Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1313
гр.
Пловдив, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1673/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.Й.З.,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-1030-009224 от 08.11.2018г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което
за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на М.Й.З., ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 / двеста /лв.
В жалбата се навеждат съображения
в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че отразената в АУАН и
НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност.
Жалбоподателят изтъква, че няма вина за настъпилото ПТП, тъй като той не е
продължавал направо с управлявания от него автомобил, а е предприел завой
наляво съобразно предписанията на пътните знаци. Поддържа, че другият водач,
участник в ПТП, е предприел завой наляво, като не е преценил траекторията си и
е засякъл жалбоподателя. Акцентира върху обстоятелството, че именно това е
изобразено и в скицата, част от Протокола за ПТП, съставен от органите на МВР.
Моли се атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично. Поддържа депозираната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактите:
В АУАН и атакуваното НП е
отразена следната фактическа обстановка: на 16.10.2018г., около 10.56ч. в гр.
Пловдив, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Мерцедес 312Д Спринтер“,
с рег. № ..., собственост на Р.Д.. На кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и
бул. „Любен Каравелов“, при наличие на пътен знак „Г3“ /задължително наляво
след знака/, З. решил да продължи направо и отнел предимството на движещия се
от дясната му страна л.а. с рег. № ..., който завивал наляво от средна лента
след знак „Г3“. Вследствие на това, З. допуснал настъпването на ПТП с
материални щети.
Съдът, след запознаване с
материалите по делото, счита че гореописаната фактическа обстановка не кореспондира
с действително развилите се на процесната дата събития. Ключов за този извод на
съда е Протокол за ПТП № 1704146 от 09.10.2018г. и по- точно схемата на ПТП,
изобразена в него. От същата се изяснява, че не управляваният от жалбоподателя
лек автомобил ( обозначен като участник 1) е пресякъл траекторията на движение
на л.а. с рег. № .... Напротив- точно водачът на л.а. с рег. № ... не е
съобразил позицията си при извършване на маневрата „завой наляво“. Последният е
завил рязко, пресякъл е траекторията на управляваното от жалбоподателя МПС и
вследствие на това е настъпило ПТП. От изобразената в протокола схема на ПТП
ясно се вижда, че при движението си, водачът на МПС с рег. № ..., не е заходил
подходящо за извършване завоя наляво и именно предвид това се е достигнало до
контакт между двете МПС. В този порядък, съдът споделя възражението на
жалбоподателя, че другият участник в ПТП не е взел завоя наляво под подходящ
радиус, който би обезпечил възможност на завиващите наляво от крайна лява лента,
да извършат маневрата си безопасно. В случая, жалбоподателят няма вина за
настъпването на вредоносното събитие. Остава неизяснено и откъде
актосъставителят и наказващият орган черпят информация, че именно З. е
отговорен за настъпилото ПТП. В този порядък, съдът счита за нужно да посочи,
че в приложената по делото докладна записка № 1030р- 25162 от 19.10.2018г.,
подписана от … Х.С., в абзац 2 от същата изрично е посочено, че във връзка със
случая „снети и прегледани бяха видеозаписи на ПТП- тона 09.10.2018г. от
видеонаблюдението на центъра за неотложна медицинска помощ 6- 150, няходящ се
на бул. „Христо Ботев“ № 2..“. Записите, за които се твърди да са снети,
няколкократно бяха изискани от настоящия съдебен състав, но с писмо от 05.06.2019г.
( л. 35), съдът бе уведомен, че такива изобщо не са снети, съответно не са
архивирани в с-р „Пътна полиция“. Допълнително, съдът счита за нужно да
акцентира и върху казаното от св. Д. (л .17)- водач на втория автомобил,
участвал в настъпилото ПТП). Св. Д. посочва, че жалбоподателят З. е виновен за
настъпилото ПТП, защото не е навил волана на управляваното от него МПС наляво (
и едва впоследствие, след настъпването на ПТП го е навил наляво). Този детайл
кореспондира с отразеното в посочената по горе схема на ПТП- жалбоподателят З.
не е започнал действия по завиване наляво, не защото е имал намерение да
продължи направо, а защото ПТП е настъпило в самото начало на кръстовището, още
преди да е трябвало З. да навие наляво волана на управляваното от него МПС. З.
не е успял да извърши маневра „завой наляво“, тъй като в този момент, другият
водач вече е бил излязъл извън отредената му за придвижване лента и
неправомерно е пресякъл траекторията на движение на жалбоподателя, вследствие
на което е настъпило ПТП.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи и че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати съществени нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство и водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Така,
при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати нарушения
на чл. 42,
т. 5 ЗАНН, съответно
на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Неправилно е отразено в АУАН и НП, че настъпилото
ПТП следва да бъде субсумирано под нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП- настъпването на
ПТП, вследствие на несъобразяване с предписанията на пътните знаци изобщо не е
включено като съставомерен елемент от цитирания законов текст. Причиняването на
ПТП, вследствие на несъобразяване с повелите на пътните знаци следва да бъде
квалифицирано по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП ( нормата съдържа в себе
си едновременно и правило за поведение и санкция при несъобразяването с него).
Подобна съществена промяна в правната квалификация на нарушението обаче, не може
да бъде предявена на жалбоподателя за пръв път с акта по същество, постановен в
настоящата инстанция. Подобно действия би накърнило значително правото на
защита на жалбоподателя, доколкото освен срещу фактите, той организира своята
защита и по правните аспекти на казуса.
Допълнително, неправилно в АУАН и
НП като форма на изпълнителното деяние е посочено, че се допуска ПТП. Допустителството
по своя обхват предполага действие или бездействие на жалбоподателя, което е
довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на
събитието, което съставлява административно нарушение. Доколкото
допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение, то
съобразно разпоредбата на чл. 10 ЗАНН, допустителите се наказват само в
случаите, предвидени в съответния закон или указ. В случая, ЗДвП не предвижда
ангажиране отговорността за допускане на ПТП, а само за причиняване на такова (
тоест, наказват се само извършителите).
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-009224 от 08.11.2018г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р
„Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на М.Й.З.,
ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 / двеста /лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК