№ 4563
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110166123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част III глава X, чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Д. Б. Т. срещу [ответник], с която при
условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация по чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищцата твърди, че работела по безсрочно трудово правоотношение с ответника, по
силата на което заемала длъжността „системен оператор в секция Информационно-
аналитична, административно-наказателна дейност и административно обслужване“ с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 886 лева и допълнително трудово
възнаграждение за длъжност в размер на 5 %. Твърди, че уволнението й, извършено със
заповед №72/29.10.2021г. на директора на [ответник] е незаконно. Излага конкретни
съображения, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание била опорочена.
Твърди, че поведението й, послужило като основание за реализиране на дисциплинарнта й
отговорност, не е било виновно, а съобразено с указанията на преките й ръководители и
нормативните предписания. Освен това в случая при налагане на дисциплинарното
наказание работодателят не преценил тежестта на нарушението, последиците от него и
цялостното поведение на ищцата, което било продиктувано от необходимостта същата като
самотен родител да полага грижи за детето си. Предвид изложеното моли съда да отмени
уволнението и да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди
ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното й уволнение
в размер на 6 000 лв. за периода от 01.11.2021г. до 01.05.2022г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
1
Ответникът твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищцата виновно. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на
чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ –
работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ),
и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя,
който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание,
както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната
процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за
незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.
По делото е безспорно и от приетите писмени доказателства съдът приема за
установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „системен оператор“ в секция
„Информационно-аналитична, административно-наказателна дейност и административно
обслужване“ при [ответник] , както и че същото е прекратено със заповед № 4575з-
72/29.10.2022г. подписана от ВПД Директор на [ответник], връчена на ищцата на
29.10.2022г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени две
групи нарушения на трудовата дисциплина през м. март 2021г. и в периода от м. февруари
до м. юли 2021г., изразяващи се в неспазване на продължителността на работното време и
на правилата за ползване на почивки.
Установява се по делото, че извършването на нарушенията е сведено до знанието на
работодателя чрез докладна записка от 11.08.2021г. на прекия ръководител на ищцата,
поради което и по арг. от чл. 194, ал. 3 КТ с оглед установените периоди, в които ищцата е
ползвала отпуск, съдът намира, че до датата на налагане на наказанието на 29.10.2021г. не е
изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на нарушението.
2
Без значение е видът на отпуска, достатъчно е същият да е от предвидените в закона (в този
смисъл е Решение № 209 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 87 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение).Неоснователно е твърдението на ищцата, че срокът за налагане на
наказанието е започнал да тече от извършване на всяко от вменените й нарушения. Съгласно
трайно установената съдебна практика, в т.ч. Определение № 332 от 28.03.2016 г. по гр. д. №
6195 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, откриване на нарушението
означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт за нарушаването на трудовата
дисциплина, установено по съществените му признаци – субект на нарушението, време и
място на извършването му индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и
субективна страна. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя
не означава, че срокът е започнал да тече.
Видно от съдържанието на приетата като доказателство по делото заповед за
уволнение наказанието е наложено за две групи нарушения на трудовата дисциплина, които
са подробно описани в темпорално отношение. Подробно е разяснено и по какъв начин са
установени нарушенията. Посоченото съдържание на заповедта е достатъчно конкретно и
ясно и покрива изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1
КТ, за детайлно описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина от обективна и
субективна страна, целта на което е осигуряване на възможността на уволнения
работник/служител да узнае за какви нарушения е наказан, за да може да се защити
пълноценно при оспорване на наложеното му наказание. Това е видно и от съдържанието на
депозираните от ищцата писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура, които не
оставят съмнение, че служителката е бил наясно какви са вменените й конкретни
нарушения, и е дала обяснения във връзка с тях.
Установява се от представените писмени доказателства, че преди налагане на
наказанието от ищцата са изискани и приети писмени обяснения за описаните в заповедта за
уволнение нарушения, с оглед на което е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и е
осигурено правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. За да се счита
спазен законът е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от
работника или служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни
нарушения, и те да са достигнали до него (Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Съгласно Решение № 53 от
31.05.2017 г. по гр. д. № 2943 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение
когато при дисциплинарна процедура по КТ работодателят пряко поиска писмени
обяснения, това снема от него задължението от лично изслушване на работника или
служителя, но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения правило,
че обясненията се дават веднага,след като са изискани и когато са поискани устно, те се
дават непосредствено. Ето защо и с оглед на депозирани писмени обяснения от ищцата
съдът не споделя тезата й, че правото й на защита в дисциплинарното производство е било
нарушено, поради това, че не е изслушан бившият ръководител на ответната дирекция.
На следващо място по делото се установява от съдържанието на уволнителната
3
заповед, че работодателят е обсъдил в конкретика дадените от ищцата обяснения, като е
преценил същите за неубедителни, с оглед на което е спазено и изискването обясненията да
бъдат оценени преди налагане на наказанието (арг. от чл. 193, ал. 1 КТ).
Предвид всичко изложено съдът намира, че не се установяват формални нарушения
на дисциплинарната процедура, свързани с осигуряване на правото й на защита, респ. съдът
приема за установено, че работодателят е провел производството по налагане на
дисциплинарното наказание на ищцата съобразно изискванията на закона.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, освен
законосъобразното провеждане на процедурата, също така извършване на вменените
нарушения от служителя.
Извършването на нарушенията, изразяващи се в неспазване на продължителността на
работното време и на правилата за ползване на почивки, не се оспорва от ищцата,
включително в писмените й обяснения, които съдът цени като признания за неизгодни
факти с висока доказателствена стойност. Недоказано остава твърдението на ищцата, че
нарушенията са извършвани с разрешение на прекия й ръководител. На следващо място
следва да се отбележи, че съществена част от нарушенията обхващат периоди на учебна
ваканция, или касаят неспазване на обедната почивка, поради което няма как да са свързани
с необходимостта ищцата да води и взема детето си от училище като самотен родител.
Предвид изложеното и след преценката на събраните по делото доказателства,
естеството на нарушенията и най-вече тяхната многобройност се налага извод за
законосъобразност на извършеното с процесната заповед уволнение.
Не на последно място по делото не се установява твърдяното от ищцата неравно
третиране при налагане на процесното дисциплинарно наказание. Различното третиране
трябва да е свързано с притежавани или придобити качества на личността или
вътрешноприсъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак
„лично положение“. В случая твърдения такъв нито представлява, нито се установява да е
конкретен присъщ, иманентен белег на личността на ищцата, който я отличава от останалите
служители, т. е. изпълва съдържанието на признака „лично положение“ и е причина същата
да бъде неравно третирана.
Предвид изложеното се налага извод за неоснователност на предявения иск с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тъй като уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ е предпоставено от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то исковете за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и иска за заплащане на
обезщетение за оставане без работа също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
4
Ответникът има право на разноски, но процесуалният му представител изрично
заявява, че не претендира такива.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК останалите сторени по делото
разноски следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. Т. с ЕГН ********** с адрес [адрес] срещу
[ответник] с адрес [адрес] искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 4575з-
72/29.10.2021г. с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на
заеманата до уволнението длъжност – „системен оператор“ в сектор „Информационно-
аналитична, административно-наказателна дейност и административно обслужване“, и с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер
на 6000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 01.11.2021 г.
до 01.05.2022г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5