Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
25.06.2020 г., гр. Габрово
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КОСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Дългичева в.гр.д. № 106 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на П.К.Б., чрез процесуалния му представител адв. Г.Н., против решение
№ 509 от 20.12.2019 г. по гр.д. № 989/2019 г. на Районен съд – Габрово. С
него е уважен предявеният от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД против П.К.Б. осъдителен
иск по чл. 410, ал. 1 КЗ за сумата от 1718,75 лева, представляваща регресно
вземане за половината от изплатеното от застрахователя застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, за вредите, причинени на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *** от настъпило на
16.09.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба, като с оглед резултата по предявения главен
иск е уважен предявеният обусловен иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 417, 31 лева – обезщетение за забава, за
периода от 29.12.2016г. до 21.05.2019 г., в размер на законната лихва върху
присъдената сума, като иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над
присъдената сума до пълният предявен размер от 424,43 лева.
Обжалваното решение е атакувано в осъдителната му
част, като са наведени възражения по правилността на същото, с искане за
неговата отмяна и постановяване на друго за отхвърляне на предявените обективно
кумулативно съединени искове. Възразява се, че първоинстанционният съд
необосновано е приел, че вина за настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие в размер на петдесет процента съпричиняване има ответната страна.
Оспорва се, че приетият за установен от
първата съдебна инстанция механизъм на процесното ПТП противоречи на съвкупната
преценка на доказателствата по делото.
Установеното от първоинстанционния съд,
а именно че на 16.09.2019г., около 14,30 ч., град Г., на улица „***“ № ***,
частта ѝ в кръстовището с улица „***“, ответникът, управлявайки товарен
автомобил марка „ГАЗ“, модел „**“, рег. № ***, като е нарушил правилата за
движение по пътищата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
предприемайки маневра - завиване наляво за навлизане в друг път, не се е
убедил, че няма да създаде опасност за изпреварващия го от ляво друг автомобил,
поради което реализирал процесното ПТП, от което са настъпили вреди, репарирани
от застрахователя по силата на сключения с другия водач договор за
застраховка, се разминава с показанията
на ангажирания от ответната страна свидетел, пряк очевидец на
произшествието. Показанията на свидетеля
сочат, че ответникът вече е бил предприел маневра за завиване наляво, когато с
висока скорост навлязъл другият участник в пътното-транспортно произшествие,
който опитвайки се да го изпревари, с оглед топографията на терена, се качил на
банкета, и при опит се да се върне в пътната лента, двата автомобила сблъскали.
Възразява се по приложението на материалния закон, че тъй като пътното-транспортно
произшествие е реализирано на кръстовище при равнозначни пътища, за водача на
другия автомобил е съществувала абсолютна забрана за изпреварване - арг. чл. 43, ал. 2 ЗДв.П При това положение
за ответника, при предприемане на маневрата – завиване наляво, е съществувало
задължение да пропусне единствено насрещно движещите се МПС, като съобрази
поведението си само тези участници, които имат законосъобразно поведение.
Поставя се въпросът за материалната доказателствена сила на издадения от
служителите на МВР констативен протокол. Възразява се, че дори и при тези
данни, с оглед тежестта на извършените нарушения, неправилно първата съдебна
инстанция е определила процента на съпричиняване, доколкото вината на двамата
водачи не може да се приеме за равностойна. Изложено е, че неправилно е
определен приложимият закон, тъй като в случая приложение следва да намерят
разпоредбите на КЗ/отм./
В срок е депозиран
отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.
Съображенията, в подкрепа правилността на обжалвания съдебен акт по своето
смислово съдържание са сведени до това, че изводите на първата съдебна
инстанция по установяване на механизма на процесното ПТП са правилни и
законосъобразни, като е съществен обоснован анализ на приетия по делото
доказателствен материал.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
въззивникът, действащ чрез процесуалния си представител – адв. Н., поддържа
въззивната жалбата, като не представя
нови доказателства.
Въззиваемият, действащ чрез процесуалния представител
адв. А., оспорва жалбата, не представя доказателства.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Съобразявайки
служебните правомощия по чл. 269, ал. 1, изр. I ГПК, въззивната съдебна инстанция приема, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съдът като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, в предметната рамка на въззивното производство, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да уважи предявените искове,
първоинстанционният съд е приел, че
процесното ПТП не би станало, ако водачът на товарния автомобил, преди
завиване наляво за навлизане в друг път е спазил вмененото му по чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължение да се убеди, че няма да създаде опасност за изпреварващия го
лек автомобил, който вече е бил навлязъл в мислената лява пътна лента, като е
имал техническа възможност да стори това.
Въззивната съдебна инстанция намира, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и при необоснованост. Същото следва да бъде
отменено и постановено друго за отхвърляне на предявените искове – обуславящ и
обусловен, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че ключов за изхода
на делото е механизмът, по който е осъществено процесното ПТП. В тази връзка от
съществено значение е това дали водачът на лекия автомобил е предприел маневра
за изпреварване преди водачът на тежкотоварния автомобил да е предприел
завиване наляво или е предприел изпреварването след като тежкотоварният е
започнал да завива. Въззивната инстанция, с оглед наведеното възражение, приема
че квалификацията на предявения главен иск е по чл. 410, ал. 1 КЗ, а не по
разпоредбите на КЗ/отм./, с оглед датата на сключване на застрахователния
договор. За да бъде уважен искът по чл. 410, ал.1 КЗ, ищцовата страна носи
тежест по установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
в частност носи тежест по установяване на деянието, схванато като поведние на
делинквента, вследствие на което е настъпил вредоносният резултат. В този
аспект, с доклада си първата съдебна инстанция
правилно е разпределила доказателствената тежест.
Настоящият съдебен състав намира, че маханизма на
процесното ПТП не е безспорно установен и доказан по делото. Приетата в първата
съдебна инстанция експертиза е изготвена преди разпита на свидетелите по
делото. Ето защо на тази фаза от развитието на процеса, експертното заключение
не е било в състояние да потвърди или опровергае противоположните версии на
свидетелите за настъпване на произшествието. Безспорно се установява
обаче, че на 16.09.2019г., около 14,30 ч., град Габрово, на
улица „***“ № ***, частта ѝ в кръстовището с улица „***“, между
управлявания от ответника и застрахования по застраховка „Каско“ лек автомобил
е осъществено ПТП, като ответникът е завивал наляво, а водачът на другия
автомобил е опитвал да го изпревари. Изпреварващата маневра е предприета на
Т-образно кръстовище.
В разпитът си свидетелката Банкова – водач на
застрахования автомобил, сочи, че се е движела с ниска скорост, още при
навлизане в улица „***“, че водачът на тежкотоварния автомобил е бил спрял за
престой, с оглед което предприела изпреварване, и усетила удар в дясната задна
част на управлявания от нея автомобил.
Ангажираният от ответната страна свидетел Я., пряк
очевидец на станалото, сочи, че тежкотоварният автомобил е бил натоварен с
дърва за огрев, закупени от негов приятел. Той и един друг негов познат
следвало да посочат къде да бъдат разтоварени дървата. Тежкотоварният
автомобил, движейки се по ул. „***“, подал ляв мигач и тръгнал да завива. В
този момент на улицата откъм кръстовището, разположено в непосредствена
близост, с висока скорост навлязъл водачът на другия автомобил, който се
намирал в лявата лента на движение. Последният предприел маневра за
изпреварване, като излязъл от пътното платно, за да заобиколи камиона, след
което се опитал да се върне в лентата за движение, но двете превозни средства
се ударили. Водачката на лекия автомобил била силно притеснена, извикала неин
познат, които се оказал полицай, и своя брат. Щетите по лекия автомобил били по
задния му десен калник, който бил „разпран“ по думите на свидетеля.
Заключението на приетата в първата съдебна инстанция
експертиза е базирано на съставения констативен протокол и данните за
заведената застрахователна щета. В тази връзка съставения от органите на МВР
констативен протокол има характер на официален удостоверителен документ за
констатираните от длъжностното лице факти, непосредствено възприети от него, а
именно местоположението и състоянието на превозните средства, щети, обяснения
на участниците и прочее. Констативният протокол не е документ, който се ползва
с обвързваща доказателствена сила относно механизма на произшествието.
Механизмът не би могъл да бъде възприет пряко и непосредствено от длъжностното
лице, съставило документа, т.е. механизмът на ПТП подлежи на доказване
посредством експертиза. Той представлява експертен извод за вече настъпили
събития и тяхната взаимовръзка, базиран на проявлението на други събития в
обективната действителност, като причините, респ. начина на осъществяване на
дадено събитие се разкрива по проявлението на последиците от същото това
събитие. В този ред на мисли обосноваността на експертното заключение следва да
е изградено въз основа на научни принципи и фактически положения, като при
различни версии за изходните фактически положения същото следва да се състави
във варианти, за да се опровергае или потвърди дадена версия.
В разглежданата хипотеза експертът сочи, че водачът на
тежкотоварния автомобил предприел маневра – завиване наляво, след като водачът
на лекия автомобил е бил предприел изпреварване. Темпорално водачът на лекия
автомобил пръв е започнал изпреварване, след което водачът на тежкотоварния
предприема завиване наляво. Заключението обаче е базирано на изходното
положение на двата автомобила, изведено
от приетите писмени доказателства, като е възприето, че водачът на лекия
автомобил се е движел в дясната лента, от която е започнала
маневрата-изпреварване. Това обстоятелство се опровергава от показанията на
свидетеля Я., който твърди, че водачът на лекия автомобил е навлязъл с висока
скорост директно в лявата лента, „сечейки“ завоя, от който се осъществява
подход към улицата, на която е станал инцидентът. Изходната позиция на двата
автомобила съдът приема за съществено обстоятелство по делото, тъй като, както
сочи експерта в разпита си пред въззивния съд, ако лекият автомобил се е движил
в дясната пътна лента и оттам е предприел изпреварване, ъгъла, необходим за
заобикаляне на предната част на тежкотоварния автомобил би бил прекалено остър.
При това положение след навлизане в банкета, респективно частта на
кръстовището, обхващащо пресечната улица от Т-образното кръстовище, последвалият удар на двата автомобила би
довел до усукване на лекия автомобил, загуба на управление и последващ удар в
стълба на уличната лампа, които обстоятелства не са настъпили.
Настоящият съдебен състав, като констатира, че в
експертното заключение, което е изготвено преди разпита на свидетелите, не
фигурира обоснован отговор на въпроса, дали е възможно осъществяване на
механизма на ПТП така както твърди свидетеля Я., и като съобрази, че
показанията на свидетелката Б. за механизма на ПТП категорично се опровергават
от експертното заключение, приема, че обосновано може да се предположи, че е
възможен и друг механизъм, при който водачът на тежкотоварния автомобил пръв да
е предприел маневрата – завиване наляво. В тази връзка показанията на свидетеля
Я. са последователни и обосновани, като посочения свидетел не е заинтересован
от изхода на делото. Последното не се отнася до показанията на свидетелката Б.,
която към момента на разпита си в първата съдебна инстанция е имала качеството
жалбоподател във връзка с наложеното ѝ административно наказание.
Експертизата сочи, че не е възможно тежкотоварният автомобил да е бил спрял за
престой при предприемане на изпреварването.
Въззивната съдебна инстанция приема, че е налице
непълнота на приетата в първата инстанция експертиза, доколкото ако се приеме,
че сблъсъкът между двата автомобила е осъществен при изходно положение на
водача на лекия автомобил в лявата пътна лента, при друг ъгъл, от който е
предприета изпреварващата маневра, това би довело до различни последици от
последвалия сблъсък. При това положение показанията на свидетеля Я., че водачът
на лекия автомобил се е опитал да заобиколи вече завиващия тежкотоварен
автомобил, като е излязъл извън пътното платно, като въпреки удара е успял след
овладее автомобила, биха могли да бъдат потвърдени или опровергани от
експертното заключение. Показанията на посочения свидетел съдът намира за
логични и последователни, тъй като ако се приеме, че ответникът вече е завивал
наляво, то навлизащият с висока скорост друг водач би имал избор или да се
опита да избегне удара, като увеличи скоростта и се изтегли максимално вляво,
респ. като навлезе в банкета и другото пътно платно от Т-образното кръстовище,
или да се опита да спре, което при една висока изходна скорост, би могло да се
окаже невъзможно.
Ответната страна не носи тежест по установяване
механизма на настъпване на произшествието. Посредством показанията на
ангажирания от нея свидетел е
осъществено насрещно доказване на спорния по делото факт, а именно каква е била
темпоралната последователност на предприетите от двамата водачи маневри.
Насрещното доказване не следва да бъде пълно и главно, тъй като с него се цели
разколебаване в доказването на фактите, които са в тежест на противната страна.
В разглежданата хипотеза механизма на осъществяване на процесното ПТП съдът
приема за неизяснен по делото, оттам факта, че ответникът е предприел маневра,
след като другият участник в ПТП вече е бил предприел изпреварване, се явява
недоказан по делото факт. Ищцовата страна не е поискала допълнителна експертиза
нито пред първата, нито пред въззивната съдебна инстанция, а правилата на
разпределението на доказателствената тежест задължават съда да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При това положение не може да се приеме, че ответникът
е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата. Според чл. 25,
ал.1 ЗДвП водачът при предприемане на маневра е длъжен да съобрази своето
поведение с поведението на другите участници в движението, без оглед това дали
друг водач на свой ред нарушава правилата за движение. В случая обаче подобна
хипотеза би била налице единствено, ако ответникът е предприел маневра –
завиване наляво, след като другият участник вече е предприел изпреварване. Като
бе изтъкнато и по-горе, последователността на маневрите е неустановена по
делото, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също подлежи на
отхвърляне, тъй като вземането за обезщетение за забава е акцесорно, т.е.
неговото съществуване е обвързано с дължимостта на главното вземане.
При този изход на спора право на разноски има
ответната страна. За първата съдебна инстанция разноските
за адвокатско възнаграждение, които се доказват от приложения по договор за
правна защита и съдействие, възлизат на 480 лева, а за въззивната съдебна
инстанция разноските за държавна такса – 42,72 лева и адвокатско възнаграждение
– 400 лева възлизат на 442,72 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 922,72 лева за двете съдебни инстанции.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 509 от 20.12.2019 г. по гр.д. №
989/2019 г. на Районен съд – Габрово, в обжалванта му част, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, против
П.К.Б., ЕГН **********, осъдителен иск по чл. 410, ал. 1 КЗ за сумата от
1718,75 / хиляда седемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща регресно вземане за половината от изплатеното застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица №
440116071001090/19.05.2016г., за вредите причинени на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „**“, с рег. № *** от настъпило на 16.09.2019 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба,
както и предявеният обусловен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 417, 31/
четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки/ лева – обезщетение
за забава, в размер на законната лихва, за периода от 29.12.2016г. до
21.05.2019 г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на П.К.Б., ЕГН **********, сумата от 922,72 /деветстотин двадесет и
два лева и седемдесет и две стотинки/ лева - разноски за първата и въззивната
съдебни инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: