Решение по дело №83/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 112 от 15.10.2012 г., постановено по Г.д.№ 1641/2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил М. И. М. от Г.К. да отстъпи на С. Г. Д. от Г.К., Р. Г. М. от Г.К., М. Н. Д. от Г.К., Т. В. К. от Г.С. и В. В. Н. от Г.К., собствеността и да им предаде владението на следния недвижим имот: новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м., при граници на новообразувания имот: поземлен имот № *****.**.110, поземлен имот № *****.**.82, поземлен имот № *****.**.89, поземлен имот № *****.**.90, поземлен имот № *****.**.71, поземлен имот № *****.**.69, поземлен имот № *****.**.88, поземлен имот № *****.**.84 и поземлен имот № *****.**.73. С решението си съдът е осъдил М. И. М. да заплати на С. Г. Д., Р. Г. М., М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н., направените по делото разноски от ** лева – държавна такса за образуване на делото и 230 лева адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. И. М., който го обжалва в срок. Счита, че решението на съда е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по непредявен иск (в повече от очертания предмет на делото), а при условията на евентуалност – и неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснован. Твърди се, че с решението си районният съд се е произнесъл по отношение на предявения ревандикационен иск „плюс петитум”, тъй като е уважил иска не по отношение на претендираната част от 1 000 кв.м., намираща се в южната част на поземлен имот № ***, а по отношение на целия имот № *** с площ от 2 171.95 кв.м. В жалбата се излагат съображения за нищожност на издадените административни актове – решение № 4596/21.05.2007 г.на ОСЗГ и заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К.. Твърди се в тази връзка, че ищците не са придобили по реда на реституцията, осъществена на основание ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, правото на собственост върху процесния имот, като представените документи за собственост – заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К. и нотариален акт № ***/2011 г., не могат да удостоверят валидно и редовно възникване на правните основания, въз основа на които се легитимират като собственици, както и да обосноват, че е налице напълно завършена административна процедура по възстановяване на това право. Освен това, първоинстанционният съд не бил анализирал внимателно показанията на разпитаните свидетели М. и К., които опровергавали твърденията в исковата молба за незаконно ползване и завземане на спорната част от новообразувания имот. Тези свидетелски показания кореспондирали с приетите в процеса писмени доказателства относно законосъобразното предоставяне и осъществяване на правото на ползване в полза на дядото на въззивника – М.М.С.. Моли съда да обезсили атакуваното решение и да върне делото на районния съд за произнасяне по предявения иск, а при условията на евентуалност – да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите С. Г. Д., Р. Г. М., М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

По делото е бил предявен от С. Г. Д. от Г.К., Р. Г. М. от Г.К., М. Н. Д. от Г.К., Т. В. К. от Г.С. и В. В. Н. от Г.К., против М. И. М. от Г.К., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху 1 000 кв.м., находящи се в южната част на недвижим имот, представляващ новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м., при съответни граници на новообразувания имот.

Установено е по делото, че ищците С. Г. Д. и Р. Г. М. (въззиваеми в тази инстанция) са наследници на Г. Д. Л. – починал на 09.05.1991 г., а ищците М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н. (въззиваеми) са наследници на В. Г. Д. – син на Г. Д. Л., починал на 03.01.2004 г.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** от 18.07.2011 г., том ІІІ, рег.№ 10582, дело № ***/2011 г. по описа на нотариус № 020, ищците С. Г. Д., Р. Г. М., М. Н. Д., Т. В. К. и В. В. Н. са признати за собственици по наследство на процесния недвижим имот, представляващ новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м., при съответни граници на новообразувания имот.

По делото е приета като доказателство и заповед № *** от 07.09.2010 г. на кмета на Община К., издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал.1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за Зона за земеделско ползване № **, землище с.О., общ.К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., и решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 4596/21.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори Г.К., с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Д. Л. върху три новообразувани имота, в това число – върху новообразуван имот (извън строителните граници) по плана на новообразуваните имоти с № *****.**.***, землище на с.О. с площ 2 171.94 кв.м. при посочени граници. Заповедта е влязла в сила на 20.09.2010 г.

От приетото по делото като доказателство удостоверение № 1617а от 23.06.1970 г. на СОНС – Гледка се установява, че на основание 21-то Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. и протокол № 5/22.04.1970 г. на ИК на СОНС – Гледка, на М.М.С., жител на Г.К., е била предоставена за ползване 1 декар изоставена земя в местността „Ески баалък”. В тази връзка, установено е по делото, че ответникът М. И. М. (въззивник в това производство) е наследник (син) на И.М.С., починал на 18.12.2001 г., който от своя страна е наследник (син) на М.М.С., както и че ответникът М. М. е наследник (син) на К. М.а С., починала на 13.03.2009 г., която е съпруга на И.М.С..

По делото е приета като доказателство молба с В.№ 94-К-17/21.01.1998 г. на Община К., с която К. М.а С. (майка и наследодател на въззивника М. И. М.) сочи, че й била предоставена земя за земеделско ползване по ПМС с удостоверение № 1617а от 29.04.1970 г. в местността „Ени балък” от 1 декар и моли да й бъде извършена оценка на предоставената земя. В молбата е посочено също, че има застроена площ от 14.44 кв.м. на един етаж в посочената земя. Приет е като доказателство и акт за узаконяване № 412 от 23.12.1991 г., с който е узаконена полумасивна сезонна постройка, собственост на К. М.а С., изградена върху 14.44 кв.м. в зона № ** по ТУПО Г. К..

Не е спорно по делото, че претендираните от ищците 1 000 кв.м. се ползват от ответника М. М. (въззивник пред настоящата инстанция), което обстоятелство се признава изрично от последния в дадения от него писмен отговор, както и че същите попадат в новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м. Последното обстоятелство се установява изрично и от назначената по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза.

С оглед направените от страните доводи, спорен по делото е въпроса собственици ли са ищците на претендираните от тях 1 000 кв.м., попадащи в новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на землище с.О., ЗЗП № **, и ползвани от ответника, както и владеят ли се тези 1 000 кв.м. от ответника без основание.

В тази връзка, от събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се установява, че със влязла в сила заповед № *** от 07.09.2010 г. на кмета на Община К., на ищците, в качеството им на наследници на Г. Д. Л., на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за Зона за земеделско ползване № **, землище с.О., общ.К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., и решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 4596/21.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори Г.К., им е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот (извън строителните граници) по плана на новообразуваните имоти с № *****.**.***, землище на с.О., с площ 2 171.94 кв.м., в който имот попадат и ползваните от ответника по иска 1 000 кв.м.

Неоснователен е в тази връзка довода на ответника М. за нищожност на заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К., респективно – че същата не удостоверява валидно и редовно възникване на правото на собственост на ищците и не обосновава напълно завършена административна процедура по възстановяване на това право. От събраните по делото доказателства се установи, че претендираните от ищците 1 000 кв.м. представляват земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е бил изработен помощен план и план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., съгласно който процесните 1 000 кв.м. попадат в новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, ´о плана на новообразуваните имоти, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., целият с площ 2 171.94 кв.м. Установи се също така, че със заповед № ***/07.09.2010 г. на кмета на Община К., на ищците, като наследници на Г. Д. Л., им е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот по плана на новообразуваните имоти с № *****.**.***, землище на с.О., с площ 2 171.94 кв.м., в който имот попадат и ползваните от ответника 1 000 кв.м. Цитираната заповед е издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които възстановяването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, с която имотът се индивидуализира въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и която подлежи на обжалване. В случая същата е влязла в сила на 20.09.2010 г. Неоснователен е довода, че заповедта за възстановяване правото на собственост на ищците е нищожна предвид обстоятелството, че като основание за издаването й е посочена и разпоредбата на § 4б, ал.1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, отнасяща се до възстановяване правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, а в случая върху възстановената земеделска земя е била построена законна постройка. Действително, установява се по делото, че с акт за узаконяване № 412 от 23.12.1991 година е била узаконена полумасивна сезонна постройка, собственост на наследодателката на ответника К. М.а С., изградена в процесната земеделска земя върху 14.44 кв.м. Въззивният съд намира обаче, че това обстоятелство – наличието на изградена постройка във възстановената земеделска земя, не обуславя нищожност на издадената от кмета на Община К. заповед № ***/07.09.2010 г. Това е така, тъй като ЗСПЗЗ не изключва възможността за придобиване право на собственост и на земи по §4, върху които са построени сгради – виж § 4а, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 4и, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо, съдът намира, че посочването в заповедта на кмета на Община К. на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като основание за възстановяване на правото на собственост на ищците, не обуславя нищожност на издадената заповед.

Що се касае до довода за нищожност на решение № 4596 от 21.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори, с което на наследниците на Г. Д. Л. е признато и възстановено правото на собственост върху посочени в същото имоти, и въз основа на което е издадена заповед № *** от 07.09.2010 г. на кмета на Община К., то както във въззивната жалба, така и в отговора на исковата молба не се сочи конкретно основание за нищожност на решението. Все пак, доколкото в съдебно заседание на 09.05.2012 г., макар и след срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направено от процесуалния представител на ответника на твърдение за нищожност на решението с оглед разпоредбата на чл.60а от ППЗСПЗЗ, то следва да се посочи, че от приетите по делото като доказателства – решение № 4596 от 21.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори и заповед № КЖ-37/ 23.03.2007 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие и гори”, се установява, че решението е подписано от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители от службата, съгласно изискванията на чл.60а от ППЗСПЗЗ.

С оглед установеното дотук, неоснователен е довода на въззивника за законосъобразно ползване на процесните 1 000 кв.м., с оглед установеното по делото предоставяне право на ползване върху тях с акт по § 4 от закона на дядото на въззивника – М.М.С.. Това е така, тъй като по делото липсват каквито и да са доказателства, че са осъществени предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху предоставената за ползване земя от ответника М. М.. В случая не само не са представени доказателства за заплащане на процесната земя на собствениците от страна на ползвателя, респективно – от негов наследник, но и не се правят такива твърдения. Без всякакво значение е обстоятелството, че наследодателката на ответника – К. М.а С. (негова майка и съпруга на И.М.С., който е един от наследниците на М.М.С.) е подала молба за оценка на предоставената земя (от молбата не се установява дали се касае за оценка на предоставената земя за закупуване или за оценка на подобренията), доколкото не се установява тази земя да е платена на собствениците и да е придобито правото на собственост върху нея по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Напротив, установи се по делото, че е бил изработен план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед на областния у´равител, който е влязъл в сила и въз основа на който със заповед на кмета на Община К. е възстановено правото на собственост на ищците, като наследници на Г. Д. Л., върху новообразувания поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на землище с.О., ЗЗП № **, в който имот попадат и процесните 1 000 кв.м., ползвани от ответника.

Ето защо и доколкото не е налице придобиване на правото на собственост върху тези 1 000 кв.м. от ответника по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а напротив – същите, като част от новообразувания имот № ***, са собственост на ищците по делото, ирелевантни са както доводите в тази насока на въззивника, направени във въззивната жалба, така и показанията на разпитаните по делото свидетели относно ползването на процесните 1 000 кв.м. от последния. Само за пълнота следва да се посочи и че с разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

С други думи, от гореизложеното се установява, че ищците са собственици на процесните 1 000 кв.м., попадащи в новообразувания поземлен имот № ***, както и че същите се владеят от ответника без основание, поради което и предявения иск за ревандикацията им е основателен. В тази връзка, въззивният съд констатира, че с диспозитива на своя съдебен акт първоинстанционният съд се е произнесъл за целия имот № ***, с площ от 2 171.95 кв.м., а не за процесните 1 000 кв.м., попадащи в него, поради което е налице произнасяне свръхпетитум в тази част. Ето защо, решението на районният съд в частта над процесните 1 000 кв.м. е недопустимо, като постановено без да е налице такова искане, поради което следва същото да се обезсили в тази му част. В останалата част решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени в тази инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, чл.271, ал.1 и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 112 от 15.10.2012 г., постановено по Г.д.№ 1641/ 2011 година по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е осъден М. И. М. от Г.К. да отстъпи на С. Г. Д. от Г. К., Р. Г. М. от Г.К., М. Н. Д. от Г.К., Т. В. К. от Г.С. и В. В. Н. от Г.К., собствеността и да им предаде владението на новообразуван поземлен имот № ***, кадастрален район **, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище с.О., ЗЗП № **, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 г. на Областния управител на Област К., целият с площ от 2 171.95 кв.м., за разликата над 1 000 кв.м. и до 2 171.95 кв.м. от този имот.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.