Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/…...07.2021
г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети юли през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 5552 по описа за 2021 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ В.М.с рег. № 860 на КЧСИ жалба от длъжника по изп.д.№ 20218600400162 М.Д.И. срещу съдържащите се в поканата за доброволно изпълнение разноски, дължими от длъжника в изпълнението, а именно тези по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 500,16 лв.- с оплакване че сумата не е дължима, тъй като нямало още събрани суми в изпълнението, и тези в размер на 600 лв. за държ. такса, пазач, оценка и адвокатски хонорар поради липсата на яснова каква част от сумата е определена за всяко отделно посочена разноска. Иска се да се отмени обжалвания акт за разноските, като се укаже на съдебиня изпълнител да уточни основанието за формиране на сумата от 600 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
По жалбата има становище от взискателя Д.И.Д., според което жалбата е неоснователна.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ В.М.счита жалбата на длъжника за неоснователна, тъй като таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ може да се поредели и преди събиране на дълга, а сумата от 600 лв. е формирана само от адв. възнаграждение на взискателя, но не и за други действия в изпълнението, каквито не са извършвани, а изходящите документи на съдебния зипълнител се боработвали от специализиран софтуер по образец съгласно Приложение № 121 към чл.3, т.2 от Наредба № 7/22.2.2008 г.
СГС, като
разгледа жалбата, становикщето на взискателя, мотивите на ЧСИ М.и се запозна с
приложеното копие от изп.дело намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 02.02.2021 г. по молба на
взискателя Д.И.Д. чрез адв.А.Т., за парично вземане по издаден от съд изп.лист
срещу М.Д.И. .
Поканата за доброволно изпълнение до дължника е връчена на 05.02.2021 г., като в нея е вписан дълга по изп. лист, 322,80 лв. разноски по изп. дело, 500,16 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в полза на ЧСИ, както и др. суми дължими от длъжника в общ размер 600 лв. в т.ч. д.т., адв.възнаграгждение, възнаграждение за в.лица, за пазач и пр.
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират от него, дори и да не са внесени от взискателя.
Приложение следва да намери приетото в
т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. д.
№ 3/2015 г., съгласно което използваният в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз
"постановление за разноски" следва да се тълкува не в буквалния
смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл. 435, ал. 2 от ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение.
По жалбата срещу пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:
Както е посочено в т.
2 от Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. д. №
3/2015 г., определяне на разноските в
изпълнението става с надлежен акт на съдебиня зипълнител, с който те се
определят по основание и размер, като се възложи плащането им на длъжника. В
случая, в поканата за доброволно изпълнение, която инкорпорира и разноски общо
600 лв., не е посочено на кое отчно от изброените основания в поканата тази
сума се дължи, и ако е на пмвече от едно основание, не е посочено какъв е всеки
отделен размер в рамките на общия размер
от 600 лв. Тази липса на конкретизация прави акта на съдебния изпълнител за
тази разноска общо 600 лв. незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Използването
на утвърдения от МП образец на покана за доброволно изпълнение по Приложение №
121 към чл.3, т.2 от Наредба № 7/22.2.2008 г. не освобождава съдебният
изпълнител от задължението при определане на разноските в тежест на дължника,
да конкретизира същите по основание и размер, съгласно горепосоченото ТР на
ВКС. Още повече, че формирани по този начин, дължникът се лишава от
възможността да признае някой от тези разноски или да възрази срещу тях по вид
и/или по размер, вкл. и да упражни правото си по чл.78, ал.5 от ГПК. След
отмяната, съдебният изпълнител следва да уведоми дължника за начина на
формиране на тази сума от 600 лв. по основание и размера на включените в нея
разноски. Съдйтъ не може да зивежда извод на вида на тези разноски от
изложеното в мотивите на съдебния изпълнител, тъй като адресат на задължението
за разноски е длъжникът, а съдебният контрол се осъществява върху акта, с който
дължникът се уведомява за разноските в изпълнението.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника М.Д.И. съдържащото се в поканата за доброволно изпълнение от 02.02.2021 г. по изп.д.№ 20218600400162 на частен
съдебен изпълнител/ЧСИ/ В.М.с рег. № 860 на КЧСИ, постановление за разноски, дължими от длъжника в
изпълнението, в размер на общо 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М.Д.И. в частта й срещу постановлението за разноски, дължими от длъжника в изпълнението, вписани в същата покана за доброволно изпълнение, в размер на 500,16 лв. за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.