Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
град
Горна Оряховица, 07.08.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ………………………………
………………………………
при
секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ……………………., като разгледа
докладваното от съдията Николова гр. дело № 1846 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Искове с правно основание чл.109 от
ЗС.
Ищците М.М.Г. с ЕГН **********, с адрес ***,
действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете П. П.П. с ЕГН **********,
роден на ***г., чрез пълномощника им – адвокат В.П. от ВТАК, твърдят в исковата си молба, че ищцата живее във фактическо съжителство на
съпружески начала с ответника от 2001г., като от това съжителство имат родено
едно дете - П. П. П., роден на ***г. Заявява, че през
2006г. М.Г. е закупила дворно място, представляващо имот планоснимачен № 1049
/хиляда четиридесет и девет/, за който е отреден УПИ-ХIХ-1049 /деветнадесет
римско за хиляда четиридесет и девет/ в квартал 89 /осемдесет и девет/ по ПУП
на гр. Лясковец с площ от 474 /четиристотин седемдесет и четири/ квадратни
метра. Твърди, че в същото дворно място с административен адрес : гр. Лясковец,
ул.., е построена едноетажна жилищна сграда,
пусната в експлоатация през 2011г., за което е издаден констативен нотариален
акт за собственост на М.М.Г., а тя от своя страна, на 16.10.2014г. е дарила
жилището, при равни права, на децата си Р.Р.К. и на малолетния П. П. П., като е запазила пожизнено правото си на ползване
и обитаване върху целия имот. Сочи, че при нанасяне в новото жилище, подробно
описано по-горе, М.Г. е дала съгласие и съжителстващият с нея на съпружески
начала ответник е регистриран с постоянен адрес ***. Заявява, че от началото на
2014г. /месец март-април/, са настъпили сериозни противоречия в отношенията
между съжителстващите М.Г. и П.П., като тези противоречия са се задълбочили до
степен, в която съвместното съжителство е станало невъзможно и всякаква
комуникация между тях се е прекъснала. Твърди, че пълното отчуждение и
емоционалният дискомфорт са довели М.Г. до постоянен стрес, което я принуждава
да заяви на ответника, че не желае да съжителства повече с него и да го покани
да напусне общото жилище. Счита, че доколкото връзката между М.М.Г. и П.Т.П. е
неформална, то същата може да се прекрати по волята на всяко едно съжителстващо
лице. Заявява, че с настоящата искова молба М.Г. за пореден път афишира своята
воля за това, което означава, че основанието за ответника да живее съвместно с
двамата ищци отпада. Твърди, че живеейки в общото жилище с адрес : гр.
Лясковец, ул. …, без правно основание за
това, ответникът пречи на ищците да упражняват своето право в пълен обем по
смисъла на разпоредбата на чл.109 от ЗС, и това поражда правният им интерес да
предявят настоящия иск. Счита, че с оглед обстоятелството, че от съвместното
съжителство е родено детето П. П.П. с
ЕГН **********, като последици от уважаване на настоящия иск се явяват въпроси,
свързани с упражняване на родителските права, режим на лични контакти и
издръжка. Ищцата М.М.Г. изразява готовност тези въпроси да се уредят доброволно
и извънсъдебно с ответника. Ищцата изразява готовност
извънсъдебно да се уредят и всякакви други имуществени въпроси, които биха
възникнали след постановяване на решението по настоящото дело. Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови неоснователното си
ползване и обитаване на жилището и на дворното място, в което същото е
построено, с административен адрес : град Лясковец, ул…, както и да напусне
жилището и дворното място. Претендира присъждане на направените по делото
разноски в случай, че ответникът оспори иска.
В съдебно
заседание, лично и чрез пълномощника си – адв. В.П. от ВТАК, ищецът поддържа
предявения иск. С протоколно определение от 19.05.2015г., съдът е допуснал, на основание чл.214,ал.1 от ГПК, изменение
на иска с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от М.М.Г., действаща лично и в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете П. П. П.
с ЕГН **********, против П.Т.П., без да се изменя основанието на исковата
претенция, чрез допълване на
същата с искането ответникът да преустанови неоснователното ползване не само на
процесното жилище, но и на дворното място, в което същото е построено, както и
да напусне жилището и дворното място, намиращи се в град Лясковец, ул…. Излагат подробни съображения в писмени
бележки. Молят съда да уважи предявените искове и да им присъди направените по
делото разноски.
Ответникът П.Т.П. с ЕГН **********, с адрес
***, чрез пълномощника си – адвокат П.С. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба
в срока по чл.131 от ГПК. Посочва, че с М.М.Г.,
която е направила дарение на своите деца, са живели от 10 години на съпружески
начала. Твърди, че този имот - дворно място в гр. Лясковец, ул. .., и построената в дворното място едноетажна жилищна
сграда, са придобити съвместно от него и от М.Г.. Сочи, че по стечение на
обстоятелствата в съответните документи, издадени за това, фигурира името на М.М.Г.,
но в един процес на пълно доказване, твърдените от него обстоятелства ще се
изяснят безспорно. Счита за невярно, че са налице сериозни противоречия в
отношенията между него и М.Г.. Счита за възможно в отношенията им да има
определени различия, но такива има във всяко семейство. Смята, че те са живели
и могат да продължат да живеят като семейство, а наличните различия е възможно
да бъдат разрешени по един цивилизован ред, с взаимни компромиси. Заявява, че в
този смисъл исковата молба, макар и допустима, е неоснователна. Оспорва
твърдението, че пречи по какъвто и да е начин на ищците да упражняват своето
право в пълен обем по смисъла на чл.109 от ЗС. Твърди, че фактически М.Г. не е
единственият собственик на процесния имот - дворно място с построена едноетажна
жилищна сграда, а фактически собственици на този имот са той и М.Г.. Твърди, че
всички получени доходи от работа и от лично имущество той е влагал в
придобиването на дворното място и изграждането на жилищната сграда. Счита, че М.Г.
добре знае това, както и, че с нея са съсобственици на този имот при равни
права. Сочи, че ако М.Г. оспори това, той има възможност да оспори констативния
нотариален акт за собственост и да докаже тези обстоятелства. Твърди, че е
теглил кредити именно за придобиването на процесния имот и за построяването на
жилищната сграда в него. Предлага извънсъдебно уреждане на спора при следните
варианти : 1/ Дъщерята на ищцата - Р.Р.К. да му прехвърли с дарение своята 1/2
идеална част от процесното дворното място и от процесната жилищна сграда,
построена в дворното място; 2/ Дъщерята на ищцата - Р.Р.К. да учреди в негова
полза право на ползване и обитаване на процесния имот, като и при двата
варианта той ще поеме разноските по съответните действия. Сочи, че в противен
случай той ще претендира стойността на вложените от него средства и труд в
придобиване на дворното място и в строежа и обзавеждането на жилищната сграда,
които би оценил в размер на 40000 лева, като до изплащането на тази сума ще
претендира и задържане върху вещта, но в бъдещи съдебни производства. Твърди,
че той владее тази вещ като своя, в качеството си
на добросъвестен владелец.
В
съдебно заседание, ответникът П.П., лично и чрез пълномощника си – адв. П.С.
от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмени бележки.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното :
От приетото писмено
доказателство – заверен препис от удостоверение за раждане № 100458/20.08.2010г., издадено от Община
Велико Търново въз основа на акт за раждане № 0458/20.08.2010г., се установява, че малолетният
ищец П. П.П. с ЕГН ********** е роден на ***г., като негови родители са : майка
- М.М.Г. и баща – ответникът П.Т.П..
Видно от приложения към преписката по съставяне на нотариален акт за
констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 927, том V, рег. №
3453, дело № 855/2014г. по описа на нотариус И.М., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 38, том I, рег. № 620, дело № 30/2006г. по
описа на нотариус А.М. срайон на действие ГОРС, с рег. № 252 в регистъра на НК,
М.М.Г. с ЕГН ********** е придобила право на собственост чрез възмездна сделка
– покупко-продажба, осъществена на 01.03.2006г., върху недвижим имот, находящ
се в гр. Лясковец, ул. …, а именно : дворно място с площ от 474 кв.м.,
представляващо планоснимачен номер 1049, за който е отреден урегулиран поземлен
имот XIX-1049 в квартал 89 по ПУП на гр. Лясковец, заедно с построената в него
жилищна сграда, при граници на дворното място : на север – улица, на изток – М.Н.Ц.,
на юг – Т.П.Х., на запад – М.Х.Г., за сумата от 2000 лв., която продавачът е
получил изцяло и в брой от купувача.
Видно от преписката по нотариален акт за констатиране правото на
собственост върху недвижим имот № 927, том V, рег. № 3453, дело № 855/2014г. по
описа на нотариус И.М. с район на действие ГОРС, рег. № 284 в регистъра на НК, приета
като доказателство, М.М.Г. с ЕГН ********** е призната за собственик на
новопостроена едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Лясковец, ул….,
състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и
тераса, с обща застроена площ от 65.64 кв.м., построена в собствено дворно
място, представляващо имот планоснимачен номер 1049, за който е отреден
УПИ-XIX-1049 в квартал 89 по ПУП на гр. Лясковец, с площ от 474 кв.м., при
граници на дворното място : север – улица, изток – имот № 1086 на М.Ц., юг –
имот № 1050 на Т.Х., запад – имот № 1047 на М.Г..
От приетите писмени доказателства - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 928, том
V, рег. № 3454, дело 856/2014г. по описа на нотариус И.М. с район на действие ГОРС, с рег. № 284 в регистъра на
НК, скица № 412/23.09.2014г., издадена от Община Лясковец, се установява, че на 16.10.2014г.
М.М.Г. с ЕГН ********** е дарила на дъщеря си Р.Р.К. и на сина си П. П.П. с ЕГН **********,
действащ чрез назначения му особен представител – адвокат В.П. от ВТАК, при
равни права, а двамата са приели с благодарност дарението, извършено от тяхната
майка, на следния недвижим имот, собственост на М.М.Г.,***, а именно : едноетажна
жилищна сграда, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение,
коридор и тераса, с обща застроена площ от 65.64 кв.м., построена в собствено
дворно място, представляващо имот планоснимачен номер 1049, за който е отреден
УПИ-XIX-1049 в квартал 89 по ПУП на гр. Лясковец, с площ от 474 кв.м., при
граници на дворното място : север – улица, изток – имот № 1086 на М.Ц., юг –
имот № 1050 на Т.Х., запад – имот № 1047 на М.Г., ведно със съответното право
на строеж върху дворното място, като дарителката е запазила пожизнено правото
си на ползване и обитаване върху целия имот.
Изложените по-горе
факти, както и фактите, че М.М.Г.
е родител – майка на малолетното дете П. П.П.,
роден на ***г., а ответникът П.Т.П. е баща на същото дете, че те тримата като семейство, както и пълнолетната дъщеря на ищцата - Р.Р.,
обитават и ползват процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Лясковец, ул…, са приети за безспорни от съда в
настоящото съдебно производство.
Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 891, том V, рег. № 9075, нот. дело 581 от 2015г. по описа на нотариус И.М., с рег. № 284 в
регистъра на НК, с район на действие ГОРС, на 23.06.2015г., в хода на
настоящото съдебно производство, Р.Р.К. е дарила на ответника П.Т.П., който е
приел с благодарност извършеното дарение, на ¼ идеална част от следния
недвижим имот, находящ се в гр. Лясковец, ул…, а именно : едноетажна
жилищна сграда, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение,
коридор и тераса, с обща застроена площ от 65.64 кв.м., построена в собствено
дворно място, представляващо имот кадастрален номер 1049, за който е отреден
УПИ-XIX-1049 в квартал 89 по ПУП на гр. Лясковец, с площ от 474 кв.м., при
граници на дворното място : север – улица, изток – имот № 1086 на М.Ц., юг –
имот № 1050 на Т.Х., запад – имот № 1047 на М.Г.
Видно от приложения по делото социален доклад изх. № ЗД-11/117, издаден на
10.06.2015г. от Д”СП” гр. Горна Оряховица, Г-жа Г. е имала сключен граждански
брак с Р.К., прекратен с развод през 1990г., от който е родена дъщеря й Р.; от
2001г. г-жа Г. започва осъществяване на фактическо съжителство на семейни
начала, без сключен граждански брак, с г-н П.П., като заедно с тях от тогава и
към момента живее и Р.; от това съжителство на 19.08.2010г. се ражда синът им П..
От социалния доклад се установява, че четиричленното семейство е живяло за
период от около седем години в жилище, собственост на родителите на г-жа Г., а след
продажба на имота, през 2006г. закупуват къща на ул. .. по данни на двамата
родители, имотът е закупен на името на г-жа Г., но реално и двамата са
участвали в ремонтирането и обзавеждането му; на 16.10.2014г. майката е дарила
жилището на децата си Р. и П., като е запазила пожизнено правото си на ползване
и обитаване на имота. Видно от социалния доклад, противоречия в отношенията
между родителите възникват в началото на 2014г., като в последствие двамата са
се отчуждили до такава степен, че от есента на 2014г. г-н П. и г-жа Г. са
фактически разделени, но въпреки това те продължават да живеят в едно жилище,
както и да участват по равно в издръжката на домакинството и отглеждането на
детето П.; двамата делят всички разходи по заплащане на текущи битови сметки,
храна и такса за детска градина, и двамата придружават/вземат детето от там и
участват в живота на П., като полагат грижи за него, възпитават го и го
обгрижват. Видно от социалния доклад, жилището, в което живее семейството, е
тухлена, едноетажна къща, състояща се от всекидневна, с функционално обособени
в нея кът за хранене, кухня и хол, две спални и санитарен възел, с много добри
битови и хигиенни условия; П. има обособен кът в едната спалня, която се ползва
от неговата майката, като той има самостоятелно легло; другата спалня се обитава
от Р.; домът е просторен, с достатъчно лично пространство за всичките си
членове; около къщата има градина. От социалния доклад се установява, че майката
или бащата водят или вземат П. от градината; и двамата родители проявяват
заинтересованост относно поведението и развитието на детето, като общуват с
възпитателите; детето от раждането си се отглежда само в семейна среда, като
дори и след раздялата на г-жа Г. и г-н П., необходимите грижи за него са
полагани и от двамата родители; П. получава пълно задоволяване на своите
обичайни и извънредни нужди, обграден е с вниманието и любовта на своите
близки. Видно от социалния доклад, г-жа Г. заявява желание за прекратяване на
отношенията си с г-н П., както и той да напусне съвместно обитаваното жилище, а
г-н П. не е съгласен да напусне
жилището, в което е вложил лични средства и труд; към
момента отношенията между майката и бащата са обтегнати, но те не допускат
детето да става свидетел на конфликти между тях и се стремят да го предпазят.
Становището на ОЗД при Д”СП” гр. Горна Оряховица е, че не са констатирани
нарушения на правата на детето, то се отглежда в семейна среда, за него се
полагат необходимите грижи и към момента няма констатиран риск от увреждане на
психическото, физическото, нравствено или умствено му развитие.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените
искове с правно основание чл.109 от ЗС се явяват допустими. Същите са предявени
от лица, които притежават право на собственост, респ. ограничено вещно право,
върху процесния недвижим имот, за които е налице интерес от търсената защита
срещу ответника, за който се твърди, че извършва действия, с които пречи и
смущава упражняването на правото на собственост на ищците в пълния му обем.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по
изложените по-долу съображения :
В производството по иск с правно основание чл.109 от ЗС е необходимо да се
докаже наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки : че ищецът е
собственик на вещта, предмет на иска, че ответникът е осъществил
неоснователните действия, сочени в исковата молба, и че тези неоснователни
/противоправни” нарушения пречат на ищеца да осъществява правото си на
собственост в пълния му обем.
Безспорно се установява в настоящото производство, че ищцата М.М.Г. е
собственик на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Лясковец, ул…, представляващ
дворно място с площ от 474 кв.м., пл. № 1049, за който е отреден урегулиран
поземлен имот XIX-1049 в кв. 89 по ПУП на гр. Лясковец, подробно описан по-горе,
както и притежава пожизнено право на ползване и обитаване върху целия имот, в
т.ч. построената в дворното място едноетажна жилищна сграда. От приетия като
доказателство нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 928, том V, рег. № 3454, дело 856/2014г. по описа
на нотариус И.М. се установява и фактът, че малолетният ищец П. П. П. с ЕГН **********
притежава право на собственост, по силата на безвъзмездна правна сделка –
дарение, извършена на 16.10.2014г., от неговата майка М.М.Г., върху ½ идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр. Лясковец, ул..., а именно : едноетажна
жилищна сграда, състояща се от дневна, кухня, две спални, санитарно помещение,
коридор и тераса, с обща застроена площ от 65.64 кв.м., построена в собствено
дворно място, представляващо имот планоснимачен номер 1049, за който е отреден
УПИ-XIX-1049 в квартал 89 по ПУП на гр. Лясковец, с площ от 474 кв.м., при
граници на дворното място : север – улица, изток – имот № 1086 на М.Ц., юг –
имот № 1050 на Т.Х., запад – имот № 1047 на М.Г., ведно със съответното право
на строеж върху дворното място. Тези факти са приети за безспорни от съда в настоящото производство и се
подкрепят от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства.
Съдът намира за
неоснователни, необосновани и непочиващи на доказателствата по делото, обаче, твърденията,
изложени в исковата молба, че ответникът е осъществил неоснователни действия, с
които е попречил и продължава да създава затруднения за ищците да упражняват
правото си на собственост върху горепосочения имот в пълния му обем. В тази
насока, ищците излагат в исковата си молба твърденията, че от началото на 2014г. /месец март-април/ са
настъпили сериозни противоречия в отношенията между съжителстващите лица М.Г. и П.П., които са
се задълбочили до степен, в която съвместното съжителство е станало невъзможно
и всякаква комуникация между тях се е прекъснала, ищцата М.Г. живее в постоянен стрес и кани ответника да
напусне общото жилище, поради което основанието
за ответника да живее съвместно с двамата ищци отпада, но живеейки в общото жилище на адрес : гр. Лясковец, ул…, без правно основание за
това, ответникът пречи на ищците да упражняват своето право в пълен обем. Съгласно изискванията на чл.109
от ЗС и установената съдебна практика, в производството за защита по този иск
ищцовата страна следва да докаже както извършването на някакви действия от
ответника върху имота на ищеца, така и противоправност на тези действия - че
същите са такива, с които се нарушава възможността или се пречи на ищеца да
ползва и владее своя имот по предназначение /Решение № 87 от 23.03.2012г. по
гр. дело № 610/2011г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК,
и др./. Такива действия могат да бъдат и преминаване през имота от лице, което
не притежава сервитут на преминаване, своеволно епизодично ползване на част от
имота /без отнемане на владението на ищеца/ без ползващият да притежава право
на ползване и без да е допуснат в имота от собственика, и др. Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено в случая, че ответникът е допуснат в
процесния имот от собственика М.Г., с която живее на съпружески начала от около
2001г., като с нейно разрешение ползва този имот и е регистриран на
административния адрес, на който се намира недвижимият имот. Тези факти, сочени
от ищцовата страна в исковата молба, се подкрепят от приложения по делото
социален доклад, издаден от Д”СП” гр. Г.Оряховица и не се спорят от страните.
Наред с това, от приетото писмено доказателство - заверен препис от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 891, том V, рег. № 9075, нот. дело 581 от 2015г. по описа на нотариус И.М., с рег. № 284 в
регистъра на НК, с район на действие ГОРС, се установява фактът, че преди
приключване на устните състезания по делото - на 23.06.2015г., ответникът е
придобил право на собственост върху ¼ идеална част от процесния недвижим
имот, находящ се в гр. Лясковец, ул…, а именно : едноетажна
жилищна сграда, подробно описан по-горе, по силата на безвъзмездна правна сделка
– дарение, извършено в негова полза от Р.К. /пълнолетна дъщеря на ищцата Г./,
т.е. налага се изводът, че от този момент ответникът П. владее и ползва този
имот на правно основание.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав намира на първо място за
недоказани твърденията на ищцовата страна, че ответникът е извършил спрямо
малолетния ищец П. П. П. неоснователни и противоправни действия, които пречат
на този ищец да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим имот –
едноетажна жилищна сграда. Напротив, от приложените по делото удостоверение за
раждане, изд. от Община Велико Търново, и социален доклад изх. № ЗД-11/117/10.06.2015г., се потвърждават фактите, че
ответникът е баща на малолетното дете П. П. П., което е родено от съжителството
му на съпружески начала с ищцата М.Г., че от раждането на детето до настоящия
момент същото живее заедно с двамата си родители в осигурената от тях семейна
среда, както и че ответникът участва наравно с майката в издръжката на детето и
на общото домакинство, в грижите за детето, в т.ч. водене и прибиране от детска
градина, при което малолетният ищец получава пълно задоволяване на своите
обичайни и извънредни нужди, обграден е от вниманието и любовта на своите
близки, и между детето и бащата е налице трайна емоционална привързаност.
Заедно с това, приложеният по делото социален доклад удостоверява и фактът, че
в процесния недвижим имот, в който ищците и ответникът живеят съвместно от
закупуването му до настоящия момент, за детето е обособен кът в едната спалня,
домът е просторен и има достатъчно лично пространство за всичките членове на
семейството. Предвид изложеното дотук, съдът приема за основателни и
кореспондиращи на доказателствата по делото възраженията на ответната страна,
че ответникът П. не е осъществил никакви неоснователни и противоправни действия
по отношения на малолетния ищец П.П. – негов син, които от своя страна да са
създали пречки и затруднения на този ищец да упражнява правото си на
собственост върху притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот
в пълния му обем.
На второ място, съдът приема за неоснователни, необосновани и неподкрепящи
се от доказателствата по делото твърденията на ищцата М.Г., че ответникът е
осъществил неоснователните действия, сочени от нея в исковата молба, с които й
пречи да упражнява правото си на собственост върху процесния недвижим имот –
дворно място, намиращо се в гр. Лясковец, ул…, и правото си на ползване и
обитаване на едноетажната жилищна сграда, построена в същото дворно място, в
пълния им обем. В тази връзка, с оглед изложеното по-горе, в случая се
установяват фактите, че ищцата Г. и ответникът П. живеят на съпружески начала
от 2001г., като ответникът
е допуснат в процесния имот от собственика М.Г. и с нейно разрешение ползва
този имот и е регистриран на административния адрес на недвижимия имоти. Наред
с това, видно както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от
приложения по делото социален доклад, ищцата признава неизгодните за нея факти,
че имотът е купен на името на М.Г., но реално двете съжителстващи на съпружески
начала лица са участвали в ремонтирането и обзавеждането му, като ищцата и ответникът
участват по равно в издръжката на домакинството – делят всички разходи за
заплащане на текущи битови сметки, храна и такса за детска градина за детето П..
При така установените обстоятелства, се налага извод, че ответникът подпомага
ищцата в упражняването на правото й на собственост върху процесния недвижим
имот – дворно място и правото на ползване и обитаване на построената в него
едноетажна жилищна сграда, като участва в поддръжката и ремонта на същите и
поема половината от разходите за тези дейности и за ползването на имота от
цялото семейство, без това негово поведение да съставлява неоснователни и
противоправни действия по смисъла на чл.109 от ЗС. Заедно с това, предвид
изложените по-горе съображения и въз основа на приетите по делото писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че от 23.06.2015г. ответникът
владее и ползва процесния имот – едноетажна жилищна сграда, намираща се в
дворно място в гр. Лясковец, ул…, на правно основание – придобитата от него
¼ идеална част от правото на собственост върху този имот по силата на
дарението, извършено в негова полза от пълнолетната дъщеря на ищцата – Р.К.. В
тази връзка, съдът съобрази, че по делото не са събрани никакви доказателства,
които да установяват ползва ли ответникът процесното дворно място, върху което
не притежава право на собственост, преминава ли през него, за да достигне до
едноетажната жилищна сграда, която обитава заедно с ищцата, малолетното им дете
П. и пълнолетната дъщеря на ищцата Р.К., последните двама от които също не
притежават право на собственост, право на ползване или сервитут на преминаване
през същото дворно място. Не на последно място, настоящия съдебен състав
намира, че сочените от ищцата действия – задълбочаване на противоречията между
нея и ответника в съжителството им на съпружески начала, прекъсване на
комуникацията между тях и невъзможност това съжителство да продължи, отправяне на
покана от нея до ответника да напусне общото жилище, с което тя счита, че основанието
на ответника П. да живее в процесния имот и да ползва същия, отпада, също не се
подкрепят от никакви годни доказателства по делото, а наред с това същите не могат
да се приемат за неоснователни действия, пречещи й да упражнява правото си на
собственост върху процесното дворно място и правото си на ползване и обитаване
върху жилищната сграда по предназначението им и в пълния им обем, по смисъла на
чл.109 от ЗС.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че в случая не се установява
наличието на неоснователни, респ. противоправни действия, осъществявани от ответника
към момента на предявяване на исковата молба или към момента на приключване на
устните състезания по делото, с които същият да пречи на малолетния ищец П.П. и
на ищцата М.Г. да упражняват правото си на собственост върху процесния недвижим
имот по предназначение и в пълния му обем. Поради това, съдът приема,
че не са налице кумулативно дадените
предпоставки по чл.109 от ЗС в процесния случай. По тези съображения, съдът счита, че предявените искове се явяват неоснователни
и недоказани и
следва да бъдат
отхвърлени като такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.109 от ЗС, предявени от М.М.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете П. П.П. с ЕГН **********, роден на ***г., чрез пълномощника им – адвокат В.П. от ВТАК, против П.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника П.Т.П. да преустанови неоснователното си ползване и обитаване на жилището и на дворното място, в което същото е построено, с административен адрес : град Лясковец, ул…, както и да напусне жилището и дворното място, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………………