Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,…………..
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА А.
при секретаря Д.Генчева и в
присъствието на прокурора Радка Стоянова като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.о.х.д.№ 4 612 по описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.07.2018 г. по НОХД № 2 375 по описа за 2017
г., СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия А.С.Ш.
за невиновен за това, че на 27.09.2015г., около 16:00 часа в гр.София, кв."Ботунец",
в гората до пазара срещу бл. 5, като непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на постъпките си и способен да ги ръководи, чрез употреба на сила и
заплаха да е извършил действия с цел да удовлетвори половото си желание без
съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст - И.М.В.и го е оправдал по повдигнатото
му обвинение по чл. 149, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който
в подадения въззивен протест сочи основания за неправилност на присъдата, като
се сочат доводи за доказаност на деянието от
обективна и субективна страна и авторството на подсъдимия в тяхното извършване.
С протеста не е поискано събирането на доказателства, а се сочи неправилна
интерпретация на събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал –
счита се, че СРС не е взел предвид показанията на пострадалата В., дадени в
хода на съдебното следствие, в които тя е описала извършените от подсъдимия
спрямо нея блудствени действия. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да осъди подсъдимия Ш. по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание прокурорът от
СГП поддържа протеста и счита първоинстанционната присъда за неправилна. Моли въззивния съд да я отмени и да постанови нова, с която да
осъди подсъдимия Ш. по повдигнатото му
обвинение.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия Ш. – адв. Б. моли съда да
остави без уважение попадения протест и потвърди атакуваната присъда като
правилна и законосъобразна поради недоказаност на обвинението относно нА.чието на инкриминираното деяние.
Подсъдимият Ш. в предоставената му последна дума моли възззивната инстанция да потвърди първоинстанционната
присъда.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд служебно счете за необходимо да допусне
провеждането на съдебно следствие, в
хода на което изиска информация от мобилните оператори „А1 България“ ЕАД, „Т.Б.“
ЕАД и „БТК- М.“ЕАД относно обстоятелството дА.подсъдимият
или неговата майка към инкриминираната дата 27.09.2015г. са били абонати
на предприятията.
Софийски
градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените
в протеста и от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, намира за установено следното от фактическа страна:
Подс. А.С.Ш. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, с начално образование, живущ ***, с ЕГН **********;
с добри характеристични данни.
Подс. Ш. и пострадалата св. И.В.( родена
на ***г.) били съседи и се познавА.от квартала, в
който живеели. Няколко пъти били съвместно на празненства.
На
27.09.2015г., св. И.В.и нейната приятелка св. К.М.излезли, за да се разходят.
Двете отишли до училището в кв. „Ботунец“, след което продължили да се разхождат безцелно.
Около 17.00 часа двете отишли до пазара в кв. “Ботунец“
, където имало свободна и безплатна безжична интернет връзка. Там се срещнА.с подсъдимия А.Ш. и неговите
приятели - свидетелите В.В.и Б.Б..
Докато си говорели подсъдимият А.Ш.
взел в ръка синджирче, собственост на св. И.В., което тя държала в ръката си.
Подсъдимият заявил, че ще й го върне, ако тя отиде с него в гората, след което
двамата се отправили в посока на близката горичка. Около 10-15 минути
по-късно свидетелите В.и Б.влезли в горичката и се отправили в посоката, в
която по-рано тръгнА.подс. Ш.
и св. В.. Когато влезли навътре, забелязали, че двамата са седнА.на
земята и си приказвали, като били гушнати. Св. В. ги видяла и им казала да се
махнат. Малко след като подсъдимият излязъл със св. В. от горичката и групата
се разделила, св. И.В.казала на св. М., че подс. А. Ш. я е изнасилил. Малко по-
късно тя повторила същото на братовчед си - М.Х., когото видяла случайно на
улицата. Той незабавно отишъл у дома и и уведомил за това майка й - М.М.. Последната се обадила в полицията, след което дома на
св. В. бил посетен от полиция, за снемане на обяснения. В хода на разпита си тя
заявила, че подс. А.Щ. е проникнал
против нейното съгласие е пениса си в аналното и отверстие. Св. В. била
придружена за преглед в 02 градска болница и в „Пирогов“ .
С протокол
за доброволно предаване от 27.09.2015г. св. И.В.предала на органите на
полицията при 05 РУ СДВР 1бр. дамски бикини, 1бр.дамски клин, 1бр. дамска блуза
и 1 бр. дамско яке, черно на цвят. На доброволно предадените вещи е назначена и
изготвена биологична експертиза, според заключението на която по тях са открити
обекти, които са годни за сравнително морфологично изследване. В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена ДНК експертиза, чието
заключение е, че иззетия биологичен материал показва съвпадение единствено с
ДНК профила на свидетелката И.В.. Назначена е и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че при съдебномедицинското
освидетелстване на свидетелката И.В.не са установени травматични увреждания,
нито телесни повреди. От заключението, допълнено при разпита на експерта в хода
на първоинстанционното съдебно следствие, са налични
данни, че поради еластичността на аналния сфинктер и
кожата около него е възможно аналното полово сношение да не причини увреждания
в областта на ануса.
Комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, касаеща освидетелстването на
подс. А.Ш., дава заключение, че същият е
психично здрав и към 27.09.2015 г. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, а в случай, че е извършил
инкриминираното е обвинителния акт деяние не е действал поради лекомислие или
увлечение. При него е налице психична годност да даване на свидетелски показания.
Комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, касаеща освидетелстването
на св. И.В., дава заключение, че тя е
психично здрава. При нея е налице психична годност да дава свидетелски
показания и няма данни за последващи инцидента невротични
симптоми, затрудняващи социалното й функциониране.
Съдебно-психиатричната
и психологична експертиза, касаеща освидетелстването на св. К.М., дава заключение, че тя е психично здрава
и психологически годна да дава свидетелски показания.
Според
заключението на съдебно-сексологичната експертиза на подсъдимия А. Ш. психо - сексуалното му развитие съответства на приключващ
пубертет. Сексуалността му е от хетеросексуален тип със средна полова
конституция. Няма данни за наличие на отклонения в половото му влечение, нито в
начините за неговото удовлетворяване. Ако инкриминираното деяние е извършено от
него, то не е било психотично или сексуално-болестно
мотивирано.
Съдебно-сексологичната
експертиза, касаеща освидетелстването на св. И.В., заключава, че към момента на освидетелстването тя е била в
пубертетен етап на сексуалното си развитие. При нея не се откриват белези за
наличие на отклонения в психичното и сексуалното развитие. Към момента на
инкриминираното деяние е притежавала достатъчно информираност за отношенията
между половете, за да е в състояние да разбира свойството и значението на
случилото се на 27.09.2015г. и при желание да дава достоверни обяснения относно
обстоятелствата от интерес за делото.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълна съпоставка и преценка на събраните по
делото доказателства, съобразена със собствената им убедителност и съотнасянето
им с останалите събрани чрез способите, предвидени в НПК, данни по делото – показанията на свидетелите И.В., К.М.,
Г.А., В.В., М.М., Б.Б. и С.Ш., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие; от заключенията на приетите експертизи – ДНК, , съдебно
психиатрични и психологични, съдебно сексологични, както и писмените доказателства и
доказателствени средства.
Относно част
от попадащите в предмета на доказване факти, противоречие между източниците на
интересуваща делото информация не съществува и те се установяват еднопосочно –
датата и мястото на срещата между подсъдимия и пострадалата, съвместното им
отиване им в горичката в близост до пазара в кв. “Ботунец“
и последващата реакция на В. – за тези обстоятелства
събраните по делото гласни доказателствени средства ( показанията на св. В., М., А., В.и Б.) са съвпадащи по
съдържание и взаимнодопълващи се относно случилите се
събития.
Доказателствената маса не разкрива противоречия и относно експертното освидетелстване на св. В., св. М. и подс. Ш., както и на предоставените от пострадалата веществени доказателства – дрехи, поради което и заключенията на изготвените експертизи следва да бъдат ценени, като е съществено да се подчертае, че нито едно изследване не подкрепя изнесената от пострадалата версия – нито по дрехите, нито прегледа й установяват наличие на следи от насилие или биологичен материал, произхождащ от подсъдимия.
В този смисъл единственото
доказателствено средство, съдържащо данни за осъществено престъпление срещу
половата неприкосновеност на св. В. от страна на подсъдимия се явяват нейните
показания. Тук СРС е проявил особено старание и аналитично е обсъдил
достоверността им съобразно утвърдените в съдебната практика критерии -
вътрешна убедителност и съответствие с останалия събран по делото
доказателствен материал. В тази насока е правилен доказателственият
извод на първостепенния съд за вътрешна неубедителност на показанията на
пострадалата В., явяващи се единствения източник на доказателства в подкрепа на
обвинителната теза и обосноваваща наличието на престъпление и участието на
подсъдимия в неговото извършване.
На първо място показанията на
пострадалата са лишени от житейска логичност, тъй като В. описва насилствено извършено
посегателство срещу нея, осъществено в
непосредствена близост до св. М., като не сочи вербален изблик на несъгласието
си с този акт, който би довел до намесата на нейната приятелка; показанията на
пострадалата В. за механизма на извършеното са
противоречиви, тъй като св. М. възпроизвежда първоначалния й разказ – че
подсъдимият я е съборил на земята и я изнасилил, докато св. В. в разпитите си
заявява за извършен в изправено положение полов контакт, което описание на
пострадалата ( както правилно е посочил СРС) създава съмнение доколко е
възможно осъществяването на проникването на пениса на дееца в ануса на
пострадалата ( особено при несъгласие от нейна страна); не без значение и е
контролното обстоятелство относно поведението на жертвата след твърдяното
посегателство – така в показанията си майката на пострадалата – св. М.споделя,
че дъщеря й не е била притеснена, което
съпоставено и с данните по делото, че пострадалата в предходен момент е подала
сигнал ( останал без последствия), че е жертва на сексуално насилие, поражда
основателни съмнения за достоверността на разказа на В. за случилото се. Така
описаната вътрешна неубедителност на показанията на пострадалата В. действително
внасят съмнения в правдивостта на
изложеното от нея. На второ място, освен
така посочените непоследователност и противоречивост на доказателственото
средство, следва да бъде отчетена изолираността на гласното доказателство от
останалия събран по делото доказателствен материал. По делото липсват каквито и да било обективни
находки ( въпреки освидетелстването й и
извършените изследвания на дрехите й), подкрепящи разказаното от
пострадалата В. сношение, нито пък са събрани гласни доказателства дори и за
контролни по отношение на главния факт на процеса обстоятелства, сочещи на
осъществено спрямо нея полово посегателство. Нещо повече, твърденията на св. В.,
че свидетели на блудството са били Б.и В.се
оборват от свидетелстването на последните, че не е имало в тяхно присъствие
действия със сексуална насоченост. На поредно място основателно съмнение за
достоверността на изнесената от пострадалата информация внася и непосочването
от нея на причина, довело до осъществяването на посегателството, тъй като
самата твърди, че спрямо нея насилие с висок интензитет ( а и данни за такова
обективно не са налични) не е осъществявано ( „заклеването“ в брат й като
основание за неоказване на съпротива не се приема от съда като такава предвид
поставените на защита ценности от конкретното й поведение). Обобщавайки
изложеното дотук относно свидетелстването на пострадалата и настоящият въззивен състав намира, че
показанията на св. В. предвид своята неубедителност и компрометираност не могат да послужат като годна основа за
изграждане на фактически изводи относно наличието на престъпление и
извършването му от подсъдимия Ш.. Като пряко следствие от този извод е и
недоказаността на обвинението спрямо подсъдимия, тъй като по делото не са
налице други доказателства, уличаващи го в извършване на престъплението, за което
е предаден на съд.
Настоящият състав цени
заключенията на изготвените по делото експертизи и писмените доказателства по
делото, като същите имат единствено помощен характер за установяване на фактите,
включени в предмета на доказване по делото и не са в състояние да запълнят с
интересуваща делото информация за наличието на деяние против половата
неприкосновеност на св.В., включително и събраните в хода на събраните в хода
на въззивното съдебно следствие справки от мобилни
оператори.
Въз основа на така изложените
фактически изводи съдът намира от правна страна следното:
Протестът на СРП е неоснователен.
По същество присъдата на СРС е
правилна. Подсъдимият А. С.Ш. следва
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по по чл. 149, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1,
т.3 от НК поради неговата недоказаност. Събраният по делото
доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния
акт. При така изложената доказателствена съвкупност не е възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че е
налице осъществено от подсъдимия престъпление против половата неприкосновеност
на св. В. – налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото –
осъществено престъпление.
При така
приетото за установено и събрания
доказателствен материал СГС счита, че първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е признал подсъдимия Ш. за
невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и
е отказал да ангажирана неговата наказателна отговорност. Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото
обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство
бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови
съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно престъплението, участието на
подсъдимия/ите в извършването му и неговите обективни
и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено
когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е
гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния
процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС,
НО, 110 състав присъда по НОХД № 2 375 по описа за 2017 г. следва да бъде
потвърдена.
При цялостната служебна проверка
на присъдата въззивният съд не констатира нарушение
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото следва
да останат в тежест на Държавата.
Воден от
горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.07.2018г. по НОХД № 2 375 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, с която подс. Али С.Ш. е признат за невиновен и оправдан
по обвинението по чл. 149, ал.2, т.1, вр.
ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.