№ 14438
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110144971 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от А.С.А., със седалище срещу В. С. С., ЕГН: **********, с
адрес в София и чрез назначен по делото особен представител адв.Д., за
постановяване на решение спрямо „Т.” ЕАД, че дължи сумите от: 2026,88
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва за забава в
размер на 342,58 лв. за периода от 15.09.2020г. до 17.10.2022г., както и сумата
за дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. в размер на
45,07 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 9,87 лв. за
периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022г. ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2022г.
до окончателното изплащане на сумите.
Излага се, че сумите са предмет на издадена и връчена по реда на чл. 47,
ал1. от ГПК заповед по чл. 410 от ГПК за това, че В. е носител на ПС спрямо
топлоснабден имот с адрес в гр. Со/адрес/, с аб. № 132463, сумите за която
доставена ТЕ не са заплатени.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с дружество “Н.“ АД , което е конституирано като трето
1
лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че
ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му особен представител адв. Д., с който исковете се оспорват и по
размер, и по основание и се навежда давност. Не се ангажират доказателства,
оспорват се част от исканията по доказателствата на ищеца като сумите се
оспорват и по размер и по основание.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От удостоверение за наследници от 24.01.2019г. се установява, че
ответникът В. е наследник на Мария Ламева Стефанова като неин син, а от
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008г. , обективиран
в НА с № 84, том II, рег. № 1954 дело с № 259/ 2008г., се установява, че от
април на 2008г. наследодателят Мария е придобила ПС спрямо недвижим
имот, апартамент 95 с площ от 65.12 кв.м. – за който няма спор, че е исковият.
Със заявление – декларация до ищеца наследодателят е открил партида за
имота си при ищеца.
2
От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с аб. № 132463 при
ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди – три броя
отоплителни тела и един водомер за топла вода. Вещото лице сочи още, че
през исковия период 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в имота на ответника, са били
с монтирани ИРРО. От 25.01.2000г. е изключено отоплението на стълбите като
сградата е била със система за дялово разпределение и избрано дружество
топлинен – счетоводител. Сумата за БГВ като топла вода е било
осъществявана при реален отчет по реда на Наредба Е – РД / 04-1, т.6.4 и
стойността й за исковия период е в размер на 765.25 лева. Стойността на
сумата за сградна инсталация и имот е в общ размер на 337.44 лева.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ отдадена
за сградна инсталация и БГВ, както и че количеството за ТЕ, нужно за
подгряване на един куб. вода за БГВ включва и технологични разходи по
сградната инсталация – собственост на потребителите, а топлата вода се
изчислява по Методика по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба Е –РД – 04-1.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от
ГПК на 01.11.2022г., поради което погасени по давност с изтичане на 3
годишен срок от датата на изискуемостта на съответното вземане са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 01.11.2019г. или
за месеците от 01.05.2019г. до 01.11.2019г. или за сумата от 149.44 лева вкл.
за БГВ и за сумата от 5.8 лева за стойност на услугата за дялово
разпределение.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което е прието от съда без
възражения, се установява, че общото задължение на ответника към ищеца се
формира по прогнозни стойности в размер на 2231.55 лева като е имало
изравнителни суми за възстановяване. Начислените суми след изравняване
възлизат на 2026.88 лева за ТЕ и лихва от 342.58 лева и за стойност на услуга
3
за ДР е 45.07 лева, като лихвата е от 9.87 лева. Сумата за ТЕ за месеците от
май до ноември на 2019г. вкл. е в размер на 149.44 лева – виж таблица на стр. 2
и 3 от заключението, които са покрити с давност съгласно стореното
възражение досежно главницата. Или след приспадане на погасената с
давност сума от 149.44 лева остава дължима главница за ТЕ в размер на
1877.44 лева с лихва от 342.58 лева. Сумата за услуга за дялово
разпределение от 39.27 лева след приспадане на покритата с давност такава от
5.8 лева.
Неоснователен обаче се явява искът за мораторна лихва в размер на 9.87
лева върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
31.10.2019г. до 17.10.2022г. Липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за
сумата от 9.87 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени с изложените по- горе мотиви на съда като
тези суми са дължими, както следва: за доставена ТЕ за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021 г. дължимата главница е от 1877.44 лева,
мораторна лихва за забава в размер на 342,58 лв. за периода от 15.09.2020г. до
17.10.2022г., както и сумата за дялово разпределение за периода от м.09.2019г.
до м.04.2021г. в размер на 39.27 лева - главница ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2022г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или редуцирания сбор от 1522.33
лева за държавна такса от 182.50 лева по гр.дело с № 44971/ 2023г. и от 48.49
лева по ч.гр.дело с № 59391/2022г., 100 лева за възнаграждение на
юрисконсулт по исковото и заповедното производства, 502.60 лева за
4
възнаграждение на особен представител и 800 лева за възнаграждения на
вещите лица по СТЕ и ССчЕ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ че В. С. С., ЕГН: **********, с адрес в София и чрез
назначен по делото особен представител адв.Д. на основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД дължи на „Т.“ ЕАД
следните суми: 1877.44 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021
г. ведно със законовата лихва за забава от върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ иска до горницата за пълния размер от 2026.88 лева; сумата за
мораторна лихва за забава в размер на 342,58 лв. за периода от 15.09.2020г. до
17.10.2022г.; стойност на услугата за дялово разпределение за периода от
м.09.2019г. до м.04.2021г. в размер на 39.27 лева ведно със законовата лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.11.2022г. до окончателното изплащане на сумите като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния размер от 45.07 лева и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 9,87
лева мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 17.10.2022 г.,, за които
суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 11.11.2022г. по ч.гр.дело №
59391 /2022 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН: **********, с адрес в София и чрез назначен
по делото особен представител адв.Д. да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1522.33
лева по гр.дело с № 44971/ 2023г, и ч.гр.дело с № 59391/ 2022г. по описа на
СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
5
дружество „Н. инженеринг“ ЕАД и може да се обжалва пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6