Р
Е Ш Е
Н И Е №121
гр.Видин,10.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в
публично заседание на пети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря К.Илиева, като
разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 1564 по описа за 2019г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във
вр. с чл.422 ГПК.
“ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев
№25, офис сграда Лабиринт,ет.2, офис 4, е предявило против К.Б.К. с ЕГН: ********** *** , установителен иск за установяване на
вземане в общ размер на 1 573.77 лева,
представлаваща задължения по договор за кредит „Бяла карта“ № 491541/07.01.2017г.,
сключен между ответника и „Аксес
Файнанс” ООД , вземанията по който договор са прехвърлени на заявителя по
силата на Приложение №1 /11.07.2018г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 07.11.2014г.
Поддържа
се, че ответникът е страна по Договора за кредит „Бяла карта“ № 491541/07.01.2017г.,
по силата на който му е предостеван револвиращ кредит с максимален размер
1000.00 лева , под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance /iCardCard/Visa , като се задължил да върне
предоставения кредит съгласно условията на договора.Твърди се, че страните са
уговорили, че в случай на извършване на транзакции, които надвишават размера на
предоставения остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит.При подписване на договора, ответникът е
получил и кредитна карта №491541 в
запечатан плик, съдържащ и ПИН за активиране.Съгласно договореното от страните,
ответникът се е съгласил да получава
месечно извлечение за движението по сметката, както и всички съобщения и
документи на страницата на ищеца, като се е задължил да създаде личен
акаунт.Ответникът е усвоил заемни суми в общ размер от 3 300.00лева.Поради
забава при плащането на текущото задължение на ответника е начислена и лихва за
забава. Излага се, че ответникът се е съгласил, че ако не изплати текущото
задължение на падежа , в срок от три дни след това да осигури поръчител по
договора, като това задължение възниква при всеки отделен случай на забава на
плащането на текущото задължение. При неизпълнение на това задължение
ответникът дължи неустойка в размер на 10 % върху усвоената и непогасена
главница, и се начислява върху всяко отделно неизпълнение на задължението , на
което основание на ответника е начислена неустойка в размер на 199.82 лева за перида
06.11.2017г.- 06.12.2017г.
Иска се Съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответната страна
наличието на вземане в размери: 999.11
главница, 75.94 договорна лихва за период 30.06.2017- 06.12.2017г., 103.76 лева
мораторна лихва за период 20.08.2017г.- 11.07.2018г., 199.82 лева
неустойка, както и разноските по развилото се заповедно
производство, както и да бъде осъден ответника да заплати разноските в
настоящото производство в размер на 350.00 лева за юрисконсулстко
възнаграждение.
По
отношение на претенциите в исковата молба за 77.50 лева такса разходи за
събиране , както и 117.64 лева такса
разходи за дейност на служител, същите са отхвърлени със Заповед №
502/12.03.2019г. по ч.гр.д. 603/2019г. на ВРС. Съобщението до заявителя/ищец/ е
получено на 28.03.2019г., заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Поради
изложеното и производството в тези части е прекратено с определение от
31.10.2019г., не е обжалвано и е в сила.
Ответникът
в срока за отговор не е депозирал такъв.
В съдебно заседание излага, че не помни да е бил уведомяван за цесията от
цедента.
По
делото са събрани писмени доказателства, изслушано е заключението на
съдебно-счетоводна експертиза.
С
определение от 31.10.2019г. на страните е указано, че съдът ще се произнесе
служебно по клаузата за неустойка, при неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчителство.
Видинският районен съд, като взе предвид
твърденията и доводите на страните на страните и събраните в производството
доказателства, намира за установено следното: Не се спори между страните, че
ответникът е страна по Договора за кредит „Бяла карта“ № 491541/07.01.2017г.,
по силата на който му е предоставан револвиращ кредит с максимален размер
1000.00 лева , под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance /iCardCard/Visa
, като се задължил да върне предоставения кредит съгласно условията на
договора. Страните са уговорили в чл.7, ал.5 от договора, че в случай на извършване
на транзакции, които надвишават размера на предоставения остатък по кредита,
сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит.
Съгласно чл.2, ал.2 от договора, при
подписване на договора, ответникът е получил и кредитна карта №491541 в запечатан плик, съдържащ и ПИН за
активиране. Ответникът се е съгласил
да получава месечно извлечение за
движение то по сметката, както и всички съобщения и документи на страницата на
ищеца, като се е задължил да създаде личен акаунт, съгласно чл.10 от договора.
Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
приема за обективно и компетентно изготвено и го кредитира изцяло, ответникът е усвоил заемни суми, както следва
на 29.06.2017г.- 400.00лева +400.00 лева + 100.00 лева. На 27.07.2017г. 400.00 лева + 400.00 лева, на 02.08.2017г.
-100.00 лева, на 05.09.2017г.-200.00 лева, на 14.09.2017г.-100.00 лева, на
16.09.2017г.- 200.00 лева, на 03.10.207г.- 400.00 лева, на 10.10.2017г.- 100.00
лева, или обща сума в размер от 3 300.00 лева.
Частично са погасявани суми от ответника, като на преди обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не са били погасени месечни вноски с падежи 02.11.2017,
02.12.2017г, 02.01.2018, и 02.02.2018г. , на уговореното 2 ро число от месеца
за падеж на текущото задължение, като страните са уговорили , и че в случай че
ответникът не е заплатил минимум 15% от сумата по одобрения кредитен лимит , в
рамките на два последователни месеца, то цялото задължение по договора за
кредит става автоматично предсрочно изискуемо. Вещото лице излага, че непогасените вземания по договора са 999.11
лева главница, договорна лихва -75.94 лева за периода 30.06.2017г. до
06.12.2017г., когато е преустановено изчисляване на договорна лихва, 103.76 лева
мораторна лихва за периода 06.02.2018г. до 01.02.2019г.
По отношение на настъпилата предсрочна
изискуемост и съобщаването и на ответника не са направени възражения, поради
което съдът приема, че такава е настъпила на 06.02.2018г. за което е ответникът
е уведомен по реда, уговорен между страните в чл.10 от договора .
По отношение на клаузата на чл.16 от
договора, съдът приема същата за нищожна, поради противоречие със закона и
добрите нрави. Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
на обезпечение /обикновено и в случая
поръчител/, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за
кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно договорите за потребителски кредити. На практика
такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако
има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение
и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата
(решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson). На следващо място
следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. На последно
място, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера
на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се
подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна
оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би
трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това
изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна
оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка.Не на последно място
следва да се отбележи, че посочените от ищеца критерии , на които следва да
отговаря поръчителя, правят задължението
неизпълнимо.
С
оглед изложеното съдът намира, че искът е частично основателен до размерите
999.11 лева главница, 75.94 лева договорна лихва за периода 30.06.2017г. до
06.12.2017г. и 103.76 лева мораторна
лихва за периода 06.02.2018г. до 01.02.2019г. В останалата част искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно на процента от
уважените претенции и направените разноски за ДТ и за юрисконсулско
възнаграждение в исковото производство , като съдът приема, че дължимото при
уважен изцяло иск възнаграждение би било 150.00 лева, което е определено на
основание чл. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2
и чл.26 от НЗПП. Редуцирани, с оглед уважения процент от претенциите, дължимите
разноски са 23.36 лева ДТ, 87.60 лева възнаграждение на вещо лице и 109.50 лева
юрисконсутско възнаграждение.
Разноските в заповедното производство за
юрисконсулско възнаграждение и ДТ също следва да бъдат заплатени в съразмерно
от 67.89 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
нищожността на клаузата на чл.16 от Договор Договора за кредит „Бяла карта“ №
491541/07.01.2017г.,сключен между К.Б.К.
и „Аксес Файнанс” ООД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Б.К. с ЕГН: ********** *** , ВЗЕМАНЕТО на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: ЕИК
203670940 и със седалище и адрес на управление гр. София 1335, бул.”
Д-р Петър Дертлиев” №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 , представлявано от юрисконсулт Маринова срещу К.Б.К.
с ЕГН: ********** *** размер
999.11 лева главница, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
вземането на 01.03.2019г. до окончателното
издължаване, 75.94 лева договорна лихва за периода 30.06.2017г. до 06.12.2017г.
и 103.76 лева мораторна лихва за периода
06.02.2018г. до 01.02.2019г.Отхвърля иска над установения размер до пълния
претендиран.
ОСЪЖДА К.Б.К. с ЕГН: ********** *** да заплати
на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София 1335, бул.” Д-р Петър Дертлиев”
№25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 , разноски в заповедното производство в общ размер 67.89 лева , както и разноски в исковото в общ
размер 220.46 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: