като счупване, ръжда, изсушаване, гниене, спичане, свиване,
ферментация, самозалепване. Във връзка с последното се позовава и на разпоредбите на чл.
17, пaр. 4, б. „г“ и пар. 2 от Конвенцията, съгласно които превозвачът не отговаря за вреди,
породени от естеството на някои стоки, застрашени от цялостна или частична загуба, и се
освобождава от отговорност за вредите- резултат от присъщ недостатък на стоката. В
условията на евентуалност спрямо така изложените доводи поддържа, че в случая е налице
основание по чл. 408 КЗ за отказ да изплати търсеното обезщетение, доколкото счита, че ако
се приеме, че товарът не е бил добре укрепен, т. е. че превозвачът не е взел мерки за
предпазването му съобразно уговореното в чл. 4, т. 4, б. „в“ от общите условия на
застрахователя, ще се касае за неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
предвидено в същия, което е значително с оглед интереса на застрахователя и което е довело
до настъпване на застрахователното събитие.
Независимо от изложеното, счита, че в случая са налице основания и за изключване на
отговорността на застрахования превозвач спрямо увреденото лице на основание
разпоредбите на чл. 17, пар. 4, б. „а“ и пар. 2 от Конвенцията, съгласно които превозвачът не
отговаря, ако вредата се дължи на ползване на отворени, непокрити с брезент превозни
средства, както и на причини, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, от
които не е могъл да преодолее, каквато причина счита, че е попадането на камъчета или
други подобни предмети върху превозваните автомобили.
В условията на евентуалност спрямо всички така изложени доводи и възражения
оспорва иска по размер, считайки, че евентуално дължимото от него обезщетение следва да
бъде намалено с размера на уговореното между страните за всеки превозван автомобил
самоучастие в размер на по 300.00 лева. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 435 КЗ ищецът следва пълно и главно
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи следните материални
предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване между страните на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка, имащ за предмет отговорността
2
на ищеца в качеството му на превозвач на товари, действало към датата на извършване на
процесния превоз; 2/ настъпване по време на превоза на процесния товар на вредоносно за
него събитие- покрит съгласно условията на застрахователния договор риск, за обезщетяване
на вредите от което отговорност носи превозвачът; 3/ удовлетворяване на увреденото лице от
страна (за сметка) на превозвача.
Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: съществуването към
датата на извършване на превоза на процесните автомобили на действително
застрахователно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
обезпечил отговорността на превозвача за вреди по товари, настъпили при извършван от
последния международен сухопътен превоз с конкретния товарен автомобил „Мерцедес
Актрос 1836“ с рег. № СВ 4063 МВ; извършен от ищеца превоз на процесните фабрично
нови автомобили от ***.
Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства. Така, от застрахователна полица № ***/30.01.2020г. и приложимите към нея
общи условия за застраховане на отговорността на превозвача по шосе се установява, че
предмет на процесното застрахователно правоотношение с период на покритието от
30.01.2020г. до 30.01.2021г. е отговорността на ищеца в качеството му на превозвач,
извършващ с конкретно посочен в полицата автомобил- специален автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. № СВ 4063 МВ, сухопътни превози- международни или в рамките на
Република България, за цялостна или частична липса или повреда на превозваните от него
товари. Изрично в застрахователната полица, раздел „Други уговорки“ страните са се
съгласили, че отговорността на превозвача се застрахова за превози с посочения влекач, като
същият има право да тегли всички собствени и наети ремаркета.
Следователно, касае се за застраховка, чийто предмет е отговорността на ищеца,
произтичаща от неизпълнение или неточно изпълнение на задължението му по сключвани
договори за превоз да достави съответния товар до местоназначението в цялост и без
повреди, което по своята правна същност е застраховка на гражданската отговорност на
„***“ ЕООД, предназначена да предотврати увеличаването на пасива му чрез ангажиране на
имуществената му отговорност за обезщетяване на вредите, настъпили при извършван от
него сухопътен превоз. С оглед на това в случая приложима материалноправна уредба
спрямо процесното застрахователно правоотношение се явяват разпоредбите на чл. 429- чл.
435 КЗ. В този смисъл са решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС, както и решение № 27/29.07.2016 г. по т. д. N 2415/14 г. на ВКС, Т. К., II Т. О, в
което е прието, че „договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с
предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на
стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му
дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност"“.
Предмет на този вид застрахователен договор е рискът от възникване на отговорност на
превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди,
които не могат да бъдат предварително определени.“
Както бе изяснено, не е спорно между страните, а и се установява от приобщените като
писмени доказателства заявка- договор с реф. № 079/06/2020 и международна
товарителница № 754257/1, че по възлагане на „****“ ЕООД ищецът е извършил превоз на
осем фабрично нови автомобила с марка „Дачия Дъстър“ и номера на рамите, както следва:
***, които е натоварил в Румъния на 06.02.2020г. и е разтоварил в местоназначението им-
Република Италия, на 10.02.2020г., както и че превозът е извършен с автовоза, посочен в
процесната застрахователна полица като автомобил, отговорността за вреди при превозите с
3
който е предмет на застрховката. Следователно, процесният превоз е извършен въз основа на
сключен между ищеца и „****“ ЕООД договор за превоз на товари, по отношение на който,
доколкото се касае за международен автомобилен превоз, приложение намират нормите на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Не е спорно между страните и правнорелевантното обстоятелство, че при
натоварването им превозваните вещи са били без недостатъци, като данни, а и твърдения в
противен смисъл не са налице по делото, както и че при пристигането им в Република
Италия получателят на автомобилите е констатирал увреждания по шест от тях- МПС с
номера на рамите, както следва: ******** ***. Последното се установява от приобщените
като писмени доказателства и неоспорени ЧМР- товарителница, в която в графа 13 са
посочени 6 от превозваните МПС чрез номерата на рамите им, както и зоните, в които при
разтоварването им е констатирано да са увредени, протоколи за щети от разтоварен адрес- л.
225- л. 235 от делото, отправено от възложителя на транспорта „****“ ЕООД уведомление
до ищеца за щета по процесната тарнспортна заявка- договор с реф. № 079/06/2020, както и
от представените по инициатива на ищеца фактури, респ. оферти за ремонт за всички сочени
като увредени автомобили, пришити на л. 85- л. 99 и л. 302- л. 305 от делото.
Наред с това, наличието на уврежданията по процесните автомобили при
разтоварването им в Република Италия се установява и от показанията на свидетеля Г. Н. П.-
водач на товарната композиция при извършването на превоза. Същият изяснява, че
извършил превоз на чисто нови автомобили марка „Дачия“, които натоварил в Румъния и
разтоварил в Италия, като по пътя- в Хърватска, камионът, който управлявал, се счупил.
Изяснява, че ремаркето на композицията, на което били натоварени автомобилите, било на
два етажа, като по пътя се счупил винт на етажа, при което горното ниво на ремаркето
паданало върху колите, които били на долното ниво. Уточнява, че в резултат от пропадането
на второто ниво се счупили задните стъкла на две от колите, които се намирали на това
ниво, а парчетата счупени стъкла падали на долния етаж, поради което при пристигането му
в Италия по автомобилите от долното ниво също били описани увреждания- одраскани
калник, врата, капак, таван. Свидетелят твърди, че камионът, с който пътувал, бил стар и
неподдържан, че имал нужда от ремонт, за което преди превоза уведомил управителя на
ищцовото дружество. Изрично уточнява, че при натоварване на автомобилите болтовете
били на мястото си, но след аварията установил, че ги няма, били паднали, поради което, за
да продължи превоза, обезопасил ремаркето, поставяйки клинове отстрани на същото, за да
не може вторият етаж на ремаркето да пада по- надолу.
Прецененявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените
показания за правдоподобни, доколкото същите са ясни, житейски логични, вътрешно
непротиворечиви, а и доколкото достоверността на изложените от свидетеля твърдения
относно начина на настъпване на уврежданията по процесните автомобили се потвърждава
от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл.
202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи. Така, в писменото си заключение, изготвено
преди приобщаване на възпроизведените гласни доказателства, експертът е изяснил, че при
транспортирането е възможно задното стъкло на МПС да се счупи от удар от твърд предмет
или от усукване на купето на автомобила. А в проведеното на 08.11.2023г. първо по делото
открито съдебно заседание и след разпита на свидетеля вещото лице изрично е изяснило, че
категорично е възможно при описаното от свидетеля пропадане на втория етаж на ремаркето
да се получи счупване на стъкла, вкл. на задните, на намиращите се на горния етаж
автомобили, в който случай следва да се приеме, че е налице усукване на купето на
превозваните на горния етаж автомобили. Ето защо, обосновано и от техническа гледна
точка се явява обяснението на свидетеля относно начина и причината за настъпване на
вредите по превозваните вещи, поради което и при липсата на каквито и да е други
доказателства, които да опровергават изложеното от свидетеля в тази насока, показанията му
4
в коментиранта част следва да бъдат възприети като истинни.
В тази връзка и за пълнота следва да се изясни, че показанията на свидетелката ****,
която работи в ищцовото дружество и е съпруга на управителя му, касаещи причината за
настъпване на процесните увреждания, не биха могли да бъдат възприети при формиране на
правосъдната воля на настоящия съдебен състав, доколкото същата излага единствено свои
предположения по този въпрос, без същите да се основават на нейни лични възприятия, тъй
като съгласно изричните й твърдения не е присъствала нито при натоварването, нито при
разтоварването на автомобилите, а е видяла процесния автовоз едва няколко дни след
връщането му в България, т.е. след като шофьорът- свидетеля Г. П., е бил обезопасил
второто ниво на ремаркето по описания от него начин. Още повече, че източник на тези
гласни доказателства е лице с безспорна икономическа зависимост от ищцовото дружество
(каквато между последното и свидетеля П. не съществува, доколкото същият вече не работи
при ищеца), а и намиращо се в близки лични отношения с управителя му, което създава
обосновано съмение за заинтерсоваността й от изход на спора в полза на „***“ ЕООД.
Ето защо, въз основа на така приобщената доказателствена съвкупност следва да се
приеме за установено, че причина за уврежданията по превозваните от ищеца фабрично нови
автомобили е установената от свидетеля П. неизправност в ремаркето, на което
автомобилите са били натоварени, настъпила по време на превоза. Поради това и при
липсата на каквито и да е доказателства при доказателствена тежест за това, принадлежаща
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и доклада по делото на ответника, за настъпили
други конкретни обстоятелства, довели до или допринесли за настъпването на уврежданията,
чието обезщетяване се претендира в настоящия процес, съдът намира за неоснователни
заявените от ответника в отговора на исковата молба доводи за изключване на отговорността
на превозвача спрямо правоимащото лице по договора за превоз, вкл. на основанията по чл.
17, пар. 2 и пар. 4, б „а“ от Конвенцията CMR. Така, по делото не се установява повредите да
са резултат от попадането на камъни или други твърди предмети върху превозваните
автомобили и/или от ползване на отворени, непокрити с брезент превозни средства- в хода
на процеса не са събрани никакви, дори и косвени данни повредите да се дължат на някое от
посочените фактически обстоятелства. Нещо повече, в хода на съдебното дирене са
приобщени доказателства за наличие на друга конкретна причина за настъпването им.
Поради това в случая не би могло да се приеме за доказано осъществяването в обективната
действителност на сочените от ответника конкретни хипотези, предвиждащи освобождаване
на превозвача от отговорност, като това е така и въпреки предвидения в нормата на чл. 18,
пар. 2 от Конвенцията облекчен ред за доказване на тези основания, доколкото според
настоящия съдебен състав презумпцията, съдържаща се в тази разпоредба, е приложима при
неустановена конкретна причина за цялостната или частична липса на товара или за
повредата по същия, какъвто настоящият случай не е.
Ето защо, в случая е налице основание за ангажиране на отговорността на превозвача
спрямо възложилия превоза за обезщетяване на вредите, настъпили по превозваните вещи
по време на превоза им, респ. на функционално обусловената от нея отговорност на
застрахователя на гражданската отговорността на ищеца. Поради това на разглеждане по
същество подлежат наведените в отговора на исковата молба доводи за осъществена
хипотеза на изключен риск съобразно приложимите към застрахователния договор общи
условия, респ. за наличие на основание за отказ да бъде възстановено процесното регресно
вземане.
В случая не се установява осъществяването на която и да е от хипотезите на чл. 6, ал. 2,
т. 9 и т. 11 от общите условия на ответника, доколкото по делото не са приобщени
доказателства уврежданията по автомобилите да се дължат на техен фабричен дефект или на
техни особени свойства, още повече, че наличието на такива не се твърди от ответника, т. е.
възражението в този смисъл е бланкетно.
5
Наред с това, макар и да се установява, че щетите по автомобилите, предмет на
процесния договор за международен автомобилен превоз, са настъпили в резултат от
неизправност, повреда в товарната композиция, стопанисвана от ищеца, не се установява
пълно и главно тази неизправност да се дължи на допусната от ищеца груба небрежност,
която в гражданското право се схваща като неполагане на грижата, която и най- небрежният,
немарливият стопанин би положил. В случая са приобщени данни, че товарният автомобил е
бил стар и недобре поддържан, без обаче да е налице конкретика относно конкретни негови
увреждания, които да са били налице към началния момент на транспорта или да са били
предвидими към този момент. Поради това, а и доколкото свидетелят П., макар да е
управлявал влекача и да е запознат с техническите му спецификации, не е специалист-
автотехник, а и твърди, че болтовете, които задържат второто ниво на ремаркето над
първото, са били на мястото си при натоварване на автомобилите, и при липсата на каквито
и да е други данни в тази насока, не би могло да се приеме, че падането им в хода на превоза
се дължи на проявена от превозвача или негов служител груба небрежност, довела до
процесното събитие. Поради това недоказано е и възражението за осъществяване в случая
на предвидената в чл. 6, ал. 2, т. 7 от общите условия на ответника хипотеза на изключен
риск- за вреди, произлезли от груба небрежност, виновно действие или бездействие, вкл.
умищлено на застрахования, негови служители или други лица, които го представляват и
чиито услуги за използвани при извършването на превоза.
Не се установява и твърдението на ответника в отговора по чл. 131 ГПК повредите по
МПС да са резултат от недоброто им укрепване, респ. застрахователното събитие да е
настъпило поради допуснато значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на
задължение на застраховащия по смисъла на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, а с това и да е
налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Още повече, че,
както бе изяснено, в случая се касае за вид гражданска отговорност, към която приложими са
нормите на чл. 429- чл. 437 КЗ, поради което хипотезите за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение следва да бъдат изведени от нормите на чл. 433 КЗ,
предвиждащи предпоставките, при които платилият в полза на увреденото лице
застраховател, разполага с регресен иск срещу застрахования. В последния смисъл Решение
№ 430 от 8.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2500/2020 г.
По изложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че в случая е
налице основание за ангажиране и на функционално обусловената от отговорността на
превозвача отговорност на неговия застраховател.
Както бе изяснено, материална предпоставка за основателност на разглежданата
претенция е застрахованият да е удовлетворил увреденото лице, като е погасил
задължението си за обезвреда, доколкото съобразно нормата на чл. 435 ГПК единствено в
този случай в негова ползва възниква регресно вземане от застрахователя на отговорността
му.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира
за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, ищецът- превозвач е обезщетил възложителя на превоза „****“ ЕООД
за вредите по леките автомобили чрез прихващане на задължението му срещу задължения на
„****“ ЕООД към него, като стойността на погасеното чрез този способ обезщетение
възлиза на сумата от общо 18 196.86 лева, в какъвто размер са задълженията за обезвреда,
префактурирани от „****“ ЕООД към „***“ ЕООД във фактури с №№
**********/08.04.2020г., **********/15.05.2020г., **********/04.06.2020г. и
**********/13.08.2020г., респ. стойността на ремонта на процесните МПС съгласно
приложените към делото фактури и оферти за ремонт.
С оглед на това и доколкото между страните не е спорно, че размерът на
6
обезщетението за процесните вреди, погасен от ищеца чрез прихващане на насрещни
задължения, е съответен на стойността на дължимото от превозвача обезщетение,
определено съобразно чл. 25 от Конвенцията, а и доколкото същият е под установения от
вещото лице по съдебно- оценителната експертиза, и при съобразяване на уговорения
между страните в застрахователния договор размер на самоучастието на застрахования от по
300.00 лева за лек автомобил, размерът на регресното вземане на последния спрямо
застрахователя му възлиза на сумата от 17 396.86 лева, до която сума предявеният иск следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Като
законна последица от частичното уважаване на иска върху присъдената сума следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая вземането на ищеца от застрахователя на гражданската му отговорност е
възникнало с изплащане, погасяване на процесното обезщетение за вредите по МПС в полза
на правоимащото лице, но за поставянето на ответника в забава е необходима покана- арг. от
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Между страните не е спорно, че ответникът е получил извънсъдебна претенция за
удовлетворяване на ищеца- превозвач преди началната дата на исковия период- 17.06.2020г.,
като от представените с исковата молба доказателства се установява, че това е и датата, на
която застрахователното дружество е отказало да възстанови в полза на „***“ ЕООД
заплатеното от последното обезщетение. С оглед на това обосновано е искането на
превозвача в негова полза да бъде присъдено обезщетение за неточно в темпорално
отношение изпълнение на паричното задължение на застрахователя за целия исков период,
чийто размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор и съобразно установения размер на главното задължение, възлиза на сумата от
1894.32 лева, до която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
Така, в полза на ищеца на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 4097.78 лева, представляваща част от сторените от него разноски за
държавна такса, депозити за възнаграждения на вещите лица и на свидетеля, както и от
заплатеното адвокатско възнаграждение, чийто общ размер, противно на поддържаното от
името на ответника, не е прекомерен, доколкото е под минималния размер, определен
съобразно материалния интерес по делото и нормите на чл. 7, ал. 2, т. 3 и § 2а ДР от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която част е
съответна на уважената част от претенциите.
Съобразно отхвърлената част от исковете на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 24.18 лева, представляваща част от
заплатения от него депозит за възнаграждение на вещото лице по САТЕ, както и от
определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 200.00 лева при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗД „***“ АД,
ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 17 396.86 лева- регресно вземане
за заплатено от „***“ ЕООД обезщетение за вредите, причинени при осъществен от него в
периода от 06.02.2020г. до 10.02.2020г. международен сухопътен превоз на товари- шест
броя автомобили, от ***, за който превоз е съставена ЧМР товарителница № 754257/1,
отговорността за обезщетяването на които била обезпечена от ЗД „***“ АД по силата на
сключен с ищеца договор за имуществено застраховане „Отговорност на превозвача“ със
застрахователна полица № ***/30.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от
1894.32 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху регресното вземане за
периода от 17.06.2020г. до 13.07.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 4097.78
лева, представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликите над присъдените суми до
пълните предявени размери съответно от 18 196.86 лева и от 1981.59 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на ЗД
„***“ АД, ЕИК ***, сумата от 24.18 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8