№ 39234
гр. София, 13.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20211110130772 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 13.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
...................... ООД срещу ................. ЕООД.
Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени
писмени доказателства – представено платежно нареждане за плащане на претендираната
сума.
В срока по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК е подадено становище от заявителя, като
последният е посочил, че сумите по заповедта за изцяло платени, като са останали
незаплатени разноски и мораторна лихва от момента на заявлението до момента на
плащането.
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч.
гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че същата е
издадена за следните вземания: сумата от 3720,00 лева, представляваща възнаграждение за
извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № ................ по договор
от 03.11.2020 г., както и сумата от 1680,00 лева, представляваща възнаграждение за
1
извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № СВ .................. ЕХ по
договор от 30.09.2020 г., както и сумата от 2280,00 лева, редставляваща възнаграждение за
извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № М .................... ЕЕ по
договор от 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 31.05.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 819,60 лева, представляващи заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
От 2 бр. платежно нареждане се установява, че длъжникът е заплатил сумата от
3360,00 лева и сумата от 3720,00 лева.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за
изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4,
изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта
за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери
дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно,
тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.
416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали
вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК,
съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на
претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза,
когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването
на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от
посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко
претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени
писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на
заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи
подаденото възражение по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземанията за главница са удовлетворени
изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да
бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение
трябва да бъде отхвърлено.
По отношение на сторените деловодни разноски и дължимата мораторна лихва, като
законна последица, настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи mutatis
mutandis хипотезата на т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК , според което „Ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск
за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
2
като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на
вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване,
включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист
по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.
407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК,
изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. Ако заповедта за изпълнение е по чл.
417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК съда в заповедното производство за извършеното плащане на
вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.“. В
случая, съответното приложение е необходимо с оглед обективното законодателно
изменение с въвеждането на възражението по чл. 414а ГПК, което обаче не обезсмисля
постановките на посоченото тълкувателно решение. Следователно, доколкото е налице
искане за издаване на изпълнителен лист за разноските в настоящото производство, а
липсват доказателства за тяхното плащане, то такъв следва да бъде издаден.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 82395/05.11.2021 г. от .................
ЕООД, ЕИК: .................. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в
частта за сумата от 3720,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна
услуга от България до Германия с ППС, рег. № ................ по договор от 03.11.2020 г., както
и сумата от 1680,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга
от България до Германия с ППС, рег. № СВ .................. ЕХ по договор от 30.09.2020 г., както
и сумата от 2280,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга
от България до Германия с ППС, рег. № М .................... ЕЕ по договор от 22.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ...................... ЕООД, ЕИК: .................... въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч.
гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за сумата от 3720,00
лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до
Германия с ППС, рег. № ................ по договор от 03.11.2020 г., както и сумата от 1680,00
лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до
Германия с ППС, рег. № СВ .................. ЕХ по договор от 30.09.2020 г., както и сумата от
2280,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България
до Германия с ППС, рег. № М .................... ЕЕ по договор от 22.10.2020 г.
ДА СЕ издадена изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав в частта за разноските, както и в за мораторна лихва за периода 31.05.2021
г. до 11.06.2021 г. върху главница в размер на 7080,00 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без
уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба
пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за
ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4