Решение по дело №50985/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13004
Дата: 3 юли 2025 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110150985
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13004
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110150985 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против Д. Д. Д. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8487/2024 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия. Заявлението било уважено, но тъй
като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви
искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
1
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 3 273,80 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ************, за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 532,92 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.05.2021 г. до 10.01.2024 г. Претендира и направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В подадения извън срока чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител
на ответника предявените искове се оспорват по основание и размер с доводи, че
липсват доказателства за дължимостта на процесните суми. Наведено е възражение за
давност, което е преклудирано, тъй като е извън срока по чл.131 ГПК. По изложените в
отговора съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца – “ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД поддържа, че дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, се извършва
ежемесечно, въз основа на реално дистанционно отчетени показания по уредите за
дялово разпределение (апартаментен топломер и водомер за топла вода). Поради тази
причина в сградата не се изготвят изравнителни сметки в края на отоплителния сезон,
а месечните фактури, издавани от „Топлофикация София“ ЕАД, отразяват реалната
консумация на топлинна енергия в съответния имот. Моли за решение, с което бъде
признато за установено, че ответникът дължи претендираните от ищеца суми.
Представя справка за отчетени дистанционно показания от уредите за дялово
2
разпределение, монтирани в имота за процесния период, въз основа на които е
изчислена месечната консумация на топлинна енергия в имота за процесния период,
както и справка за месечно изчислена реална консумация на топлинна енергия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 8487/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 3 273,80
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в ************, за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 532,92 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.05.2021 г. до 10.01.2024 г., включваща лихва за периода от 16.05.2021 г. до
10.09.2021 г. върху платена главница за периода от 03.2021 г. до 06.2021 г. и лихва за
периода от 16.10.2021 г. до 10.01.2024 г. върху главница за периода от 08.2021 г. до
04.2023 г.
С разпореждане № 106557/29.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 8487/2024 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 157, том III, рег.№ 3550, дело № 511 от 2006 г. по описа на нотариус
************, с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът Д. Д. Д.
се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени изготвените от третото лице-помагач справка за
отчетени дистанционно показания от уредите за дялово разпределение, монтирани в
имота за процесния период, въз основа на които е изчислена месечната консумация на
топлинна енергия в имота за процесния период, както и справка за месечно изчислена
3
реална консумация на топлинна енергия.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не
е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото е, че при извършените проверки вещото лице е констатирало, че
процесното жилище е с отопляем обем от 136 куб.м. Вещото лице сочи, че в имота е
разпределяна ТЕ въз основа на отчетени дистанционно показания от уредите за дялово
разпределение, като срещу изготвените изравнителни сметки не са представени
възражения /рекламации/. Според заключението разпределението на ТЕ през
процесния период за имота е в съответствие с нормативната уредба, като
технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати от ежемесечните
отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в абонатната станция на
жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния исков период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 3273,80 - главница и сумата от 532,92 лева
– обезщетение за забава.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
4
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от приложения по делото договор за дарение на недвижим
имот безспорно се установява, че през процесния период ответникът се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че
облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между
доставчика на топлинна енергия от една страна, и ответника, в качеството на
собственик на имота, от друга. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на
топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството
дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява
за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не
и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
5
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
С оглед предходното, съдът приема претенцията на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия е основателна и доказана в пълния предявен размер от 3
273,80 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
6
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че дружеството е
направило разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител и
експертизи в общ размер на 1144,82 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не
е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. С оглед предходното, ответникът следва да понесе разноски съразмерно на
уважената част от предявените срещу него искове или сумата от 1077,55 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени
разноски от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената заповед по ч.гр.д.№ 8487/2024 г. по описа на СРС е, че са присъдени
разноски да държавна такса в размер на 76,13 и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 108,47 лева.
Няма данни за направени разноски в заповедното производство от длъжникът –
настоящ ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 273,80
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до
недвижим имот, находящ се в ************, за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023
7
г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 532,92 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.05.2021 г. до 10.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 1070,55 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 108,47 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
8487/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД, ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8