Р Е Ш Е Н И Е
№ 62, 18.04.2019г., П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловидв втори граждански състав
на осми април две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав
Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар : Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 83 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на И.Б.Б.
и Д.И.Б. против Решение № 1154/27.09.2018г., постановено по гр.д.№ 1758/2017, ПдОС,
в частта, в която е обявена относителна недействителност
спрямо ищеца Е.Б.С. на сключения между И.Б.Б.
, в качеството му на дарител и Д.И.Б., в качеството й на надарен, договор за дарение,
обективиран в НА № ***, том I, per. № ****, н.д. № ******г. на нотариус В Зс район
на действие - PC - П., вписана под № *** в НК (акт № **, том **, дело № *******г.
/26.07.2012 г. на СлВп, гр. П.),
на СГРАДА с идентификатор *******, находяща
се в гр. П., общ.П., по КККР, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14—16237/14.02.2011 г., на Началник на СГКК
– П., с адрес на сградата: град П., п.к. **, ул.“К.“ № 21, предназначение: Сграда
за търговия, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ: 344 кв.м., стар идентификатор:
******.3, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ****** - при граници и съседи съгласно документ за собственост:
от юг - път на община П., от изток - парцел V - стопанска дейност, от север - парцел
I - стопанска дейност и от запад - паркинг и СГРАДА с идентификатор ******.9, находяща
се в гр. П., по КККР, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14—16-237/14.02.2011 г. на Началник на СГКК –
П., с адрес на сградата: град П., п.к. **, ул.“К.“ № 21, предназначение : Сграда
за търговия, брой етажи: 1, със застроена площ: 344 кв.м., стар идентификатор: ******.3,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ****** - при граници
и съседи съгласно документ за собственост: от юг - път на община П., от изток -
парцел V - стопанска дейност, от север - парцел I - стопанска дейност и от запад
- паркинг, ДО РАЗМЕРА НА собствената на ответника - длъжник 1/2ид.ч. от имотите,
като сделка, увреждаща интересите на кредитора, като са присъдени и разноски в размер
на 2779.07лв..
Жалбоподателите
поддържат, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилно изяснена фактическа
обстановка и непълнота на доказателствата. На първо място оспорват извода на
съда, че ищецът доказва качеството си на кредитор. Поддържат, че изпълнителните
листове са издадени в заповедно производство, като същите все още не са им
връчвани, респ. те не са могли да оспорят вземанията. Твърдят, че ищецът не е
доказал и твърдението си, че не може да се удовлетвори от имуществото на
длъжниците си, т..к. по нито един от четирите изпълнителни листа не е
образувано изпълнително производство. Освен това поддържат , че ищецът е завел
и друго дело с пр. осн. чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителност на други
сделки. Твърдят, че имуществото, предмет на тези сделки, а и на настоящата
надхвърля многократно размера на дълга. Считат, че съдът не е зачел нито
принципа на адекватност и съразмерност, нито принципа на правото на избор на
длъжника спрямо кои имоти да се насочи принудителното изпълнение. Молят за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което
предявеният иск по чл.135 от ЗЗД да бъда отхвърлен. Претендират разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата
страна Е.Б.С. оспорва въззивната жалба, като поддържа, че постановеното решение
е правилно и законосъобразно. Поддържа, че качеството му на кредитор се
установява от представените заповеди за изпълнение и изпълнителни листове.
Счита, че в това производство не може да се оспорват признатите със сочените
заповеди вземания. Сочи, че единствената причина жалбоподателят Б. да не е получил
заповедите за изпълнение е, че той се крие и не могат да му бъдат връчени
книжата по изпълнителното дело. Сочи и че той е могъл във всеки момент да
подаде възражение против издадените заповеди за изпълнение и да даде основание
за образуване на производство по чл.422 от ГПК. Излага съображения, че
кредиторът, в защита на интереса си, има свободата да избира колко и какви
производство да образува за обявяване на недействителност на правни сделки ,
които го увреждат. Счита, че постановявайки решението си, съдът е съобразил
струкурно елементите на правната норма и е изследвал тяхното наличие. Всички
останали съображения, стоят извън предмета на делото. Моли съда за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Подадена е и
въззивна частна жалба от Е.Б.С. против Определение №2296/15.11.2018, пост. по
гр.д.№1758/2017, ПДОС, с което
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в
частта за разноските , а именно – в частта, в която е осъден да заплати на адв.
И.М. адвокатско възнаграждение в размер на 7 088.14 лв. на основание чл. 38, ал.
2 ЗА съобразно изхода на спора по отношение на ответницата А.Д.Б.. Сочи, че в
Договора за правна помощ е посочено, че процесуалното представителство е поето
при условията на чл.38 от ЗА, но липсва конкретизация в коя от трите хипотези е
станало това. Сочи, че ответницата А.Б. не е взела участие в производството,
т.к. същото е било прекратено по отношение на нея още при оставяне на исковата
молба без движение. Освен това счита и, че поради прекратяване на
производството по отношение на този ответник, а присъждане на разноски едва със
съдебното решение, то той не е имал процесуалната възможност да направи
възражение за прекомерност. Счита, че делото не
е от фактическа и правна сложност и е мислимо , при определяне на
разноските за адвокат , да слезе и под нормативния минимум, който не е
задължителен за съда. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване
на ново такова, с което определи разноски при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Ответницата
по тази жалба А.Б. оспорва същата, както поддържа, че е била конституирана като
ответник, подала е отговор на исковата
молба, като производството е продължило повече от година. Освен това счита, че
при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение е съобразил минимума
по наредбата , при което не може да бъде определен по-нисък от вече определения
размер. Счита, че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирани лица – ответници, останали недоволни от обжалвания съдебен акт,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Предявен е иск с пр. осн.
чл.135 от ЗЗД – за прогласяване на относителна недействителност на сделка, за
която кредиторът на прехвърлителя твърди да го уврежда. Така, за да бъде уважен
подобен иск, ищецът следва да докаже следните факти - качеството си на кредитор, извършване на
сделка от длъжника, след възникване на задължението, която уврежда кредитора, при възмездни сделки
– знание на третото лице за увредата на кредитора. При безвъзмездни сделки
знание за увреда не се изследва, т.к. е налице намаляване имуществото на
длъжника.
С оглед изложеното ищецът
следва да установи качеството си на кредитор на сочения длъжник – И.Б.. По делото
са представени копия от четири броя изпълнителни листове – изд. по ч.гр.д. №
16107/2016 , ПРС – за 20 000лв., дължими по запис на заповед от
24.01.2010г., ч.гр.д. № 17383/2016 , ПРС за сумата от 43 000лв., дължими
по запис на заповед, ч.гр.д. № 4268/2017, ПРС - за сумата от 15340 евро по
запис на заповед от 01.03.2010г., ч.гр.д. № 4468/2017, ПРС за сумата от
83 000лв. по запис на заповед от 14.11.2010г. Всички изпълнителни листове
са издадени в заповедни производство, като страните не спорят по факта, че
същите не са стабилизирани, т.к. не са връчвани на длъжника И.Б.. Основният спор, който се развива и във
възизвното производство е дали тези доказателства, съставляват такива , които
доказват твърдението на Е.С., че е кредитор на И.Б.. Съдът намира, че сочените
доказателства удостоверяват качеството кредитор на С. за целите на производството,
като при предявен Павлов иск, който не е съединен с иск за установяване на
вземането, то последното не е част от спорния предмет, който подлежи на
доказване. Това вземане не следва да е изискуемо и ликвидно, като достатъчно е
да се установи, че произтича от твърдените от ищеца факти. Обратния извод се
прави в случай на отречено със сила на пресъдено нещо вземане. Без правно
значение за установяване качеството кредитор е и факта, че ищецът не е
инициирал изпълнително производство/ поне липсват доказателства в тази насока/,
при което длъжникът да може да възрази по издаване на заповедта за изпълнение.
Възражението по реда на чл.414 от ГПК може да бъде направено и преди връчване
на заповедта за изпълнение, ако длъжникът е узнал за издаването й. В този
случай срокът за възражение не е започнал да тече, но подаването на възражение
няма да е преклудирано и е мислимо да се развие производство по реда на чл.422
от ГПК за установяване на вземането. Този въпрос, обаче, стои извън предмета на
настоящето производство. Подобно непротиворечиво тълкуване на понятието
кредитор в нормата на чл.135 от ЗЗД е направено и в съдебната практика – напр.
Р№224/30.10.2014, гр.д.№2310/2014, IIIг.о., ВКС, Р № 131/16.06.2014г., гр. д. № 4996/2013 г.,
III г. о., ВКС и др.
Следващият елемент от
хипотезиса на нормата на чл.135 от ЗЗД е извършване на сделка от длъжника, която
е увреждаща за кредитора, сключена е след възникване на задължението. Видно от
представеното копие от НА № ***, том I, per. № ****, н.д. № ******г. на нотариус
В Зс район на действие - PC - П., вписана под № *** в НК (акт № **, том **, дело
№ *******г. /26.07.2012 г. на СлВп,
гр. П.), И.Б. и съпругата му А.Б. даряват дъщеря си Д.Б. с процесните недвижими
имоти - СГРАДА с идентификатор *******, находяща се в гр. П., общ.П., по КККР, одобрени
със Заповед № 18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14—16237/14.02.2011 г., на Началник на СГКК – П., с адрес на сградата: град П.,
п.к. **, ул.“К.“ № 21, подробно описана, както и СГРАДА с идентификатор ******.9,
находяща се в гр. П., по КККР, одобрени със Заповед № 18-48/03.06.2009 г. на ИД
на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14—16-237/14.02.2011 г. на Началник на
СГКК – П., с адрес на сградата: град П., п.к. **, ул.“К.“ № 21, подробно
описана. Сделката е сключена на 26.07.2012г., а видно от представените копия на
изпълнителни листове, задълженията са възникнали през 2010г. / когато са
издадени записите на заповед, въз основа на които са издадени изпълнителните
листове/. Очевидно е, че задълженията на И.Б. са възникнали преди изповядване
на процесната сделка. При безвъзмездните сделки знание за увреждането от страна
на длъжника не е необходимо да се изследва, достатъчно е към момента на изповядване
на сделката да е знаел за задължението. В този случай не е необходимо и да се
изследва знание у приобретателя по сделката / макар и в случая това да е
низходящ на длъжника, по отношение на който действа и презумпцията по чл.135,
ал.2 от ЗЗД/. При безвъзмездните сделки
увреждане е винаги налице, т.к. фактически се намалява имуществото на
длъжника без той да получава никаква насрещна престация, при което се
затруднява или препятства удовлетворяване на вземането на кредитора. /в този
смисъл виж и Р № 18/04.02.2015г. ,гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ВКС/. В
случай, че се установи увреждащо действие от длъжника, е без правно значение дали последния разполага
с друго имущество, с което да удовлетвори кредитора. В рамките на
производството по чл.135 от ЗЗД не се изследва общото имущество на длъжника,
респ. не могат да се правят доводи, че той разполага с достатъчно имущество.
Това е така, т.к. не е ясно колко и какви други задължения има това лице и
кредитори с какви вземания могат да конкурират кредитора ищец. В този смисъл са
неоснователни възраженията във въззивната жалба, че е налице преобезпечаване на
кредитора, т.к. длъжникът имал и друго имущество, по отношение на което са
заведени Павлови искове, както и че стойността на имуществото надхвърля
многократно претендираните вземания. Кредиторът има право да се удовлетвори от
цялото имущество на длъжника и всяко
негово намаление уврежда интересите му. Длъжникът винаги може да преодолее
обявяването на относителна недействителност като изпълни задължението или
оспори вземането и се снабди с позитивно за себе си решение в тази насока.
По изложените съображения,
съдът намира, че се установяват елементите от хипотезиса на нормата на чл.135
от ЗЗД и предявеният иск за обявяване на относителна недействителност по
отношение на ищеца Е.С. на сключеният между И.Б. и Д.Б. договор за дарение е
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение
е постановено при установяване на същата фактическа обстановка и при същите
правни изводи, които са съобразени и с установената практика на ВКС по
повдигнатите от жалбоподателя възражения. Същото като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По частната жалба за
разноските
С обжалваното определение
от 15.11.2018г., пост. по реда на чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение
молбата на ищеца Е.С. за изменение на решението в частта за разноските,
присъдени в полза на адв. Ив. М. като пълномощник на А.Б..
Видно от постановеното по
делото решение искът на Е.С. против А.Б. е отхвърлен. Същата е представлявана в
процеса от адв. Ив. М.. Видно от представения договор за правна защита и съдействие
страните са договорили адв. М. да осъществява безплатно процесуално
представителство на А.Б. при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл. 2-ро от
ЗАдв. Ето защо съгл. чл.38, ал.2 от ЗАдв ищецът следва да заплати на адв. М.
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Размерът на същото следва да бъде определен съобразно правилата, установени в
Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съдът не може да слезе под нормативно установения минимум. Съгл. чл.7, ал.2,
т.5 от Наредбата минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е
7088,14лв. Същият размер не е прекомерен и съдът не може да го редуцира с оглед
фактическата и правна сложност на делото, т.к. е минималния по наредбата. В
същия смисъл е и постановеното определение, с което първоинсанционния съд е
оставил без уважение молбата на С. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Подадената частна жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По разноските във
въззивното производство
На
осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемия Разноски. Представен е
списък с разноски от адв. р., пълномощник на Е.С., в който е отбелязано, че се
претендиран разноски за адвокатско възнаграждение по договор на правна помощ от
10.03.2019г.-, сключен на осн. чл.38, ал.1, т.3 , предл. 2-ро от ЗА. По делото
, обаче, подобен договор не е представян. Представено е единствено пълномощно
/от 11.12.2018г. на л.32 от делото/, в което липсват подобни договорки. При
това положение съдът намира, че липсват основания за определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1154/27.09.2018г., постановено по гр.д.№ 1758/2017, ПдОС в обжалваната част.
В необжалваната
част решението е влязло в законна сила.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на Е.Б.С.,
ЕГН **********, против Определение №2296/15.11.2018, пост. по гр.д.№1758/2017, ПДОС,
с което е оставена без уважение молбата му
за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В тази част
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в седмичен срок от връчването му.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :