№ 60
гр. Карнобат, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20232130200249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Ф. Х. с ЕГН ********** с адрес в ************* чрез
адв. А. С., САК против Наказателно постановление №23-0282-000114 от 16.06.2023 г.,
издадено от Началник на РУ Карнобат към ОД на МВР гр. Бургас, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата си и в допълнението към нея М. Х. излага, че издаденото НП било
незаконосъобразно, поради допуснати при издаването му нарушения на процесуално
правните и материално-правните разпоредби. Твърди, че на 25.05.2023 г., около 10:10 часа, в
село Новачене, обл. Плевен, ул. Георги Димитров № 2 срещу него бил съставен АУАН №
183945/25.05.2023 г. серия АД, от служител на РУ Никопол и са свалени табелите на
автомобил ************* ****, с peг. *************. Признава, че действително към онзи
момент автомобилът е бил без валидна застраховка Гражданска отговорност, въпреки това
било извършено нарушение на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, тъй като
собственикът на автомобила - Ф. Ю. не е бил уведомен за това прекратяване, поради което и
към настоящия момент, не било изготвено и връчено наказателно постановление във връзка
с горепосочения АУАН. Сочи още, че макар и фактически извършено, прекратяването на
регистрацията на автомобил ************* ****, с peг. ************* не отговаря на
изискванията на закона, не е следвало и водачът на автомобила - М. Ф. Х. да се третира като
управляващ превозно средство с прекратена регистрация, съответно да бъдат снемани
регистрационните табели на автомобила от служители на МВР. Допълва, че при
отвеждането му в РУ Никопол служител на място е запознал жалбоподателя с разпоредбата
на чл. 172, ал. 7 от Закона за движение по пътищата и му е предоставил възможност да се
прибере от гр. Никопол до гр. Айтос със същия автомобил ************* ****, с peг.
*************, тъй като има това право в срок до 12 часа от свалянето на табелите, което
1
довело и до извършвавето на проверка в град Карнобат и съставянето на АУАН №
682436/25.05.2023 г., серия GA. Освен това се твърди в жалбата, че
административнонаказващият орган не е обсъдил възможността за прилагане на
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, с което е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН и е
допуснал сериозно процесуално нарушение. Иска се отмяна на обжалваното НП и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично заедно със
защитника му, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ha 25.05.2023 година М. Ф. Х. заедно с майка си и баща си пътували от град Айтос към
град Никопол, област Плевен с лек автомобил марка „*************", модел „****" с
регистрационен номер *************, управляван от жалбоподателя, но собственост на
баща му - Ф. Х.. По същото време на територията на РУ-Никопол, по предварително
утвърден от Началника график за дежурства, служебните си задължения по охрана на
обществения ред изпълнявал полицейски екип в състав - Ц. К. Ц.ов и Е. Ц. — служители
при Ру Никопол. Около 10.00 часа на 25.05.2023 г. полицейският екип се намирал на ул.
„Георги Димитров" в село Новачене, област Плевен, където спрели за проверка движещия се
срещу тях лек автомобил с регистрационен номер *************. При направена справка от
страна на проверяващите в масивите на OД МВР- Плевен установили, че горепосочения лек
автомобил не бил наличен в мобилната база данни на МВР, т.е. не бил регистриран по
надлежния ред, същият бил със служебно прекратена регистрация от 10.05.2023г. на
основание чл.143, ал.10 от 3ДвП, за това, че нямал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност". Пред полицейските служители М. Х. и баща мy — Ф. Х.
обяснили, че не знаели за това обстоятелство. За констатираното нарушение по 3ДвП,
полицейският служител Ц. Ц.ов, предвид правомощията мy, съставил на М. Х. АУАН,
серия АД бланков №183945 oт 25.05.2023 г., който бил подписан от жалбоподателя без
възражения. C посочения АУАН oт полицейските служители били иззети и два броя
регистрационни табели с номер *************, като последните обяснили на
жалбоподателя, че разполага с 12 часа да прибере автомобила до мястото, където живее.
Малко след 12 ч. на 25.05.2023 г. жалбоподателят сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, като по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
била служебно възстановена регистрацията на същия. По случая било образувано бъpзo
пpoизвoдcтвo №ЗМ-85/2023 г. по описа на РУ Никопол, прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК с постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Плевен от
02.06.2023 г.
По-късно на същия ден към 20.50 ч. жалбоподателят управлявал процесния автомобил
без табели с регистрационни номера в гр. Карнобат на бул. „Москва“ до магазин „Т-Маркет“
по посока на движението към гр. Айтос, където бил спрян за проверка от св. Т. Д., мл.
автоконтрольор при РУ Карнобат, който заедно с колегата му мл. инспектор Х. Ш. били
назначени в наряд автопатрул. При проверката било установено, че жалбоподателят М. Х.
управлява МПС ************* ****, с рег. № ************* с рама №
*************ZАП113488, собственост на Ф. Ю. Х., като МПС-то не било регистрирано по
надлежния ред. Пред полицейските органи в гр. Карнобат жалбоподателят Х. обяснил, че
по-рано през деня в РУ-Никопол му е съставен АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП
и му били отнети регистрационните табели на МПС, което управлявал, тъй като същото
нямало задължителна застраховка „ГО". По случая била изготвена докладната записка
№282р-6039 от 26.05.2023 г., към която е приложено и сведение от М. Х., в което същият
заявява, че действително МПС което управлява е без рег.табели, понеже са отнети от
2
служители на РУ-Никопол затова, че управляваният от него лек автомобил *************
**** с рег.*************, бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от
ЗДвП, за което му е съставен АУАН серия АД бл.№183945 и образувано Бързо производство
по чл.345, ал.2 от НК в РУ-Никопол. Пред полицейските служители жалбоподателят
изяснил, че колегите им в гр. Никопол му предоставили възможността в 12-часов срок да
прибере МПС до населеното място, където пребивава постоянно.
Св. Д. направил проверка преди да състави АУАН, след което съставил АУАН №
АУАН с бланков № GА/682436 от 25.05.2023 г., който бил подписан от жалбоподателя. На
31.05.2023 г. в РУ Карнобат постъпило възражение от жалбоподателя срещу така издадения
АУАН.
На 16.06.2023 г. Началник на РУ Карнобат към ОД на МВР гр. Бургас, издал
Наказателно постановление № №23-0282-000114 от 16.06.2023 г., с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В постановлението АНО е възприел същата фактическа
обстановка, описана в АУАН.
Изложената фактическа обстановка се установява от преписката по съставяне на
обжалваното НП, от събраните по делото писмени доказателства - АУАН, серия АД бланков
№183945 oт 25.05.2023 г., постановление за прекратяване на НП от РП-Плевен от 02.06.2023
г., от разпита на свидетеля Д., чиито показания съда кредитира като безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че е съставил на жалбоподателя АУАН с
бланков № GА/682436 от 25.05.2023 г. , че жалбоподателят Х. представил пред
полицейските служители в гр. Карнобат съставеният АУАН серия АД бланков №183945 oт
25.05.2023 г. от РУ Никопол, в който никъде не било описано, че регистрационните табели
се изземват с този акт. Липсвал и приемо-предавателен протокол. Водачът не могъл да
представи никакъв документ, че служители на МВР са му иззели регистрационните табели,
поради което му бил съставен акт. Свидетелят уточнява, че при наличие на някакъв
документ от РУ Никопол, че са били иззети регистрационните табели, е нямало да съставят
акт, защото водачът имал по закон допълнителни дванадесет часа да се прибере.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 3. 9 от
представените заповеди и на актосъставителя следва от т. 1.3.2 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
В императивната норма на чл. 42, т. 2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания
за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на
защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно
производство са необходими за законосъобразното му протичане. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН
жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения.
3
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя към момента на установяване на
нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, на лице е съответствие
между нарушената разпоредба с приложената санкционна норма.
От правна страна, съдът намира за установено следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява
авторството на деянието визирано в наказателното постановление нарушение, а именно
управление на МПС, което е без табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал от обективна страна
поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е приложил
санкционната норма на чл.175, ал. 3 от ЗДвП. Същата изрично вменява на водачите
задължение да управляват регистрирани МПС-та с табели с регистрационен номер и като не
се е съобразил с това, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на
посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение.
От субективна страна обаче остана недоказано жалбоподателят да е осъществил
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да бъде извършено виновно то нарушителя следва
да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата
релевантни за нарушението.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, според ал. 2 от същата норма.
Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати.
Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се
характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на
деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да
предвиди тези последици.
За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните
фактори. В някои случаи тези фактори могат да обуславят наличие на обективна
възможност за дееца да формира правилни представи за действителността и тогава би била
налице небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно
убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е изключена. (Така
изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244/2015 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение, Решение № 659 по н. д. № 502/93 г., I н. о на Върховен съд. )
В случая обаче от доказателствата по делото, писмени и гласни (сведение на М. Х. (л.
13), докладна записка от 14.06.2023 г. (л. 16), постановление за прекратяване на НП от
02.06.2023 г. (л. 32-35) и свид. показания на свид. Д. се установява, че жалбоподателят е
продължил управлението на собственото на Ф. Х. МПС след устно разпореждане на
полицейски служители на РУ Никопол, които иззели регистрационните табели на
автомобила чрез АУАН (липсват каквито и да било доказателства за издадена ЗПАМ), които
му обяснили, че разполага с 12 ч. да се прибере до населеното място, където пребивава.
4
Именно това е и сторил жалбоподателя, който на десетия час, по пътя към гр. Айтос, където
е местожителството му, бива спрян от друг полицейски патрул, който съставя процесния
АУАН. В случая административнонаказващият орган е следвало прецизно да изясни
наличието, респ. липсата на предпоставките за заключение, че извършеното нарушение не е
резултат от полицейска провокация, което не е сторено. Следвало е също така да се съобрази
и осмисли практиката /решенията Texeira de C. срещу Португалия 1998 г., Khudobin срещу
Русия 2000 г., Ramanauskas срещу Литва и др; Bannikova срещу Русия 2006 г. /, според
която, когато е налице полицейско подбудителство, довело до извършване на престъпление
(в случая адм. нарушение), привлеченото към наказателна отговорност лице е лишено от
правото на справедлив процес, респективно е допуснато нарушение на чл. 6 от КЗПЧ, както
и че решаващият съд всякога е длъжен да провери оплакване за осъществена полицейска
провокация и да изследва въпросите дали полицейските служители, участващи в
разследването са извършвали действия по установяването и доказването на престъпление
или са въздействали върху субекта така, че да го склонят или улеснят да го извърши. Ако
нарушението не би било извършено без активно поведение от страна на полицейските
служители и именно тяхната намеса се явява причина за извършването му, това поведение
следва да се преценява като полицейска провокация и представлява нарушение на чл. 6 от
КЗПЧ (арг. от Решение № 49 от 12.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 18/2021 г., I н. о., НК,
Решение №163 от 05.03.2020 г. по н.д. №627 от 2019 г. на ВКС и Решение №115 от
02.03.2021 г. по н.д. №442 от 2020 г. на ВКС). Следва да се има предвид също, че съгл свид.
показания на свид. Д., последният заявява, че ако жалбоподателят е разполагал с някакви
писмени доказателства за отнетите му от РУ Никопол с АУАН рег. табели, последният е
нямало да състави процесния акт, съответно е нямало да се стигне и до издаването на
обжалваното наказателно постановление. Не следва да се обсъжда въпросът доколко
законосъобразно е отнемане на регистрационните табели на МПС за нарушение по чл. 140,
ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, при това със съставяне на АУАН. Ключово в случая е полицейското
разпореждане, с което органът на МВР е допуснал жалбоподателят да управлява МПС в срок
до 12 ч. до населеното място, в което трайно пребивава, което е от естество да изключи дори
небрежността като форма на вина, доколкото не може да се приеме, че лицето е могло и е
било длъжно да знае, че продължава да извършва нарушение на ЗДвП, при положение, че е
изпълнявал указаното му от държавен орган
Всичко гореизложено налага извод за субективна несъставомерност на деянието и
влече отмяна на НП. От субективна страна нарушителят не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, тъй като е изпълнявал указания на полицейски орган. Водачът не е
предвиждал, че управлението на МПС, което е без регистрационни табели може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици за ефективността на контрола на органите на
реда. Затова съдът намира, че деянието му е извършено невиновно и поради това
несъставомерно.
Във връзка с посоченото по-горе съдът намира, че Наказателното постановление следва
да се отмени като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на
процесуалните правила.
В частта за разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за
жалбоподателя. Последният е представляван от адвокат, поискал присъждане на разноски по
чл. 38 от ЗАдв. Правото на адвоката, предоставил безплатна помощ и съдействие, да му бъде
присъдено възнаграждение, възниква при сбъдване на посочените в чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата условия, а те са: Насрещната страна в съответното производство да е осъдена
за разноски. Тогава за адвоката възниква правото на възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от определения в Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата. В
съответствие с чл.36 от ЗАдв и на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
5
на адвокатските възнаграждения - чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от същата, възнаграждението
по административнонаказателно дело за една инстанция, с материален интерес в размер на
200 лева, т.е. до 1000 лева, следва да бъде 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0282-000114 от 16.06.2023 г., издадено от
Началник на РУ Карнобат към ОД на МВР гр. Бургас, с което на М. Ф. Х. с ЕГН **********
с адрес в ************* е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на адвокат А. С., САК, със съдебен адрес гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №57, вх. А, ап. 24 за осъществена по реда на чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Бургас, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6