РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 16.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6187 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу
С.И.П. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 520,03 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 462,39 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 16.07.2019 г.,
както и 57,64 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 16.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 4846/2019 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу
която в срок е депозирано възражение, поради което и предявява настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №***,
находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по
см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 4846/2019 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответника е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за
топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни
отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на
Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 455,65 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 6,74 лева. Твърди се, че в имота на ответника няма
монтирани ИРУ, щранг лира или водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск за сумата
от 15,30 лева, представляващи остатък от мораторна лихва. Претендира
присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор. Не
оспорва размера на същия и моли съда да не допуска ССЕ. Отправя искане до съда
производството по делото да се прекрати, тъй като е платил процесните суми.
Моли съда да намали разноските по делото, предвид възрастта му и пенсията,
която получава.
В проведеното по
делото о.с.з. моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по
делото.
В проведеното по
делото о.с.з. ответницата оспорва разноските, доколкото твърди, че си е покрила
задължението.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4846/2019 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 462,39лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 30.04.2019г., лихва върху
главницата в размер на 57,64лв. за периода от 02.12.2016г. до 16.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
23.07.2019 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 25лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2775/24.07.2019
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.
Представени по делото са и фактури, издавани
от ищеца по отношение на топлоснабдения недвижим имот.
Установява се от приложения по делото НА за
покупко – продажба на недвижим имот ***г. по описа на нотариус ***на НК София,
с район на действие ПлРс, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
недвижим имот.
Приобщено като доказателство по делото е и
Договор №***, сключен между ползвателите на имоти в сграда – етажна
собственост, находяща се в ***, представлявани от ***, в качеството на
възложител и „Техем“ ЕООД, в качеството на изпълнител, от който се установява,
че възложителите са възложили на изпълнителя доставка и монтаж на ИРУ, както и
извършване на услугата дялово разпределение.
Видно е от представените по делото платежни
нареждания, че ответницата по делото е заплатила на 11.11.2019 г. сума в размер
на 100 лева и на21.11.2019 г. сума в размер на 420,03 лева, от които са
погасени цялата главница, законната лихва и част от мораторната такава. Към
датата на о.с.з. е останала непогасена мораторна лихва в размер на 15,30 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница
и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
В тежест на
ответника е да докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни
последици, вкл. и, че е платил процесните суми
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която ответникът
е възразил в срок и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е собственик, съответно и ползвател на недвижим имот,
находящ се в *** и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът
приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От
представеното и приетото по делото извлечение от сметка за процесния
топлоснабден имот се установява размера на главницата и на лихвата в посочените
от ищеца размери.
С оглед
на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати
претендираната от ищеца главница. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1
от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
В случая, от страна на ответника - длъжник, има извършено
плащане в хода на производството - след образуване на настоящето исково
производство, с което, съдът счита, че е погасена частично от претендираната
сума. С платените 520,03 лева от ответника ищецът е погасил претендираната
главница, законна лихва и част от мораторната лихва. Останала неплатена е сума
в размер на 15,30 лева, представляващи част от дължимата мораторна лихва, за
която част искът следва да бъде уважен.
За горницата над
сумата от 15,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.12.2016
г. до 16.07.2019 г., до претендираната
от 57,64 лева, както и за сумата от 462,39
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 16.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението искът
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съдът обаче намира,
че ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като
плащането на претендираната сума е станало в хода на процеса, поради което,
същият следва да понесе направените по делото разноски. В случая ответникът не
е погасил сторените от ищеца разноски в заповедното производство, поради което същият
следва да бъде осъден да заплати същите, които са в размер на 75 лева.
За исковото производство, в полза на ищеца, следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.И.П. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор *** сума в размер на 15,30 лева – представляващи лихва за
забава за периода от 02.12.2016 г. до 16.07.2019 г., на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и
адрес на управление ***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо ответника С.И.П. ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сума в
размер на 462,39 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 16.07.2019 г., както и
горницата над 15,30 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016
г. до 16.07.2019 г. до претендираните
57,64 лева за периода от 02.12.2016 г. до 16.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ, в хода на процеса.
ОСЪЖДА С.И.П. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4846
по описа за 2019 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.П. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 175,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: