№ 12755
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110153478 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
от Г. К. С. (ищец) срещу Гаранционен фонд (ответник) за заплащане на сумата 6763.70 лева
– обезщетение за имуществени вреди – стойността на направени разходи за лечение,
причинени при ПТП, настъпило на 30.12.2019г. в гр.София, причинено виновно от водач на
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 10.02.2020 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 30.12.2019г. в гр.София е настъпило ПТП, при което водач на
неидентифицирано моторно превозно средство, движейки се по двупосочен път с по една
лента за движение в двете посоки ПП I-8 с посока от гр. София към гр. Ихтиман при
заледена и заснежена асфалтова настилка в района на 121,100 км. На около 40 км. Преди да
се размине с движещия се в обратна на неговата посока /от гр. Ихтиман към гр. София/ лек
автомобил, управляван от ищеца, поради движението си с несъобразена скорост, над 100
км/ч, навлязъл в платното за насрещно движение, в резултат на което ищецът реагирал,
предприемайки аварийно спиране с цел да предотврати ПТП, при което колелата на
автомобила блокирали на заледеното и заснежено пътно платно, ищецът навил волана
надясно и управлявания от нея автомобил станал неуправляем, отклонил се надясно и
излязъл от пътното платно, след което се ударил челно в намиращото се отдясно на пътното
платно дърво. Поддържа, че като водач на л.а. ищцата е получила травматични увреждания
– разкъсно-контузна рана на лицето, многофрагментно счупване на дясната хълбочна кост с
разместване, фрактура на таза, многофрагментно счупване на дясна голямопищялна кост в
долната част с разместване и частично изкълчване на глезената става. След инцидента
ищцата била транспортирана в УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София, където били
1
извършени образни изследвания, след които било взето решение за извършване на
оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и
фибула чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Фрактурата на десния глезен била
наместена, направена била остеопластика и била фиксирана с преконтурирана заключваща
плака. Ищцата била изписана от лечебното заведение на 13.01.2020 г. Състоянието обаче
се влошило на 13.03.2020г. в областта на дясната подбедрица, при което и била назначена
медикаментозна терапия и била насочена към ортопед, а от него – към рехабилитационни
процедури. На 28.05.2020 г било констатирано, че рехабилитационната терапия била
недостатъчна, поради което на 01.06.2020 г ищцата постъпила за лечение в
„Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД гр. София,
където били назначени и проведени рехабилитационни процедури, приключили на
08.06.2020 г. По повод на проведеното лечение, ищцата направила медицински разходи в
общ размер на 6763.70 лева, както следва:
На 03.01.2020 г сума в размер на 2100.00 лева за закупуване на плака за дистална
антерелатерална тибия;
На 03.01.2020 г сума в размер на 900.00 лева за такса за избор на екип при оперативна
интервенция;
На 13.01.2020 г сума в размер на 1920.00 лева за закупуване на костнозаместващо
вещество;
На 13.01.2020 г сума в размер на 150.00 лева за медицински транспорт с линейка от
УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София до гр. Ихтиман, където живее;
На 27.01.2020 г сума в размер на 600.00 лева за медицински транспорт с линейка от гр.
Ихтиман до УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София и обратно за контролни прегледи на
23.01.2020 г и на 24.01.2020;
На 10.02.2020 г сума в размер на 300.00 лева за медицински транспорт с линейка от гр.
Ихтиман до УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София и обратно за контролни прегледи;
На 18.03.2020 г сума в размер на 25.00 лева за такса за издаване на болничен лист от
ЛКК;
На 14.05.2020 г сума в размер на 25.00 лева за такса за издаване на болничен лист от
ЛКК;
На 02.06.2020 г сума в размер на 123.70 лева за такса за избор на стая, храна и
индивидуално бельо във връзка с болничния престой в „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД гр. София;
На 15.06.2020 г сума в размер на 25.00 лева за такса за издаване на болничен лист от
ЛКК;
На 13.08.2020 г сума в размер на 540.00 лева за закупуването на два броя лекарствен
медикамент за поставяне на инжекции, предписани от д-р Н. – ортопед-травматолог
при УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София;
На 24.08.2020 г сума в размер на 30.00 лева за такса за медицински преглед при
гастроентеролог.
2
Пояснява, че по повод на случилото било образувано досъдебно производство №
248/2019 г на РП-Ихтиман, както и че е предявила претенция за изплащане на обезщетение
от ответника с няколко молби – от 10.02.2020, 12.02.2020, 17.08.2020 и 28.08.2020г, но
ответникът отказал определянето и изплащането на такова, поради което предявява
претенцията си пред съда. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция с довод, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му, тъй като посоченият в исковата молба механизъм на ПТП
не се установява, както и че водачът на другия л.а. е неустановен. В тази връчка оспорва
механизма на ПТП, вината на водач на неидентифицирано МПС, причинната връзка между
вредите и произшествието, размера на същите. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия с твърдение, че се е движел със скорост, несъобразена
с атмосферните условия, представляващо нарушение на чл. 20 ЗДвП. Прави искане за
допълване на задачите към автотехническата експертиза, поискани от ищеца и иска
събирането на гласни доказателства – един свидетел, посочен и от ищеца. Претендира
разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Видно от приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.01.2020г.,
съставен от мл.автоконтрольор при РУ Ихтиман на 30.12.2019г. около 08:05часа на ПП 1-8 в
района на 121.100 км. С посока от Ихтиман към гр. София е настъпило ПТП, като единият
участник в него е л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № СО 3057 АХ, а другият участник в него е
неизвестен. В протокола са описани вредите по автомобила, както и механизма на
инцидента по сведение на този участник.
Приет е протокол за оглед на местопроизшествие от 30.12.2019г., съставен от
разследващ полицай при РУ Ихтиман, от което е видно, че предмет на огледа е бил л.а.
„Фиат Пунто“ с рег. № СО 3057 АХ, тъмен на цвят, който е намерен извън платното за
движение на ПП I-8 121.100 км. Посока гр. София. Описано е, че задната лява гума на л.а. се
намира на 5 метра от края на пътното платно, а предна лява се намира на 6м. от края на
пътното платно, като и двете гуми са с налягане. Посочени са увредите по л.а. – предната
част на автомобила е силно деформирана, като в непосредствена близост до предницата има
дърво, уредите на арамтурното табло не отчитат и са в нулева позиция. Не е могло да бъде
определено на каква предавка е скоростния лост. Не е констатирно отваряне на въздушни
възглавници. Посочено е, че настилката за движение е хлъзгава и заледена.
Приети по делото са съдебномедицинска експертиза по писмени данни, протоколи за
разпит и докладни записки, които съдът не ползва като източници за формиране на
фактическите си изводи, тъй като същите не представляват писмени или гласни
доказателства. Протоколите за разпит възпроизвеждат гласни доказателства, което е
недопустимо, а съдебномедицинска експертиза се приема чрез изслушването на експерта.
3
Представена е епикриза от 13.01.2020г. с приложени към нея направление за
хоспитализация и лист за преглед на пациент, които дават яснота, че на 30.12.2019г. в 09:00
часа Г. К. С. е постъпила в УМБАЛ „Света Анна“ за периода 30.12.2019г.-10.01.2020г. с
поставена първоначална диагноза по лист за преглед – ф-ра пелвис ет ф-ра тибие декс.
Лицето е изписано с препоръки за ХДР и медикаментозно лечение в дока – конците да се
свалят на 14-я следоперативен ден /23.01.2020г./, антикоагулантна профилактика до 30-я ден
с посочен медикамент, реим – на легло, препоръка – към ОПЛ; окончателна диагноза –
фрактура плеви сет фрактура тибие декстри ин партис дисталис, S82.80 счупвания на други
части на подбедрицата, закрито, придружаващи заболявания – бронхиална астма.
Налична по делото е декларации и фактура /л.57-59 и л.61/, от които е видно, че ищецът
на 03.01.2020г. се е съгласил да плати и е заплатил сума в размер на 2100.00 лева за
закупуване на плака за дистална антерелатерална тибия. Установява се, че ищецът е платил
и сумата от 900.00 лева – за избор на екип /л.60 фактура от 03.01.2020г./, сумата 1920.00 лева
за закупуване на костнозаместващо вещество /л.147 фактура от 13.01.2020г. с приложено
платежно/; сумата 150.00 лева за медицински транспорт с линейка от УМБАЛ „Света Анна“
АД гр. София до гр. Ихтиман /л.148 фактура и ФКБ от 13.01.2020г./; сумата 600.00 лева за
медицински транспорт с линейка от гр. Ихтиман до УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София и
обратно за контролни прегледи на 23.01.2020г. и на 24.01.2020г. /л.148 фактура и ФКБ от
27.01.2020г.; сумата 300.00 лева за медицински транспорт с линейка от гр. Ихтиман до
УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София и обратно за контролни прегледи /фактура л. 152 и
ФКБ от 10.02.2020г/; сумата 100.00 лева – четири броя такси за издаване на болничен лист
от ЛКК /фактура и ФБК л. 153, 154, 155, 158, ведно с болнични листове л. 140-145 за отпуск
по болест за периода 30.01.2019г.-27.06.2020г./; сумата 123.70 лева за такса за избор на стая,
храна и индивидуално бельо във връзка с болничния престой в „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД гр. София /л.156-157 фактура и ФКБ от
02.06.2020г./; сумата 540.00 лева за закупуването на два броя лекарствен медикамент за
поставяне на инжекции, предписани от д-р Н. – ортопед-травматолог при УМБАЛ „Света
Анна“ АД гр. София /л.159 фактура и ФКБ/; сумата 30.00 лева за такса за медицински
преглед при гастроентеролог /л.160/.
Приложени са множество медицински документи, които установяват получената травма,
нейния вид, лечение, хоспотализация, проведени прегледи и рехабилитация.
Приложена е молба от 10.02.2020г., от 12.02.2020г, 11.08.2020г., 17.08.2020г. и
28.08.2020г, с които пострадалият е отправил искане до Гаранционен фонд за определяне и
изплащане на обезщетение за претърпените от произшествието имуществени вреди с
твърдение, че същото е резултат от виновното и противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС. С отговор от 30.04.2020г. отвеникът е отказал плащане на
обезщетение с довод, че не са представени изисканите документи.
Спорни са всички изложени в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава
претенцията си. За изясняването им за допуснати съдебно-медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, както и свидетел. Свидетелят е заличен, тъй като страната, в
4
полза на която е допуснат, е поискала това.
Видно от заключението на автотехническата експертиза произшествието е настъпило на
30.12.2019г. на път ПП 1-8 с посока от гр. Ихтиман към град София, където се е движил л.а.
„Фиат Пунто“ с рег. № СО 3057 АХ, управляван от Г. К. С., която се е движила в дясна
лента по посоката на движение, пътното платно е било мокро и заледено. В същото време
неустановено МПС с неустановен водач се движил по път ПП 1-8 в противоположна посока
и в района на 121+100 км по неизяснени причини водача на този л.а. се отклонява в ляво и
навлиза в лентата за движение към град София. С цел да избегне удара, водачът на л.а.
„Фиат Пунто“ с рег. № СО 3057 АХ се отклонява в дясно, автомобилът губи устойчивост,
напуска пътното платно в дясно и с предната си част се удря челно в крайпътно дърво,
където се установява в покой. В заключението е описано, че не е възможно от данните по
делото да се определи скоростта на движение на двата автомобила. Като причина за
инцидента е посочено навлизането на неустановено МПС в траекторията на движение на
л.а. „Фиат Пунто“ на разстояние, по-малко от опасната зона за спиране. Отговорено е, че
водачът на л.а. „Фиат Пунто“ не е имал техническа възможност да спре, като за целта
вещото лице е използвало скорост от 80 км/ч.
Заключението на съдебномедицинската експертиза дава описание на претърпените от
ищеца травматични увреждания, прави извод, че те биха могли да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети със сравнително голяма травмираща сила по директен
и индиректен механизъм – от удари с или върху такива и от притискане, както и че могат да
се получат при ПТП в автомобил като водач на МПС от удари в интериора и притискане от
деформирали се части на автомобила след сблъсъка. Даден е отговор, че
средностатистически функционалното възстановяване на десният долен крайник след
подобни счупвания би настъпило около четири месеца след инцидента, но в случая въпреки
лечението е бил налице по-засегнато и продължително протичащ възстановителен процес и
към момента има последици – има болка в подбедрицата, оток на крака и затруднена
походка. Посочено е, че всички разходи, за които са представени фактури, са направени по
повод и във връзка с необходимия диагностичен процес и лечението за получените при
инцидента травматични увреждания.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване фактическия състав на процесното непозволено увреждане: противоправно
деяние, изразяващо се в нарушение на правилата за движение от водач на
неидентифицирано превозно средство, в резултат на което да е произтекло процесното ПТП,
вина, която се предполага до доказване на противното, претърпени от ищеца като пътник в
един от участващите в произществието автомобили имуществени вреди и причинно –
следствена връзка между противоправното деяние и вредите, размер на вредите, чието
обезщетяване се търси. Ответникът е следвало да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
относно вината на водача на лекия автомобил.
5
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано, че на 30.12.2019г. на
път ПП 1-8 с посока от гр. Ихтиман към град София, е настъпило ПТП между л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. № СО 3057 АХ, управляван от Г. К. С., който се движил в дясна лента по
посоката на движение, а по същото време неустановено МПС с неустановен водач се
движил по същия път в противоположна посока и в района на 121+100 км по неизяснени
причини водача на този л.а. се отклонява в ляво и навлиза в лентата за движение към град
София. С цел да избегне удара, водачът на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № СО 3057 АХ се
отклонява в дясно, автомобилът губи устойчивост, напуска пътното платно в дясно и с
предната си част се удря челно в крайпътно дърво, където се установява в покой.
Доказа се, че водача на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № СО 3057 АХ - Г. К. С., е получила
разкъсно-контузна рана на лицето, много-фрагментно счупване на дясната хълбочна кост с
разместване на фрагментите, много-фрагментно счупване на дясна голямопищяла кост в
долната част /към глезенната става/ с разместване и частично изкълчване на глезената става.
Травмите могат да бъдат получени при възникналия инцидент, което се потвърждава от
автотехническата и медицинската експертиза. Причинно-следствената връзка между
увреждането и процесното събитие съдът намери за доказано предвид приложените по
делото писмени доказателства и приетото заключение по СМЕ. Пострадалото лице след
инцидента е посетило спешен медицински център, където е лист за преглед на пациент са
отразени травматичните увреждания. Вида на получените травматични увреждания не е
оспорен в процеса, но се доказва от събраните доказателства.
Доказва се още, че произшествието е причинено от противоправното и виновно
поведение на водач на неустановено МПС, за което страните не спорят, че виновният водач
е установен. Данни в такава насока се съдържат в приложените по делото документи –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служител на ОПП при РУ-
Ихтиман и оглед на същото. Посочените доказателства не са оспорени и се ползват от съда
за установяване на соченото обстоятелство. Същевременно, доказателствата по делото не
позволяват да се установят релевираните от ответника възражения – за изключителна вина
на ищеца за настъпване на инцидента, а при евентуалност – съпричиняване на резултата от
него. Това е така, защото данни за скоростта на движение на двата автомобила не са
налични по делото. Представени са протоколи от разпит на свидетели /л.10, 23-26/, които
обаче не се ползват от съда, защото представляват показания в писмен вид, което не е
допустимо доказателство. Дори данните да бъдат ползвани, както е отразено в експертното
заключение, то дава отговор, че водача на л.а. „Фиат Пунто“ не е имал техническа
възможност да спре и да не настъпи удар. При все това, в отговора на четвърти въпрос се
извежда, че ударът е бил непредотвратим за ищеца, дори при описаното и твърдяно от
ответника поведение на този водач, тъй като именно с цел да избегне удара с другия
автомобил, ищецът се е отклонил от пътя.
При причинено ПТП от неидентифицирано превозно средство, отговорността на
Гаранционен фонд следва да се ангажира, само ако се установи, че водачът на увреждащото
МПС – в случая на л.а. „Фиат Пунто“, е предприел спасителна маневра като единствен
6
възможен изход от създадената от неустановен водач ситуация, която маневра да цели
избягване на тежко произшествие и от която да е настъпил удара - така в Решение №
69/26.07.2019г. по гр.д.№ 2556/2018г. на ВКС, I ТО. Т.е. на доказване подлежи и факта, че
освен намеса на друго превозно средство в пътната обстановка, водачът на л.а. „Фиат
Пунто“ е действал в условия на крайна необходимост, отклонявайки се в дясно,
автомобилът е напуснал пътното платно в дясно и с предната си част се е ударил челно в
крайпътно дърво, където се е установил в покой, за да избегне по-тежък удар с
неидентифицираното МПС. Правилото е изведено от разрибането, че задължение на всеки
водач е да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство и следва да
бъде оневинен само ако се докаже, че е предизвикал удар, поради предприемане на
единствено възможна спасителна маневра за избягване на други по-тежки последствия по
причина поведението на неустановен водач. Такъв релевантен за ангажиране отговорността
на Гаранционен фонд факт е доказан в процеса.
По отношение на размера:
Търси се обезщетение за имуществени вреди в резултат на инцидента в общ размер на
6763.70 лева – стойността на направени разходи за лечение. Търсеното обезщетение не е
оспорено по размер, нито по вид и необходимост са оспорени включените в него разходи.
Въпреки това, в исковата молба подробно и поотделно е описан всеки разход за лечение,
чийто общ размер се търси. Доказателствата по делото установяват наличието на
травматично увреждане. Лечението му също е доказано по делото. Налични са документи за
заплащането на всеки един разход така, както е описан в исковата молба и по-горе в
настоящия акт. Направените разходи се явяват необходими за лечение според експертното
заключение по СМЕ. Ето защо, търсеното обезщетение следва да се присъди в пълния искан
размер.
Върху присъденото обезщетение се следва законна лихва от датата на постановения
отказ на ответника да изплати обезщетение при съобразяване на указанията на съгласно чл.
558, ал. 3, във връзка с, ал. 2 и чл. 497 и чл. 496, ал. 1 КЗ – 30.04.2020г. Увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, ако Гаранционният
фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати или увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение /чл. 558, ал. 5 КЗ/. Лихвите за забава на Гаранционния
фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 /чл. 558, ал. 1 КЗ/, поради което
доводите на ищеца, че такава се дължи от датата на уведомяване на ответника за ПТП съдът
намира за неоснователни.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разходи по водене на делото в
общ размер на 970.55 лева, от които 700.00 лева депозити за вещи лица и 270.55 лева
държавна такса. Ответникът дължи и адвокатско възнаграждение, което следва да се
7
присъди на адвоката на ищеца, доколкото от представения по делото договор /л.196/
процесуалното представителство на ищеца е оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Съобразно материалния интерес и текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възнаграждението
възлиза на 976.37 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, да заплати
на Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Златица, ул. „Захари и Мария Сергееви“ №12,
сумата от 6763.70 лева – обезщетение за имуществени вреди – стойността на направени
разходи за лечение, причинени при ПТП, настъпило на 30.12.2019г. в гр.София, причинено
виновно от водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната
лихва от 30.04.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Гаранционен фонд да заплати на Г. К. С., ЕГН
**********, сумата 970.55 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Гаранционен фонд да заплати на адв. В. В. О.,
САК, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейност гр. София, ул.“Цар Самуил“
№38, партер, ап.2, сумата 976.37 лева – адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8