Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82
гр. Сливен, 02. 07. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и
четвърти юни, две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 23 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М. К. М., подадена
против Решение № 141 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 399 / 2019 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 6407 от 18.09.2019 г., издадено от Началника на Отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, с което на М. К. М., за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл. 53, ал. 1 от
ЗП, е наложена глоба в размер на 2000 лева, като е намален размерът на
наложената глоба от 2000 лева на 1000 лева.
В касационната жалба жалбоподателят
твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Излага съображения, че: е
налице несъставомерност на деянието; измерените параметри на процесното ППС и относимите
разпоредби показват, че ППС е извънгабаритно и може да се придвижва с
разрешително; собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, са длъжни да снабдят превозните средства с необходимото
разрешително, а наказаното лице не е нито собственик на ППС, нито превозвач;
като водач на ППС следва да носи отговорност по чл. 177, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а
не по чл. 53 от ЗП; деянието неправилно е квалифицирано като нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Моли обжалваното решение да бъде отменено с
произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено
писмено становище чрез упълномощен процесуален представител излага съображения
в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на решението на Районния
съд.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание. В представени писмени бележки
чрез упълномощен процесуален представител счита касационната жалба за
неоснователна, моли да бъде оставена без уважение и излага съображения в
подкрепа на твърденията си за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да измени обжалваното НП, Районният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено, че жалбоподателят е субект на административното нарушение,
описано в НП, тъй като е физическо лице – водач на извънгабаритно пътно
превозно средство; направил е изводи, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното административно нарушение
и правилно е приложил към него санкционната норма, не е налице маловажност по
чл. 28 от ЗАНН; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените
от жалбоподателя доводи; счел е, че размерът на наложеното наказание е
определен неправилно, поради което е изменил НП, като е намалил наложената
глоба до предвидения в закона минимален размер от 1000 лева.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по
делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 26.08.2019 г. в 16,41 часа на път III-554, км 10, на вход с. Б.,
в посока г. Н. З.– г. Р., е била извършена проверка от служители на Агенция
„Пътна инфраструктура“ на М. К. М. в качеството му на водач на съчленено ППС с
5 оси – МПС с 2 оси с Рег. № ******** и полуремарке с 3 оси с Рег. № ********. При
проверката е било установено, че водачът осъществява движение на извънгабаритно
пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредба №
11 от 03.07.2001 г./, съответно – тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата, без
разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/. Необходимостта
от такова разрешение е било доказано от направеното измерване, при което е било
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,
изразяващо се в следното: измерено натоварване на задвижващата /2-ра/ единична
ос на ППС – 12.100 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11,5 т,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата; измерено разстояние между
осите – 1.32 м, сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето –
24.600 т, при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. Измерването е било извършено с
техническо средство електронна везна модел РW-10 № К0200010 и ролетка 1301/18/5м/.
За извършеното нарушение е съставен АУАН № 0007036 от 26.08.2019 г. за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Актът е връчен на М. на датата
на съставяне и е подписан от него с изрично вписване, че няма възражения по
акта. Въз основа на съставения АУАН, на 18.09.2019 г. е издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти,
Районният съд при правилно приложение на материалния закон обосновано е приел,
че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
нарушение на разпоредба от ЗП. По делото е установено, че управляваното от М.
ППС е с натоварвания на ос над ограниченията, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
„б“ и т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. С оглед на изложеното е
установено, че управляваното от М. ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и съответно – извънгабаритно по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на Наредбата, поради което е забранено движението му без разрешение
за дейност от специалното ползване на пътищата, съобразно разпоредбата на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. За движение на извънгабаритно превозно средство
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, по
отношение на физическите лица, които извършат горепосочената дейност, в ЗП е
предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2,
поради което правилно административнонаказващият орган се е позовал на нормата
на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че е налице несъставомерност на деянието и че като водач на ППС
следва да носи отговорност по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а не по чл. 53 от ЗП. ЗДвП и ЗП са различни нормативни
актове, които регулират различни по вид обществени отношения. В разпоредбата на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които, без да спазват
установения за това ред, управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. В разглеждания случай отговорността на водача е реализирана
по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Водачът на ППС,
след като е знаел, че управляваното от него ППС не притежава разрешение за
дейност от специалното ползване на пътищата, е следвало да провери какви са
натоварванията и параметрите на ППС, и да не нарушава забраната на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, съответно да не осъществява състава на нарушението
по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, като не "извършва движение" на това ППС
по път от републиканската пътна мрежа. Задълженията, които имат собствениците
на извънгабаритни ППС и лицата, които извършват превозите, не освобождават от
отговорност по чл. 53, ал. 1 от ЗП водача на ППС. Водачът носи отговорност за
своето лично поведение, изразяващо се в управление на ППС при наличие на
забранителен режим. Предвид гореизложеното, правилно под
административнонаказателна отговорност е бил подведен водачът, който е нарушил
изрична законова забрана, както законосъобразно е приел и Районният съд.
Съобразено със закона е и изменението на
процесното НП с намаляване на наложената санкция в минимално предвидения от
административно-наказателната разпоредба размер.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е изменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие
с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените
от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 20.12.2019 г., постановено по АНД №
399 / 2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: