№ 508
гр. Перник, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211700100536 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД /в качеството на нов
кредитор-цесионер/ срещу М.К. за заплащане: 1) сумата 46717,29 лв. – непогасена по
давност главница по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за
текущо потребление от 12.07.2017 г., вземанията по който, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително с изтеклите лихви на 16.12.2019 г. с Договор
за покупко-продажба на вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) на ищеца,
представляваща сбор от главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от
16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от които 2234,44 лв. главници по падежирали
вноски с падежи от 16.05.2018г. до 16.11.2018г. и 44482,85 лв. предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане; 2) сумата 12711,38 лв. – непогасена по давност мораторна лихва
по чл. 86 ЗЗД за периода от 13.08.2018г. до 13.08.2021г. /датата на исковата молба/,
представляваща сбор от законната лихва върху всяка от главниците по падежиралите вноски
с падежи от 16.05.2018г. до 16.11.2018г. /в общ размер от 2234,44 лв./ и законната лихва
върху общия сбор на главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от
16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от деня следващ датата на обявяване на
предсрочната изискуемост /12.12.2018г./ до датата на исковата молба /13.08.2021г./; 3)
сумата 1231,61 лв. – непогасена по давност договорна лихва, представляваща сбор от
редовни /възнаградителни/ лихви като част от месечни вноски по погасителен план с
падежи от 16.08.2018г. до 12.12.2018г.
В случай, че се отхвърли иска поради липса на надлежно обявена на 12.12.2018г.
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, предсрочната
изисикуемост се обявява от кредитора „ОТП Факторинг България“ ЕАД с връчване на
препис от исковата молба и моли ответникът М.К. да бъде осъден да заплати на ищеца: 1)
сумата 46717,29 лв. – непогасена по давност главница по договор за кредит за текущо
1
потребление от 12.07.2017г., представляваща сбор от главниците по месечните вноски по
погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от които
13606,60 лв. главници по падежирали вноски с падежи от 16.05.2018г. до 13.08.2021г. и
33110,69 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) сумата 2189,78 лв. –
непогасена по давност мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 16.08.2018г. до
13.08.2021г. върху всяка от главниците по падежиралите вноски с падежи от 16.05.2018г. до
13.08.2021г. /в общ размер от 13606,60 лв./ по погасителен план, считано от деня, следващ
настъпването на падежа на съответната вноска до 13.08.2021г.; 3) сумата 8005,79 лв. –
непогасена по давност договорна лихва, представляваща сбор от редовни /възнаградителни/
лихви като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от 16.08.2018г. до
13.08.2021г. С исковата молба са представени документи с искане за приемане като
доказателства по делото, както и за допускане на счетоводна експертиза с поставени задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв.Р.П. е подал писмен отговор, с който по подробно изложени
съображения оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва изцяло сключения между банката и ответника договор за кредит за текущо
потребление от 12.07.2017г. като нищожен на основание чл..146, ал.2 от ЗЗП чл.26 от ЗЗД ,
тъй като същият е сключен при общи условия, които са били изготвени предварително и
поради липса на индивидуално уговорени клаузи. Твърди и че уговореното в т. от Договора
и раздел III, т.71.,7.2.1,7.2.3.,7.2.4., 7.3.1,7.3.2. , 7.4, .7.5 от Общите условия уговорено
промяна на приложимия лихвен процент, а именно 6 - месечен SOFIBOR, са уговорени в
противоречие на ЗЗП. Тази уговорка е направена без кредитополучателят да може в
условията на свобода на договарянето да повлияе върху уговореното в договора .от една
страна , а друга са налице клаузи,които са уговорени общо и от които за потребителя на
финансовата услуга е налице липса на яснота относно механизма на формиране на
„промяната ,, в икономическия индекс, който служи за компонент при формиране на цената
на услугата. Изписаното в същите размера на уговорените такси за управление на кредита.
За да отговаря на условия на ЗЗП уговорените условия в договора за кредит и в общите
условия следва да е налице яснота у потребителя относно обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в
общите условия методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора
или общите условия /чл. 144, ал. 4 от 3/, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата, при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената. В настоящия случай липсва всякаква яснота относно методиката
и математическия алгоритъм, т.е. за начина на формиране на едностранно променената
лихва и отделните компоненти в тази формула е липсва изискване лихвата да бъде
повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса SOFIBOR, т.е. липсва
обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на
индекса, даже напротив - установена е изрична забрана за намаляване на лихвата под
2
първоначално уговорения размер на фиксирана преференциална надбавка от 6.244 %. От
изписаните в т.8 условия за формиране на лихвата е налице невъзможност за намаля вече
увеличената от банката лихва. Оспорва изписания текст относно максималния размер, който
може да достигне лихвения процент при неизпълнение на условията по програма ДСК
Престиж Плюс, а именно 13.124%. ВКС приема, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, но същата
клауза е неравноправна и подлежи на отмяна поради противоречие с добрите нрави Съдът
приема ,че по силата на чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. „Максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД, приложим
според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от 27.10.2009
г. по т. д. № 296/2009 г., т. к., 1 т. о. на ВКС, в което е направена и съпоставка между
възнаградителните и мораторните законни лихви но чл. 86 от ЗЗД). Т.е. няма повелителна
норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите.“ В цитираните по-горе
съдебни актове обаче е възприето, че максималният размер на договорната лихва (било
възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9, касаеща
добрите нрави. ВКС приема за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг „противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща размера на законната
лихва” (Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС,
Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., г. к., II г. о. на ВКС и Решение №
906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС).
Доказателствена тежест:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът приема, че
изложените обстоятелства /липса на надлежно обявена на 12.12.2018г. предсрочна
изискуемост/ не са различни основания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и въвеждането
им не извежда обективно съединяване и на евентуални искове, поради което съдът
квалифицира и приема като предявени и подлежащи на разглеждане следните претенции
като посочената пр. кв. е обусловена от качеството на предишния кредитор-банка:
По иска с пр. осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ /неплатена главница/ ищецът следва да установи:
сключването на действителен договор за банков кредит между предишния кредитор-цедент
„Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) и ответника-кредитополучател; изпълнение на задължението на
кредитодателя-цедент за предоставянето на уговорения кредит на кредитополучателя;
падежирането на вноски по кредита, които са останали непогасени /неиздължаване и на кои
конкретно месечни вноски от кредитополучателя,датите на техните падежи,както и
действителния размер на вземането/; настъпването на изискуемост на целия дълг и от кой
момент, респ. изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника за връщане на кредита и
размера на претенцията си; валидно сключен договор между предишния кредитор-цедентът
„Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) и ищецът като кредитор-цесионер за прехвърляне на
3
процесните вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 12.07.2017 г. и че
предишният кредитор-цедентът „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) е съобщил на ответника за
прехвърляне на процесното вземане (чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД).
По иска с пр. осн. чл. 430, ал. 2 ТЗ /договорна лихва/ ищецът следва да установи:
действително договорно задължение за възнаградителна лихва върху сумата по кредита;
размерът на същата, както и изискуемост на лихвата, респ. обявен за предсрочно изискуем
договор за кредит.
По иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД /мораторна лихва/ ищецът следва да установи
главно задължение по кредита - падежирането на вноски по кредита, които са останали
непогасени, чието забавено изпълнение се твърди, поставянето на ответника в забава,
нейният начален момент и размерът на обезщетението за забава.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и направените в отговора възражения на
ответника, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от ответника са неравноправни,
ищецът следва да установи предпоставките за определяне равноправност на клауза/и в
процесния договор, а именно: 1 да е сключена съгласно и в съответствие принципа на
добросъвестността; 2 да създава равнопоставеност между страните относно правата и
задълженията–съответствие между правата и задълженията на страните; 3 да е сключена в
интерес и в полза на потребителя. Предвид императивния характер на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
доказателствената тежест относно това, че клаузата/те в процесния договор е уговорена
индивидуално, с оглед изключването на нейната нищожност, се носи от доставчика на
услугата – ищеца-цесионер.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба документи са допустими и относими и следва да
бъдат приети като доказателства по делото, по която причина и следва да се уважи искането
на ищеца за допускане на счетоводна експертиза с посочените от него задачи, тъй като също
касае факти от предмета на доказване в производството, като на осн. чл. 195 ГПК следва да
се поставят служебно и задачи от съда.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба,
подробно описани в същата.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение по задачите 1/
в исковата молба, както и даде заключение 2/ за размера на анюитетните вноски като дял на
главница, съответно на възнаградителна лихва във всяка една от неиздължените падежирали
анюитетни вноски и общ размер на главницата, съответно на възнаградителната лихва за
процесния период, като се вземе предвид първоначално договореният между страните
размер на лихвения процент на възнаградителната лихва /от преди изменението на лихвата и
без значение дали размерът на лихвения процент е увеличаван или намаляван през исковия
4
период/, при първоначален депозит в размер на 700 лв., вносими от ищеца, в 3-дневен срок
от връчване на определението по набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА
за вещо лице АЛБ. М. Б., което да се призове и й се съобщят поставените задачи, след
представяне на доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне на депозит за експертизата, това може да е
основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на
решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава
експертизата.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.09.2022 г. от 13,00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и му се съобщят поставените задачи, след представяне на
доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5