Р Е Ш Е Н И Е № 19
гр. Пазарджик, 16.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на шестнадесети януари, две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова т. д. N 70 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Булгарконф“ АД –
гр. Пловдив, а ответник – „Фида“ АД – гр. Брацигово. Предявени са следните
искове:
С правно основание чл. 327 във вр. с
чл. 318 от ТЗ - за реално изпълнение на
парични задължения за заплащане на цената, дължима по договор за продажба на
конци и конуси, в общ размер на 56 269,58 лв., основаващи се на
твърденията за доставка на стоки от посочения вид, за което били издадени
съответните фактури.
С правно основание чл. 327 във вр. с
чл. 318 от ТЗ- за реално изпълнение на парични задължения за заплащане на
цената, дължима по договор за продажба на италиански козунаци „Панетоне класико“
и пенливо вино „Просеко“,за които имало издадени 4 бр. фактури в общ размер на
4 734, 72 лв.
С правно основание чл. 327 във вр. с
чл. 318 от ТЗ - за реално изпълнение на
парично задължение за заплащане на цената, дължима по договор за продажба на
компютърна конфигурация, за която имало издадена фактура на стойност
1 279, 20 лв.
За
връщане на платени суми по издадена фактура на основание рекламация на
доставени дефектно ушите мъжки и дамски панталони в общ размер на 955, 63 лв.
За възстановяване на платена от
ищеца цена на ползвани от ответника телефонни услуги, за които било извършено
префактуриране в размер на 516,72 лв.
Ищецът твърди, че на посочените във
фактурите срокове за плащане, както и след последвали покани ответникът не били
извършил плащане, поради което дължал и обезщетение за забава за периоди и в
размери, подробно посочени в исковата молба относно всяка една фактура
поотделно.
Сбора от размера на претендираните
мораторни лихви е 28 254, 15 лв.
В отговора на ответника се правят
следните възражения:
1.Не съществувал договор за продажба с ищеца.
2.Не ставало ясно описаните във фактурите суми получени ли са от „Фида“ АД.
3.Възражение за прихващане с
дължимите , ликвидни и изискуеми вземания на ответника към ищеца по фактура
№**********/06.03.2017 г. , по която се дължало плащане на сума в размер на
50 161, 99 лв. с падеж 06.03.2017 г. и двете насрещни задължения се
погасявали до размера на по-малко от тях.
Възражението за съдебно прихващане
се основава освен на твърдението, че има издадена фактура за насрещното вземане
на ответника и на обстоятелствата, че са издадени 3 бр. пътни листи,
установяващи получаването на фактурираните стоки от ищеца, който ги бил приел
без забележки, но след получаване на данъчната фактура, отразяваща дължимото
възнаграждение, не бил извършил плащане.
В допълнителната искова молба ищецът
заявява по повод възражението за прихващане на ответника, че следва да бъде
отхвърлено:
1.Защото за претенцията си /т. е. за
вземането/ по същата фактура имало подадена искова молба и заведено т. д. №
184/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
2.Не ставало ясно през кой период е
извършена поръчката по фактурата.
3.Не бил посочен падеж за плащане
във фактурата, а от представените пътни листове не можело да се установи, че
предадената по тях стока е тази по приложението, в което пък не било посочено,
че е неразделна част от фактурата.
4.По фактурата вече било извършено
прихващане на цялата сума с изискуеми и ликвидни вземания срещу ищеца с
изявление за прихващане до със вземания на стойност 55 016, 99 лв.,
представляваща сбора от задълженията по 9 фактури, подробно описани в
допълнителната искова молба, като погасителния ефект бил настъпил към
21.04.3017 г.до размера на по-малкото вземане.
В отговора на допълнителната искова
молба ответникът прави следните възражения, по повод на допълнително въведените
от ищеца обстоятелства:
1. Изявленията за прихващане, изходящи от ищеца и представени към
допълнителната искова молба, не били достигали до знанието на изп. директор на
ответника, нито били пристигали в самото дружество на адреса му на управление.
2. Трите споразумения за прихващане пък не били подписвани от Н. П. /законен представител на „Фида“ АД, а
справката за вземанията и задълженията
от 26.06.2015 г. не била подписвана от посочената като неин автор С П.
В тази връзка бяха
оспорени същите документи и се проведе
производство за проверка на тяхната истинност, като бе назначена графологична
експертиза за изследване на подписите на Н.П. и С П. Указано бе, че тежестта за
доказване на неистинността на тези документи
пада върху оспорилата ги страна – ответника.
След преценка на събраните
доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на двете страни, съдът
приема за установено следното:
Ищецът е представил писмени доказателства – фактури
– установяващи продажбата на стоките описани в исковата молба, както и поетите
задължения от страна на ответника за възстановявани разходите са използвани
телефонни услуги и едно задължения за възстановяване на суми по приети от
негова страна рекламации за некачествено ушити дрехи /дамски и мъжки
панталони/.
Във всяка от фактурите са
посочените страните по стопанската операция, за която са издадени, стойността
на дължимата сума, срок на плащане и предмета на фактурираната сделка или
съответното основание за дължимост на
посочената във фактурата сума.В двете фактури, касаещи вземането по
рекламациите е добавен съответния обяснителен текст „рекламирани облекла“ – във
фактура № 1159/24.03.2016 г., а във фактура № 163/13.12.2016 г. – текст на
италиански, означаващ в превод „дефектни облекла“.
Назначеното по делото вещо
лице е направило обстойна проверка в счетоводството на двете дружества, за да
констатира осчетоводяване на задълженията по всяка една от процесните фактури.
Съответствието е пълно при съпоставка между отразеното в счетоводните регистри
на двете страни, като към датата на проверката не е имало отразяване при
ответника за плащане или погасяване по някакъв друг начин. Възражение за пълно
или частично плащане всъщност и не е правено в настоящия процес.
Тези доказателства са
достатъчни, за да се приеме,че са възникнали и съществуват вземанията на ищеца
в посочените в исковата молба размери, претендирани като „главница“.
Следва да бъде разгледано
направеното от ответника възражение за съдебно прихващане с негово вземане
срещу ищеца по
фактура №**********/06.03.2017 г. Ответникът твърди, че по тази фактура се дължало плащане на сума в размер на
50 161, 99 лв. с падеж 06.03.2017 г.
Фактурата, представена с
отговора на исковата молба действително установява ликвидно и изискуемо негово
вземане, поради което следва да се приеме, че двете насрещни вземания се
погасяват до размера на по-малкото от тях.
Прихващането следва да се
направи между вземането на ответника, предмет на възражението и това на ищеца
по договора за продажба на „конци на конуси“. Общата цена на стоките, продадени
по този договор, фактурирани с 8 бр. отделни фактури е 56 269,58 лв.
Вземането е едно, тъй като произтича от договор за търговска продажба на
посочения вид стоки, който е изпълняван периодично от продавача по заявки на
купувача. Неговият размер е по-голям от насрещното, с което се иска да се прави съдебно прихващане, поради което то ще
се погаси до размера на по-малкото насрещно вземане, който е 50 161, 99 лв. За тази сума искът за заплащане цената на закупените „конци на конуси“
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а в полза на ищеца следва да се
присъди само остатъка от сумата, непогасен посредством съдебното прихващане. Този
остатък е в размер на 6 107,59 лв. и същата сума следва да бъде присъдена
като дължима по договора за продажба на конци на конуси.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че сумата по фактура№**********/06.03.2017
г. не може да бъде предмет на възражение за съдебно
прихващане в настоящия процес, тъй като по-рано е бил предявен иск в
Пловдивския окръжен съд за осъждането му да я заплати. Правилото за
недопустимост на иск за вземане, за което има по-рано заведен висящ процес на
намира съответното приложение в случая.
Според практиката на ВКС в
настоящия случая, при предявено възражение за прихващане като самостоятелно
защитно средство във висящо производство, съдът е следва да съобрази наличието
на присъщите му изисквания за валидност и прикрепения към него ефект и да го
разгледа. При надлежно направено искане за съдебна компенсация, съдът следва да
установи доколко са налице условията за прихващане - правото на прихващане и
наличието на изискуемо вземане на ответника. След като ответникът своевременно
е упражнил защитата си срещу претенцията на ищеца,
изисквайки компенсиране с негово еднородно вземане,
за съда е съществувало задължение да се произнесе в мотивите на решението по
предмета на възражението за прихващане, въпреки завеждането на същото вземане /Определение
№ 470 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 61/2011
г., I т. о., ТК, докладчик председателя Т Р/. В определение №
272/2016 г. ва ВКС по т. д. № 717/2016 г. ВКС приема, че при предявен иск за
присъждане на вземане в отделно производство, докато последното е висящо, правилото
на чл. 126 ГПК не изключва възможността претендиращият да предяви вземането с
възражение за прихващане срещу предявен срещу него иск в друго производство,
какъвто именно е настоящия случай.
Същото виждане излага ВКС
и в решения по т. д. № 13/2009 г. и т. д. № 61/2011 г., където е прието, че само
влязлото в сила решение по иск за същото вземане би било пречка за
допустимостта на възражението за прихващане, но то следва да бъде прието и
разгледано като самостоятелно средство за защита на ответника, ако процесът по
предявения от него иск все още е висящ.
Последното се установи с
представеното решение от 08.12.2017 г. по т. д. № 184/2017 г., за което и двете
страни заявиха в последното съдебно заседание, че не е влязло в сила. Решението
подлежи на въззивно обжалване, според изрично посоченото в него, което е без
съмнение при действащите процесуални правила за обжалваемост на този вид
съдебни актове на първоинстанционните съдилища.
За това и с убеждението,
че висящия процес и постановеното по него решение, което обаче не е влязло в
сила към момента на разглеждане на възражението за прихващане, настоящия състав
прие, че следва да уважи същото като извърши съдебна компенсация по описания
по-горе начин.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че самото вземане, претендирано от ответника с неговото
възражение за прихващане е погасено посредством извършено по-рано извънсъдебно
прихващане. Представените споразумения за прихващане, на които ищецът се
позовава бяха оспорени относно тяхната автентичност и с приетата графологична
експертиза ответникът доказа твърдяната от него неистинност на тези частни
документи. Вещото лице прави категоричен извод, че поставен от името на
законния представител на „Фида“ АД Н.Г.П., всъщност не е положен от това лице.
Ищецът не доказа да е
отправил едностранно изявление за
твърдяното от него извънсъдебно прихващане, което да е достигнало до другата
страна – ответника по делото.
Следователно не се
установява погасяване чрез твърдяния от ищеца способ на насрещното вземане на
ответника, което да е пречка да се направи поисканата от него съдебна
компенсация. За това и искът за главницата по договора за продажба на конци
следва да бъде частично отхвърлен, както бе посочено по-горе.
Мораторната лихва обаче се дължи за времето от забавата до
предявяване на иска върху цялото вземане за заплащане на цената по договора за
продажба на конци, поради което първия
от акцесорните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло, след като размерът му бе доказан с експертиза.Общо дължимото
обезщетение за забава върху просрочените задължения за заплащане цената на
конците по всичките осем доставки в изпълнение на договора е 21 037,59 лв.
Останалите вземания, предмет на предявените искове са установени по своето основание и размер и следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите по представените от него фактури, както следва: по договор за продажба на италиански козунаци „Панетоне класико“ и пенливо вино „Просеко“, за които имало издадени 4 бр. фактури се дължи цена в размер на 4 734, 72 лв., за реално изпълнение на парично задължение за заплащане на цената, дължима по договор за продажба на компютърна конфигурация - 1 279, 20 лв., за връщане на платени суми по издадени фактури на основание рекламация на доставени дефектно ушите мъжки и дамски панталони в общ размер на 955, 63 лв. и за възстановяване на платена от ищеца цена на ползвани от ответника телефонни услуги, за които било извършено префактуриране - сумата от 516,72 лв.
Доказани по основание и
размер са и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава върху
вземането по всеки един от изброените 4
главни иска, като то не следва да се присъжда по отделно върху всяка фактура
/що се отнася до тези за ползваните
телефонни фактури и двете рекламации/.
Върху общото вземане от
516, 72 лв. за възстановяване стойността на ползваните телефонни услуги се
дължи обезщетение за забава в размер на 91, 51 лв.
Върху вземането от 4 734,
72 лв. по договор за
продажба на козунаци и вино, доставени с четири отделни фактури, се дължи едно
общо обезщетение за забава в размер на 664,20 лв.
Върху общо дължимата сума
за възстановяване на основание двете приети рекламации, която е 955, 63
лв. се дължи обезщетение за забава в размер на 92,31 лв.
И върху неплатената цена от 1 279,20 лв. по договора за продажба на компютърна конфигурация се дължи обезщетение за забава в размер на 409, 87 лв.
По изложените съображения
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Фида“ АД – гр. Брацигово, ул. Трети март № 77, представлявано от изп. директор Н.Г.П. ДА
ЗАПЛАТИ на „Булгарконф“ АД – гр. Пловдив, ул. Белград № 12, ет.4, оф. 44, сумата от 6 107,59 лв.- дължим остатък
от цената на продадени стоки „конци на конуси“, като отхвърля иска за разликата
до 56 269,58 лв., поради
извършено съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника по фактура
№**********/06.03.2017 г. до размера на това насрещно вземане - 50 161, 99 лв.
ОСЪЖДА
Фида“ АД – гр. Брацигово ДА ЗАПЛАТИ на „Булгарконф“ АД – гр. Пловдив
обезщетение за забава в размер на 21 037,59 лв. върху неплатената към датата на завеждане
на иска част от цената по договора или върху главницата от
56 269,58
лв. за времето от забавата на вземането по всяка отделна
фактура до датата на предявяване на
иска – 27.04.2017 г.
ОСЪЖДА „Фида“ АД – гр. Брацигово, ул. Трети март № 77, представлявано от изп. директор Н.Г.П. ДА
ЗАПЛАТИ на „Булгарконф“ АД – гр. Пловдив, ул. Белград № 12, ет.4, оф. 44, както следва:
- главница от 516, 72 лв. за
възстановяване стойността на ползвани телефонни услуги, заедно с обезщетение
за забава в размер на 91, 51 лв. до датата на предявяване на иска – 27.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
- главница от 4 734,
72 лв., представляваща неплатена цена по договор за
продажба на козунаци и вино, заедно с обезщетение
за забава в размер на 664,20 лв. до датата на предявяване на иска – 27.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
- главница от 1 279,20 лв., представляваща неплатена цена по договора за продажба на компютърна
конфигурация, заедно с обезщетение
за забава в размер на 409, 87 лв. до датата на предявяване на иска – 27.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
- главница от 955, 63
лв. – задължение за връщане на платени суми на основание рекламация на доставени дефектно
ушите мъжки и дамски панталони, заедно с обезщетение за забава в размер на 92,31 лв. до датата на
предявяване на иска – 27.04.2017
г. и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Фида“ АД – гр. Брацигово, ул. Трети март №
77, представлявано от изп. директор Н.Г.П. ДА
ЗАПЛАТИ на „Булгарконф“ АД – гр. Пловдив, ул. Белград № 12, ет.4, оф. 44 разноски в размер на 3 857,06 лв.
– съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Булгарконф“ АД – гр.
Пловдив, ул. Белград № 12, ет.4, оф. 44 ДА ЗАПЛАТИ на „Фида“
АД – гр. Брацигово, ул. Трети март № 77, представлявано от изп. директор Н.Г.П., разноски в размер на 1 581, 02 лв. – съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: