№ 4082
гр. Варна , 10.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503487 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД срещу
разпореждане № 269146/03.11.2020 год. по ч.гр.д. № 12634/2020 год. на ВРС –
19-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за заявени задължения за сумата от 72 лв.,
представляващи разходи за връчване на ПДИ и уведомление по чл.60 ЗКИ.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното
определение. Сочи, че кредиторът добросъвестно е поканил длъжника
доброволно да изпълни задълженията си преди да инициира съдебно
производство, като за целта били сторени разноски от кредитора, неправилно
квалифицирани от съда в противоречие с нормата на чл.33 ЗПК. По подробни
изложени съображения, настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане
и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази
част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
1
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление
подадено от заявителя „УниКредит Булбанк“ АД срещу П. М. И. за
задължения по договор за кредит, сред които и задължение за сумата от 72
лв., представляващи разходи за връчване на ПДИ и уведомление по чл.60
ЗКИ.
Като е приел, че претендираните от заявителя суми противоречат на
ЗПК, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и
предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя формираните от първостепенния съд
мотиви. С оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че
същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410
ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2
от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът
още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-
слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за
изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по
този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля
тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК
съгласно която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение,
ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
На първо място, така претендираният разход не е обявен конкретно в
договора, както изисква чл. 11 т. 7 от ЗПК, а липсват представени
2
доказателства за оповестени някакви допълнителни услуги, които да могат да
се преценят като основание за допълнително възнаграждение по смисъла на
чл.10а ал.4 ЗПК. Последното налага и извода, че не се касае за предоставяне
на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като
допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира
кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или
възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие
на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче противоречи на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а съдът намира, че
извънсъдебното събиране на просрочените вноски е именно действие по
управление на кредита. Самото естество на действията на кредитора,
посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя
престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за което
да е обосновано насрещно възнаграждение. Напротив, касае се са типични
действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния
предмет на договора, който се компенсира с основното възнаграждение
/възнаградителна лихва/ като цена на самото кредитиране и е типичен
ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването на
разходите за тази дейност от основната цена на кредита /формираща лихвен
процент и ГПР/ би означавало да се допусне, че възнаграждението на
кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за дейността
разходи, заплащани отделно като допълнително уговорени задължения. Ето
защо, клаузите за уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност, имат неустоечен характер.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 269146/03.11.2020 год. по ч.гр.д. №
12634/2020 год. на ВРС – 19-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявени
задължения за сумата от 72 лв., представляващи разходи за връчване на ПДИ
и уведомление по чл.60 ЗКИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4