Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 06.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при
участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев
гр.д.№ 7 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП.
Ищецът Е.Л., роден на ***
г. в САЩ, твърди, че е професионален фотограф от Флорида, който публикува свои
авторски снимки в сайтове в интернет (https://blamethemonkey.com и https://web.500px.com).
Твърди, че е автор на
следните две произведения: на фотографията „Извисяващи се мечти" -
разгласена на посочения сайт в интернет през м. 05.2013 г. и на фотографията
„Отвъд Ватикана" - разгласена на
посочения сайт в интернет през м. 06.2015 г.
Поддържа, че
ответникът „К.Т.И.” ООД, ЕИК *****, е туроператор и турагент,
регистриран с Лиценз за извършване на туристическа агентска дейност No 5394, използващ сайтовете http://*****.bg/ и
https://www.*****.bg/ във връзка със своята търговска дейност. Твърди, че
ответникът предлагал екскурзии до Дубай и Рим, в различни формати, които се
провеждали периодично и се рекламирали на сайтовете.
Поддържа, че с помощта
на специализирания софтуер „Photo Claim”
ищецът открил, че ответникът използва в търговската си дейност без лиценз или
разрешение авторски фотографии на първия, като на 11.02.2018г. установил
използването на снимката "Извисяващи се мечти" от ответника - на
сайта http://*****.bg/, а снимката била използвана за визуализиране на офертите
"Самолетна екскурзия до Дубай с 7 нощувки/8 дни” с цени между 1035 и 1206
лв. Твърди, че нарушението било заснето на 11.02.2018 г. от служителя на Photoclaim, а снимката била използвана още към 02.11.2017г.
Поддържа, че чрез интернет архиватора „Wayback Machine" (https.//web.archive.org)
установил, че фотографията била използвана от ответника и на 19.09.2017 г.,
като фотографията фигурирала на сайта на ответника и към 02.08.2019 г., т.е.
счита, че фотографията била използвана от ответника в периода между 19.09.2017
г. и 02.08.2019 г.
Поддържа, че нa 02.05.2018 г. установил използване и на снимката
"Отвъд Ватикана" от ответника - на сайта https://www.*****.bg.
Твърди, че снимката била използвана за визуализиране на офертите „Рим“ и
„Ватиканът", като нарушението било заснето на 02.05.2018 г. от служител на
Photoclaim. Поддържа, че чрез интернет архиватора „Wayback Machine" (https.//web.archive.org) установил, че фотографията била използвана от
ответника на 02.05.2018 г., като тя фигурирала на сайта му и към 02.08.2019 г.,
т.е. счита, че фотографията била използвана в периода между 02.05.2018 г. и
02.08.2019 г.
Твърди, че не е давал
под никаква форма съгласие процесните снимки да бъдат
ползвани от ответника, последният никъде не отбелязал кой е авторът на
използваните от него фотографии и какъв е източникът, от където ги е
придобил.
Сочи, че на 11.02.2018
г. уведомил ответника за неправомерното използване на „Извисяващи се
мечти" и го помолил то да се преустанови, както и да му се заплати
обезщетение. Твърди, че на 30.05.2018 г.
уведомил ответника за неправомерното използване на „Отвъд Ватикана" и го
помолил то да се преустанови, както и да му се заплати обезщетение. Поддържа,
че не получил отговор от ответника.
Поддържа, че претърпял
имуществени вреди в резултат на това поведение на ответника – претърпени загуби
и пропуснати ползи. Поддържа, че с противоправното си
поведение ответникът лишил ищеца от право да получи възнаграждение за
творчеството и труда си, като по този начин последният пропуснал да увеличи
имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне
правото на ползване на процесните снимки. Намира, че
пропуснатите ползи се изразявали във възнаграждението, което би получил за
ползването на фотографиите си при правомерно развитие на отношенията с
ответника, а именно - лицензионен договор с предмет процесните
фотографии. Счита, че за продажбата/лицензията на процесната
фотография, с оглед начина и целта й на ползване, би се оценила, както следва:
за Фотография "Извисяващи се мечти" – общо 1820,53 лв. и за
Фотография "Отвъд Ватикана" – общо 2425,31 лв., т.е. ищецът
претендира от ответника пропуснати ползи в общ размер на 4 245,84 лв.
Твърди, че претърпял
загуби, за да защити интереса си и да потърси доброволното му уреждане с
ответника. Сочи, че използвал адвокатски услуги, за които заплатил 840 лв. - те
били необходими, за да се квалифицират двете нарушения съгласно българското
право, да се изготвят покани и да се преговаря с нарушителя извънсъдебно.
Поддържа, че като пряко следствие на противоправното
поведение на ответника, бил принуден да направи разноски за адвокатска помощ и
нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на спора.
Твърди, че претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба
на труда му и липсата на всякакво признание. Поддържа, че приел тежко поредната
кражба на труда му, която била осъществена от ответника. Поведението на
ответника накарало ищеца да се чувства унизен и подценен, а освен това фактът,
че бил принуден постоянно да следи в интернет дали някой не му краде труда бил
изключително натоварващ за неговата психика и не му позволявал да се почувства
като творец и артист. Оценява неимуществените си вреди под формата на
психически болки, страдания, стрес и дискомфорт на
2000 лв. - по 1000 лв. за всеки отделен случай, но претендира частично само 500
лв.
Поддържа, че от
момента на извършване на нарушението за фотографията „Извисяващи се мечти“
(19.09.2017 г.) до 12.12.2019 г. ответникът не го е
обезщетил за нанесените вреди от незаконното ползване на фотографията му в
размер на 1820.53 лв. (пропуснати ползи). Намира, че поради това ответникът му
дължи законна лихва в размер на 412.14 лв. Поддържа, че от момента на
извършване на нарушението за фотографията „Отвъд Ватикана“ (02.05.2018 г.) до
12.12.2019 г. ответникът не го е обезщетил за
нанесените вреди от незаконното ползване на фотографията му в размер на 2425,31
лв. (пропуснати ползи). Намира, че поради това ответникът му дължи законна
лихва в размер на 397.48 лв.
Поддържа, че с
действията си ответникът нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал.1 вр. ал.2, т.1-3 и 6 и чл. 19 ЗАПСП, както и правото му да
иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на произведението - чл.15,
ал.1, т.4 ЗАПСП, както и че му дължи обезщетение по чл. 95 ЗАПСП.
С оглед изложеното,
моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо 6 395,46 лв., от
които: сумата от 1 820.53 лв. - пропуснати ползи за фотографията „Извисяващи се
мечти", както и законна лихва върху главницата – в размер на 412.14 лв. за
периода от 19.09.2017 г. до 12.12.2019 г.; сумата от
2 425.31лв. - пропуснати ползи за фотографията „Отвъд Ватикана", както и
законна лихва върху главницата – в размер на 397,48 лв. за периода от
02.05.2018г. до 12.12.2019 г.; сумата от 840 лв.
претърпени загуби – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 500 лв. –
претърпени неимуществени вреди. Претендира разноски по делото.
Ответникът „К.Т.И.”
ООД, ЕИК *****, е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва легитимацията
и правосубектността на ищеца, т.е. намира исковете за
недопустими. Счита, че настоящото производство представлява симулативен
процес. Оспорва твърдението, че ищецът е автор на процесните
снимки, т.е. счита, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящия
процес.
Евентуално оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че в случая не е налице фактическият
състав на деликтна отговорност. Моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че ищецът е автор на процесните снимки. Оспорва факта на възникване на авторски
права в полза на ищеца. Поддържа, че процесните
снимки били налични за свободно копиране
и възпроизвеждане по електронен път без индикация на техния автор в рамките на
датите, за които ищецът твърди, че за първи път били използвани от ответника.
Посочва множество сайтове в интернет пространството, на които според ответника
били свободно налични за използване и възпроизвеждане по ел. път процесните фотографии. В тази връзка поддържа, че при липса
на ясно обозначено име на автора върху снимките, които ответникът свалил за
свободно ползване и възпроизвеждане от интернет сайтове /линкове/, per argumentum a contrario от
разпоредбата на чл. 15 от Конвенцията за закрила на литературните и
художествени произведения (Бернската конвенция) следвало, че ищецът няма право
да възбуди съдебно преследване срещу ответника, доколкото последният нямал вина
за липсата на ясно посочен автор върху снимките и оттам за нарушени авторски
права върху произведение, ползващо се със закрила от закона.
Алтернативно, счита,
че в случая следва да намери приложение чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАвПСП
относно случаите на разрешено свободно използване на произведение без заплащане
на възнаграждение на конкретен носител на авторско право върху фотографските
произведения.
Твърди, че ищецът,
дори да докаже, че е автор на произведенията, по своя собствена воля и желание,
предоставил за свободна и комерсиална цел снимките на различни сайтове в
интернет пространството, т.е. в случая липсвали противоправно
поведение и вина от страна на ответника.
Оспорва твърдението на
ищеца, че поставянето на двете снимки на посочените в исковата молба уеб
сайтове от ищеца представлявало надлежен и надежден начин на „публикуване“ (или
„разгласяване“) на същите като фотографски произведения, от което за трети лица
/вкл. за ответника/ да се породят задължения за узнаване и за спазване на авторското
право върху произведенията. Намира, че при наличие стотици уеб сайтове в
интернет пространството, на които се намирали безпроблемно процесните
снимки за свободно ползване и възпроизвеждане по ел. път и без индикация за
субекта на авторското право върху същите, не можело да бъде вменено като вина и
респ. да се търси гражданска отговорност от него за ползване на тези
фотографски произведения за рекламни кампании във връзка с организирани
туристически пътувания, тъй като в онлайн пространството снимките нямали ясно
посочен автор и били в режим на свободно разпространение.
Оспорва твърдението,
че ищецът в качеството му на автор пръв е публикувал и по този начин оповестил
публично снимките - съответно през май 2013 г. и юни 2015 г.
Оспорва твърдението,
че двата софтуера (интернет архиватор „Wayback Machine” и специализиран софтуер за откриване на
неправомерно използване на авторски фотографски произведения “Photo Claim”) представляват
надлежно средство за установяване на конкретни дати и периоди на ползване от
ответника на процесните 2 бр. снимки. Оспорва
посочения от ищеца период на ползване на снимките от страна на ответника.
Твърди, че двете снимки били използвани от ответника само временно и инцидентно
в хода на определени рекламни кампании в интернет и то само по отношение на
ограничен кръг от потребители.
Счита, че при наличие
на начална и крайна дата на твърдения период, не било доказано, че и в
промеждутъка снимките били налични и ползвани от ответното дружество.
Оспорва наличието на
претърпени вреди от ищеца. Оспорва начина на определяне на претендираното
обезщетение по чл. 95 ЗАПСП. Счита размера на обезщетението за необоснован,
прекомерен и недоказан по основание и размер. Евентуално моли за намаляване на
размера на обезщетението.
Оспорва
наличието на причинна връзка между деянието на ответника и настъпилите вреди за
ищеца. Поддържа, че процесните фотографии подлежали
на свободно разпространение за период от време, предхождащ твърдяната
незаконосъобразна употреба от страна на ответното дружество. Претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Наличието на международен елемент в процесното правоотношение, при приложимостта на чл.13 и 110 КМЧП и чл.99 ЗАП, обуславят
международната компетентност на настоящия съд, по реда на българския процесуален
закон( чл. 29 от КМЧП) и сводимостта под
нормите на ЗАПСП относно нарушението.
Съгласно нормата на чл.95, ал.1 ЗАПСП, който наруши
авторско право, дължи обезщетение на носителя на правото, за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от
нарушителя вследствие на нарушението.
Следователно
предпоставките пораждащи право на обезщетение са : наличие на нарушение,
в случая чрез противоправно действие, на авторските
права на ответника, без съгласие на последния, който в следствие на това е претъпял имуществени вреди с характер на
пропусната полза и претърпяна загуба, като вината се предполага(чл.95г ЗАПСП).
Спорът по делото относно авторското право се
концентрира върху това дали ищецът е създател на снимките, съответно носител на
правото, при безспорност на останалите елементи.
В хода на настоящото производство се
установи, че ищецът е публикувал фотографиите
в професионални интернет фотографски платформи, като част от своето
портфолио, където той е обозначен като
автор (л.40-54), като най-ранният момент съгласно СТЕ е 23.05.2013 г. и
16.05.2015 г., което е осъществено на посочения от ВЛ сайт. Експертът е
посочил, че само по „RAW“(сурови) файловете, съдържащи пълната информация от
оригиналната снимка, е възможно да се установи дали един кадър е оригинален или
не. Изследвайки данните на намиращите
се при ищеца файловете, ВЛ е установило, че те са с такъв характер. Това доказва по несъмнен начин авторството на
произведенията. Следователно ищецът е носител на твърдяното от него авторско
право върху двете фотографии.
Въведеното нарушение съставлява възпроизвеждане на
снимките за визуализиране на рекламни
оферти, достъпни до потребителите.
За
установяване на нарушението са използвани Архиваторът „Wayback
Machine" и специализиран софтуер за откриване на
неправомерно ползване на авторски фотографии „PHOTO CLAIM“.
По
същността си, съгласно СТЕ, Архиваторът „Wayback Machine" представлява дигитална библиотека,
в която за изминал период може да бъде видяно как е изглеждал определен
интернет сайт. Той запазва само страници, които са достъпни за интернет
потребителите. Не се архивират страници, за които е необходимо въвеждане на
парола за достъп. Съгласно изявлението на ВЛ Р. в ОСЗ на 02.10.2020 г., Уеб-архиваторът може да се смята надежден
технически метод за установяване периода на нарушеният.
Съгласно експерта „PHOTO CLAIM“ е уеб базирана
платформа, която се ползва предимно от фотографи. Служи за откриване на
неправомерно ползване на снимки, като работи по следния начин: попълва се
формуляр за регистрация; избира се извадка от няколко снимки; след тяхното
получаване платформата започва да ги наблюдава за онлайн търговски употреби.
Двете програми не извършват проверка на нарушаващите
сайтове нито постоянно, нито на някакъв постоянен период. При установени две
дати на налично съдържание, в промеждутъчния период е възможно снимките да се
качат и свалят.
С оглед техническата специфика на тези интернет
машини, установена от ВЛ, съдът намира, че данните от тях, при съвкупната им
преценка със заключението на СТЕ, са софтуерни инструменти, позволяващи
надлежно установяване на достъпно за потребителите дигитално съдържание, като и
локализиране на интернет адреса, на който то се е намирало.
Горното мотивира съда на приеме, че процесните снимки са се намирали на интернет адресите http://*****.bg/ и https://www.*****.bg, както следва:
„Извисяващи мечти“ – 19.09.2017 г. и 12.12.2019 г., а
„Отвъд Ватикана на 02.05.2018 г. , като по делото не е било спорно, че те се
поддържат от ответника.
Относно продължителността на представяне на снимките
на сайта е разпитан св.Стойчев, организатор
на пътувания при ответника. Той е дал
показания, че е виждал снимките, като е обяснил принципът на тяхното използване
– когато се прави кампания, за период около 2-3 седм.
преди датата на пътуването, снимката се поставя на сайта. Към деня на полета тя
автоматично се деактивира. В последния случай потребителят няма достъп по това
съдържание. Аналогични показания дава при разпит и св.Н..
При липсата на доказателства, които опровергават
изложеното от двамата свидетели, съдът приема безпротиворечиво
установения от тях период на достъп на снимките – 3 седм.
за всяка от посочените по горе дати, като за промеждутъчния времеви диапазон те,
без да са били достъпни до потребителите, са се намирали в базата данни.
Последното е без правно значение, доколкото твърдяното нарушение е използване
на снимките за визуализиране на рекламни
оферти, достъпни до потребителите.
Горните действия
се явяват възпроизвеждане на произведение по см. на § 2, т.3 от ПЗР на
ЗАВСП. Те съставляват форма на използване по см. на чл. 18, ал. 1 вр.,
ал. 2 от ЗАПСП, която е изключително
право на автора, като за осъществяването му от трети лица е необходимо
съгласие. Такова не се установи да е било дадено.Следователно ответникът е
извършил нарушение на авторското право на ищеца върху процесните
фотографии.
Налице е и нарушение на правото на ищеца по чл.15,
ал.1, т.4 ЗАПСП да бъде посочен като автор на произведението, предвид липсата
на на този индивидуализиращ белег при използването.
Неоснователно е възражението за , че процесиите
фотографии са били „налични за свободно ползване/сваляне" на множество
сайтове. По делото не се установи
носителят на авторското право да е разрешил ползването. Дори фотографията преди
това е да била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща
нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското
право, е налице възпроизвеждане(публично разгласяване), съгласно решение на Съда на ЕС по дело
C‑161/17 по
дело Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff, в какъвто смисъл
и следва да се тълкува нормата на закона. Без значение е дали фотографията е
била с „воден знак“ или не. Законът не предвижда такова изискване като
предпоставка за защита на авторското право.
Незнанието, като субективно отношение, не се явява
елемент от фактическия състав на нарушението то чл.95 ЗАПСП. Тъй като
използването на обекта авторското право изисква съгласие, липсата на такова
води до нарушение.
Съдът намира,
че ищецът е реализирал вреди с характер на
пропусната полза и претърпяна загуба.
Ответникът
е бил лишен от възможността да получи
възнаграждение за правото си, явяващо се вреда с характер на пропусната полза.
Налице е
причинно следствена връзка между действията на ищеца и вредата, като съгласно
чл.95 г. ЗАПСП вината се предполага.
Относно
размера на вредата по делото са
изслушани заключения на СОЕ – основно и допълнително.
В основното
експертът е установил, че възнаграждението, което ищецът би получил за
предоставяне на лиценз за използване на
всяка от процесните две снимки по начин, по който се
твърди в исковата молба, според сравнителните цени, срещу които фотографи, в
т.ч. американски, предоставят ползването на своите възнаграждения, е 12 лв. на
снимки или общо 24 лв. Състоянието на икономиката на РБ не оказва влияние върху
размера на възнаграждението. ВЛ е
посочило, че доставчиците на съдържание(фотографии) качват свои произведения –
фотографии и видеоклипове на „сток“ сайтове и след
одобрението им от администратора на съответния сайт, те стават достъпни за
разглеждане и сваляне срещу заплащане. Отразило е най популярните от тях, като
е изложило, че цените са за 1 бр. или за различни пакети (5- 9 000 бр.)при
условията на месечен, тримесечен или годишен абонамент. Доставчиците на
съдържание могат да качват фотографиите си на всеки имидж или партньорски сайт,
като националността на сайта е без значение. От значение е единствено големината
и популярността на сайта сред потребителите, съответстващо на по големия
бр.обем авторско съдържание, т.е. на броя на доставчиците. В експертизата е
отразена средната цена, при отчитане на конкретните параметри на фотографиите,
вкл. резолюция, формата и TIF.
По искане
на ищеца е изготвена и допълнителна СОЕ, като сумата е определена въз основа на
таблица от ежегодния сборник Bildhonorare. Ищецът обосновава приложимостта с това, че
макар да е гражданин на САЩ, работи с „PHOTO
CLAIM“ и използва средни пазарни цени, срещу които немските фотографи
предоставят ползването на своите произведения, които се обобщават в ежегодния
сборник.
Съдът не
кредитира заключението в тази част. Обезщетението следва да се определи при
отчитане на приетите от първоначалното заключение параметри, тъй като те
отчитат всички съществени елементи, имащи значение за ценообразуването на
конкретните права. Посочените цени са за ексклузивно право, като процесните фотографски изображения са публикувани на
множество други сайтове на трети лица, т.е. касае за неизключително ползване.
Тарифата е на конкретна професионална организация - асоциацията на немските
фотографи, т.е. не отразява общото ниво на пазара, а диференцирана група. Тя
служи на членовете на асоциацията за ориентиране относно възнаграждението на
конкретен пазар – Германия, като включва и
преглед на Австрия и Швейцария.
Това следва
да се отнесе и към тезата на ищеца относно калкулатора Cretty
Images, приложим за САЩ, тъй като при определяне на
вредата следва да се вземат всички обстоятелствата отчетени от ВЛ.
Нормата на чл. 95, ал.3 и 4 ЗАПСП изисква съдът да определи
справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително
на нарушителя и на останалите членове на обществото. Същевременно нормата на
чл.95а от ЗАПСП, посочвайки минимален размер на обезщетението, когато няма
данни за неговия размер, се явява индикатор, че сумата от 500 лв. съставлява долния
праг изпълняващ функциите по чл. 95, ал. 4 ЗАПСП. Това мотивира съда да приеме,
че размера на обезщетението за имуществени вреди следва да е в размер по на 500
лв. за всяка от снимките или общо 1000 лв.
Тъй като е налице забава от момента на деликта, следва да се приеме, че претенцията по чл.86 ЗЗД е
основателна, както следва:
За снимката „Извисяващи мечти“ претенцията е за
периода 19.09.2017 г. до 12.12.2019 г. Във
връзка с установеното на 19.09.2017 г. нарушение,
за исковия период е налице забава, като обезщетението по чл. 86 ЗЗД е в размер
на 113,20 лв., определен с интернет калкулатора на НАП.
За снимката „Отвъд
Ватикана“ претенцията е за периода 02.05.2018 12.12.2019
г., като размера на обезщетението определен по същия начин е 81,95 г.
Съдът
намира иска за неимуществени вреди за неоснователен. В хода на съдебното дирене
не се установи ищецът да е претърпял такива. Те подлежат на доказване на общо
основание с всички допустими доказателствени
средства(Решението по гр. д. № 360/1969
г.; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 180 ОТ 04.02.2010 Г. ПО ГР. Д. № 164/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
Извънсъдебните разноски в размер на 840 лв., направени
от ищеца относно защита на право му, също се намират в причинно следствена връзка с
нарушението и съставляват претърпени вреди, подлежащи на обезщетение.
По разноските:
Ищецът е направил разноски420 лв. - ДТ , 1700 лв. адв.
възнаграждение и 700 лв. за експертизи, т.е. общо 2 820 лв., които
пропорционално на уважената част на исковете са 846 лв.
Ответникът е направил следните разноски:1200 лв. адв. възнаграждение; 600 лв. депозит за ВЛ; 800 за
експертизи или общо 2 600лв. или пропорционално
на отхвърлената част – 1820 лв.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „К.Т.И.” ООД, ***, р-н Оборище, ул.“*****, партер, да
заплати на Е.Л., роден на *** г. в САЩ, чрез адв. Д.Г. -
САК, с адрес: *** - „Г. и Г.", сумата
1000 лв. обезщетение по чл.95,
ал.1 ЗАПСП за пропуснати ползи за фотографията „Извисяващи се мечти" и на фотографията „Отвъд Ватикана"(по
500 лв. за всяка от фотографиите), както и лихва за забава по чл.86 ЗЗД общо в
размер на 195,15 лв., а по
пера върху всяка от главниците, както
следва: за периода 19.09.2017 г. до 12.12.2019 г. в размер на 113,20 лв. за първата снимка, както и за периода 02.05.2018 г. - 12.12.2019 г. в размер на 81,95лв. за втората снимка, ведно със законна лихва върху
главниците за периода 02.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите по тях, както и сумата 840 лв. – извънсъдебни разноски
за адвокатско възнаграждение на осн. чл.95, ал.1 ЗАПСП, ведно със законна лихва за периода 02.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и като 846 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница
за пропуснати ползи и лихвата върху тях над
уважените размери, както и иска за заплащане на сумата 500 лв. неимуществени
вреди
на осн. чл.95, ал.1 ЗАПСП.
ОСЪЖДА Е.Л., роден на *** г. в
САЩ, чрез адв. Д.Г. - САК, с адрес: *** - „Г. и Г." да заплати на „К.Т.И.” ООД, ***, р-н Оборище, ул.“*****, партер сумата 1820 лв. разноски
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: