№ 2842
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20091438/12.04.2021г. по гр.д. № 26982/2020г. по описа на
Софийски районен съд 75 състав са отхвърлени предявените от „А.ЗА С.НА
В.“ АД, ЕИК *******, срещу Л. Г. Г., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл.
92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. за сумите от 600 лв. главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за паричен заем № 3160811 от
24.02.2018г. за сумата от 42.70 лв., представляваща договорна лихва за
периода 27.05.2018г. – 25.08.2018г., сумата от 301,38 лв. представляваща
неустойка за периода 27.05.2018г. – 25.08.2018г., сумата от 45 лв.
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и
сумата от 61,37 лв. представляваща лихва за забава за периода 29.03.2018 –
24.06.2019г. С решението ищецът е осъден на разноски в размер на 200 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца „А.ЗА С.НА В.“ АД, с която са изложени
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение във връзка с доклада по делото като не указал на ищеца за кои
обстоятелства не сочат доказателства. Оспорва извода на съда за недоказаност
на договора за цесия с обстоятелството че същият е неформален договор.
Намира приложеното извлечение от Приложение № 1 към рамковия договор
1
за прехвърляне на вземане за достатъчно да удостовери че процесното
вземане е прехвърлено на ищеца а заличаването на останалите прехвърлени
задължения е направено във връзка с негово задължение по ЗЗЛД в
качеството му на администратор на лични данни. Ето защо моли за отмяна на
решението и произнасяне по същество.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Л.
Г. Г. с който е взето становище за нейната неоснователност. Поддържа че с
договора за цесия касае съвсем различен договор за кредит. Сочи че ищецът
във въззивната жалба не сочи конкретни възражения по отношение на
неустойката и разходите. Ето защо моли за потвърждаване на решението.
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По отношение на правилността настоящият състав намира следното:
Доказано е по делото, че на 23.02.2018 г. между „И.А.М.“ АД, от една
страна, като кредитор и ответницата Л. Г. Г., от друга страна, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 3160811 /
по смисъла на смисъла на чл. 9 ЗПК представляващ приложимо право към
момента на сключването на договора/, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателката кредит в размер на 600 лв. /който
следвало да бъде предаден в брой на кредитополучателката при подписването
на договора/, а последната се задължила да го върне в срок от 6 месеца - до
25.08.2018г., ведно с лихва, с годишен лихвен процент равняващ се на 35%.
Годишният процент на разходите възлизал на 40,46%. В чл. 4, ал. 1 от
договора е налице клауза, според която ответницата се е задължила в 3-
дневен срок от сключване на договора да предостави на "И.А.М." АД едно от
следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да има
нетен размер на осигурителния доход над 1 000, 00 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по договор за заем,
сключен с "И.А.М." АД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със
статус не по-лош от "Редовен" или да представи банкова гаранция с
бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за
плащане на задълженията по договора. При непредставянето на
обезпечението страните са уговорили санкция за длъжника-неустойка в
размер на 301,38 лв., която се заплаща като към всяка погасителна вноска се
добавя сума в размер на 50,23 лв. Страните са се споразумели още, че
2
съгласно Тарифа на "И.А.М." АД, при забава в заплащането на вноска по
договора с повече от 30 дни, заемателят дължи такса разходи в размер на 9,
00 лв., които се начисляват на всеки 30 дни забава, но не повече от 45, 00 лв.
Съгласно чл. 10 от договора, кредитополучателят е дал съгласие за
прехвърляне на вземането на трети лица.
Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което настоящият състав кредитира като пълна, задълбочена и
безпротиворечива се установява, че за погасяване на задължението са
постъпили единствено 20 лв., които са отнесени за погасяване на договорна
лихва.
Първият спорен по делото въпрос е свързан с това дали ищцовото
дружество е материално легитимиран кредитор на вземанията по процесния
договор.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99
- чл. 102 ЗЗД. Общото между тази правни институти е промяната в субектите
на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не
само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както и прехвърляне
на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на
заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане -
цедент, го прехвърля не трето лице - цесионер, като последният разполага с
правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да
бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са
и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона
липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено
противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните
по договора, така и на трето лице - длъжника, налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99,
ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор.
То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария
кредитор /цедента/ - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване
на уведомлението за цесията - това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. П олучаването от длъжника на
уведом лението за извършената цесия в хода на исковото производство е
3
факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК /виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК,
както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о.,
ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о.,
ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК
и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/.
На следващо място се установява, че между Между "И.А.М." АД и
"А.ЗА С.НА В." ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г., по силата на който първият се е задължава да
прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически
лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в
приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена
цена. Видно е от клаузите на чл. 1, че по отношение на индивидуализацията
на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане към
Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част /подписано от
страните/.
По делото е приложена извадка от приложение №1 от 01.08.2018г., като
в същото фигурират вземанията по процесния договор, сключен с
ответницата, а именно: 600 лв. - остатък от дължима главница, и обща
дължима сума по кредита 1021,94 лв. посочен е номера на кредита, а именно
3160811, който съвпада с номера сключения договор.
В тази връзка и при съвкупна преценка на останалите съвпадащи
индивидуализиращи белези на договора за кредит, а именно главница, номер
на кредит настоящият състав намира за доказано, че е извършено прехвърляне
на вземането на „И.А.М." АД на "А.ЗА С.НА В." ЕАД по отношение на
процесния договор за кредит № 3160811. Обстоятелството че датата на
договора фигурира с разлика от 1 ден не може да обоснове извод че вземането
по договора не е прехвърлено.
Установено е също така, че „И.А.М." АД е упълномощило ищеца да
уведоми всички длъжници по вземанията, посочени в Приложение № 1 към
договора за цесия, за извършеното прехвърляне.
Видно от приложените по делото уведомления за цесия ищецът е
изпратил уведомления извършеното прехвърляне на вземането на 19.09.2019г.
Не е спорно в настоящото производство, че ответницата е уведомена за
извършената цесия.
Ето защо настоящият състав намира че ищецът е материално
легитимиран кредитор на вземанията по процесния договор.
Следващият спорен въпрос е свързан с недействителността на клаузите
за неустойка и такси за събиране на вземането.
По отношение на клаузата за неустойка въведена в чл. 4, ал.2 от
4
договора според която при непредставянето на обезпечението /двама
поръчители или банкова гаранция/ страните са уговорили санкция за
длъжника-неустойка в размер на 301,38 лв., която се заплаща като към всяка
погасителна вноска се добавя сума в размер на 50,23 лв. настоящият състав
намира, че предвиденото обезщетение е в пряко противоречие с
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, ограничаваща дължимите
обезщетения при забава по потребителския кредит до размера на законната
лихва. Ето защо и визираната договорна клауза се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като противоречаща на закона.
Отделно от гореизложеното, следва да се отбележи, че клаузата за
неустойка по чл. 4 от процесния договор за кредит обезпечава изпълнението
не на основното договорно задължение на ответника - кредитополучател за
погасяване на задължението си по договора, а на едно вторично поето
задължение за допълнително обезпечаване на кредита. По същество
кредиторът като търговец, който следва да положи значително по-голяма
грижа към своята дейност, прехвърля финасовия риск от неплатежособността
на кредитополучателя върху последния, въпреки че преценката на
имущественото състояние на ответника е задължение на финансовата
институтиция и поначало е следвало да бъде извършена преди предоставянето
на сумата. В съвкупност с това обстоятелство следва да се има предвид, че
видът на неизпълнението на непаричното задължение за осигуряването на
поръчител е скрепено с парична санкция, чийто размер не е обвързан по
никакъв начин с евентуално настъпилите вреди, и не отговоря на присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Още
повече че задължението се кумулира наред с лихва за забава на самото
парично задължение и е предвидено като част от текущото задължение на
кредитополучателя. По този начин неустойката се явява средство за
неоснователно обогатяване на кредитора, представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и за3дълженията на търговеца и
потребителя. Ето защо процесната клауза покрива и общия фактически състав
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и доколкото не се установява да е индивидуално
уговорена, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД се явява нищожна като
неравноправна. В този смисъл клаузата не е годна да породи задължения за
кредитополучателя независимо дали е налице хипотеза за нейното
приложение, а начислената въз основан нея сума е лишена от основание и
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По аналогични съображения нищожни се явяват и клаузата с която се
предвижда такса за разходи за събиране на просрочени вземания, от която
ищецът извежда претенцията си за сумата 45 лева - такси за разходи за
дейност на служител. Поначало таксата представлява овъзмездяване на
предоставена услуга и като каквато дейност не може да се характеризират
действията на служителите на ищцовото дружество по администриране на
кредита и извънсъдебно събиране при настъпила забава. Последната обуславя
5
начисляването на лихва за забава, чийто размер е императивно ограничен до
законната лихва (арг. от чл. 33, ал. 2 ЗПК). Последиците от самата забава
също за законодателно уредени в чл. 33, ал. 1 ЗПК, свеждащи се именно до
възникване на претенция за лихва за допуснатото просрочие в погасяването
на кредита. В този смисъл горепосочените такси по същността си
представляват претенции за обезщетение за забава, което противоречи на
императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ето защо и процесните договорни
клаузи се явяват нищожни, а претендираните въз основа на тях суми -
недължими.
Ето защо решението следва да бъде отменено в частта в която са
отхвърлени исковете за сумата от 600 лв. главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за паричен заем № 3160811 от
24.02.2018г. за сумата от 42.70 лв., представляваща договорна лихва за
периода 27.05.2018г. – 25.08.2018г. и сумата от 61,37 лв. представляваща
лихва за забава за периода 29.03.2018 – 24.06.2019г.
По отношение на разноските:
При този изход на производството решението следва да бъде
коригирано и в частта за разноските.
При този изход на производството на ответницата се следват разноски в
размер на 67,02 лв. разноски за първоинстанционното производство и 67,02
лв. разноски за заповедното производство.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в
размер на 351,88 лв. разноски в първоинстанционното производство и 50,26
лв. в заповедното производство.
Във въззивното производство ищецът има право на разноски в размер на
83,78 лв.
Ответницата има право на разноски във въззивното производство в
размер на 98,92 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20091438/12.04.2021г. по гр.д. № 26982/2020г. по
описа на Софийски районен съд 75 състав В ЧАСТТА в която са отхвърлени
исковете на „А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК *******, срещу Л. Г. Г., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. за сумите от 600 лв.
главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен
заем № 3160811 от 24.02.2018г. за сумата от 42.70 лв., представляваща
договорна лихва за периода 27.05.2018г. – 25.08.2018г. и за сумата от 61,37
лв. представляваща лихва за забава за периода 29.03.2018 – 24.06.2019г. и В
6
ЧАСТТА за разноските присъдени в полза на Л. Г. Г., ЕГН ********** за
сумата над 134,04 лв. разноски в първоинстанционното производство и в
заповедното производство до присъдения размер от 200 лв. /или за сумата от
62,98 лв./. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВЯ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК, че ответницата Л. Г. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца
„А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 9 от ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумите от 600 лв. главница,
представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем №
3160811 от 23.02.2018г. за сумата от 42.70 лв., представляваща договорна
лихва за периода 27.05.2018г. – 25.08.2018г. и за сумата от 61,37 лв.
представляваща лихва за забава за периода 29.03.2018 – 24.06.2019г. за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
36019/2019г., на СРС 75 състав.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „А.ЗА С.НА В.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 351,88 лв. разноски
в първоинстанционното производство и сумата от 50,26 лв. в заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20091438/12.04.2021г. по гр.д. №
26982/2020г. по описа на Софийски районен съд 75 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „А.ЗА С.НА В.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 83,78 лв. разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „А.ЗА С.НА В.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Л. Г. Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 98,92 лв.
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7