№ 7542
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110119800 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителни искове на ..........., които съгласно депозираната
уточнителна молба (л. 50 от делото) са предявени против М. П. Б. и П. С. Б. и са за следните
твърдени задължения: 1516,09 лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия,
доставена в периода 01.05.2018 г. –30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от 13.04.2022 г. до
изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер 297,54 лв. за периода 15.09.2019
г. – 23.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.04.2022 г. до
окончателното изплащане; 34,66 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода
01.03.2019 г.-30.04.2020 г.; 7,93 лв. – законна лихва за забава за периода 01.05.2019-
23.03.2022 г. – които задължения се претендират разделно – при дялове: ¾ ид.части за
М. Б. и ¼ ид.част за П. Б..
От името на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които че ответниците не са
клиенти, както и за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач ............, конституиран на страната на ищеца, се
представят протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по
силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не
предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на
Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа на
нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения
1
между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи
условия, сключен между доставчика и потребителя), защото ищецът ........... няма качеството
на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия за обекта,
за който се твърди топлоснабдяване. Правото на собственост се установява от представения
заедно с исковата молба Списък на етажните собственици, който документ съдържа положен
за наследодателя на ответниците – С. Б. подпис като собственик на посочения апартамент –
обстоятелство, преценено заедно с това, че ответниците М. П. Б. и П. С. Б. са наследници по
закон на този наследодател (видно от служебно изготвената справка)– съответно преживяла
съпруга и дъщеря. Придобиването на правото на собственост по силата на наследствено
правоприемство допълнително се установява от събраната по реда на чл. 192 ГПК данъчна
декларация, в която като дялове в съсобствеността са посочени: ¾ ид.части за М. Б. и ¼
ид.част за П. Б.. От гледна точка на настоящия съдебен процес, посочените декларирани
обстоятелства се явяват неизгодни за ответниците, но от страна на ответниците не е
оспорена истинността на документа.
Според т.нар. Главни отчети и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-
техническата експертиза, които не са оспорени от ответниците, начислените задължения
включват топлинна енергия за отопление за отчетени през първия отоплителен сезон 3 броя
радиатори с индивидуални разпределители, такса „сградна инсталация“ и 2 водомера.
По изложените съображения и тъй като от страна на ответниците не се твърди да е била
заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията
по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-
334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът кредитира направения със заключението
на СТЕ извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията, като действителния размер на задълженията е този, следващ след намаляване
със сумата на прогнозно начислените в повече от реалното потребление задължения като
общият размер на главницата за действителното потребление възлиза на сумата 1499,41 лв.
- само за процесния период и без цена за услугата дялово разпределение.
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията,
изискуеми към 13.04.2019 г. – три години преди подаване на исковата молба. Съгласно
Общите условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за
всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения
срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената
2
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима
тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на Таблица 2
към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по
давност задължения (за които са издадени фактури като прогнозни задължения) за периода
01.05.2018 г. -31.01.2019 г. – общо в размер на 504,30 лв.
Не са погасени по давност задължения за периода 01.02.2019 г.- 30.04.2020 г., а именно –
в размер на 995,11 лв. (главница =1499,41 лв. – 504,30), за колкото искът за главница за
топлинна енергиясе явява частично основателен.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху
дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница
се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). По тези съображения и при
извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че непогасеният по давност
остатък е в размер на 195,30 лв. – лихви за забава.
За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се представят, но тъй
като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на ........... тази услуга подлежи на заплащане
към ..........., а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е
обективно извършена, като липсват доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162
ГПК съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода
претендираната сума 34,66 лв. представлява дължимият размер, като законната лихва е
в размер на 7,93 лв. (по-малко от установеното от ССЕ – 8,41 ЛВ.)
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски е частично основателна - за сумата 704,53 лв. (от общо в
размер на 1060,64 лв.)
В полза на предоставилите безплатна правна помощ адвокати на ответниците и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ищецът следва да заплати: на адв. И. Н. - сумата 134,30 лв. (от
следващи се в пълен размер 400 лв.) като адвокатско възнаграждение, както и на адв. С. К.
– 134,30 лв. (от следващи се в пълен размер 400 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Б. с ЕГН ********** и П. С. Б. с ЕГН ********** да заплатят на ........... с
ЕИК ............., разделно – при дялове: ¾ ид.части за М. Б. и ¼ ид.част за П. Б.: сумата
995,11 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.02.2019 г.- 30.04.2020
г.; ведно със законна лихва от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, законна лихва за
забава в общ размер от 195,30 лв. – за забава за периода 15.09.2019 г. – 23.03.2022 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане; 34,66
лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода 01.03.2019 г.-30.04.2020 г.; 7,93 лв. –
законна лихва за забава за периода 01.05.2019-23.03.2022 г., както и сумата 704,53 лв. –
3
съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените ........... против М. П. Б. с ЕГН ********** и П. С. Б. с ЕГН
**********, за разделно – при дялове: ¾ ид.части за М. Б. и ¼ ид.част за П. Б., заплащане
на: стойност на топлинна енергия – за разликата над 995,11 лв. до 1516,09 лв. и за периода
01.05.2018 г. - 31.01.2019 г., както и за лихви относно главница за топлинна енергия – за
разликата над 195,30 лв. до 297,54 лв.
ОСЪЖДА ........... с ЕИК ............. да заплати на адв. И. А. Н., САК - сумата 134,30 лв., на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ........... с ЕИК ............. да заплати на адв. С. К. К., САК - сумата 134,30 лв., на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на ............ като трето лице-помагач на страната на
ищеца ............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4