Определение по дело №100/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260382

 

28.09.2021 г., гр. Кюстендил

 

 КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Евгения Стамова

       Членове:  Веселина Джонева

                        Мария Танева – мл. съдия

 

 

 След като разгледа, докладваното от мл. съдия Танева, в. гр. д. № 100 по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Е.Й.,***, в качеството му на пълномощник на С.С.Г., ЕГН **********, адрес:                               гр. ***, с която се иска да бъде допълнено и изменено в частта за разноските Решение № 260122 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 100/2021 г. по описа на КнОС.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Подаден е отговор, в който е цитирана съдебна практика и е обосновано становище за неоснователност на искането.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие, че:

Молбата за допълване и изменение на решението в частта с разноските е постъпила в рамките на преклузивния едномесечен срок.

Според приетото в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Предвид горното съдът намира, че е сезиран с две групи искания, първата е за допълнение, а втората за изменение на съдебното решение в частта за разноските, които съдът ще разгледа подробно.

I.                   По отношение на искането за допълване на съдебното решение.

Разпоредбата чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част.

В конкретния случай в т.1 от молбата си адв. Е.Й. е поискал да му бъдат присъдени разноски в размер на 250 лв., представялващи събрани в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, по изпълнително дело № 20187430400008 по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743, с район на действие ОС Кюстендил, което е било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден и заповед за незабавно изпълнение № 133/27.07.2015 г. по ч. гр. д. № 256/2015 г. по описа на КРС, които са обезсилени с Решение № 305/10.04.2019 г. по гр. д. № 623/2018 г. на КРС, както и заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв.

След като сравни представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК (л. 55 от делото) и изложеното в молбата за допълване, КнОС намира, че искането за присъждане на гореописаните разноски се явява недопустимо, тъй като е направено за първи път с молбата от 14.06.2021 г. В съдебната практика се приема, че производство по чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено за допълване на решението при непроизнасяне на съда по искането за разноски или изменение на решението при допусната грешка в изчислението, но не и за отстраняване на пропуск на страната, когато не е заявила искане за присъждане на разноски и/или не е представила списък и доказателства за направени разноски в срока по чл. 80 ГПК (Определение № 363/19.07.2010 г.,                          по ч. гр. д. № 238/2010 г., на ВКС I г.о.).

Произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските. Представянето на списък по чл. 80 ГПК представлява конкретизация на искането на присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция               /т. 11 на ТР № 6/2012 г. /, поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения списък с подаването на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по чл. 80 от ГПК не е основание за допълване на решението.

Страната не може да се ползва от производството по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, като претендира присъждане на разноски, които не са своевременно направени в рамките на делото. Поради което в тази част молбата за допълване на решението в частта за разноските е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

II.                По отношение на искането за изменение на съдебното решение.

При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

1. В т. 2.1-4 са изложени оплаквания, че съдът неправилно е определил и присъдил адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по следните дела:                                 гр. д. № 623/2018 г. на КРС, в. гр. д. № 423/2019 г. КнОС, гр. д. № 320/2020 г. на КРС;      в. гр. д. № 100/2021 г. КнОС.

Предмет на въззивното производство по настоящото дело е било цялото първоинстанционно решение на КРС, който е отхвърлил като неоснователни предявените от „ОТП Факторинг България“ ЕАД осъдителни искове, главница в размер на 1299 лв. и 120 лв. договорни такси и разноски. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е обжалвал първоинстанционното решение, с което се отхвърля иска му за вземане в общ размер от 1429 лв. Следователно, материалният интерес на защита по                                         в. гр. д. №100/2021 г. на КнОС, който съвпада в хипотеза на обективно съединяване на искове със сбора от цената на всеки отделен иск, е 1429 лв. При това положение предмет на въззивна проверка е цялото въззивно решение, процесуалните усилия на страните са насочени към защита на спорното субективно право в неговия пълен обем и след като в резултат на осъществения инстанционен контрол съдът се е произнесъл като е отменил първоинстанционното решение и е уважил частично заявената претенция, а именно са сумата от 1299 лв. – главница по договор за стоков кредит и е потвърдил решението в частта, в която е отхвърлен иска за 120 лв. – такси и разноски по договор за стоков кредит.

Съдът отбелязва, че както е посочил в своето Решение № 260122 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 100/2021 г., намира за правилен механизма на изчисление на възнаграждението за процесуално представителство на адв. Й., определен в Определение № 260634 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 320/2020 г. на КРС. Който механизъм обаче КнОС прилага съобразно отхвърлената част от размера на вземанията, а именно 120 лв. от 1419 лв.

Предвид едновременното отменяне и потвърждаване на решение                               № 260139/04.11.2020 г. на КРС, в съответните му части, то разноски се дължат именно съобразно този изход на спора. С оглед на това адвокатското възнаграждение, което е присъдено на адв. Й., за осъществена защита на осн. чл. 38, във вр. с чл. 36 от ЗАдв., е определено съобразно отхвърлената част от иска и в рамките на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В молбата за изменение на решението в частта за разноските не са посочени основания за увеличаване на така определените от съда суми, нито са въведени основателни възражения по отношение на механизма на изчисляването им. Размерът на адвокатството възнаграждение е определен правилно, съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като на адв. Й. са присъдени суми за извършване на процесуално представителство по гр. д. № 623/2018 г. на КРС, в. гр. д. № 423/2019 г. КнОС, гр. д. № 320/2020 г. на КРС; в. гр. д. № 100/2021 г. КнОС. Поради което молбата в тази част е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

2. В т. 5 от молбата е направено искане, на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., на адв. Й. да бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 300 лв. Последното не е мотивирано или конкретизирано за процесуално представителство по кое от четирите дела, за които се претендират хонорар, е направено.

 Според настоящия състав разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. намира приложение при определяне на адвокатското възнаграждение по гр. д.  № 623/2018 г. на КРС и гр. д. № 320/2020 г. на КРС, по всяко от които са били проведени по три открити съдебни заседания. Горното е отразено от КнОС в Решение № 260122 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 100/2021 г. при определяне на възнаграждението по гр. д.  № 623/2018 г. на КРС и при определяне на възнаграждението по гр. д. № 320/2020 г. на КРС. В този ред на мисли и в тази му част решението в частта за разноските не следва да бъде изменяно.

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. Е.Й.,***, за допълнение в частта за разноските на Решение № 260122 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 100/2021 г. по описа на КнОС, обективирано в т. 1 на молба вх. № 264392/14.06.2021 г. по описа на КнОС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. Е.Й.,***, за изменение в частта за разноските на Решение № 260122 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 100/2021 г. по описа на КнОС, обективирано в т. 2.1-5 на молба вх. № 264392/14.06.2021 г. по описа на КнОС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

2.