№ 65174
гр. София, 29.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Частно
гражданско дело № 20221110158147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410, вр. с чл. 248 ГПК.
Съдът е издал Заповед за изпълнение от 04.11.2022 г. въз основа на заявление, подадено от
***** срещу Ц. Т. П.. От длъжника е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради
което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на оспорените
вземания в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че
при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията
не са били изпълнени, поради което с разпореждане от 20.03.2023 г. заповедта е обезсилена,
като на длъжника са присъдени разноски за осъществена безплатна правна помощ в размер
на 50 лв., възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. Д. М..
В срока за обжалване на разпореждането с молба от 06.04.2023 г. длъжникът е направил
искане за изменението му с увеличение на определения размер на разноските и присъждане
на възнаграждение за безплатна правна помощ в производството в размер на 400 лв., като в
дадения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят не е изразил становище по искането.
Съдът намира, че не е налице основание за увеличение на определения размер на
възнаграждението. В случая се претендира адвокатско възнаграждение при осъществена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, което се определя и присъжда от съда и
може да бъде определено и под минимумите на Наредба № 1/2004 г., предвид
задължителната съдебна практика на СЕС – решение на СЕС по дело № С-427/16, според
което възнагражденията по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. имат характер на хоризонтално определяне на
минимални тарифи от сдружение на предприятия и придържането към тях би довело до
ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1
ДФЕС, ако същото не е необходимо за постигането на определена легитимна цел. В случая
1
определянето на минимален хонорар от 400 лв. за подаване на възражение по образец, което
законът не изисква да се мотивира, би довело до осъждане на насрещната страна да плати
прекомерно възнаграждение (надхвърлящо размера на претендираната главница със
заявлението), което не съответства на защитавания по правило от нормативната уредба (в
това число и подзаконовата такава под формата на наредби) обществен интерес и не
преследва осъществяването на определена легитимна цел, а обслужва единствено частния
интерес на определена професионална прослойка в обществото. Ето защо, съдът намира, че
следва да бъде определено възнаграждение на процесуалния представител на длъжника за
осъществена безплатна правна помощ в размер на 50 лв., съответен на извършения труд от
процесуалния представител, като молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника Ц. Т. П. от 06.04.2023 г. за изменение на
постановеното по делото разпореждане от 20.03.2023 г. в частта за разноските по реда на чл.
248 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2