РЕШЕНИЕ
№ 2468
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120106697 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по редовна искова молба на „АМИГО
ФИНАНС“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****,
със съдебен адрес гр. София , бул. **** - юрисконсулт К.К., против К. В. Б. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Бургас, ж.к. ****.
Ищецът предявява установителен иск за съществуването на паричните
задължения по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2058/
2023г. по описа на Районен съд - Бургас : 248,98 лева - главница по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.12.2021г. до 22.02.202
г.; 3208,61 лева - лихва по лизингови вноски, включена в описаните анюитетни
вноски; 2,02 лева - неустойка за забавени плащания за същия период; 2122,56
лева - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя; 73,77 лева -
застрахователни премии, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК на 04.04.2023г.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК назначеният особен
представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска по
1
основание и размер. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на
основание § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Прави възражение за недействителност на
договора за лизинг от ****г. и спогодбата към него от 03.11.2021 г. на
основание чл.10, ал.1 от ЗПК, както и поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9а, т.10 и т.11 вр. чл.22 от ЗПК : съставен е на шрифт по-малък от
12; не е ясно как е формиран ГПР; общата посочена в договора сума на
плащанията не съответства на действителните, като не са изрично отчетени
всички разходи; съдържа невярна информация относно разходите по кредита,
като в общата сума на за заплащане не са включени дължимите застраховки -
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от
Директива 2005/ 29/ ЕО. Поради това счита, че клаузата за общия размер на
дължимите плащания по договора е неравноправна по смисъла на чл. 4, пар.1
от Директива 2005/ 29/ ЕО, което влече недействителност на целия договор.
Страните представят и ангажират доказателства. Претендира и
присъждане на направените съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявените исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Не е спорно и се установява опри служебна справка в Търговския
регистър, че до 15.04.2022г. ищецът „Амиго финанс“ ООД с ЕИК **** е с
наименование „Мого България”.
По делото са представени в заверени от страната копия договор за
финансов лизинг № **** със задължително придобиване на собствеността,
сключен на ****г. между „Мого България” ООД - лизингодател и ответника К.
В. Б. - лизингополучател, с приложими общи условия. Лизинговият актив е
МПС марка „**“, модел „***” с рег. № ***, оценен на 17 107,35 лв. – със
самоучастие на лизингополучателя в размер на 1710,73 лв. и лизинг в размер
на 15 396,62 лв.. Договорени са следните условия на лизинга : срок - 84
месеца; лихвен процент - 41,16 %; общ разход по кредита по смисъла на ЗПК –
31 508,62 лв., представляващ лихва върху главницата; общо дължима сума от
лизингополучателя – 46 905,24 лв.; годишен процент на разходите – 48,86 %,
включващ лихва върху главницата; първоначални разходи, освен
2
първоначалната вноска: 132 лв. - разходи за регистрация на лизинговия актив в
КАТ, включително държавна такса. Не е спорно предаването на лизинговия
актив, удостоверено с представения приемо–предавателен протокол. С
уведомление от 17.06.2021г. „Мого България“ ООД е уведомил ответника, че
поради неизпълнение на негови парични задължения в размер на общо
2871,57 лв. на основание чл.13.5 от Общите условия лизингодателят
прекратява сключения между тях договор за финансов лизинг № ****,
считано от датата на получаване на уведомлението, която остава неустановена
по делото. На 13.07.2021г. лизингополучателят е върнал на лизингодателя
лизинговия актив, за което е съставен приемо-предавателен протокол.
Със спогодба от 03.11.2021г. страните са сключили нов договор за
финансов лизинг на същия автомобил. Договорени са следните условия :
размер на кредита – 14 866,93 лв.; общ разход по кредита – 23 729,59 лв., общо
дължима сума от лизингополучателя – 38 593,52 лв., срок на лизинга - 65
месеца; фиксиран лихвен процент – 40,32 %; годишен процент на разходите –
49,38 %. Съгласно § 9 от спогодбата приложими към нея са общите условия
към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ с
физически лица-потребители, които лизингополучателят декларира, че приема
изцяло. Не е спорно, че поради неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя и този договор е развален едностранно от ищеца, като на
20.01.2022г. е върнат лизинговият актив.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по извършената съдебна счетоводна експертиза ответникът е извършил
само едно плащане по сключената между страните спогодба - на 07.01.2021г. в
размер на 420 лв., с които частично е погасена вноска № 1 от погасителния
план с падеж 05.12.2021г.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
След развалянето на 13.07.2021г. на договора за финансов лизинг №
****/ ****г., страните са се обвързали в ново правоотношение – по сключената
между тях спогодба от 03.11.2021г., с която лизинговият актив отново е
предаден на ответника за ползване при условията на финансов лизинг за срок
от 65 месеца срещу насрещно задължение за заплащане на лизингови вноски
съгласно погасителен план, включващи главница и лихви.
На основание чл.3, ал.3 от ЗПК процесният договор за лизинг попада
3
в приложното поле на Закона за потребителския кредит, като в това
правоотношение ответникът – лизингополучател има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР за ЗЗП. Законът
императивно урежда формата и съдържанието на договора – в разпоредбите
на чл.10 и 11 от ЗПК, като неспазването на съществените изисквания е
прогласено от закона за основание за недействителност на целия договор
/чл.22 от ЗПК/. Такова съществено изискване е установено в разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК - договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12. Идентично е изискването на закона и за преддоговорната
информация и общите условия /чл.5, ал.4 от ЗПК/.
Установяването на валидното възникване на облигационната връзка е
в доказателствена тежест на ищеца, указана му надлежно с проекта за доклад.
С определение № 4274/ 17.07.2024г. на ищеца е указана доказателствената
тежест и конкретно за спазването на изискването на еднакъв по вид, формат и
размер шрифт на договора и общите условия /не по-малък от 12/, както и
необходимостта от специални познания на вещо лице за установяване на
шрифтовете на договорните документи. Въпреки това, в настоящото
производство ищецът не проведе доказване на този факт. При оглед на
представените по делото документи, свързани с договорното правоотношение
на страните, съдът приема, че текстът не е лесно четим, поради което не е
възможен обоснован извод използваният шрифт да е 12 или по-голям.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че приложените по делото
документи са само преписи, а не оригинали. Приетите писмени доказателства,
ангажирани от ищеца, действително не са представени в оригинал, а в
заверени от самата страна преписи /заверка „вярно с оригинала“/, поради
което на основание чл.183, ал.1 от ГПК имат същата доказателствена стойност
като оригиналите. Следва да се отбележи, че въвеждането на подобно
възражение от ищеца, изготвил, заверил и представил преписите като
доказателства в подкрепа на иска си, се приема от съда, като недобросъвестно
упражняване на процесуалните му права в нарушение на задължението му по
чл.3 от ГПК.
По тези съображения съдът приема, че по делото не се проведе пълно
главно доказване да е спазено законовото изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК за
4
изготвяне на договора /спогодбата/ и общите условия на шрифт не по-малък
от 12. Това е достатъчно условие за обявяване недействителност на
процесния договор на основание чл.22, предл.1 от ЗПК, поради което съгласно
чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
извършената съдебна счетоводна експертиза се установи, че размерът на
незаплатената главница съобразно погасителния план, дължима към момента
на прекратяване на правоотношението на страните – 22.02.2022г. е в
претендирания от ищеца размер от 248,98 лв. Съдът приема, че това
задължение е изцяло погасено с направеното от ответника плащане по
договора в размер на 420 лв. На основание чл.23 от ЗПК това плащане не
следва да се отнася за погасяване на претендирани лихви, неустойки и
разноски, които не се дължат по недействителния договор, а има погасителен
ефект само за главницата.
По изложените съображения предявените установителните искове за
съществуването на процесните договорни задължения са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АМИГО ФИНАНС“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. ****, със съдебен адрес гр. София, бул.
**** - юрисконсулт К.К., против К. В. Б. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Бургас, ж.к. ****, да бъде установено съществуването на
паричните задължения по заповедите за изпълнение по чл.410 от ГПК,
постановени по ч.гр.д. № 2058/ 2023г. по описа на Районен съд - Бургас :
248,98 лева - главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 05.12.2021г. до 22.02.2022г.; 3208,61 лева - лихва по лизингови
вноски, включена в описаните анюитетни вноски; 2,02 лева - неустойка за
забавени плащания за същия период; 2122,56 лева - неустойка за прекратяване
по вина на лизингополучателя; 73,77 лева - застрахователни премии, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК на
04.04.2023г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6