№ 193
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:п.мен Д. П.
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от п.мен Д. П. Въззивно частно наказателно дело
№ 20211800600515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Районна прокуратура - К. против
протоколно определение от 26. 04. 2021 год., постановено по н.о.х.д. № 289/2020 год. по
описа на Районен съд - К. с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК съдебното производство е било прекратено, а делото е върнато на
прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила.
В протеста се твърди, че постановеното определение е необосновано и неправилно.
Отбелязва се неяснота, кои от посочените от защитника на подсъдимите процесуални
нарушения, приема за установени и отстраними състава на първоинстанционния съд.
Формулираното с обвинителния акт обвинение, според прокурора съдържа описание на
съществените обстоятелства, които обуславят в необходимата степен съставомерността на
деянието по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК, като е изложена информация както за съществуващите
задължения по отношение на двамата обвиняеми, така и конкретните норми, които са
нарушени от обвиняемите лица съгласно закона и подзаконовите нормативни актове,
уреждащи дейностите, представляващи източник на повишена опасност. Застъпва се
виждането, че деянието, което е извършил всеки един от обвиняемите при независимо
съпричиняване е детайлно описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и напълно
съответства на диспозитива на обвинението. Изтъква се пропускът на съда да посочи какви
отстраними процесуални нарушения са допуснати на досъдебното производство съгласно
чл. 249, ал. 2 НПК. Предлага се протоколното определение за прекратяване на
производството и връщане на делото да бъде отменено.
Не са постъпили възражения по протеста.
1
Софийски окръжен съд, след като обсъди депозирания частен протест и извърши
служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, прие следното:
Протестът е допустим, а разгледан по същество е неоснователен. Това е така поради
следните съображения:
Видно от протокол от 26. 04. 2021 год., втори наказателен състав на Районен съд -
Костинброд е дал ход на разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 289 по описа на същия
съд за 2020 год., по повдигнато обвинение срещу Д.С.А., И. ЕГН **********, и В.П.Б., ЕГН
**********, за извършване на престъпления по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК.
В хода на разпоредителното заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1,
т. 3 НПК, защитникът на подсъдимите - адв. Христов, е отчел, че на досъдебната фаза са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на
отстранимите, които са довели до ограничаване правото на защита на двамата му
подзащитни. Изразил е позиция, че обвинителният акт по делото не отговаря на
изискванията на Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, тъй като не
съдържа описание на минималния брой конкретни факти и обстоятелства, които да
ангажират наказателната отговорност на обвиняемите. Според защитника не са упоменати
конкретни действия на обв. Б., касаещи престъпния резултат и причинната връзка между
неговото поведение и вредоносния резултат. Относно обв. А.-И. (назовавана и само И. в
обвинителния акт) също са изложени аргументи за липса на причинно-следствена връзка.
Подчертава се, че прокурорът е изградил обвинението на база на предположения, което е
нарушение на посоченото тълкувателно решение, и в ущърб на подсъдимите лица.
Съдебният състав с лаконични мотиви се е позовал на изразената в разпоредителното
заседание от 26.04.2021 г. позиция от адв. Христов, като е приел за основателни направените
доводи и е отбелязал единствено, че са налице процесуални нарушения в така внесения
обвинителен акт, поради и което, е прекратил съдебното производство на основание чл. 248,
ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Срещу постановеното определение е постъпил частен протест като същия е подаден в
законовия 7-дневен срок от прокурор от РП - Костинброд чрез съда, постановил
протестираното определение. Сезиран е Софийски окръжен съд, който е компетентният
въззивен съд. Поради тези съображения, частният протест се явява допустим.
Независимо, че състава на районният съд не е развил подробни аргументи в подкрепа
на така постановеното определение, а е извършил препратка към изразените от защитата на
подсъдимите доводи, същото се възприема от въззивния съд като законосъобразно по своя
резултат.
Съгласно чл. 246, ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден,
че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за
повдигане на обвинение пред съда. С обвинителния акт се повдига окончателното
обвинение, като с него се определят рамките на доказването, тъй като в наказателното
производство на доказване подлежат фактическите положения, приети за установени в
2
обвинителния акт по отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение. В този
смисъл и ВКС е приел, съгласно мотивите на ТР № 2/2002 г.: „винаги, когато се преценява
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в
светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци
на деянието и участието на обвиняемия в него“.
Значимостта на обвинителния акт, като поставящ начало на съдебното производство
и определящ неговите рамки, е наложила законодателят да предвиди реквизитите му в чл.
246 НПК. Съгласно ал. 2 на тази разпоредба, следва да се посочат престъплението,
извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото
лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността на обвиняемия, налице ли са
условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават
отговорността на обвиняемия, както и доказателствените материали, от които се установяват
посочените обстоятелства. По този начин в пълнота се излагат всички фактически
твърдения, които налагат извод за осъществяване на инкриминираната престъпна дейност -
елементите от обективна и субективна страна на състава.
След внимателен прочит на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт на РП - Костинброд, настоящият съдебен състав намира, че в същия не се съдържат
обстоятелства по всички обективни елементи от състава на престъплението, както по
отношение на изпълнителното деяние, така и във връзка с причинно-следствената връзка
между него и причинения престъпен резултат.
С неточна хронология и липса на подробности прокурорът е описал неспазването на
конкретните нормативни актове от страна на подсъдимите, чрез които според обвинението
същите са осъществили състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
Съществена непълнота съдът открива на стр. 2 от обвинителния акт - прокурорът е
установил, че „обв. Б. му е наредил да занесе двете врати вътре в сградата“ (визирайки като
адресат постр. Т.), като в изпълнение на това нареждане „пострадалият не е огледал
помещението, в което следва да бъдат монтирани вратите“, след което „се насочил към
мястото, където вратата следвало да бъде монтирана“, в следствие на което „ограничил
видимостта на пътя пред себе си, влиза в помещението за монтаж, тръгва да обръща вратата,
прави крачка и с левия крак попада в стълбищната шахта“.
Очевидна е неточността в предложеното от прокурора описание на фактите в рамките
на предмета на доказване в настоящото производство. Анализирайки така приетото от
фактическа страна в обвинителния акт, настоящият съдебен състав установява разкъсване на
причинно-следствената връзка в представеното изложение между извършеното от обв. Б. и
причинените наранявания на пострадалия. Неясно е как поведението на Б. (нареждането му
да бъдат занесени двете врати „вътре в сградата“) има отношение към предприетото
пренасяне на вратата в помещението, за което е предназначена.
Съгласно така посоченото от прокурора целеният от подс. Б. резултат се отнася до
това двете врати да бъдат на разположение в самата сграда, т.е. непосредствено при входа на
3
сградата, но в никакъв случай не може да се тълкуват в смисъл да бъдат пренесени от постр.
Т. във вътрешно помещение, към което последният се е насочил да премине през
необезопасената стълбищната площадка. Противното би означавало да се изгради елемент
от състава на престъплението на база предложение относно фактите, което е недопустимо. В
процесния случай прокурорът, позовавайки се на доказателствата по делото, следва с по-
висока степен на прецизност да изгради обстоятелствената част на обвинителния акт така, че
с необходима яснота да обоснове наличието на причинно-следствена връзка или съответно
липсата на такава, която да насочи към това дали е налице съставомерност от обективна и
субективна страна.
По отношение на обвинението на подс. Д. А.-И. съдът намира очевидно
противоречие във възприетото на стр. 4 от обвинителния акт. От една страна, за да обоснове
немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, респективно нарушение на задълженията на обвиняемата, предвидени в
съответните норми, прокурорът е упоменал, че „обв. Д. И. не е провела ежедневен
инструктаж на 18.11.2014 г.“. От друга страна, в следващото изречение прокурорът излага
твърдение: „от документите по досъдебното производство не може да се установи дали
действително такъв инструктаж е проведен“. В случай, че се приеме първото, то би
означавало елемент от състава на престъплението да се счита за доказан въз основа на
предположения. Това би представлявало нарушение на принципите на наказателния процес,
тъй като ограничава правото на защита на обвиняемия и безусловно гарантираната
възможност да научи в какво е обвинен, въз основа на какви факти и срещу какви твърдения
да организира своята защита.
Неяснота в приетото от прокурора е налице и относно задължението за носене на
предпазна каска в рамките на строително-монтажната дейност. На стр. 3 от обвинителния
акт прокурорът е споменал, че предпазна каска е представяна на пострадалия Т.. Предвид
възприетото в обвинителния акт, че „по делото не може безспорно да се установи кога е
ставало това, в какви случаи и дали в деня на злополуката е предоставил каска на
пострадалия“ и заключението на цитираната допълнителна СМЕ „при поставена предпазна
каска нямаше да се получат травматичните увреждания на меката черепна покривка и
счупването на черепа, както и причиняване на кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
границите на счупването“, въззивният съд констатира неяснота по какъв начин от обективна
страна е обосновано нарушение на разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и раздел I, т. 17 от длъжностната характеристика на обв. Б..
Изложените констатации налагат извод, че прокуратурата е посочила и обсъдила
фактите по изпълнителното деяние в незадоволителна степен както относно обв. Д., така и
спрямо обв. А.-И. – не става ясно дали се касае за действие или бездействие, извършено от
всеки от двамата, нито в какво точно се изразява съставомерното поведение на всеки от тях
и нарушението на правилата, регламентиращи дейността, източник на повишена опасност.
Липсва прецизен анализ на данните в светлината на причинната връзка между
изпълнителното деяние на престъпленията, за които е повдигнато обвинение на двамата
4
подсъдими, и настъпилия престъпен резултат - падането на постр. Т. от стълбищната
площадка на височина около 2,55 м., довело до причинените увреждания. Така внесеният
обвинителен акт препятства възможността за проследяване на всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на
обвиняемите в него (т. 4.2. от ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС).
В допълнение, съдът намира, че така изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт не позволява и да се установи логично
субективният елемент от състава на твърдяното престъпление. Нещо повече, в разглеждания
обвинителен акт недоумение предизвиква приетото на стр. 6 от прокурора, че „деянието е
извършено от обвиняемите И лиева и Б. умишлено - същите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните му последици“.
На първо място, престъплението, за което обвиняемите са привлечени към
наказателна отговорност, по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК, от субективна страна предвижда форма
на вината непредпазливост. Макар самият текст на ал. 1 да не борави изрично с термина
„непредпазливост“, то и доктрината, и съдебната практика са категорични, че това деяние
може да бъде извършено единствено при тази форма на вина, т. нар. „професионална
непредпазливост“. На следващо място, дори в случай, че обективните данни по делото са в
състояние да убедят прокурора, че формата на вината в разглеждания случай е умисъл, то
необходимо е да бъде предложен анализ, от който да е видно как прокуратурата е
достигнала до тези твърдения. Следва да се обсъди дали обвиняемите ще отговарят по друг
текст, предвиждащ причиняване на тежка телесна повреда, тъй като чл. 134 НК не може да
намери приложение в случай на умишлена форма на вина. Този порок на обвинителния акт
се явява допълнителен аргумент, че прокуратурата е подходила непрецизно и е поставила
обвиняемите в положение да не са наясно в какво точно са обвинени, въз основа на какви
факти и как прокуратурата е достигнала до изложените твърдения. В настоящия случай
обвинителният акт е съставен при очевидно нарушение на материалния закон и
процесуалните изисквания за съдържание относно всички съставомерни признаци на
деянието.
Всичко изложено налага необходимост, както е възприел и първоинстанционният
съд, делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на констатираното
процесуално нарушение и предприемане на последващи процесуални действия. Поради това
постановеното определение на районния съд, макар и при фактическа липса на изложени от
съда мотиви, позовавайки се на възраженията на защитника по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК, е законосъобразно.
С оглед на гореизложеното, частният протест се явява неоснователен, поради което
следва да бъде оставен без уважение, а обжалваното протоколно определение с правно
основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, потвърдено като
правилно и законосъобразно.
5
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 167 от 26.04.2021 г., постановено по
н.о.х.д. № 289/2020 г. по описа на Районен съд - К. с което производството по делото било
прекратено на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6