Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: **********
при участието на секретаря *****, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18970 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът П.П.С. твърди, че въз основа на заявление по чл. 417 ГПК,
депозирано от „*********“ АД, било
образувано ч.гр. д. № 4340 по описа за 2011 г. на ВРС. В рамките на последното
били издадени Заповед № 2994/23.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист от 14.04.2011 г., по силата на които ищецът бил осъден да
заплати на заявителя следните суми: 2 628.38 лева – главница по договор за
потребителски кредит от 29.07.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 21.03.2011 г. до
окончателното изплащане на сума; 357.76 лева – договорна лихва за периода от
29.08.2009 г. до 26.01.2011 г.; 97.30 лева – наказателна лихва за периода от
28.02.2010 г. до 26.01.2011 г.; 61.67 лева – държавна такса и 279 лева –
адвокатско възнаграждение.
В исковата
молба се излага, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на
„***********“ АД, било образувано
изпълнително дело № 4351 по описа за 2011 г. на СИС при РС-Варна. С молба от
27.01.2012 г. взискателят поискал да бъде извършен опис, оценка и публична
продан на притежавано от П.П.С. движимо имущество,
намиращо се в дома му на адрес: град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
407, вх. 17. На 06.03.2012 г. бил съставен протокол за опис, в който било
посочено, че същият не се е състоял поради постигнато споразумение.
С молба от
07.07.2016 г. „Е.М.“ ЕООД направило искане за
конституирането му като взискател, което съдебният изпълнител оставил без
уважение с разпореждане от 08.07.2016 г. На 04.08.2016 г. ответното дружество
повторно поскало да бъде конституирано като взискател. С разпореждане от
05.08.2016 г. молбата му била уважена.
Ищецът
поддържа, че за периода от последното изпълнително действие, обективирано в
протокол за опис от 06.03.2012 г., до 06.03.2014 г. взискателят не е поискал
каквито и да било изпълнителни действия, които да прекъснат давността за
вземането. Поради изложеното намира, че на 06.03.2014 г. по горепосоченото
изпълнително дело е настъпила т. нар. перемпция и производството е прекратено
по право. Въпреки това и до настоящия момент съдебният изпълнителен не е
постановил прекратяване на изпълнителното производство и преустановяване на
принудителните действия спрямо ищеца. Навежда доводи, че всички изпълнителни
действия, предприети след настъпване на т.нар. перемпция, не са прекъснали
давността. Посочва, че от последното извършено валидно действие на 06.03.2012
г. до 06.03.2017 г. процесното вземане се е погасило поради изтичане на общата
петгодишна погасителна давност. Обосновава правния си интерес от предявяване на
иска с обстоятелството, че ответното дружество „Е.М.“ ЕООД не е преустановило
извършването на изпълнителния действия спрямо него.
Отправя
искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 357.76 лева – договорна лихва за периода от
29.08.2009 г. до 26.01.2011 г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№ 4351 по описа за 2011 г. на СИС при Районен съд – Варна, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 14.04.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 4340 по
описа за 2011 г. на Районен съд – Варна.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът „Е.М.“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който развива
подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Излага, че на 29.07.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
FL488421, между П.П.С. /в качеството на
кредитополучател/ и „*********“ АД /в качеството на кредитодател/.
Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор от страна на ищеца,
срещу него са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В
полза на „************“ АД е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. 4340/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на който е образувано изп. дело № 4351/2011 г. по описа на СИС към
Районен съд - Варна. На 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „*******“ АД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който вземанията по
процесния договор са прехвърлени на ответното дружество.
Моли
производството да бъде прекратено поради недопустимост на иска, евентуално –
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящия
съдебен състав намира предявения иск за допустим, като релевираното от
ответника възражение в тази насока се явява неоснователно. Решение №
5076/07.12.2018 г., постановено по гр. д. № 5812 по описа за 2018 г. на ВРС, на
което ответникът се позовава, макар да е постановено между същите страни, касае
различен предмет, а именно – задължението за главница по процесния договор за
кредит. В този смисъл не би могло да се приеме, че правният спор, предмет на
настоящото исково производство, е решен със сила на пресъдено нещо. Доколкото
между страните е безспорно, че за принудителното събиране на сумата, предмет на
делото, е налице висящ изпълнителен процес, не би могло да се сподели и
възражението на ответника за липса на правен интерес от иска.
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани
срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има за предмет съществуването на
вземането, предмет на изпълнителното производство, като надлежни страни по него
са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. За уважаване на предявения иск
следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след
посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право.
С доклада по делото е прието за
безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото,
че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 14.04.2011 г. по ч. гр. д. № 4340
по описа за 2011 г. на Районен съд – Варна в полза на „***************“ АД /понастоящем „**********“ АД/ за сумата от 357.76 лева – договорна лихва по договор за
потребителски кредит от 29.07.2009 г. за периода от 29.08.2009 г. до 26.01.2011
г.; че въз основа на същия е образувано изп. дело № 4351 по описа за 2011 г. на
СИС при Районен съд – Варна; че последното изпълнително действие е предприето
на 06.03.2012 г., на която дата е съставен протокол за опис; че ответното
дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело с разпореждане
на съдебния изпълнител от 05.08.2016 г. въз основа на договор за цесия, сключен
с „Юробанк България“ АД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Както в теорията, така и в съдебната практика
последователно се застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“
прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител. В този случай издаденото от последния постановление има
само декларативен, а не конститутивен характер. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, при прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Както
по-горе бе посочено, между страните е безспорно, че последното изпълнително
действие е предприето на 06.03.2012 г. Именно този момент е поставил началото
на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Така, на 06.03.2014 г.
изпълнителното производство е прекратено по право. Поради вече изложените
съображения е ирелевантно, че за прекратяването не е съставен нарочен акт от
съдебния изпълнител. От същия момент /06.03.2012 г./ е започнала да тече нова
петгодишна давност за вземането, която е изтекла на 06.03.2017 г., т.е. преди образуване
на настоящото производство.
От изложеното
следва, че към настоящия момент правото на принудително изпълнение на вземането
по изпълнителното дело е погасено и предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
По разноските:
При този
изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените по делото разноски
за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът
П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***-6, СУМАТА ОТ 357.76 лева
/триста петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ – договорна
лихва за периода от 29.08.2009 г. до 26.01.2011 г., предмет на принудително
изпълнение по изп. дело № 4351 по описа за 2011 г. на СИС при Районен съд –
Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.04.2011 г., издаден по
ч. гр. д. № 4340 по описа за 2011 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***-6, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА ОТ 350 /триста и
петдесет / лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: