ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 510
гр. Стара Загора, 21.11.2019г.
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кр.Костова-Грозева
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева административно дело № 886 по описа на съда за 2019 година,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
„ТЕРА 04“ЕООД, със седалище с.Александрово, общ.Павел баня, с ЕИК *********,
представлявано от Управителя М. Б., против разпореждане за предварително
изпълнение, инкорпорирано в Заповед ФК-724-0030383/30.10.2019г. на Началник
отдел „ОД“ Пловдив при ЦУ на НАП за налагане на ПАМ „запечатване на търговски
обект и забрана достъпа до него за срок от 10 дни“.
Жалбоподателят счита жаленото разпореждане
за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за
незаконосъобразно. Доводите се свеждат до следното:
Самата заповед не била акт, чието
предварително изпълнение се допускало по силата на закона, а по реда на чл.60,
ал.1 от АПК, където в тежест на органа
било да изложи конкретни съображения за допускане на предварителното
изпълнение.
В конкретния случай органът мотивирал
своето разпореждане с факта на несъответствие между изпратените данни по дистанционната
връзка и фактическите данни за доставка на горива на дата 23.10.2019г. в 23.18
часа. О тези факти бил направен и извод, че в търговският обект била създадена
организация на работа да не се отчита реализирания оборот пред НАП чрез
подаване на данни от монтираното фискално устройство. Приел, че била налице
организация за създаване на неотчитане на приходите пред НАП и проследяване на
оборотите, което от своя страна обосновавала необходимостта от защита на
обществения интерес и предотвратяване на възможността за извършване на нови
нарушения и основание за издаване на разпореждането, което е процесно.
Според жалещия в този случай обаче било
необходимо посочването на допълнителни съображения, които да обуславяли
наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона. Това бил и смисълът на
закона, не винаги при установено нарушение на изискванията на регистриране и
отчитане на продажбите да се разпорежда предварително изпълнение, а при
визиране на конкретни обстоятелства, които мотивират органа да вземе такова решение. Ето защо общото
мотивиране и дословното цитиране на правните норми обезсмисляло законовото
задължение всеки конкретен случай да се преценява с оглед установените факти.
В този случай спорното разпореждане било
издадено след немотивирана оценка за наложителност на разпореждането за
предварително изпълнение, без органът да конкретизира, в какво се изразявала
вредата за бюджета и без да доказвал извода си, че в проверявания търговски
обект била създадена организация на работа за неотчитане на приходи чрез
монтираното фискално устройство. В административната преписка не се съдържали
данни за извършени от лицето други административни нарушения, които да
обосновавали извода за създадена организация за укриване на оборот.
Неоснователно и необосновано органът
приемал, че съществувала опасност при отлагане на ефективното изпълнение на ПАМ
да се попречи на постигане на целите на мярката – преустановяване и превенция.
Видно от Протокол № 907/04.11.2019г. нивомерното устройство, което било повредено
към датата на проверката още преди налагането на ПАМ било отремонтирано и то
подавала коректно данни. Т.е. евентуалното нарушение било преустановено още
преди връчване на заповедта. Констатираната повреда на 17.10.2019г. била
надлежно отстранена, като действията по това били предприети още преди
проверката. Самият търговец констатирал факта на повредата и отстранил сам
същата и към датата на проверката организацията в обекта съответствала на
изискванията на ЗДДС.
На следващо място се твърди, че с
допускане предварително изпълнение на заповедта нямало да се допринесе за
защитата на държавния интерес, свързан със заплащане на дължимите данъци върху
действително реализираните приходи от търговска дейност. Установяването на
укрити приходи можело и да попада в хипотезата на трудно поправими вреди, но само, ако се констатирало, че
заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи не може
да се обезпечи. Дори и тогава обаче с предварителното изпълнение не можело да
се постигне предотвратяване на трудно поправими вреди. Още повече в конкретния
случай нямало установено неотчитане на продажби, които да обосновавали извод за
укриване на приходи. Нямало нито твърдение, нито установяване, че търговецът
извършвал продажби, които не отчитал по предвидения законов ред, поради което и
извода за укриване на приходи бил необоснован.
Твърди се също, е видно било от административната
преписка, че към момента на издаване на процесната заповед нето бил съставен
АУАН, нито имало издадено наказателно постановление, т.е. в хипотеза на
предварително изпълнение на акта за налагане на ПАМ преди съставен АУАН е
издадено НП против жалбоподателя, се стигало до нарушаване на негови права, да
се възползва от правото си по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Сочи се съдебна практика.
С писмо вх. №63232 от 21.11.2019г. по
описа на съда, по делото постъпи административната преписка по издаване на
процесното разпореждане. Към преписката се прилага и писмено становище от
процесуален представител на органа, според което жалбата е неоснователна, като
се излагат конкретни доводи в тази насока. Счита се, че разпореждането по чл.60
от АПК било подробно мотивирано, поради това правилно и законосъобразно, при
наличие на обстоятелствата за неговото издаване.
Съдът по допустимостта на жалбата срещу разпореждането
за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е допустима, като подадена от
легитимирано лице, пред компетентния съд по арг. на чл.188 от ЗДДС/, в
преклузивния тридневен срок по чл.
60, ал.4 от АПК /доколкото заповедта е връчена на 19.11.2019г., а жалбата е
депозирана в съда на същи ден.
Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:
От приложената към преписката Заповед №
ФК-724-0030383/30.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при
ЦУ на НАП се установява, че на основание чл.
186, ал.3, вр. с ал.1, т.1, б.“г“ за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18/2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС на „ТЕРА 04“, ЕООД, била наложена
ПАМ запечатване на търговски обект – бензиностанция в комплекс „ТЕРА“ №1,
находящ се в с. Тръничени, общ. Павел баня, ведно със забрана достъпа до него
за срок от 10 дни.
В заповедта, на осн. чл.188
от ЗДДС и чл.
60 от АПК се инкорпорира и процесното разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на принудителната административна мярка с конкретни фактически
мотиви, които се свеждат до следното: на 24.10.2019г, при оперативна проверка
на обекта, стопанисван от дружеството, било установено, че дружеството в
качеството си на лице, което извършва продажба с течни горива по чл.3, ал.2 от
Наредба № Н-18/2006г. не е предавала на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. В нето била
използвана нивомерна система от
посочения модел с № на ФУ OS 006869 и №ФП
58006869. Съгласно документи към АДД от 23.10.2019г. с посочен УКН на
23.10.2019г. в бензиностанцията била получена доставка на пропан-бутан с код по
КН 27111397 с количество 5907,04 литра, а съгласно документ №
0001581/23.10.2019г. от нивомерната система на 23.10.2019г. в 23.18 ч. в НАП
били изпратени данни по дистанционата връзка за получено количество от 341
литра пропан – бутан
Тези факти, ведно с допълнителни конкретни
факти, мотивиращи извода за определения срок на продължителност на налаганата
ПАМ, мотивирали органа да приеме, че предварителното изпълнение било
наложително, за да се предотврати и преустанови извършването на административни
нарушения от същия вид, предвид наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, а именно :
-
Защита
на особено важен държавен интерес – спазване на фискалната дисциплина и реда за
отчитане на ФУ, в което си изразявал интересът на държавния бюджет за законосъобразно
отчитане и регистриране на продажбите чрез ФУ в проверявания обект, респ. за
правилно определяне на данъчните задължения на лицето;
-
Съществуваща
опасност изпълнението на акта да се осуети
или сериозно да се затрудни;
-
От
закъснението на изпълнението можело да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
Разпореждането допълнително се мотивира,
че разпоредбата на чл.186 ЗДДС имала санкционен характер и била създадена за да
се защитават особено важни държавни интереси. ПАМ по този текст се налагала за
преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и
последиците от тях, както и имали превантивен характер. Неспазването на
конкретното задължение от търговеца винаги имало негативни за фиска последици,
а в конкретния случай не позволявало да се проследява движението на
количествата закупено и продадено гориво. Създавала се невярна представа в НАП
относно тези обстоятелства, както и не можело да се установи къде се намирали
тези количества и дали действително били получени/продадени. Конкретните стоки
–течни горива били с висок търговски интерес и това налагало и създаването на
непрекъсната връзка на ЕСФП с НАП с постъпващи данни, с цел недопускане на
продажби с количества, които не са заявени пред данъчния орган и предотвратяване
неотчитане на доходите от такива.
На следващо място се сочи в мотивите на
органа, че създадената организация в този обект нямала за цел и не водела до
изпълнение на установените правни регламенти, тъй като търговецът осъществявал
търговска дейност независимо, че разполагал с документи, от които било видно
некоректното подаване на данните към НАП. Така извършил административно
нарушение и следвало да се предприемат мерки в защита на фиска, като се
предотврати възможността за нова наличие на липсваща дистанционна връзка и за
неотчитане на приходи от дейността.
На трето място се мотивира и, че
дружеството било допуснало и друго нарушение на Наредба № Н-18/2006г.,
изразяващо се в непривеждане на неговата дейност в съответствие с новите
изисквания на закона в срок до 31.07.2019г. и в периода след 01.08.2019г. до
датата на издаване на свидетелство за регистрация на ФУ на 14.10.2019г. той
използвал такова, което не било от одобрения тип. Освен това било още
констатирано некоректно подаване на данни за получен пропан – бутан и за
периода от 14.10 – 16.10.2019г. Всичко това сочело, че целта на търговеца била
отклонение от данъчното облагане, което винаги водело до негативни последици за
фиска. Търговецът извършил административно нарушение, което засягало основния
ред в търговския оборот и това налагало предприемане на мерки за защита на
фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане на приходи от
страна на търговеца.
Друг аргумент за издаване на въпросното
разпореждане според органа била и възможността да се осуети или сериозно
затрудни изпълнението на акта. Предварителното изпълнение било необходимо и за
превъзпитание поведението на данъчния субект към спазване на фискалната
политика, като нямало така да се затрудни особено ЗНПАМ от допълнително възникнали
обстоятелства.
На трето място се аргументира, че от
закъснението на изпълнението на ПАМ можели да
настъпят значителни или трудно поправими вреди, а именно съществено
отклонение от данъчно облагане по отношение на конкретния субект. Това поведение
на последния препятствала възможността за неговия фискален контрол и
проследяване на търговския оборот в цялост.
В заключение органът посочил, че така
изложените основания по чл.60, ал.1 от АПК се установявали от факта на
непредеване на данни в НАП за наличните количества гориво, вида и големината на
обекта – три броя използваеми резервоари със значителна вместимост, които били
свързани с шест броя колонки и десет броя пистолета, от които шест работещи;
оживеното местоположение на обекта /в близост до оживена пътна артерия/, със
значителен пътникопоток.
Съдът, като съобрази данните по преписката
и доводите на страните, намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.
186, ал.1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за достъп
до него за срок до 30 дни/ подлежи на предварително изпълнение при условията на
АПК. Т.е. предварителното изпълнение на въпросната ПАМ по чл.
186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по изрично и
мотивирано разпореждане на административния орган при наличие на някое от
основанията по чл.
60, ал. 1 от АПК. Тъй като с тази норма се предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни
актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки със
свое разпореждане предварителното изпълнение, следва да конкретизира и обоснове
материално-правните предпоставки, подкрепящи извода му за това решение. Актът,
с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл.186,
ал.1 от ЗДДС, винаги трябва да съдържа конкретни мотиви, указващи на
конкретните фактически основания, които обуславят наличие на една или няколко
от алтернативно изброените хипотези в чл.60,
ал.1 от АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите; защита на
особено важни държавни или обществени интереси; опасност от осуетяване или
сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална
възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението
на изпълнението.
На оспорващото дружество е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1 б „г“ от ЗДДС, според
която принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30
дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в
Националната агенция за приходите. Следователно юридически факт пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г" от ЗДДС да наложи ПАМ „запечатване на обект“, е неспазването на реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в
Националната агенция за приходите.
Съгласно
посочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко
лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, освен че е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива
чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива
с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на
ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Възприемайки установеното на място в
проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, като източник на
правомощието по чл.186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „г" от ЗДДС,
административният орган в условията на обвързана компетентност прилага с
процесната заповед принудителна административна
мярка запечатване на търговския обект, в който е осъществена противоправната
деятелност, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
В случая разпореждането, допускащо
предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС се мотивира с три от алтернативно дадените в чл.60, ал.1
от АПК предпоставки – първо и основно с цел защита на особено важни държавни
интереси, а именно интересът на държавния бюджет, чрез проследимост на законосъобразното
отчитане на продажби в специален търговски обект /с оглед вида на продаваните
стоки/ чрез изградена дистанционна връзка за изпращане на данни чрез специално ФУ
относно получените и налични в търговския обект количества от продаваната стока
– течни горива, като при липса на такава връзка за предаване на тези данни ще
се наруши възможността за контрол върху движението на стоката, респективно няма
да може правилно да се определят реализираните
приходи и размера на публичните задължения от търговеца, на второ място се
търси преустановяване и предотвратяване на извършване на нарушения от същия вид,
както и поради наличие на възможност да последва значителна или трудно
поправима вреда.
Конкретната фактическа мотивировка, която
намира своето обективиране в заповедта за налагане на ПАМ според този състав в
достатъчна степен способства обосноваване на тези визирани от органа три
предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, както и се оборва твърдението на
жалбоподателя, че такава липсва и е налице само преписване на законовите
разпоредби. Волеизявлението по този текст е правна възможност за органа, като
тя следва да се реализира при наличие на посочените там предпоставки, при
адекватна и подробна мотивировка, т.е. органът трябва да мотивира сериозни
фактически доводи за това си решение, които освен това следва и да бъдат
надлежно доказани.
Сочените от органа фактически доводи в
този случай се свеждат до установен факт на непредаване на данни по
установената в обекта дистанционна връзка на регистрирано и въведено в
експлоатация ЕСФП към НАП, даващи възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива в обекта, като
на 23.10.2019г. съгласно АДД № ********** в обекта е получено гориво
„пропан-бутан“ в количество от 5907 литра, а според документ № 0001581 от
същата дата, подаден в НАП на 23.10.2019г. в 23.18 часа, се сочат данни за
получено количество пропан – бутан от 341 литра. Тези обстоятелства намират своето
потвърждение от приложените в преписката доказателства, а и не се оспорват от
жалбоподателя.
Според настоящия състав, те в достатъчна
степен обосновават извод за наличие на визираните три предпоставки по чл.60,
ал.1 от АПК, както и че те напълно обосновават претендираната за постигане от
органа цел на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ –преустановяване
извършването на административно нарушение на норма от Наредба № I-18, както и ненастъпването на значителна и трудно
поправима вреда за фиска, предвид установеността на огромната разлика в данните
от издадения АДД за получени количества от вида гориво в размер на над 5900
литра и тези, за които са подадени в НАП по съществуващата в обекта
дистанционна връзка – едва 341 литра, а от там и и избягване отчитане на
приходите от реализираните продажби на недекларираните количества течно гориво
в НАП от получената пратка на 23.10.2019г.
Няма спор, че контролът от страна на НАП
върху търговията с течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с
други стоки и обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и
реализираните от него продажби с цел предотвратяване укриването и невнасянето
на данъци върху реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и
недопускане за продажба на течни горива с неясен произход. Както се сочи в мотивите на заповедта,
именно поради изключително големия търговски интерес към горивата като стока, с
цел защита на държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално
дължимите данъци, законодателят въведе и специални нормативни изисквания при
осъществяването на търговията с горива и допълнителни задължения за търговците,
свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на което и да е от тези
задължения от страна на проверяваното лице във връзка с използването на нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП /неизпращане на данни от наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система за
получена в действителност доставка на над 5900 л. гориво пропан- бутан по
дистанционната връзка на НАП, респ. изпращането по дистанционната връзка на НАП
на различни данни за полученото на
23.10.2019г. количество /декларирани едва 341л. „газ пропан-бутан“/,
възпрепятства както точното определянето на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение на обекта, е то от своя страна непосредствено води
да негативни последици за фиска, вкл. и до невъзможност да се проследи
движението на количеството закупено и продадено гориво, респ. дали действително
е получено/продадено.
Държавният интерес винаги е налице, ако няма
спазване на установения ред за отчетност за реално реализирани продажби на
акцизна стока – гориво, без отклонение в данъчното облагане, съотв. при
неспазване на финансовата дисциплина при отчитането на доставките /покупки и
продажби/ на гориво – кога и къде се реализират и адекватна ли е информацията,
която дава възможността за проследяване на реализираните обороти от тези
доставки.
Правилен е довода, че установеното при проверката неспазване на
задължението по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. води до създадена организация в
търговския обект имаща за цел отклонение от установени правни регламенти и непозволяваща
да бъдат проверени реализираните от търговеца покупки/продажби и правилното
определяне на реализираните приходи, съответно размера на публичните му
задължения, от което за фиска винаги има реална опасност от произтичане на
значителни и трудно поправими вреди, предвид вида на продаваната стока /с
огромен търговски интерес към нея/, значителния обем резервоарите за съхранение
на горивото, значителното количество пропан- бутан, което не е декларирано пред НАП като получено.
Основателно и доказано е и твърдението, че предварителното изпълнение се налага и за да се превъзпита лицето, а не само за преустановяване и превенция на същия. Налице са безспорни данни в преписката и за други нерегламентирани действия от проверяваното лице, всичките в насоки целящи непредставяне на адекватни и реални данни за неговата дейност като търговец на течни горива – късно инсталиране на нивомерната система /след законовия срок/; предходно некоректно подаване на данни за получени количества пропан- бутан за периода 14-16.10.2019г. Именно чрез тези визирани фактически съображения обосновано се установяват визираните хипотези в чл.60, ал.1 от АПК, които обуславят и законосъобразността на процесното разпореждане. Нито един от доводите, които се излагат в жалбата, не променят извода на съда за законосъобразно упражнено правомощие по чл.60, ал.1 от АПК от страна на ответника.
Разбира се органът е длъжен да преценява, като съпоставя евентуалната
своя вреда с тази, която би понесъл и жалбоподателя, ако управлявания от него
обект бъде запечатан за срок от 10 дни, през които той безспорно ще бъде лишен
от приходи и/ или дори ще трупа задължения, вкл. и към фиска. Конкретно
извършената съпоставка на вредата, която има и своето конкретно измерение
нерегистрирани над 5000 литра гориво, закупени на 23.10.2019г., несъмнено са на
значителна стойност, а към жалбата не се представят никакви доказателства за
размера на евентуалната вреда /щета/ за търговеца, за да може съдът да преценява
дали тя действително е трудно поправима и значителна по размер, както и дали е
несъразмерна, съпоставена с вредата, която търпи Държавата. Не е спорно, че
обществените отношения, свързани с точното и пълно регистриране на продажбите
на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните
интереси на държавата и предполагат засилена охрана. Въпреки това, тя следва да
е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК),
без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл.6, ал.2 АПК). Т.е.
както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното
изпълнение /особено когато то е предварително такова/ трябва да са необходими
за постигане на целта на закона и да са съразмерни по тежест с установените
факти и преследваната цел.
В случая, Съдът установява визиране на конкретни фактически доводи, чрез които обосновано се извежда извод, че се налага издаване на разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК, защото особено важният държавен интерес в конкретния случай действително е накърнен. В хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да извърши прецизна преценка на всяко конкретно обстоятелство и да сочи такива конкретни фактически основания, които наистина да обосноват наложителното допускане на предварителното изпълнение на акта. Според този съд, това в настоящия случай е постигнато и надлежно обосновано.
С оглед горното, Съдът приема, че административният орган доказва по убедителен начин, че са налице предпоставки за законосъобразно упражняване на правомощието му по чл.60, ал.1 от АПК. Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на жалбата против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗПАМ №ФК-655-0030056/04.10.2019г., и същата следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на органа за присъждане на разноски по делото в поискания размер от 200лв. и при липса на своевременно направено възражение за прекомерност на това възнаграждение, Съдът следва да го присъди в тежест на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.
60, ал. 5 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на „ТЕРА 04“ЕООД, със седалище с.Александрово, общ.Павел баня, с ЕИК *********,
представлявано от Управителя М. Б., против разпореждане за предварително изпълнение,
инкорпорирано в Заповед ФК-724-0030383/30.10.2019г. на Началник отдел „ОД“
Пловдив при ЦУ на НАП за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект и
забрана достъпа до него за срок от 10 дни“.
ОСЪЖДА „ТЕРА 04“ЕООД,
със седалище с.Александрово, общ.Павел баня, с ЕИК *********, представлявано от
Управителя М. Б., да заплати на ЦУ на НАП
сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляващи направени по делото
разноски.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: