№ 63
гр. Р. , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500131 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
М. А. И., от гр.Р., е обжалвал решение №3 от 07.01.2021г.на Р.нския
районен съд, постановено по гр.д. № 4022/2020 г. по описа на РРС, в частта,
с която е уважен иска по чл.59 от ЗЗД, както и в частта за разноските. Развива
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и моли
въззивният съд да го отмени и да отхвърли иска, при законните последици.
Въззиваемата И. А. И., от гр.Р., изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията по
жалбите, въззивният съд приема за установено следното :
Производството по делото е образувано пред районния съд по
искова молба на И. А. И. против М. А. И., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата 3667лв /левова равностойност на 1875евро/ представляваща получена
от ответника цена от продажбата на недвижим имот, придобит по време на
брака между страните, равняваща се на припадащата се част от продажната
1
цена съобразно притежаваните от ищцата права върху имота от 3/6ид.ч, както
и на сумата от 700лв представляваща обезщетение за забава за периода от
06.10.2018г. до 10.09.2020г. върху сумата от 3667лв.
По делото не е било спорно и от представения препис от решение №
1719 от 25.10.2019г. по гр.д.№61**/19г. на Р.нския районен съд, се
установява, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак,
сключен на 07.02.1981г. е прекратен с развод по взаимно съгласие.По време
на брака им, с нотариален акт от 18.04.1981г. за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по
ЗТСУ/отм./, ответникът е придобил1/4ид.ч от апартамент в гр.Р., ж.кв.“Д. –
***“, с площ 78,57кв.м и избено помещение с площ 3,65кв.м и 0,743ид.ч от
общите части на сградата. В нотариалния акт е посочено, че стойността на
апартамента е 16894лв, от които се приспада стойността на отчуждения имот
– 4894лв, като е предвидено, че сумата от 12000лв представляваща разликата
до пълната стойност се заплаща при условията на наредбата за продажба и
замяна на държавни жилища/отм./.От удостоверението за идентичност на
лице с различни имена се установява, че М.А.Ю., вписан като един от
купувачите по нотариалния акт и М. А. И. са имена на едно и също лица.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - нот.акт
№17 от 05.10.2018г. на нотариус А.М. с рег.№*** на НК с район на действие
РРС, вписан с вх.рег.№*****/05.10.2018г., акт **, т.** по описа на СлВп –
гр.Р., М. А. И., лично и като пълномощник на други съсобственици на
апартамента - Е. И. и Л. И., Т. И.,действащ като пълномощник на П. И. и на
М.А., Е. Р. и И.И., като продавачи са продали на Т. С. И.-купувач, описания
по – горе апартамент. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена е
10000евро, равняващи се на 19558,30евро, платени по банков път на
продавачите, по банкова сметка на М. А. И., преди подписване на
нотариалния акт.В нотариалния акт са посочени правата на всеки от
продавачите, като конкретно за М. А. И. и И. А. И. е посочено, че те
притежават 6/16ид.ч в режим на СИО.
С оглед удостовереното в нотариалния акт, припадащата се част от
продажната цена на продавачите М.И. и И.И., към момента на продажбата
съпрузи, е 7334,37лв или по 3667,18лв за всеки от тях.От показанията на
2
свидетелите М. И., дъщеря на страните и Е. Р.-сестра на ответника, не може
да се направи извод, че след като цялата сума от продажната цена е била
преведена по банкова сметка на М. А. И., последният е предоставил
припадащата се на него и на съпругата му част от сумата за нужди на
семейството. Обратно, св.М. И. заявява, че баща й отказва да даде на майка й
пари от продажбата-казвал, че парите ще останат за нужди занапред.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира, че решението е правилно.От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че страните, като съпрузи, са продали своята ид.ч от
недвижим имот, представляваща 6/16ид.ч в режим на СИО. В нотариалния
акт за покупко-продажба на имота е посочено, че продажната цена е
10000евро, с левова равностойност 19558,30лв и че същите са изплатени
изцяло от купувача на продавачите по банков път, по банкова сметка на М. А.
И.. Не се сочат данни, че от своя страна И. е предал на съсобственика И.И.
нейната припадаща се част от продажната цена – 3667,18лв. Не е установено,
че сумата е ползувана за общи семейни нужди - установяването на
основанието за задържане на една парична сума е в тежест на този, който
твърди, че има такова основание. Ето защо правилно пъровинстанционният
съд е приел, че е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД и искът е основателен и
доказан до претендирания размер от 3667лв.
Решението е правилно и в частта за разноските.Доколкото искът по
чл.86 от ЗЗД е отхвърлен, ответникът има право на разноски В договора за
правна помощ, сключен между ответника и неговия процесуален
представител, не е посочено изрично, кака е платено уговореното
възнаграждение – в брой или по сметка. За да бъдат присъдени разноски в
полза на някоя от страните, доказването за направените разноски трябва да е
пълно, т. е. Да е налице документално установено плащане на
възнаграждението за адвокат.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемата
разноските за тази инстанция,
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 ГПК въззивният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3 от 07.01.2021г. на Р.нския районен
съд, постановено по гр.д.№4022/20г. по описа на РРС, в частта, с която са М.
А. И., от гр.Р. е осъден да заплати на И. А. И., от гр.Р. сумата от 3667лв
/левова равностойност на 1875евро/, по иск по чл.59 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от **.09.2020г. до окончателното й заплащане,
както и сумата от 585,27лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М. А. И., от гр.Р. да заплати на И. А. И., от гр.Р. 400лв
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4