Решение по дело №2962/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 215 и сл. от ЗУТ вр. чл. 145 и следващите от АПК.

Постъпила е жалба от Р.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № 4027/30.11.2022 г. на заместник–кмета на община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път на О.Т.Я.-собственик на ПИ ****по КК на гр. Варна, кв.“З.“ и Р.С.С. – собственик на ПИ ****по КК на гр. Варна, кв.“З.“, през ПИ ****с вписан собственик в КР Й.С.В. покрай източната му граница с ширина 3.90м. в началото, след което при завоя се разширява до 4 м.; засегната част 47 кв.м.; след което пътят продължава през ПИ 10135.5545.***, собственост на един от заявителите О.Т.Я., с ширина 3.50м. покрай северната му граница, за да достигне до ПИ ****; засегнатата част от ПИ ***-91 кв.м.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните и процесуалните разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че неправилно административният орган е обединил преписката по неговото заявление и това на О.Я., като е издал заповед за прокарване на временен път и до имота на Я.. Твърди, че не са налице основания за прокарване на временен път до поземлен имот с идентификатор 10135.5545.***, тъй като до него е осигурен достъп през съществуващ на място път. Счита, че разрешеният със заповедта път не е най – икономичен, тъй като засегнатата част от ПИ ****е 91 кв.м., а засегнатата част от ПИ ****е 47 кв.м., поради което заповедта е издадена в противоречие с чл. 6 от АПК. Най – икономично изгоден вариант за прокарване на временен път до имота му е през ПИ ****, като твърди, че при този вариант ще се засегнат само 47 кв.м. от ПИ **** и това е най – късото разстояние, което се ползва за път от 20 години и е бетонирано. Този вариант следва новопроектираната улица по приетия ПУП-ПУР на с.о. „З.“ и с него не се засягат заварени сгради или постройки, както и трайни насаждения. Твърди, че неправилно административният орган е отхвърлил този вариант, като е посочил, че теренът е стръмен, а в ПИ **** има метални бараки, два ел. стълба и трайни насаждения, които биха били засегнати, тъй като приетото не отговаря на фактическото положение. Твърди и че видно от заключението на вещото лице най – изгодният икономически вариант за прокарване на временен път е именно през ПИ ****. Моли оспорената заповед да бъде отменена и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – заместник-кметът на община Варна, в писмена молба, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли оспореният административен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна О.Т.Я. оспорва заповедта и заявява, че не желае пътят на С. да преминава през неговия имот. Твърди, че неправилно са обединили заявлението му с това на жалбоподателя.

Заинтересованата страна Й.С. В.моли съда отмени заповедта и заявява, че не желае неговият имот да бъде засегнат от прокарването на временен път.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се Заповед № 4027/30.11.2022 г. на заместник – кмета на община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път на О.Т.Я.-собственик на ПИ ****по КК на гр. Варна, кв.“З.“ и Р.С.С. – собственик на ПИ ****по КК на гр. Варна, кв.“З.“, през ПИ ****с вписан собственик в КР Й.С.В. покрай източната му граница с ширина 3.90м. в началото, след което при завоя се разширява до 4 м.; засегната част 47 кв.м.; след което пътят продължава през ПИ 10135.5545.***, собственост на един от заявителите О.Т.Я. с ширина 3.50м. покрай северната му граница, за да достигне до ПИ ****; засегнатата част от ПИ ***-91 кв.м.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор № ****въз основа на титули за собственост: нотариален акт № ** от 12.05.1993 г., том ***, дело № ***** г. и нотариален акт № **** от 26.03.2018 г., том *, рег. № ****, дело № **** г.

Заинтересованата страна О.Т.Я. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5545.***, въз основа на нотариален акт № *** от 28.04.1993 г., том ***, нот. Дело №**** г.

Със заявление рег. № АУ046192ВН/17.05.2022 г. до кмета на община Варна Р.С.С. е направил искане за прокарване на временен път до собствения му ПИ ****, към което приложил документ за собственост, скица на поземлен имот № 15-829916/28.07.2021 г.; скица на ПИ № 15-267681/08.06.2017 г.

От Протокол № 5 от 27.05.2022г. от проведено заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и на прокарване на временен път при община Варна, назначена със Заповед № 0415/ 06.02.2019г. на кмета на общината се установява, че заявлението на Р.С. е разгледано, като по т.5-5 комисията е взела решение за откриване на процедура по чл.190 ЗУТ. Предвидено е трасето на временния път да премине през съществуващ път ПИ 10135.5545***, като същият се разшири до ширина 3.50 м., като се навлезе в ПИ 10135.5545.***. Посочено е, че това трасе следва уличната регулация и е най – изгодно.

С писмо рег.№ АУ046192ВН_001ВН/03.06.2022г. заинтересованите страни са уведомени за взетото от Комисията решение.

С писмо изх. № 20-31580/14.06.2022 г. началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър е изпратил по компетентност на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“, отдел „Кадастър и регулации“ към община Варна жалбата от заинтересованата страна О.Т.Я. – собственик на ПИ ****от 21.04.2022 г., в която се иска осигуряване на достъп до имота му, тъй като вследствие на изменение на кадастралната карта на гр. Варна частта, през която е допуснат временният път, попада в ПИ ***, а не в ПИ ***.

С Протокол № 6/30.06.2022 г. на Комисията повторно е разгледана преписката по заявлението на Р.С., като е взета предвид и подадената жалба от О.Я.. Комисията е взела решение № 6-3 трасето да се запази същото, но вместо през ПИ 10135.5545.***, същото да мине през ПИ ****, съгласно направеното изменение в кадастралната карта на гр. Варна. Посочено е, че засегнатата част от ПИ *** е 47 кв.м.

С писмо рег. № АУ46192ВН_008ВН/05.07.2022 г. за взетото решение са уведомени заинтересованите страни.

Постъпило е възражение от заинтересованите страни В.Д.М.и М.Д.М., собственици на засегнатия от прокарването на временен път – ПИ ***, в което твърдят, че с прокарването на временния път в имота им ще бъдат засегнати трайни насаждения и ограда, както и че достъпът до имоти с №№ *** и *** никога не е осъществяван през техния имот, а от западната страна. Също така, че следва при определяне на трасето за временен път да се осигури достъп до имот с № ***, който е вътрешен.

Възражението е разгледано от Комисията на заседание, проведено на 18.08.22г. От Протокол № 7 се установява, че в т.7-5, възражението им не е уважено с аргумент, че собственикът на ПИ *** не е подал заявление за осигуряване на достъп до имота, поради което е прието, че няма основания за включване и на неговия поземлен имот. Посочено е, че от западната страна има път, който достига до ПИ *** и *** и ако този път се продължи, за да достигне до ПИ *** дължината ще е около 38м, при ширина 3,50 м. ще се засегнат 133 кв. м. Посочено е, че при допуснатото трасе се засягат 47 кв.м. и пътят следва уличната регулация.

С писмо рег. № АУ46192ВН_010ВН/25.08.2022г. за взетото решение са уведомени заинтересованите страни.

На 26.08.2022 г. заинтересованите страни В.М.и М.М. са представили допълнение към подаденото от тях възражение, към което е приложен снимков материал.

От заявление № АУ090655ВН се установява, че на 13.09.2022 г. О.Т.Я. е подал същото до кмета на община Варна за прокарване на временен път до собствения му ПИ 10135.5545.***, към което приложил документ за собственост, извадка от регистър на имот.

Възражение на Виолета и М.М.и е разгледано на заседание на Комисията, проведено на 21.09.2022 г. Посочено е, че от извършен оглед на място е установено, че в допуснатото трасе за временен път през ПИ *** теренът е стръмен, пред лицето на ПИ 4054 има масивна стена и оформена градина с цветя, която стена ще се наложи да се събаря, в ПИ *** има метални бараки, два метални ел. стълба, които ще трябва да се преместят, както и насаждения. Посочено е, че от западната страна има път, който достига до ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** – имота на един от заявителите. От обозначение в КК обръщач до ПИ *** е обособен вход към ПИ *** през части от ПИ ***, като има и входна портална врата с ширина 3.20м и ако този път се продължи ще се достигне до ПИ ***, трасето следва уличната регулация и терена е по-благоприятен за преминаване. От северозападния ъгъл на ПИ *** на 0.4м има ел.стълб, който може да се заобиколи при ширина на пътя 3.50м. Комисията е взела предвид, че собственикът на ПИ ****Я. е подал заявление с искане за прокарване на временен път до имота, поради което двете заявления са обединени в обща преписка. Взето е решение да се промени трасето на временния път, като е допусната процедура за прокарване до ПИ ****и ****през ПИ ****с ширина в началото от 3,50 м., след което при завоя се разширява до 4м., и през ПИ *** покрай северозападната му граница отново е с ширина 3,50м., за да достигне до ПИ ***. Определени са засегнатите части от ПИ 235 – 47 кв.м. и от ПИ *** – 91 кв.м. За взетото решение заявителят на производството и заинтересованите страни са уведомени с писмо рег.№ АУ45192ВН_012ВН/30.09.2022 г. и писмо рег. № АУ046192ВН_013ВН/30.09.2022 г.

На 11.10.2022 г. е постъпило възражение от О.Я., в което е посочено, че същият не е съгласен с определеното трасе, тъй като се засягат трайни насаждения, отнемат се 91 кв.м. от имота му и до момента не е имало път за ПИ *** през неговия имот.

На 07.10.2022 г. е постъпило възражение и от другия заявител – С., в което твърди, че за прокарване на временен път през определеното ново трасе трябва да се събарят ограда и постройки, моли да се изпълни взетото решение от 28.08.2022г., тъй като има изграден път, който се ползва от години, и е най – прекият път до имота му. Моли да се заснеме на място съществуващото положение.

Комисията при община Варна на редовно заседание на 21.10.2022г. по Протокол № 9 е разгледала възраженията на С. и Я. и е взела решение по т.9-2 – да не се уважават. Прието е, че определеното трасе следва проектирана улична регулация, теренът не е стръмен, както през ПИ ***, а за засегнатите насаждения ще бъде изготвена оценка за обезщетение, което подлежи на самостоятелно обжалване. С писмо рег. №АУ0406192ВН_015ВН/02.11.2022г. заявителите и заинтересованите страни са уведомени.

На 30.11.2022г. зам.-кметът на община Варна е издал оспорената Заповед № 4027/30.11.2022 г. Видно от заповед № 5515/31.12.2019 г. на кмета на община Варна оспореният акт е издаден от компетентен орган.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че имотите на жалбоподателя и на заинтересованите лица с №№ ***, *** и 235, попадат в обхвата на ПУП-ПУР на с.о. „З.“, одобрен с Решение № 3409-7 от 22, 23 и 29 юни 2011 г. на Общински съвет гр. Варна; съгласно ПУП – ПУР достъпът до ПИ *** е предвиден по улица от осова точка 342-428 до осова точка 330, преминаващи североизточно и северозападно през имота; най – икономически изгодното трасе за прокарване на временен път до ПИ *** е това, посочено със син щрих на приложената към заключението скица; трасето преминава по североизточната граница на имот с идентификатор ****, като засяга 47 кв.м. от и е с дължина 29.23м.; в предложеното трасе на временен път в неговата обща широчина от 3.50м. се включва освен площта от 47 кв.м. и площта на бетонирания път с идентификатор **** – общинска улица. Съгласно заключението трасето, предвидено с обжалваната заповед, преминава през имот *** с дължина 16м. и обхваща площ от имота 47кв.м., като не засяга заварени сгради, постройки и строежи, както и дълготрайни насаждения в имот **, както и преминава и през имот *** с дължина от 27 м. и обхваща площ от 91 кв.м. от имота, като с трасето в този имот засягат: ограда и двукрилна портална врата с височина 2,20 м., 4 бр. плодни дръвчета, 3 туи и една роза, както, три кола за оградна мрежа и един електрически бетонов стълб от ел. мрежата високо напрежение, разположен в западния ъгъл на имота, който попада в трасето на временния път. Вещото лице дава заключение, че общата дължина на временния път по обжалваната заповед е 43 м. и е с обща площ от 138 кв.м. При прокарване на временния път през ПИ *** /син щрих на приложената скица/, съгласно заключението, не се засягат трайни насаждения, частично се засяга стопанска постройка /посочена с червен цвят на скицата/, както и 2 бр. метални оградни колове; в трасето попадат дървени отпадъци, складирани по цялата му дължина. Трасето, което минава през имот ***, попада изцяло в уличната регулация по ПУП-ПУР на „З.“; на място до ПИ *** съществува само път с идентификатор *** – улица на община Варна. Съгласно заключението съществува икономически по – изгоден вариант за осигуряване на достъп до ПИ ***, който е съобразен с предвижданията на уличната регулация и при който в по – малка степен се засяга служещият имот, посоченият със син щрих на скицата и описан по-горе. На скицата със зелен цвят е посочен временният път, предвиден с обжалваната заповед, а със син цвят варианта за временен път до ПИ ****през ПИ ****. За стопанската постройка, която се засяга с временният път през ПИ ***, няма представени строителни книжа, като към датата на огледа пътят, който е предложен от вещото лице, е бил затрупан с отпадъци.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Редът за прокарването на временни пътища е уреден в раздел І „Временни пътища“ на ЗУТ. Посредством „временен път“ се осигурява транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до осигуряване на достъп по траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал. 1 на чл. 190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти /чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ/ поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица /лице на имота/ и /чл. 14, ал. 4 от ЗУТ/ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаване на заповеди от вида на процесната е кметът на общината. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по ЗУТ на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. В случая съгласно заповед № 5515/31.12.2019 г. кметът на община Варна е делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ на заместник-кмета, издал оспореният акт.

Предвид горното административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, съгласно горепосочената заповед.

Заповедта е издадена при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за нейното издаване.

При служебната проверка за законосъобразност на административния акт не се установиха допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са основание за отмяната му като незаконосъобразен.

От събраните доказателствата се установи, че заинтересованите лица своевременно са уведомени за откриване на административното производство, като им е дадена възможност да участват на всеки етап от него. Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със заповед на кмета на общината, е разгледала постъпилите възражения от заинтересованите лица в производството по прокарване на временен път. Във връзка с тези възражения са събрани и допълнителни доказателства, като е извършен оглед на място.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в административното производство. Обстоятелството, че заявлението на жалбоподателя и заинтересованото лице Я. са обединени за съвместно разглеждане не променя горния извод, предвид това, че имотите им са съседни и с оглед принципа за икономия в административния процес. Административният орган е следвало обаче да извърши преценка за осигуряване достъп до имотите им, съобразно изискванията за прокарване на временен път, за всеки един от тях.

Не се спори, че за с.о. „З.“ има влязъл в сила ПУП – ПУР, одобрен с Решение №3409-7 от 22, 23 и 29 юни 2011 г. на Общински съвет – Варна, който не е приложен.

От заключението на вещото лице се установи, че ПИ 10135.5545.***, ****и ****по КК на гр. Варна попадат в обхвата на ПУП – ПУР на „З.“, съгласно който достъпът до ПИ ****е предвиден по улица от осова точка 342-428 до 330, преминаващи североизточно и северозападно от имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно алинея 3 на същата разпоредба временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. От анализът на цитираните разпоредби следва, че законът допуска само по изключение временните пътища да се прокарват в отклонение от влезлите в сила ПУП-ПУР. Това произтича и от обстоятелството, че законодателят третира процедурата по прокарване на временен път до съответния имот като подготвителен етап в процедурата по реализиране на уличната мрежа така, както тя е предвидена с одобрения и влязъл в сила ПУП-ПУР.

Съгласно заключението на вещото лице, а и от писмените доказателства по делото се установи, че предвиденото по оспорената заповед трасе за временен път не следва предвижданията на ПУП-ПУР за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателя.

Съгласно чл. 190, ал. 3, пр. 2 от ЗУТ временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Съгласно заключението на вещото лице предложеното по оспорената заповед трасе е с обща дължина 43 кв. м. и с обща площ 138 кв. м., като в имот с идентификатор ****трасето засяга ограда и двукрила портална врата с височина 2,20 м., 4 бр. плодни дръвчета, както и две туи и една роза, три метални кола за оградна мрежа, един електрически бетонов стълб от ел. мрежата високо напрежение. Докато с предложения вариант от вещото лице /защрихован в синьо на приложената скица/ трасето преминава през североизточната граница на ПИ ***, като засяга 47 кв.м. от имота и е с дължина 29,23 м. В това трасе се включва освен площта от 47 кв.м. и площта на бетонирания път с идентификатор ****, който е общинска улица. Мотивите на административният орган да откаже временния път да минава през исканото от жалбоподателя трасе е, че с изграждането му ще се засегнат масивна стена пред ПИ *** с оформена градина с цветя, както и намиращите се в ПИ *** метални бараки и два метални ел. стълба. Съгласно заключението на вещото лице в този случай не се засягат трайни насаждения, а единствено се засяга частично стопанска постройка, за която не са представени строителни книжа, както и 2 бр. метални оградни колове. Предложеният вариант попада изцяло в уличната регулация по ПУП-ПУР на „З.“.

В случая се установи, че е налице икономически по – изгоден вариант за прокарването на временен път до имота на жалбоподателя, при който се следват и предвижданията на ПУП-ПУР за улична регулация.

Налице е възможност временният път до имота на жалбоподателя да бъде прокаран през ПИ ****, тъй като при този вариант ще се отнемат единствено 47 кв. м. от имот *** и ще се използва площта на бетониран път ПИ **** – общинска улица, засяга се единствено стопанска постройка и 2 бр. метални оградни колове.

При прокарване на временен път до имота на О.Я. през ПИ ****ще се отнемат единствено 47 кв. м. от ПИ 235 и няма да се засегнат заварени сгради, постройки и строежи, както и дълготрайни насаждения, а и заинтересованата страна В. не възразява пътят до имота на Я. да преминава през неговия имот, тъй като и към настоящия момент на място има изграден такъв път.

При този вариант и двете трасета ще следват уличната регулация, предвидена с приетия ПУП – ПУР за „З.“, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Административният орган е следвало да извърши преценка по всяко едно от подадените заявления- на жалбоподателя и заинтересованата страна поотделно и както ги е обединил и при спазване на изискванията на закона да допусне прокарване на временен път до двата имота или до всеки един от тях, като съобрази същият да е икономично осъществим, но и да е с възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, както и да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта.

Като не е съобразил горното е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне, при което да бъде извършена преценка по подадените от Р.С. и О.Я. заявления относно възможността за прокарване на временен път до имотите на всеки един от тях при най-икономично осъществим вариант.

Предвид изхода на спора и направеното искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1610лв., от които 10лв.-ДТ, 400лв.- депозит за вещо лице и 1200лв.- адвокатско възнаграждение. Заплатената от жалбоподателя преводна такса на доставчик на платежни услуги, осъществил превода на внесената сума за държавна такса, в размер на 3,52 лева, не представлява деловодни разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, а такса за услуга, която жалбоподателят е заплатил на трето лице, поради което не следва да бъде присъждана.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар в размер на 1200 лева е под минимума, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 4027/30.11.2022 г. на заместник–кмета на община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път на О.Т.Я.-собственик на ПИ ****по КК на гр. Варна, кв.“З.“ и Р.С.С. – собственик на ПИ ****по КК на гр. Варна, кв.“З.“, през ПИ ****с вписан собственик в КР Й.С.В. покрай източната му граница с ширина 3.90м. в началото, след което при завоя се разширява до 4 м.; засегната част 47 кв.м.; след което пътят продължава през ПИ ****, собственост на един от заявителите О.Т.Я., с ширина 3.50м. покрай северната му граница, за да достигне до ПИ ****; засегнатата част от ПИ ***-91 кв.м.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявление рег. № АУ046192ВН/17.05.2022 г. на Р.С.С. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.С.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1610 /хиляда шестстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: