№ 300
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502042 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2921/2017 г. на СГС
е отхвърлен предявеният от А. П. К. срещу Л. Н. М. иск с правно основание
чл.57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 72 585 лева, представляваща
половината от стойността на апартамент №17, находящ се в гр.*** ,ж.
к.“***“, ул.“***“ № 90, бл.122, вх.А, ет.7, към 21.06.2005 г.
Недоволен от решението е останал ищецът А.К., който в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати
нарушения на материалния закон при постановяването му и необоснованост.
Поддържа, че към датата на завеждане на делото на 09.03.2017 г.,
петгодишната давност по отношение на правото на иск не е изтекла и поради
това вземането му в размер на 72 585 лева не е погасено по давност. Излага
съображения, че след обявяването на сделката за покупко-продажба от
17.09.2004 г. за нищожна, при наличие на интерес да получи ½ ид. част от
самия имот, а не неговата равностойност, първоначално ищецът е предявил
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС на 12.04.2013 г. против
третите лица Н. Н. К. и С. Д. Ц., като исковата му молба не била вписана по
вина на съда. Смята, че едва след зачитането от съда на възражението за
изтекла придобивна давност от третите лица-последващи приобретатели,
1
респективно – едва след постановяване на решението на Апелативния съд на
10.12.2019 г., е започнала да тече пет-годишната погасителна давност по
отношение на иска за вземането по чл.57, ал.2 от ЗЗД. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковата претенция – да бъде
уважена.
Въззиваемият Л.М. оспорва жалбата по съображения, изложени в
депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. Моли обжалваният
акт да се потвърди като правилен.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД от А. П. К. срещу
Л. Н. М. за заплащане на сумата от 72 585 лева, представляваща половината
от стойността към 21.06.2005 г. на подлежащия на връщане, като даден при
начална липса на основание, но междувременно отчужден апартамент № 17,
находящ се в гр. ***, ж. к. “***“, ул.“***“ № 90, бл.122, вх.А, ет.7.
От фактическа страна не се спори, че на 17.09.2004 г. с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 042, том II, дело № 212/2004 г.
наследодателката на ищеца А.К. - М. К. И. е прехвърлила на ответника Л.М.
процесния недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж.к. “***“, представляващ
апартамент № 17 във вх.А на сградата на бл.122, на 7 етаж, със застроена
площ от 125.17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, А. В. Н., ул. “***“ и двор, заедно с избено
помещение № 14, както и с 1.047 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
С Решение № 295 от 27.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2141/2013 г.
на ВКС, III г. о., продажбата е прогласена за нищожна по отношение на
притежаваната от А.К. ½ идеална част от процесния имот.
Междувременно, на 21.06.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба
№ 47, том III, рег.№ 2566, дело № 416/2005 г. ответникът Л. Н. М. е
прехвърлил процесния имот на Н. Н. К..
С влязло в сила решение № 2742/10.12.2019 г. на САС, ГО, 1-ви състав,
е потвърдено решение от 30.12.2015 г., постановено по гр. д. № 3397/2014 г.
на СГС, с което е признато за установено на основание чл.26, ал.1, пр. първо
във връзка с чл.152 и чл.209 от ЗЗД по иска на Н. Д. И. срещу Л. Н. М., че
договорът за продажба, сключен с нотариален акт № 042, том II, рег.№ 6317,
дело № 242 от 2004 г. на нотариус с рег.№ 206 на Нотариалната камара, с
който М. К. И. продала на Л. Н. М. процесния апартамент № 17 в жилищна
сграда - блок 122, вход „А“, на седмия етаж, улица „***“ № 90, град София, е
2
нищожен относно останалата ½ идеална част от този апартамент. Със същото
решение са отхвърлени исковете с правно основание по чл.108 от ЗС на
наследниците на прехвърлителката Н. Д. И. и А. П. К. срещу последващите
приобретатели Н. Д. И. и С. Д. Ц. за признаване собствеността и предаване на
владението на по ½ идеална част от същия апартамент.
При тези данни спорът от правна страна се концентрира върху това, кой
е началният момент на погасителната давност за връщане на даденото по
обявен за нищожен договор и съответно – на давността за връщане на
неговата равностойност, когато получателят го е отчуждил.
Според първата хипотеза на кондикцията по чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД, обаче, ако подлежащата на връщане вещ бъде отчуждена от
получателя след като е узнал, че я държи без основание, той дължи по-
високата сума измежду действителната й стойност и полученото за нея, а ако
я е отчуждил преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал.
Погасителната давност и за двата иска, както този за връщане на даденото
при начална липса на основание, така и този за плащане на една от
посочените стойности, започва да тече от един и същ момент – когато
вземането е станало изискуемо, както изрично предвижда чл.114, ал. 1 от ЗЗД.
Нищожният договор не поражда правни последици, тази форма на
недействителност е начална и пълна. Тъй като изначално липсва основание за
престацията, изискуемостта на вземането за връщане на даденото по нищожен
договор настъпва от момента на самото престиране. Това е така, защото още
от този момент вземането на кредитора става изискуемо. В този смисъл са
както задължителните указания, дадени в т. 7 на ППВС № 1/1979 г., така и
формираната трайна съдебната практика, израз на която са Решение № 667
от 14.10.2009 г. по гр. д. № 402/2008 г. на ВКС, III г.о., Решение № 303 от
01.10.2015 г. по гр. д. № 2081/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др., която практика се
споделя от настоящия състав. Специалното правило на чл. 34 ЗЗД, според
което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за
нищожен, не предвижда нещо различно. Всъщност, правото на
възстановяване възниква още от получаване на изпълнението по нищожната
сделка и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността.
Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от
фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. Както се посочи по-горе, при нищожност
на сделката поради противоречие със закона, както е в настоящия казус, е
налице начална липса на основание и даденото от страните подлежи на
връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
В случая искането на ищеца е за възстановяване на сумата от 72 585
лева, представляваща половината от стойността на процесния недвижим имот
към 21.06.2005 г., продаден с нищожен договор за покупко-продажба през
2004 г. Исковата молба е предявена през 2017 г., т.е. към този момент (а и още
към 17.09.2009 г.) общата погасителна петгодишна давност е изтекла.
3
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемия Л.М. следва да бъдат присъдени сторените разноски пред
въззивната инстанция за един адвокат в размер на 1600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2021 г., постановено по гр.д.
№2921/2017 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри състав.
ОСЪЖДА А. П. К. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр.***, бул.
„***“ № 81, вх.В, ет.8, чрез адв. Г., да заплати на Л. Н. М. с ЕГН-**********
със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 56, ет.3, чрез адв. Т., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 1600 лв. разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4