РЕШЕНИЕ
№639/27.07.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 507 писа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от А.Х.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ)
№23-0254-000063 от 11.04.2023г. , издадена от мл. автоконтрольор в
РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи, че след извършената му проверка с техническо средство Drug Test 5000, при която била отчетена положителна проба на Амфетамин, дал и кръвна проба, поради което счита за неоснователен и неточен резултата от техническото средство. Визира аналогичен случай от 09.01.2023г. , при който резултата от кръвната проба бил отрицателен, съотв. опровергани резултатите от техническото средство. Твърди, че никога не е употребявал наркотични вещества. Сочи, че е лекар, анестизиолог-реаниматор и ежедневно работи в среда с упойващи вещества, химикали и реактиви, което най-вероятно е оказало влияние при проверката с техническото средство. Позовава се и на станалия публично известен факт, че са налице многобройни случаи на фалшиви резултати при проверки на граждани, както и на служители на МВР. Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на друго основание. Сочи, че спрямо него била издадена Заповед за задържане за 24 часа с рег.№254-90 от11.04.2023г. на РУ-Димитровград, видно от която бил задържан в 13.27ч. на 11.04.2023г. Към този момент имало образувано досъдебно производство за това, че е управлявал МПС след употреба на НУВ-амфетамин, установена с Drug Test 5000, поради което нямало как да е извършил нарушение в 17.10ч., както се сочело в обжалваната ЗППАМ.
По изложените съображения жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Съображенията за незаконосъобразност на оспорената заповед се доразвиват в писмени бележки. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – мл. автоконтрольор в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково не се явява и не се представлява.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия GA №840281 от 11.04.2023г., съставен от Н. В. К. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград, е констатирано, че на 11.04.2023г., в 17.10 часа, в гр.Д., водачът К. управлява собствения си лек автомобил – товарен автомобил „Ленд Ровер“, с рег.№*******, като при извършена проверка с техническо средство Drug Test 5000, с номер ARLK-0007, под проба №177, уредът е отчел наличие /положителна проба/ на Амфетамин. Издаден е бил талон за медицинско изследване №110789 с 8бр. стикери. В АУАН е прието, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 , пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 11.04.2023г.
Проверката, във връзка с която е съставен горепосоченият АУАН, е обективирана в Протокол с рег.№254р-11661/12.04.2023г. за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества – представен към преписката.
Представен е и издаденият Талон за изследване №110789, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат, както и изборът на проверяваното лице да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. Дадено е предписание водачът да се яви в ЦСМП – Хасково до 50 мин. от връчването на талона. Талонът за изследване е бил връчен на жалбоподателя на 11.04.2021г., в 15.10 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство.
От мл. автоконтрольор в РУ-Димитровград Н. В. К. е издадена обжалваната в настоящото производство
ЗППАМ №23-0254-000063 от
11.04.2023г., с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността , но не повече от 18 месеца. Съгласно заповедта, се отнема СУМПС
№ *********, за което е посочено, че е отнето със ЗППАМ
№23-0254-000011/09.01.2023г.
В заповедта от фактическа страна са възпроизведени
обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №840281 от 11.04.2023г., а от правна страна са посочени
разпоредбите на чл.171, т.1, б. ”б”, чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.
По делото е представено копие от Съдебна
химико-токсикологична експертиза по ДП №206/2023г. по описа на РУ-Димитровград,
изготвена от специализирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София. Видно
от същата, от извършените изследвания на предоставените биологични проби ,
взети от А.Х.К., не се установява
наличие на наркотични/упойващи вещества. Според записаното в експертизата,
пробите /кръв в 2 броя надписани, вакуумни епруветки , обозначени със стикери с
посочени серия и номер, както и урина в 2бр. надписани пластмасови контейнери, обозначени
със стикери с посочени серия и номер/ са получени по служебен път на
20.04.2023г. и са придружени от Талон за изследване /стикер серия А073302
№110789-1/ и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Представена е и Заповед рег.№254зз-90/11.04.2023г. за задържане на лице, видно от която, на 11.04.2023г. в 13.27 часа е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и във връзка с данни за извършено престъпление по ДП №260/11.04.2023г. – управлява МПС след употреба на НУВ- амфетамин, установено с Drug Test 5000.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с
правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
основателна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна
проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени
в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172
ал.1 от ЗДвП. Служебно е известно на съда, че със Заповед №272з-199/19.01.2023г.
Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково
– държавни служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР - полицейски
органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на
процесната, регламентирана в т.1, б. ”б” от посочената разпоредба.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставения АУАН серия GA, №840281 , което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
Не се установява
при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените
правила.
При преценка за съответствието на оспорената заповед с материалния
закон съдът намира следното:
Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая ПАМ е приложена по повод управление на МПС от жалбоподателя след употреба на амфетамин, установена с техническо средство Drug Test 5000, с номер ARLK-0007. За така констатираното, на последния е съставен АУАН серия GA №840281 от 11.04.2023г. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила. Констатациите по същия обаче могат да бъдат оборени с всички допустими доказателства и доказателствени средства, което в случая е сторено от жалбоподателя.
Установява се от представената Съдебна
химико-токсикологична експертиза, изготвена от специализирана
Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София, че жалбоподателят, предвид
направения избор да му бъде извършено медицинско и химическо изследване,
и съобразно даденото му предписание по Талон за
изследване №110789/11.04.2023г. , в рамките на
указаното му от полицейския орган време се е явил в 15.25ч. на същата дата в
ЦСМП – филиал Димитровград и са му били взети проби от кръв и урина за
медицинско изследване, за което е бил съставен Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/наркотични
вещества или техни аналози. Самият протокол не е представен по делото, но е
посочен в коментираната Съдебна химико-токсикологична експертиза. Видно от
заключението по същата, при извършените изследвания на предоставените
биологични проби не се установява наличие на наркотични/упойващи вещества. Предвид
разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП, съгласно която
„при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.
174, ал. 4, установените стойности са определящи“, следва да бъдат
зачетени резултатите от химико-токсикологична експертиза.
Липсват основания коментирана експертиза да не бъде
кредитирана, доколкото се установява, че описаните в същата биологични проби,
подложени на изследване, са именно тези, взети при явяването на жалбоподателя в
ЦСМП. Този извод съдът прави с оглед серията и номера на холограмния стикер,
поставен върху приложения към преписката Талон за изследване №110789/11.04.2023г., съвпадащи с тези, обозначаващи визираните в
експертизата вакуумни епруветки, респ. пластмасови контейнери, съдържащи
пробите от кръв и урина, взети от жалбоподателя.
При така установеното, се налага извод, че не са налице
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ от вида на процесната.
Действително, при наличието на редовно съставен АУАН за установеното
в случая нарушение по чл.5, ал.3, т.1 , пр.2 от ЗДвП, административният орган е бил длъжен да издаде
ЗППАМ по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Констатациите по същия обаче са надлежно оборени.
Предвид
гореизложеното, оспорената ЗППАМ заповед
се явява несъответна на материалния закон , респ. незаконосъобразна по смисъла
на чл.146 т.4 от АПК и следва да се отмени.
При този изход на производството, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 510.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 500.00 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, доколкото размерът му е под минималния такъв, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0254-000063 от 11.04.2023г.
, издадена от мл. автоконтрольор в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Хасково да заплати на А.Х.К. *** направените
по делото разноски в размер 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
Съдия: