№ 42
гр. София, 15.06.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600037 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ
вчнд № 37 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по частна жалба от С. П. А. от с. К., област П., срещу
Определение № 9/21.04.2022 г. по чнд № 43/2022 г. по описа на Софийския
военен съд /СВС/, с което е потвърдено постановление от 14.03.2022 г. на
прокурор от Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебно производство /ДП/ № 36-ПР/2021
г. по описа прокуратурата.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Развиват се доводи, че разследването не е
проведено безпристрастно и прокурорът е заинтересуван от прекратяването
на делото. Твърди се, че неправилно се изключват показанията на съпругата
му Ж. А.а и на сестра му – М. П. А.а, тъй като двете му били роднини и не
били надеждни свидетели. Не са взети предвид и са пропуснати множество
факти и обстоятелства, които е описал в жалбата -възражение срещу
постановлението пред СВС. От представеното към жалбата съдебно решение
№ 453/21.12.2021 г. по гр.д. 3224/2021 г. на РС – П., 11 граждански състав е
безспорно, че А. никога не е вземал назаем пари от И. Д. и не му е връщал
1
такива. От представените от него видеозаписи ясно се вижда колко време са
стояли тези хора пред дома му на 03.05.20.. г., кога и защо си тръгват при
идването на полицаите.
Иска се отмяна на определението и на постановлението за прекратяване
на наказателното производство и връщане на делото в досъдебната фаза за
допълнително разследване.
За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимно лице по чл. 243, ал. 7 НПК и е допустима.
По делото няма привлечено обвиняемо лице.
Досъдебно производство № 36-ПР/2021 г. е образувано на 21.04.2021
г. и водено за установяване дали сержант от Национална служба за охрана
/НСО/ при Президента на Република България, по обяд на 05.11.20.. г., пред
двор на къща, находяща се в с. К., общ. П., ул. "В." ..., в съучастие като
съизвършител с три цивилни лица се заканил с убийство на ц.л. С. П. А., Р. Г.
Ю. и семейството му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1
НК.
С Постановление от 02.09.2021 г. прокурор от ВОП – София е
прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
По жалба на пострадалия С. А. в Софийския военен съд е било
образувано ЧНД № 248/2021 г. по описа на съда. С Определение №
49/09.11.2021 г. състав на съда е отменил постановлението за прекратяване и
е върнал делото за допълнително разследване на ВОП – София с конкретни
указания. Съдът е посочил, че: в постановлението на прокурора липсва
конкретно възприета фактическа обстановка, която да е обоснована с
надлежно събрани и проверени доказателства; да е аргументирана на кои
доказатествени източници се основава и кои прокурорът не счита за
надеждни и защо; разпитите на разпитаните към този момент четирима
свидетели са проведени повърхностно и не са отстранени както вътрешните
им противоречия, така и противоречията между тях; дадените от свидетеля
С.А. в разпита му данни не са проверени, изследвани и анализирани
поотделно и съвкупно с останалите доказателства; представените от него
записи от монтирана в дома му видеокамера не са проверени по надлежен
процесуален ред, включително и чрез техническа експертиза, за
2
потвърждаване или отхвърляне на неговата теза; не са събрани съответните
писмени доказателства, които А. и съпругата му Ж. В. – А.а твърдят в
разпитите си, че притежават, за обосноваване на изложеното от тях; не е
установено и разпитано по ДП второто сочено в постановлението за
образуване на ДП лице – Р. Г. Ю., което е възприето от прокурора като
пострадало. Това лице е посочено и в постановлението за прекратяване, без
да е ясно кое е то и дали действително е пострадало. Съдът е подчертал, че в
постановлението липсват категорични обосновани фактически изводи дали
прокурорът възприема, че ст. серж. Д. е извършил някакво деяние спрямо
С.А.; дали това деяние се е обективирало в активни действия или не; или
техният характер и интензитет е бил недостатъчен да възбуди основателен
страх у заплашения; или изобщо не е извършил деянието.
В хода на допълнителното разследване са били разпитани в качеството
на свидетели лицата полк. С. А. Б., ст. серж. И. В. Д., С. П. А., М. П. А.а, А. Я.
С., А. А. А. и И. С. К.; проведени са очни ставки между С. П. А. и ст. серж. И.
В. Д. и между А. Я. С. и ст. серж. И. В. Д.; с писмо до Районен център 112 –
София е изискана информация подавал ли е сигнал пострадалият А. с искане
за оказване на съдействие от полицейски служители; от Центъра са
предоставени 3 бр. Звукозаписи. От Началника на 02 РУ – П. е била изискана
информация дали на 03.05.20.. г. и 05.11.20.. г. полицейски служители от
управлението са посещавали с. К., общ. П. по сигнал на пострадалия А. за
съмнителен черен джип на ул.“В.“ № ... От Началника на НСО е била
изискана информация дали А. е подавал жалба или устно оплакване във
връзка с действията на ст. серж. Д., както и какво отношение е взето по
случая. От РС – П. е било изискано копие на Решение № 453/21.12.2021 г. на
Районен съд гр. П. по гражданско дело, заведено между С.А. и И. Д..
След проведеното допълнителното разследване прокурорът е приел, че
от събраните по делото доказателства не се установява ст. серж. И. Д. да е
извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 НК или друто престъпление от общ
характер и с Постановление от 14.03.2022 г. отново е прекратил
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК.
По жалба от С.А. срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство състав на СВС се е произнесъл с атакуваното
3
определение № 9/21.04.2022 г. по ЧНД № 43/2022 г. по описа на съда. Съдът е
споделил изцяло приетата от прокурора фактическа обстановка и е изразил
становище, че релевантните по делото факти са изяснени; че постановлението
за прекратяване е обосновано и законосъобразно и го е потвърдил.
Теорията и съдебната практика са последователни и непротиворечиви,
че за да провери правилността на извода на прокурора, че няма осъществено
престъпление, съдът е длъжен на първо място да направи преценка за
обоснованост, което предполага възможност да се провери и начинът на
формирането на вътрешното му убеждение, че липсва извършено
престъпление.
Доколкото по делото няма привлечено лице като обвиняем, съдът
проверява правилността на изводите на прокурора, свързани преди всичко с
обективната страна на деянието.
При преценка обосноваността на обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд
дължи отговор на въпросите:
1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване,
съгласно стандартите на чл. 14, ал. 1 НПК, т.е. необходимо ли е събирането на
нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай
такива вече са събрани и проверени;
2. от установените доказателства изведени ли са верните фактически
изводи, т.е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство
фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен
материал или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на
същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до
грешка в извода за фактите на държавното обвинение;
3. допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата, изразяващо се в игнориране на част от тях, неконстатиране,
респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени
доказателствени източници; позоваване на доказателствени материали, които
не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК ред.
Контролиращият съд не може да установява нова, своя фактическа
обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода
на досъдебното производство доказателства /Р № 60/2003 г., I-во н. о. ВКС/.
4
След като провери законосъобразността и обосноваността на
атакуваното определение и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство; обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни доказателства
и съобрази сочените в жалбата доводи, въззивният съд приема, че
атакуваното определение и постановлението за прекратяване на
наказателното производство са необосновани и незаконосъобразни и следва
да бъдат отменени по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК постановлението трябва да
съдържа задължителни реквизити – данни за времето и мястото на издаването
му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви;
диспозитив и подпис на органа, който го издава. Постановлението
задължително трябва да бъде мотивирано, т.е. в обстоятелствената му част
прокурорът трябва да изложи какви фактически обстоятелства приема за
установени, анализ на доказателсвения материал, както и фактическите и
правните съображения за прекратяването. В постановлението за прекратяване
прокурорът следва да реши еднозначно въпроса има ли извършено
престъпление въобще или не. Този въпрос следва да бъде обсъден чрез даване
на ясен отговор на кое доказателство се дава вяра или не, като едва след това
се направи констатация, че деянието не съставлява престъпление.
От словесното формулиране на предмета на разследването става ясно,
че посочената квалификация фигурира само в постановлението за образуване
на досъдебното производство, а съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 НПК
тя не е задължителен реквизит от него. При това положение, за да прекрати
наказателното производство на основание чл. 24 ал. 1 НПК, както е сторил в
случая, прокурорът е следвало да се произнесе по установените факти, като
достигне до извода, че те не сочат на деяние, съставляващо престъпление, или
че деянието, по повод на което се води наказателното производство, не е
извършено.
В действителност, проверяваното от основния съд постановление за
прекратяване, с малки изключения, перифрази и добавки, е copy paste на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото
от 02.09.2021 г. (л. 134-136, т. 1 ДП), поради което в него липсва конкретно и
еднозначно възприета от прокурора фактическа обстановка, която да е
5
обоснована с надлежно събрани и проверени доказателства, и която да
очертае ясно приетити от него фактически рамки, позволили му да изведе
правните си изводи.
Разликите между двете постановления се изразяват в следното:
В постановлението от 14.03.2022 г. в първи абзац на стр. 1 прокурорът е
посочил, че ДП № 36 ПР-2021 г. е образувано и водено за установяване дали
сержант от НСО при Президента на Република България, по обяд на 05.11.20..
г. пред двор на къща, находяща се в с. К., общ. П., ул. В. № ...в съучастие като
съизвършител с три цивилни лица се заканил с убийство само на ц.л. С. П. А.
вместо, което не е вярно - в действителност делото е образувано за закана
освен на С.А., така и на Р. Г. Ю. и семейството му.
На стр. 1 и 2 от постановлението прокурорът е проследил
процесуалното развитие на делото след отмяна от състав на СВС на
постановлението за прекратяване на ДП от 02.09.2021 г.
Във втори абзац на стр. 3 от постановлението, след думите „съставен и
подписан“, прокурорът е добавил „т.е. не е имал за цел да подсигури изначало
доказателствен материал за предадената сума“.
В четвърти абзац на стр. 3, след думите „Д. пристигнал в селото“ е
добавено „като св. Н. останал в автомобила“. В следващото изречение след
„Срещата се провела“ е добавено „в тъмната част на денонощието“.
В пети абзац на стр. 3, в първото изречение, след думата „непознат“ е
добавено „мобилен …, недобавен в телефонния му указател“. В същия абзац,
след думите „да му се обади“ е добавено „В първоначалния си разпит до края
на първи абзац на стр. 4 „ще те боли главата“.
В трети абзац на стр. 4, след думите „В свидетелските си показания“
прокурорът е пропуснал думите „дадени на досъдебното производство“ и е
променил сумата от 3000 лв. на 4000 лв.
В четвърти абзац на стр. 4 е добавил изречението „С Решение № 453 ….
отхвърлен изцяло като неоснователен“.
В новото постановление за прекратяване липсват изреченията от
четвърти абзац на стр. 3 от Постановлението от 02.09.2021 г. „След известно
време две непознати Ж. връчили на съпругата му Ж. А. две нотариални
покани за дължими суми от 2500 лв. на лице с име Р. и 5000 лв. на
6
военнослужещия … Посетил и НСО, срещнал се с Началника и му споделил
за проблема си с И. Д.. Разговаряли с негови колеги, от които научил, че той
„уреждал“ фалшиви дипломи и СУМПС срещу заплащане на 5000-6000 лв.
Занимавал се с лихварство и друга незаконна дейност“.
В седми абзац на стр. 4, след „Д.“ прокурорът е добавил в новото
постановление „Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. И.
К., но той отрича да има неуредени финансови взаимоотношения между тях“.
В осми абзац на стр. 4 прокурорът е вмъкнал изречението „След кратък
престой автомобилите потеглили в неизвестна посока“, вместо изречението в
трети абзац на стр. 3 от старото постановление „С. А. поставил записваща
камера за видеонаблюдение, насочена към улицата пред дома му“.
В последното изречение на последния абзац на стр. 5, прокурорът е
добавил изречението „По данни съобщени от С.А., Д. го помолил да съобщи
на С., че сумата била предадена на И. К.. Д. отрича твърдяното“, което е
единствената разлика с трети абзац на стр. 4 от предходното постановление.
Трети абзац на стр. 5 от постановлението е перефраза на пети абзац от
стр. 3 на предходното постановление, като е включена и сестрата на А. – М.
А.а.
В пети абзац на стр. 5 е добавено единствено изречението „В
проведената очна ставка между С. и Д., последният отрича всичко“.
В последния абзац на стр. 5 е добавено изречението „По данни
съобщени от С.А., Д. го помолил да съобщи на С., че сумата била предадена
на И. К.. Д. отрича твърдяното“.
В първи абзац на стр. 6 е добавено накрая израчението „Д. отрича
всичко казано от С. и А.“, но в предното изречение прокурорът е пропуснал
думите, че сумата е била върната от „брата на Д.“.
В трети абзац на стр. 6, след първото изречение са добавени три нови
изречения, касаещи свидетеля А. А..
В четвърти абзац на стр. 6 в предпоследното изречение след думите „не
му го връщал“ са добавени думите „като не посочил имена“.
Обстоятелствената част на проверяваното постановление всъщност е
преразказ на показанията на свидетелите: ст. серж И. Д. – стр. 3 и част от стр.
4; И. К. – първи абзац на стр. 4; С.А. – стр. 4; съпругата на А. Ж. А.а и сестра
7
му М. А.ая трети абзац на стр. 5; П. Н. – четвърти абзац на стр. 5; А. С. на стр.
5 и 6; А. А. – на стр. 6 и П. А. – на стр. 6.
След така изложените показания, прокурорът е направил извода:
„При така установената подробно описана фактическа обстановка, приемам,
че вероятно съществуват неуредени финансови взаимоотношения между
свидетелите И. Д. и С.А., но всяка от страните е изградила своя защитна
позиция за предмета му. …По категоричен начин обаче със способите на НПК
не може да се докаже предаването на парите и съответно дали има
неизправна страна в гражданските правоотношения….По време на срещата
им в с. К. /ако е имало такава/ няма реализирани активни физически
движения от страна на св. Д.…. Ако се кредитират показанията на С. А.,
че по време на срещата, той е бил в изправено положение на тялото,
заобиколен от четири лица, без съмнение общата физическа сила не е била в
негова полза. Не са събрани обаче никакви доказателства, св. Д. /ако е
присъствал/ /и/или лицата с него, заобиколили А. да са държали или
показвали годни средства /огнестрелни, хладни оръжия или др. /…“.
От цитираните по – горе разсъждения с вероятности на прокурора в
постановлението за прекратяване е видно, че липсват негови категорични
обосновани фактически изводи дали приема, че между свидетелите С.А. и ст.
серж. И. Д. съществуват неуредени финансови взаимоотношения; дали
действително Д. е предал на А. твърдяната сума от 4000 лв., както и дали Д. е
присъствал на твърдяната от А. и Д. среща пред дома му в с. К. вечерта на
05.11.20.. г., за да направи извода в последния абзац на стр. 7, че: „ст. серж. Д.
не е извършил деяние спрямо А., съдържащо в себе си признаците на закана
за убийство или друг вид престъпление от общ характер по смисъла на НПК,
не е налице обективиране в активни действия, които да възбудят основателен
страх у заплашения“.
От друга страна въззивният съд установи, че в хода на допълнителното
разследване не са изпълнени всички указания, дадени от основния съд в
Определение № 49/09.11.2021 г. по ЧНД № 248/2021 г. по описа на съда.
Представените от свидетеля С.А. записи от монтирана в дома му видеокамера
не са проверени по надлежен процесуален ред, включително и чрез
техническа експертиза, за потвърждаване или отхвърляне на неговата теза за
случилото се пред дома му на 03.05.20.. г., за което той е подал сигнал на тел.
8
112. Не са събрани съответните писмени доказателства за наличните пари по
негова сметка към 08.11.2020 г., за които той и сестра му М. А.а твърдят в
разпитите си. Не е установено и разпитано по ДП второто сочено в
постановлението за образуване на ДП лице – Р. Г. Ю., което при образуване
на ДП е възприето от прокурора като пострадало.
Поради изложеното настоящият съдебен състав не споделя извода на
основния съд, че на ДП са събрани всички възможни доказателства, свързани
със задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, поради което фактическите и правни изводи са
обосновани и правилни.
Този извод е в противоречие с Определение № 49/09.11.2021 г. на
същия състав по ЧНД № 248/2021 г. по описа на съда, а както бе посочено по-
горе, Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
14.03.2022 г. е copy paste на Постановлението от 02.09.2021 г. и в него няма
приета от прокурора фактическа обстановка.
Въззивната инстанция не споделя фактическите изводи на
първоинстанционния съд.
Излагането в постановлението за прекратяване на версиите на двете
групи свидетели, касаещи престъплението по чл. 144 ал. 3 НК, за което е
образувано ДП, не означава приета от прокурора фактическа обстановка и не
позволява да се направи задълбочена проверка за начина на формиране на
неговото мнение.
В определението на съда на стр. 3, последен абзац е прието „По
относимите към делото факти свидетелят ст. серж. Д. не отрича на
инкриминираната дата да е бил пред дома на свид. А., заедно със свидетеля П.
В. Н., с цел уреждане на финансови взаимоотношения между двамата…“.
Както вече бе посочено, контролиращият съд в това производство не
може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена
интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства, а следва да коментира единствено приетата от прокурора в
Постановлението за прекратяване такава, каквато в настоящия случай липсва.
Докато в пети абзац на стр. 6 от постановлението прокурорът е приел,
че „При така установената подробно описана фактическа обстановка,
приемам, че вероятно съществуват неуредени финансови взаимоотношения
9
между свидетелите И. Д. и С.А.“, в определението си на стр. 4, втори абзац
съдът е приел с категоричност, че „По делото са налице обилни данни, че
между свидетелите С.А. и ст. серж. Д. е имало отношения, в основата на
които са неуредени финансови взаимоотношения…“.
Настоящият състав не споделя извода на съда в същото изречение, че
„тези неуредени финансови взаимоотношения не са предмет на настоящето
производство“. Напротив, именно точното установяване дали на 08.11.20.. г.
ст. серж. И. Д. е предоставил в гр. София твърдяната от него сума 4000 лв. на
С.А., е в основата на евентуално развилите се събития вечерта на 05.11.20.. г.
пред дома на А. в с. К. и отправените закани от Д. към него и семейството му.
Неоснователен е и изводът на съда на стр. 3, втори абзац, че
съдържащите се данни в извършените при допълнителното разследване
действия „…са проверени, изследвани и анализирани поотделно и съвкупно с
останалите доказателства“. Не е ясно защо съдът е приел, че показанията на
свид. И. К. не подкрепят изложеното от С.А.. Напротив, в показанията си от
16.02.2022 г. – л. 40, том 2 ДП, К. е заявил, че на 05.11.20.. г., след 19.30 ч. се
е обадил на И. Д. по телефона и му е казал „Внимавай какво говориш“, като
причината за това е била, че на същата дата А. му се е обадил и му е съобщил,
че И. Д. го е заплашвал с някакви лица пред дома му, без да посочва
причината. Тези показания изцяло подкрепят твърденията на А. за отправени
му от И. Д. и други лица заплахи пред дома му в с. К. на същата дата и по
същото време.
Не е вярно приетото от съда, че твърденията на А. не се подкрепят от
писмото от Дирекция „Национална система 112 – София“ и записи на диск (л.
73-74,том 2 ДП) относно получените от него два сигнала, съответно на
01.10.2020 г. и 03.05.20.. г. от единия от ползваните от него мобилни номера.
Естествено е, че обаждането на 01.10.2020 г. по никакъв начин не касае
настоящето производство, тъй като С.А. твърди, че заканата към него от Д. е
станала на 05.11.20.. г. Не е вярно и че сигналът от 03.05.20.. г. за
„съмнителен черен джип пред адрес с. К., ул. В. № ... няма отношение към
образуваното ДП. Той потвърждава показанията на С.А., че на тази дата Д. и
придружаващи го неизвестни лица са се намирали с такъв автомобил пред
дома му с цел сплашване на него и семейството му във връзка с отправените
му закани на 05.11.20.. г. Чрез разпит като свидетели на полицейските
10
служители от екипа, посетил този сигнал на тази дата – В. А. В. и Х. С. Б. би
могло да се проверят твърденията на А. дали след пристигането им на
мястото той е разговарял с тях и какво им е споделил.
Никъде в показанията си С.А. не твърди, че на 05.11.20.. г., след
случилото се пред дома му в с. К., е подавал сигнал до органите на МВР или
на тел. 112, поради което съвсем обяснимо е в писмото от 2-ро РУ – П. (л. 76
том 2 ДП) да се сочи, че на тази дата и час не е постъпвал такъв сигнал от
него. На л. 30-32 том 1 ДП са приложени Заявлението му до Директора на ОД
– МВР – П. от 06.11.2020 г. и Сведение от същата дата, във връзка с
посещението на Д. и непознатите лица пред дома му в с. К. вечерта на
05.11.20.. г.
Неоснователно съдът се е позовал на показанията на свидетеля полк. С.
А. Б., които прокурорът дори не коментира в Постановлението за
прекратяване. По делото няма никакви данни на каква длъжност е полк. Б. в
НСО, за да бъде разпитван по ДП и за да отговори на поставения му въпрос,
който е твърде интересен, тъй като по делото не се съдържат данни за това
през периода 10.11.20.. г. – 24.11.20.. г. И. Д., заедно с брат си да е посещавал
адреса на С.А. в с. К., да са осветявали дома му с автомобилни фарове, да са
правили опит да влязат в гаража и да са носили със себе си пушка.
Никъде в показанията си на ДП С.А. не твърди да е подавал писмена
или устна жалба срещу ст.серж. И. Д. след 05.11.20.. г. в НСО. В разпита си
като свидетел от 20.07.2021 г. пред съдия - л. 91 гръб, т. 1 ДП, и от 16.02.2022
г. – л.19, т. 2 ДП, той е заявил, че няколко дни след 06.11.2020 г. е споделил за
случая с отговорника на сградите в Народното събрание – П. П., който му
уредил среща с Началника на НСО бриг. ген. Т., по време на която среща А. е
изложил на генерала случая в с. К. със ст. серж. И. Д. на 05.11.20.. г.
Обстоятелството дали през месеците ноември /след 05.11.20..– декември 2020
г./ А. действително е посещавал сградата на НСО и е разговарял с бриг. ген.
Е. Т. би могло да бъде проверено чрез разпитите на П. П. и бриг. ген. Е. Т. и
изискване на справка от служба „Пропуски“ на НСО.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че на ДП не са събрани
всички възможни доказателства, свързани със задължението за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
За проверка истинността на твърденията на С.А. и ст. серж. И. Д. и
11
последващата им преценка и анализ съвкупно с останалите доказателства,
освен посоченото по-горе, следва да се извърши и следното:
За проверка възражението на С.А., че никога не е получавал от него в
заем пари и че на 08.11.20.. г. не е посещавал гр. С., следва да се установи
дали на тази дата А. е бил на работа или не; ако е бил в болнични – от кого и
кога е издаден болничен лист. В тази връзка да се разпита като свидетел и
лицето А. С. Е. – разпитан като свидетел по гр.д. № 3224/2021 г. по описа на
Районен съд – П., видно от Решение № 453/21.12.2021 г. на съда (л. 63-69 том
2 ДП).
С оглед възражението на С.А., че към 08.11.20.. г. не е имал финансови
затруднения и по сметка е разполагал със солидна парична сума, да се изиска
справка за неговите парични авоари и доказателства за финансовото му
състояние.
Да се разпита братът на И. Д. дали домът на родителите им в с. Р., общ.
С. е посещаван за периода 01.09.20.. г. – 31.12.20.. г. от свидетелите А. Я. С. и
А. А. А. във връзка с дадени от тях на ст.серж. И. Д. пари – 3000 лв. и дали
той е върнал на А. С. сумата. Ако да - кога и къде.
Да се установи дали към 08.11.20.. г. майката на С.А. е страдала от
онкологично заболяване, какво е било здравословното й състояние, кога е
починала и каква е причината за смъртта й.
Настоящият състав намира, че едва след установяване на
горепосочените обстоятелства и пълно изясняване на фактическата
обстановка по делото, прокуратурата следва да извърши преценка дали са
налице основания за прекратяване на наказателното производство.
Поради изложеното обжалваното определение и постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 14.03.2022 г. следва да бъдат
отменени като необосновани и незаконосъобразни, а досъдебното
производство върнато на ВОП – София за допълнително разследване, при
което се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на
определението.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК Военно –
апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
12
ОТМЕНЯ Определение № 9/21.04.2022 г. по чнд № 43/2022 г. по описа
на Софийския военен съд.
ОТМЕНЯ Постановление от 14.03.2022 г. на прокурор от Военно-
окръжна прокуратура /ВОП/ София за прекратяване на наказателното
производство по Досъдебно производство /ДП/ № 36-ПР/2021 г. по описа
прокуратурата.
Връща делото на прокурора за изпълнение на указанията, изложени в
обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13