р е
ш е н и е
№
гр.
Плевен, 21.02.2020 г.
в името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД,
гражданско отделение,
в откритото заседание на четвърти февруари през
две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при
секретаря евгения Л.
при прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 926
по описа на съда за 2019 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от П.П.Т. чрез пълномощника му адвокат С.Н. от ПлАК, поправена с
молба от 08.01.2020 г., с която солидарно
против ответниците Е.Б.Х. и Г.Е.Н. е предявен иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални и физически болки и страдания в следствие на противоправни действия
на ответниците, извършени на 09.09.2018 г., съставляващи престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр.
чл. 142 ал. 1 вр. чл. 20 ал. от НК, за
което са признати за виновни със споразумение по НОХД № 274/2019 г. по описа на
ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2018 г. до
окончателното й заплащане.
В исковата
молба /в това число поправената/ се твърди, че ищецът е жертва на престъпление
по чл. 142 ал. 2 т. 2
вр. чл. 142 ал. 1 вр. чл. 20 ал. от НК, извършено от ответниците на 09.09.2018
г. в гр. И., за което същите са признати за виновни със споразумение по НОХД № 274/2019 г. по описа
на ПОС. Твърди
се, че на посочената дата ответниците отвлекли ищеца и го лишили от свобода
чрез упражнена физическа принуда -
нанасяне на удари с юмруци и ритници по цялото му тяло, като най-вече те са
били в областта на гърба, гърдите, кръста, крайниците и главата, в резултат на
което са му причинени кръвонасядания, счупване на девето и десето ляво ребро,
които увреждания са наложили оперативното му и медикаментозно лечение. Твърди
се, че като усложнение от получените увреждания в последствие ищецът е развил
белодробно заболяване, хроничен бронхит, хипертонично сърце и артесклероза,
както и че и към момента
продължава медикаментозното му лечение, тъй като се оплаква от болки в гърдите.
Твърди се, че наред с физическите болки в резултат на
увреждането му от ответниците има е засегнато и психичното му състояние, като
при лечението му е установен тревожно-депресивен фон на настроението му, афективна лабилност, волево изразена
хипобулия с инхибирани инициатива и интереси, мисловен процес с мисловна
руминизация на преживяното с хипохондрични фиксации и депресивни идеи за
безперспективност със затормозени памет и интелект. Ищецът оценява претърпените
емоционални и физически болки е страдания на 60 000 лв. и иска
компенсирането им чрез заплащане на обезщетение в този размер.
С исковата молба се представя адвокатско пълномощно в полза на
адвокат С.Н. и се прави искане по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н..
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК са
постъпили писмени отговори от всеки от ответниците Е.Б.Х. и Г.Е.Н. чрез пълномощника им адвокат И.Ц. от ПлАК, в които се оспорва частично основателността
на предявения иск, като се счита, че претендираната сума е в завишен размер.
Ответникът Е.Х. признава, че е сключил споразумение по посоченото наказателно
дело, с което се е признал за виновен в извършеното престъпление, но счита, че
няма принос към физическите увреждания на ищеца, тъй като участието му в
деянието се е изразявало в това да управлява МПС с постралия, но не е нанасял
каквито и да са физически увреждания на същия. Твърди, че повод за
престъплението, пострадал от което е ищеца е посегателството срещу личното
имущество на ответника Г.Е.Н., което е на значителна стойност. Ответникът Г.Н.
също признава, че е сключил споразумение по посоченото наказателно дело, с
което се е признал за виновен в извършеното престъпление, но счита, че повод за
престъплението е посегателство, извършено от ищеца срещу личното му имущество,
което е на значителна стойност. Според ответника е извършил драстично
самоуправство, причина за което е и обстоятелството, че образуваното ДП от РП –
К. не е доведено до очаквания резултат.
В с.з.
ищецът П.Т. се явява лично и чрез пълномощника си адвокат С.Н. поддържа предявения иск.
Ответниците
не се явяват лично, но чрез пълномощника си адвокат И.Ц. поддържат становището си, изложено в писмените отговори.
Според ответниците поведението на ищеца преди извършване на престъплението е
допринесло за увреждането му, а справедливия размер на обезщетението е по-нисък
от претендирания.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Плевенският окръжен съд е сезиран с иск, предявен от П.П.Т. солидарно против Е.Б.Х. и Г.Е.Н. правно
основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 60 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални и физически болки и страдания в следствие на
противоправни действия на ответниците, извършени на 09.09.2018 г., съставляващи престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. чл. 142 ал. 1
вр. чл. 20 ал. от НК, за което са
признати за виновни със споразумение по НОХД № 274/2019 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.09.2018 г. до окончателното й заплащане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В тежест на
ищеца е да докаже, че е налице деликтна отговорност на ответниците като преки
причинители на твърдяното увреждане, както и че е претърпял неимуществени вреди
в резултат на увреждането, изразяващи се във физически и емоционални болки и
страдания като пряка последица от увреждането.
Не се спори
между страните, а видно и от приложеното НОХД № 274/2019 г. на ПлРС, че по
същото е сключено и одобрено от съда споразумение между ОП – П.и ответниците,
по силата на което ответниците са се признали за виновни в това, че на 09.09.2018
г. в гр. И. в съучастие като съизвършители отвлекли ищеца П.Т. от гр. И., като
деянието било извършено от две или повече лица и съставлява престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. чл. 142 ал. 1
вр. чл. 20 ал. от НК.
Не се
спори, а се установява и от представената по делото от ищеца епикриза от
Клиниката по хирургия при УМБАЛ – П. /л. 6/, че ищецът е приет на лечение на 10.09.2018
г. и е изписан на 13.08.2019 г. след проведено по спешност консервативно
лечение. Установява се от епикризата, че ищецът се е оплаквал от болки в лявата
гръдна половина, ограничаващи дихателните движения в резултат на това, че му е
нанесен побой и е давен. Установява се, че на ищеца са направени редица
изследвания, в резултат на което е установена фрактура на девето и десето ляво
ребро и е предписано медикаментозно лечение.
Не се
спори, а се установява и от представените по делото страници от личен
амбулаторен картон на ищеца /л. 53-57/, че с издадени болнични листове на същия
е определена временна нетрудоспособност за периода от 10.09.2018 г. до
12.12.2018 г. – общо 94 дни с диагноза: политравма, гръдна травма, фрактура
костарум ІХ-Х син., както и за периода от 11.12.2018 г. до 15.02.2019 г. – общо
68 дни с диагноза: хроничен бронхит.
Не се
спори, а се установява и от представената по делото от ищеца епикриза от
Клиниката по хирургия при УМБАЛ – П. /л. 52/, че ищецът е приет отново на
лечение на 14.01.2019 г. и е изписан на 16.01.2019 г. с поставена окончателна
диагноза: хроничен бронхит, хемоптое, бронектазна болест, състояние след ФБС,
бронхоаспирация, инфилтрация на адреналин в ляво след проведено планово оперативно
лечение. Установява се, че на ищеца е предписано медикаментозно лечение.
Не се
спори, а се установява и от представения по делото от ищеца амбулаторен лист,
издаден на 15.05.2019 г. от д-р И. Д., че на ищеца е поставена диагноза:
посттравматично стресово разстройство поради оплакванията му от тежка
психотравма – нахлуване в дома му, отвличане, бит, давен, не можел да преживее
случилото се, плачел, бил потиснат, не можел да спи, загубил апетит, отслабнал
6-7 кг, ходил по врачки и баячки без ефект. Установява се, че на ищеца е
предписана медикаментозна терапия.
Установява
се от заключението на вещото лице доц. д-р Д.Д. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, което не се оспори от страните и като
компетентно изготвено съдът възприема изцяло /л. 46-49/, че вещото лице е
прегледало както ищеца, така и наличната медицинска документация относно
състоянието му. Вещото лице заключава, че ищецът е претърпял множество контузии
/натъртвания/ на меките тъкани по цялото тяло и гръдна травма, изразяваща се в
счупване на две ребра, които увреждания сами по себе си са довели до
разстройство на здравето му неопасно за живота му. Вещото лице заключава, че
нормалният оздравителен процес за подобни травми е около месец и половина, но в
конкретният случай предвид издадените на ищеца болнични листове за 94
календарни дни отпуск поради гръдна травма – счупване на ребра поради
продължаващата болка приема, че с оглед възрастта на ищеца и множеството външни
травми, оздравителния процес е възможно да продължи и по-дълго /2-3 месеца/,
през който ищецът е търпял болки и страдания. Вещото лице установява, че на
14.01.2019 г. ищецът е приет за лечение в Клиниката по хирургия при УМБАЛ – П.с
посочените в епикризата диагнози, но нито една от тях не е травматична и не в
причинна връзка с инцидента на 09.09.2018 г., като посочените в епикризата
заболявания са широко разпространени в страната и нямат връзка с травматичното
увреждане на ищеца.
Установява
се от заключението на вещото лице д-р Н.Л. по назначената съдебно-психатрична
експертиза, което не се оспори от страните и като компетентно изготвено съдът
възприема изцяло /л. 39-44/, че вещото лице е прегледало както ищеца, така и
наличната медицинска документация относно състоянието му. Вещото лице
заключава, че ищецът страда от комулативен стрес /от натрупване/, довел до
реакция на тежък стрес с последвало разстройство на адаптацията. Вещото лице
заключава, че възникналото при ищеца свързано със стрес психично разстройство
има причинна връзка с деянието, описано в исковата молба, но не може да се
свърже единствено с това стресогенно събитие в живота му, тъй като се отключва
след натрупване и на други стресогенни въздействия. Вещото лице установява, че
при комулиране на стресори и в тази връзка отключването на разстройство на
адаптацията значимост се отдава и на абнормност или аномалия на личността, като
в случая се касае за акцентирана чувствителност и реактивност с нарцистични
стигми, предразполагащи отключването на разстройството и не може да се
диференцира приносът на всеки отделен стресор за отключването на
разстройството, като по принцип всеки следващ стресор води до нарастваща
уязвимост на индивида. Вещото лице заключава, че разстройство на адаптацията и изобщо
свързаните със стрес психични разстройства обикновено завършват с оздравяване.
При разпита на вещото лице в о.с.з. същото установява, че оздравителният процес
при ищеца зависи и от подкрепата на непосредственото му обкръжение, като при
него задържането в това състояние се дължи на продължаващите съдебни дела и
оставането му без работа, като при една по-благоприятна житейска ситуация
възстановяването му би могло да се осъществи по-бързо. Вещото лице установява
при разпита си, че отхвърля диагнозата постравматично стресово разстройство,
тъй като това разстройство се отключва до 6 месеца от травмата, а в конкретният
случай ищецът е потърсил психиатрична помощ след това.
Установява
се от разпита на свидетелката М. С. Т. /л. 61-62/, че същата е съпруга на ищеца
от 36 години. Свидетелката установява, че вечерта на 09.09.2018 г. около 22
часа съпругът й е бил отвлечен от дома им от двама непознати, които го свалили
на земята, удряли го и го ритали, след което го качили в автомобил и заминали в
неизвестна посока. Установява, че се е обадила в полицията, като няколко часа
по-късно от там й се обадили, че съпругът й е намерен гол и мокър край р. И. и
трябва да му занесе бельо и дрехи. Установява, че когато го е видяла за първи
път след отвличането му съпругът й бил превит, не можел да диша и да се
изправи, имал синини по лицето. Установява, че съпругът й бил няколко дни в
болницата в П., след което го изписали, но той продължавал да се оплаква от
това, че не може да спи и да диша нощем. Установява, че съпругът й станал неспокоен,
оплаквал се от болки в ребрата и гръдния кош, които оплаквания продължават и
към момента, затворил се в себе си, плачел нощем, взимал хапчета за сън,
споделил, че е давен в реката при отвличането и мислел, че умира, страхувал се
за живота си както след отвличането, така и към момента.
Установява
се от разпита на свидетеля П. С. Б. /л. 60-61/,
че същият е съгражданин на ищеца, познават се от деца, не са поддържали близка
връзка помежду си, но имал впечатления, че ищецът е весел и засмян човек.
Установява, че е разбрал за случилото се с ищеца от други хора и тъй като имал
работа в П.го посетил в болницата след отвличането му. Установява, че ръката на
ищеца е била бинтована, по лицето му имало подутини и отоци, не можел да става
и да се движи, бил афектиран и разказал, че са го били. Установява, че след
изписването на ищеца също е ходил да го види един-два пъти в дома му и видял,
че може да се движи, но се оплаквал от болки в гърдите, бил много нервен и
изглеждал променен в сравнение с преди случилото се. Установява, че и към
момента емоционалното състояние на ищеца не е подобрено и същият не се чувства
добре, като не обичал да говори за случилото се, защото се нервирал.
Установява, че ищецът споделял, че е бит от двама-трима за нищо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Същите правни последици има и сключеното споразумение,
одобрено от съда, с което виновният деец се е признал за виновен в извършването
на деянието.
Въз основа
на представените по делото писмени и гласни доказателства и заключениято на
приетите по делото съдебно – медицински експертизи, които не се оспориха от
страните и кореспондират помежду си, съдът приема, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответниците по реда на чл. 45 ал. 1 вр. чл. 53 от ЗЗД. Налице е деяние, извършено от ответниците като съизвършители на 09.09.2018
г., изразяващо се в лишаване от свобода на ищеца чрез физическа и психическа
принуда, деянието е довело до вреди за пострадалия – лишаване от свобода, счупване
на 2 ребра, емоционални и физически болки страдания, деянието е противоправно –
престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2. Вр. ал. 1 от НК и нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму, деянието е извършено виновно – умишлено при
пряк умисъл, налице е причинна връзка между противоправните и виновни действия
на ответниците и телесните и емоционалните увреждания на ищеца в резултат на
оказаната върху него физическа и психическа принуда по време на отвличането му,
от което са произтекли вредите за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 53 от
ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е
абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.,
вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството
дали същите ще се задълбочават за в бъдеще и какви са прогнозите за
оздравяването му.
Съдът като
съобрази заключението на вещото лице д-р Д. и представените по делото писмени и
гласни доказателства, които кореспондират изцяло помежду си, приема за доказани
обстоятелствата, че при физическата принуда чрез която е бил лишен от свобода
за няколко часа в нощта на 9/10.09.2018 г. ищецът е претъпял значителни
физически болки и страдания, част от които са продължили през периода от 94
календарни дни след увреждането му, в който период ищецът е бил временно нетрудоспособен.
Налице е както безспорно счупване на две ребра на ищеца, така и множество
травми по цялото му тяло, които са съставлявали временно разстройство на
здравето му неопасно за живота. Съдът приема за доказано по делото въз основа
на заключението на вещото лице д-р Д., че макар възстановителният процес при
ищеца да е продължил по-дълго от обичайното с оглед множеството му наранявания
и възрастта му, то към момента здравословното му състояние преди увреждането с
оглед травмите е възстановено, а оплакванията му за болки в гърдите, довели до
поставяне на диагноза хроничен бронхит, респ. до оперативното му лечение и
последвалата временна нетрудоспособност не се намират в причинна връзка с
увреждането му. Съдът приема, че ищецът търпи обичайните болки след фрактури на
кости, които се появяват при промяна на климатичните условия при всеки човек,
но с оглед заключението на вещото лице д-р Д. приема, че белодробното
заболяване на ищеца, диагностицирано по - късно не се намира в пряка причинна
връзка с травмите, нанесени от ответниците, респ. не съставлява усложнение на
здравословното му състояние в резултат на причинените му от ответниците
увреждания на 09.09.2018 г..
Съдът като
съобрази заключението на вещото лице д-р Л. и представените по делото писмени и гласни
доказателства, които кореспондират изцяло помежду си, приема за доказани
обстоятелствата, че към момента на увреждането при физическата и психическата
принуда чрез която е бил лишен от свобода за няколко часа в нощта на
9/10.09.2018 г., ищецът е претъпял и значителни емоционални болки и страдания,
като преживяната при отвличането реакция на тежък стрес чрез комулативен стрес заедно
с други стресогенни фактори, извън увреждането от ответниците и особеностите на
личността му е довело до настоящото му психично състояние, диагностицирано като
разстройство на адаптацията. Съдът приема, че ищецът е претърпял тежък стрес
както всеки човек, който би бил в ситуация да бъде бит, отвлечен, давен,
унижаван, несигурен дали ще преживее случващото му се в момента, уплашен за
живота си, но с оглед заключението на вещото лице д-р Л. приема, че при ищеца
не налице отключен постравматичен стрес
в пряка причинна връзка с травмите, а се касае за друго психично разстройство -
разстройство на адаптацията, което се намира в причинна връзка с увреждането,
само по себе си е свързано с емоционални болки и страдания и не е отшумяло при
ищеца към настоящия момент въпреки добрата прогноза за това в бъдеще при
подкрепяща и спокойна заобикаляща среда.
Съдът съобрази обстоятелството, че преди
увреждането ищецът е бил в работоспособна възраст, работел е като охранител и е
имал обичайния за възрастта и семейното му положение живот и приема, че
нанесените му физически и емоционални увреждания са довели до съществена
промяна в начина му на живот, като в период от първите три месеца след
увреждането му ищецът е търпял едновременно физически и емоционални болки и
страдания, а в последствие емоционалните болки и страдания са отключили констатираното
психично разстройство - разстройство на адаптацията, което не е отшумяло към
момента на приключване на съдебното дирене. Съдът кредитира показанията на
свидетелката Т. въпреки евентуалната й заинтересованост от изхода на спора с
оглед качеството й на съпруга на ищеца, като приема, че показанията й
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства в това число със
споразумението по наказателното дело и с показанията на свидетеля Б., които
като безпристрастно дадени съдът кредитира изцяло.
Съобразявайки
доказаните по делото физическите и емоционални болки и страдания на ищеца към
момента на извършване на деянията от всеки от ответниците и тези от тях,
претърпени след това до датата на подаване на исковата молба, които се намират
в пряка причинна връзка с деянията на ответниците, съдът намира, че на
основание чл. 52 ЗЗД на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., дължимо солидарно от ответниците.
Неоснователни
според съда са възраженията на ответника Е.Х. относно липса на основания за
ангажиране на солидарната му отговорност за причинените на ищеца при
отвличането му вреди с оглед това, че само е управлявал автомобила, с който е
извършено отвличането, но не е участвал в останалите противоправни действия
спрямо ищеца. Споразумението пред наказателния съд с характер на влязла в сила
присъда задължава гражданския съд да приеме, че същият е извършил деянието, за
което се е признал за виновен независимо от формата на съучастие, като наред с
това от показанията на свидетелката Т. по делото се установи, че пред нея
ищецът е бит и от двете лица, участващи в отвличането му. Налице са основанията на чл. 53 от ЗЗД и ответниците като преки
причинители на уврежданията на ищеца отговарят за целия размер на приченените
на ищеца вреди, независимо от приноса им при причиняването им.
Искът за
разликата до предявения размер от 60 000
лв., в това число за репариране на неимуществените вреди от проявилото се
при ищеца в по-късен момент заболяване хроничен бронхит, което според съда не е
пряка и непосредствена последица от увреждането, извършено от ответниците следва
да се отхвърли от съда като недоказан по размер и поради това неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, т.е. приносът в причиняване на вредите. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т.е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Възраженията на ответниците за
съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца чрез кражба на вещ на един от
ответниците са неоснователни. Твърдяното поведение не е от кръга на действията
на ищеца, които биха могли да доведат по съпричиняване на вредоносният резултат
– отвличането му и физическите посегателства спрямо него, поради което не
следва да се обсъждат подробно от съда. Ирелевантно е дали ищецът е извършил
престъпление против собствеността, засягащо правата на ответниците или един от
тях, тъй като правовият ред в Държавата не позволява на пострадалия от каквото
и да е престъпление да изземва функциите на правораздавателните органи, още
по-малко да извършва мъчения или да лишава от свобода нарочен за извършител на
това основание. С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че не са
налице основания за намаляване на определеното от съда обезщетение при
условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
При тези
правни изводи и с оглед изхода на спора, съдът намира, че ответните следва да
бъдат осъдени общо да заплатят на пълномощника на ищеца – адвокат С.Н. при
условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 430 лв. съобразно чл. 7 ал. 2
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл. 78 ал. 6 ГПК с оглед изхода на процеса ответниците следва да бъдат
осъдени общо да заплатят по сметка на ПлОС държавна такса в размер на 1 200 лв. и сумата от 260,60 лв. за направени разноски за вещи
лица съобразно уважената част от исковете.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда
на основание чл. 45 ал. 1 вр. чл. 52 вр. чл. 53 от ЗЗД Е.Б.Х., ЕГН ********** *** и Г.Е.Н., ЕГН ********** *** солидарно
да заплатят на П.П.Т., ЕГН ********** *** сумата от 30 000
лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и
физически болки и страдания в следствие на противоправни действия на
ответниците, извършени на 09.09.2018 г., съставляващи престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр.
чл. 142 ал. 1 вр. чл. 20 ал. от НК, за
което са признати за виновни със споразумение по НОХД № 274/2019 г. по описа на
ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2018 г. до
окончателното й заплащане, като Отхвърля предявеният иск за разликата над 30 000 лв. до предявения размер от
60 000 лв. като неоснователен
и недоказан.
осъжда
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА Е.Б.Х., ЕГН ********** *** и Г.Е.Н., ЕГН ********** *** да заплатят
общо на адвокат С.Н. *** сумата в размер на 1 430 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по делото.
осъжда
на основание чл. 78 ал. 6 ГПК Е.Б.Х., ЕГН ********** *** и Г.Е.Н., ЕГН ********** *** да заплатят
общо
по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в
размер на сумата от 1 200 лв. и
сумата от 260,60 лв. за направени по
делото разноски за вещи лица съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: