Р Е Ш Е Н И Е
№ 4350
15.11.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На петнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година
В открито заседание на шестнадесети октомври 2019г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2068 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди
в исковата молба, че на **** в гр.П. е сключен Договор за паричен заем №
****между „СИТИ КЕШ“- ООД, с ЕИК
********* в качеството му на Заемодател и И.Й.Я. с ЕГН **********, в качеството
му на Заемател, по силата на който „СИТИ КЕШ" ООД предоставил на заемателя
в деня на сключване на договора, заем общо в размер на 1400.00лв.(хиляда и
четиристотин лева).
Съгласно Договор за
паричен заем № ****от ****, ответникът се е задължил да погасява дължимите
месечни вноски, в сроковете и условията, описани в приложения погасителен план
и Общи условия към договора. След усвояване на Заема, към настоящия момент
погасяване на задължението по Договора за паричен заем не е осъществено, като
останало задължение в размер на 1697,84лв. (хиляда шестстотин деветдесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки), от конто: главница-699.26лв. и
договорни лихви-998.58лв. Вземането на Заемодателя е станало изискуемо с
изтичане крайния срок на договора-27.11.2015г.
На основание сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от **** г. и приложенията
към него между „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс" ЕООД,
с ЕИК *********, задължението на И.Й.Я. с ЕГН **********, произтичащо Договор
за паричен заем № ****от ****., бе изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите,
Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за
цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане, е „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, заверено от ***********, с
рег.№**** с район PC *** под рег.№*******г., Цесионерът -„ЕОС МАТРИКС"
ЕООД е упълномощен от Цедента – „.СИТИ КЕШ" ООД, да извършва уведомяване
от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД е осъществена,
доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочава
изпълнението. На **** г. Уведомлението е изпратено на постоянния адрес на И.Я.,
който съвпада с този, посочен в договора. Писмото се връща в цялост, като на
известието на доставка е отбелязано „непотърсено". Въпреки това, с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
ответникът получава уведомлението, изходящо от „СИТИ КЕШ" ООД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става втори
път надлежно уведомен за извършената цесия. Съдът следва да зачете този факт по
силата на чл.235 ал.З от ГПК. /съдебна практика в тази насока: Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о„ТК/.
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд гр.Пловдив за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 15.11.2018г. Било образувано частно гражданско
дело № 18261/2018г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, по което е издадена
Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът И.Й.Я. е
подал възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено
му на **** г.
Във възражението се
твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение.
Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за заем не е
осъществено. Не е известно и основание, на което задължението за погасяване на
получения от длъжника заем да е отпаднало.
Горното поражда правния
интерес на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането по
Договор за паричен заем № ****от ****., за сумата от 699,26лв.(шестстотин
деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) – главница, представляваща
неизпълнено задължение по отпуснатия заем. Предвид изложеното по - горе, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено. че И.Й.Я. с ЕГН
**********, дължи на „.ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - гр.София, сумата от
699,26лв.(шестстотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки)
-главница, представляващи неизпълнено задължение по отпуснатия заем, ведно със
законната лихва върху главницата. считано от датата на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли да им бъдат
присъдени разноските по заповедното и настоящото гражданско дело.
Предоставил е банкова
сметка, *** сума:
Банка: ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД IBAN: ***: ******.
Ангажирани са доказателства.
Ответникът е депозирал
отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Заявява, че
исковата претенция е допустима, но неоснователна. „ЕОС МАТРИКС" ЕООД черпи
правата си от договора за цесия, по силата на който „СИТИ КЕШ" ООД му
продало вземанията си, които има спрямо ответника по договор за паричен заем №
****от ****. С исковата молба се претендира единствено сумата от 699.26 лева,
представляваща неплатена главница по същия договор.
От фактическите
твърдения, изложени в исковата молба, се установява, че според ищеца, по
договора останало неплатено задължение в размер на 1 697.84 лева. Съгласно
погасителния план, приложен по делото, общото задължение по договора е в размер
на 3 454 лева. Това означава, че ответникът платил 1 756.16 лева. Заемната сума
е 1 400 лева.
Договор за паричен заем №
****/**** е недействителен на няколко основания:
Съгласно чл.10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), размерът на шрифта на договор за
потребителски кредит не трябва да е по-малък от 12. В противен случай,
договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В конкретния случай, твърди,
че размерът на шрифта на процесния договор е по-малък от 12 и договорът е недействителен.
Съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да е описан начинът на
приложение на договорения лихвен процент. При прочит на договора се, вижда, че единствената
клауза, посветена на лихвения процент е разпоредбата на чл.З, ал.7 от него.
Според същата, месечния лихвен процент е 3.34%. А за срока на договора,
съгласно погасителния план, размерът му е 36.74% (3.34% * 11 месеца). В
договора липсват каквито и да било уговорки по какъв начин се изчислява този
процент - на база цялата сума към момента на сключването на договора, на база
остатъчната главница след изплащането на всяка вноска или по друг начин. Това е
пречка потребителят да прецени дали същият е правилно изчислен. Отделно от
горното, клаузата относно договореният лихвен процент от 36.74% е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави. Нищожна поради противоречието с
добрите нрави е клауза за възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер
на законната при необезпечени кредита и двукратния - при обезпечени. След като
е нищожна, то клаузата за възнаградителната лихва е несъществуваща и от тук не
е изпълнено отново изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Затова договорът е
недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Договорът е
недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
липсва посочено в договора по какъв начин била изчислена общо дължимата сума.
Съгласно §2 ДР ЗПК, тя се формира от аритметичния сбор на общия размер на
кредита и общите разходите по кредита. Последните са нормативно дефинирани в §1
ДР ЗПК и представляват годишен процент на разходите (1 IIP) (чл.19, ал.1 ЗПК).
Липсва в тази връзка описани по пера в лева, какви суми се включват в
договорения ГПР.
Предвид
недействителността на договора, съгласно чл.23 ЗПК, при недействителен договор
се връща единствено получената заемна сума, без други разходи, лихви и пр. И
тъй като главницата (заемната сума) вече е покрита, то искът като неоснователен
следва да се отхвърли. Подлежи на отхвърляне и на допълнително основание -
предявен е на договорно основание, а такова се установява, че липсва.
Ако по някаква причина,
съдът намери договорът за действителен, прави възражение за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва, по изложените по-горе съображения и
нищожност на клаузата за неустойка. Нищожността на неустойката произтича от
следните обстоятелства:
Съгласно чл.6, ал.2 и
чл.8 от договора, в тридневен срок от подписването му, кредитополучателят
следва да представи поне две обезпечения измежду запис на заповед, банкова
гаранция или поръчител. При неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1
758.13 лева.
Поръчителството или
поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следва да бъде
учредена в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник,
следва да представят на кредитното дружество обидна документация, която е
невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката
е прекомерна, тъй като представлява 125% от заемната сума. Няма предвидени по
договора никакви правила по конто да се определи, кои са тези вреди, конто
дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и конто ще се
компенсират от неустойката. Тук следва да се има предвид, че всички преки или
косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по
договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова неустойката
е начислена за покриване именно на тези разходи.
По изложените
съображения, клаузата за неустойка е недействителна, но и на допълнителното
основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, конто по
своего същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по
чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва.
Клаузата за неустойка
противоречи и на материалния закон -чл.71 ЗЗД. Съгласно коментирата разпоредба,
когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора
обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай, се иска нещо
друго - натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи,
коего противоречи на материалния закон.
Клаузата за неустойка
противоречи и на императивната разпоредба на чл.ЗЗ ЗПК, която предвижда, че при
забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при
неизпълнение на договорните задължения, а с процесната наустойка се заобикаля
тази разпоредба и затова тя е нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).
Тъй като лихвата и
неустойката са нищожни клаузи, остава да се дължи единствено главницата
(заемната сума), според погасителния план. И тъй като главницата вече е
заплатена, то и на това основание тя не се дължи от тук искът е неоснователен.
Моли, на основание чл.38
от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част на иска, съдът да осъди
ответника да заплати адвокатското възнаграждение, според размера предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Признава се
обстоятелството, че страните са се намирали в договорни отношения въз основа на
Договор за паричен заем № ****/****.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение №
****/ **** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 18261/ 2018 г.
на ПРС, XXІІ гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
суми: сумата в размер на 699,26 лева- главница, представляваща главница по
договор за паричен заем от ****г., сключен със „Сити кеш“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от ***** г., сумата в
размер на 998,58 лева- договорна лихва за периода 29.07.2015 г.- 16.09.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 15.11.2018 г. до окончателното погасяване, както и
разноските в заповедното производство в общ размер на 33,96лева.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
единствено съществуване на вземане за главницата по договора, предвид
прекратяване на производството за сумата в размер на 998,58 лева- договорна
лихва за периода 29.07.2015 г.- 16.09.2016 г.
С договор за паричен заем № ****/ ****г. „Сити кеш“
ООД в качеството на кредитодател и
ответникът – в качеството на кредитополучател се съгласили заемодателят
да предостави на ответника в заем сумата от 1400 лева, платим на 11 вноски,
всяка от които в размер на 154,17 лева,
при ГПР 48,605 %, месечен лихвен процент- 3,34 %, и общо дължима сума в края на
периода 1695,89 лева. Към договора е приложен подписан от клиента погасителен
план.
От представения договор за цесия от ******** г. се
установява, че кредиторът – заемодател „Сити кеш“ ООД е прехвърлил всички
вземания в полза на ищцовото дружество по процесния договор за заем. Не се
оспорва и обстоятелството, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията към новия кредитор.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото за това, че между страните е
сключен процесният договор за паричен заем, което обстоятелство се установява
както от твърденията на страните, така и от събраните писмени доказателства. С
оглед обаче на въведените в отговора възражения за недействителност на този
договор като неотговарящ на изискванията по ЗПК, както и за нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва, е необходимо да се изследват така
поставените въпроси, за да се прецени валидността на съглашението.
Основното възражение за нищожност на договора е
свързано с твърдението на ответника, че в случая не били спазени изискванията
на чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. От приетото заключение на
съдебно – техническата експертиза се установи, че типът на използвания шрифт е
серифен, семейството на шрифта е „Камбрия“, а размерът на шрифта е 11,1 pt. Следователно,
договорът е недействителен поради нарушение на изискването за шрифт не по
–малък от 12.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК гласи,
че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа: "лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяиа на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти". В случая, в Договора е посочен месечен лихвен
процент в размерна 3,34 %, но не и годишен лихвен процент. Тази информация не
се явява достатъчна, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК.
Съгласно т. 4 и 5 от § 1 на Допълнителните
разпоредби от ЗПК, „лихвен процент по кредита" е лихвеният процент,
изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна
основа към сумата на усвоения кредит". Фиксиран лихвен процент по кредита
пък е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на
която кредиторът и потребителят уговорят един постоянен лихвен процент за целия
срок на договора за кредит или уговорят няколко лихвени проценти за отделни периоди
от продължителността на договора за кредит, през който се прилага само
определен фиксиран лихвен процент."От цитираните разпоредби е видно, че
законът сам посочва по какъв начин се прилага фиксираният лихвен процент, а
именно - един и същи за целия срок на договора, на годишна основа към сумата на
усвоения кредит. В слечая обаче липсва посочване на годишния лихвен процент,
каквото е законовото изискване. Ето защо съдът намира, че договорът е
недействителен и на посоченото правно основание.
С оглед недействителността на кредита поради
несъответствие с императивните изисквания на закона, се явява безпредметно да
се излагат съображения досежно останалите наведени от ответника доводи.
Предвид констатираната от съда нищожност на
договора на посочените основания, законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая ищецът претендира сумата в размер на 699,26
лева, представляваща остатъчно непогасено задължение по договора за главница.
От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, което съдът възприема като обективно, изготвено с необходимите знания
и опит и неоспорено от страните, се установява, че към 31.08.2016 г. ответникът
е внесъл сума в общ размер от 2034,57лв., разпределена от кредитора по следния
начин – 1758,13лв. - неустойка, 256,44лв. – лихва и 20лв. – такса.
Следователно, предвид изложените по – горе съображения, ответникът е погасил
изцяло чрез плащане главното задължение / главницата в размер на 1400лв./ ,
предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Доколкото не се доказа да съществува присъденото
вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че предявената претенция е
неоснователна и като такава тя следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, а именно - отхвърляне на
исковата претенция, на ищеца не следва да се присъдят разноски. На основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски.
Такива се претендират още с отговора, като ответникът е представляван от свой
пълномощник в процеса, на когото той обаче не е заплатил хонорар, а същият моли
за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото на лист 67 в представения договор за правна защита и
съдействие е посочено, че страната се представлява безплатно от адв. ***,
поради затрудненото си материално положение, което обстоятелство по смисъла на
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с
оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза в размер от 300 лева, до който следва да се
възложи в тежест на ищцовата страна.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес
до 1000лв. адвокатското възнаграждение е 300лв., каквато сума ще се присъди на
пълномощника. За заповедното производство на пълномощника адв.**** ще се
присъди сумата от 150лв. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
разноските не следва да се разглежда, тъй като в посочената хипотеза съдът
определя адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М.-Т., против И.Й.Я.
с ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно
основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът И.Й.Я. с ЕГН **********, дължи на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 699,26лв.(шестстотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки) – главница по Договор за паричен заем № ****/ ****г., сключен със „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, вземанията
по който са прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, по силата на Договор за цесия от **** г. и
приложенията към него, ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 15.11.2018г.,
до окончателното изплащане на сумата, за които вземания на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № ****
от **** г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 18261/2018 г. по описа на ХХІІ гр. състав при ПдРС,
както и на претенцията на ищеца за разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от
Р.М.-Т., да заплати на адв. *****,***, сумата от 300лв./триста
лева/ – адвокатско възнаграждение за настоящото производство, дължимо на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от
Р.М.-Т., да заплати на адв. *****, от Адвокатска колегия – ***, с адрес
гр.********************, сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение по
ч. гр. д. № 18261/2018 г. по описа на ХХІІ гр. състав при ПдРС, дължимо на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ