Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр. София, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 12012 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 86806/08.04.2019 г. на СРС, 141 с - в, по
гр. д. № 42343/2018 г. е признато за
установено, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 266 ЗЗД, че „Т.Д.“ ЕООД, ЕИК
********, дължи на „Е.“ АД, ЕИК ******** сумата 366 лв. с ДДС - стойност на извършена
ремонтна услуга по неформален договор от 01.03.2017 г. - за смяна на
синхронизиращо въже на колоните на RAV и вложени части за
автосервизно оборудване, по фактура № **********/01.03.2017 г., ведно със
законната лихва от 27.06.2018 г. - предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 23.03.2018 г. по ч. гр. д. № 17148/18 г. по описа на СРС, 141 -
ви с - в. Ответникът е осъден за заплащане на разноски
в исковото и заповедното производства.
Въззивна жалба срещу решението, в
срока по чл. 259 ГПК, е подал ответника „Т.Д.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител. В жалбата се поддържа, че са
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, решението е
необосновано и не е съобразено със събраните по делото доказателства в цялост. Правните
изводи на съда се основават на предположения за наличие на договорни отношения
между дружествата и виновно неизпълнение на задълженията на ответника по тях.
За да достигне до този извод неоснователно съдът е кредитирал показанията на
св. С., относно изгодните за ищеца факти, който е служител на дружеството –
ищец и няма лични впечатления от сключването на договор за изработка. Поддържа,
че ищецът не е доказал иска по основание. Не е установил съществуване на
валидно правоотношение с ответника, както и виновно неизпълнение на
задълженията по договора от негова страна. Представената от ищеца фактура не е
подписана, нито осчетоводена от ответника и не съставлява годно доказателство
нито за извършване, нито за приемане на услугата или за наличието на облигационна
обвързаност между страните. Излага съображения, че ответникът не е контрагент
на ищеца и неправилно претенцията е насочена срещу него. Фактът, че седалището
и адреса на управление на ответника съвпадат с тези на „Р. - 2000“ не доказва,
че сервизът се използва от ответника. На същият адрес са регистрирани още три дружества.
Според ответника, след като в поръчката като възложител е посочен Р. – 2000, не
е ясно защо фактурата е издадена на името на „Т.Д.“ ЕООД. Според ответника, дори
да се приеме за установено, че ищецът е извършил ремонт на подемник, този факт
не доказва наличие на задължения за ответника към него. Позовава се на
неправилно приложение на чл. 301 ТЗ от СРС, понеже, поради липса на договорно
правоотношение, е без значение дали ответното дружество е действало чрез лице
без представителна власт. Моли въз основа на изложеното да се отмени решението
и искът да се отхвърли изцяло. Претендира разноските в производството. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ищецът „Е.“ АД, е подал отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че изводите на СРС са направени в
съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Основателно СРС е съобразил
свидетелските показания, които се непосредствени и непротиворечиви. За първи
път във въззивното производство се излагат съображения, че друго лице, от
изброените във въззивната жалба дружества, е било страна по договора за
изработка. Твърди, че въвеждането на
това възражение за първи път във въззивното производство е преклудирано. Не са
налице основания за отмяна на решението поради необоснованост или нарушения на
материалния закон. Излагат се съображения, че в отговора на исковата молба ответникът
не е оспорил процесната фактура. Представителят на ответника в с. з. на
19.03.2019 г. е признал факта че подемника, предмет на договора, се намира в
негова фактическа власт и са водени преговори за ремонта му. Поддържа освен
това, че СРС е приложил правилно презумцията на чл. 301 ТЗ за
непротивопоставяне на ответника на извършените действия по приемане на работата
и на издадената от ищеца фактура. Излагат се доводи, че е установено
извършването на ремонт на подемник от ищеца в автосервиз на адреса на
управление на ответното дружество, в които са вложени части и тези факти не са
опровергани в хода на производството. Според ищеца неосчетоводяването на фактурата
не обосновава извод за липса на задължение на ответника за заплащането й. Моли
да се потвърди решението изцяло, като претендира направените разноски пред
настоящата инстанция.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът следи служебно и за нарушения на императивните материалноправни
норми.
Районният съд се е произнесъл по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, след
подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Решението е валидно и
допустимо постановено. Не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника във въззивната
жалба, настоящият състав намира следното :
Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД с
договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи (извърши) нещо на
свои риск, съгласно поръчката на възложителя, а той се задължава да му заплати
възнаграждение за изработено. Договорът
за изработка е консенсуален и неформален и за сключването му е достатъчно
постигане на съгласие между насрещните страни относно същественото му
съдържание. Законът не обуславя действителността на договора от спазване на
определена форма на обективиране на това съгласие.
Предпоставка за възникване на
задължението по чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение е
поръчващият да приеме съответната работа. Тази предпоставка е налице както в
случаите, когато възложителят не е направил никакви възражения (с което предвид
презумцията уредена в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, с конклудентни действия и
необоримо е изявил признание, че престираното съответства на дължимото), така и
когато са направени възражения срещу точното изпълнение (било като краен
продукт, било като качество на изпълнението). Ако възложителя не направи възражения, работата се
счита приета - чл. 264, ал. 3 ЗЗД, а наличието на възражения дава възможност на възложителя
да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД.
В случая в тежест на ищеца, който
претендира заплащане на възнаграждение за извършената от него работа, е било да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е имал договорно
правоотношение с ответника, по което е изпълнил задълженията си и е предал
работата на възложителя - т. е., че е изправна страна по договора, а ответникът
следва да докаже, че е заплатил възнаграждение за приетата работа, както и
правоизключващите и погасяващите си възражения по иска.
За доказване възникването на облигационна
връзка между страните по договор за изработка, пред СРС ищецът е ангажирал фактура
№ **********/01.03.2017 г., която не е подписана от представител на ответното
дружество и сервизна поръчка № 9144/01.03.2017 г., за която ответникът в
отговора на исковата молба оспорва да е подписана от негов представител за
„приел“ работата. В сервизната поръчка като клиент е посочен „Р. 2000“.
Според свидетелските
показания на свидетеля на ищеца - Л.С., разпитан пред СРС, служител на обекта, с
наименование „Р. 200“, му е осигурил достъп до намиращия се там подемник за
коли RAV и се е съгласил на предложената цена на
материалите и труда, след разговор с друго лице по телефона, за което
свидетелят е останал с впечатление, че е собственик на сервиза. Свидетелят е
извършил ремонта на подемника, като е вложил ново синхронизиращо въже на
колоните на съоръжението, заменяйки повреденото. Според показанията, след
извършване на ремонта съоръжението е било изпробвано от майстора на сервиза и е
работило по предназначение. Според него ремонта е приет от лице в обекта,
където е извършен, за което в поръчката е положен подпис.
За извършената
работа, вложени материали и посещението на място е начислено възнаграждение в
размер на 366 лв. с ДДС, за което от ищеца е издадена едностранно фактура №
**********/01.03.2017 г.
Пред СРС ответникът е представил и копие от справка - декларация по ДДС за
периода, според която процесната фактура не
е осчетоводена от него в периода м. 03.2017 г. - м. 06.2017 г. и за нея не
е начислен ДДС. Тези писмени доказателства не са оспорвани от ищеца.
При така обсъдените доказателства
СРС е направил извод, че от съдържанието на поръчката се установява наличие на
облигационно правоотношение с ответното дружество, доколкото разпитания като
свидетел служител на ищеца Л.С., е посетил на място обект с наименование „Р.
200“, където са заявени работи за изпълнение - сервизни услуги, които са
извършени и приети от ответното дружество.
Въззивният съд констатира, че както в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, така и въззивната жалба ответникът е оспорвал изцяло факта, че има
договорни отношения с ищеца, твърдял е, че не му е възлагал работа по ремонт на
подемник, за която да е издадена процесната фактура 01.03.2017 г., като нито
заявката, нито фактурата са подписани от негов представите и той не е уведомен
за тях преди получаването на преписа от исковата молба.
Доколкото двете страни в производството са търговци, към правоотношението
ще намерят приложение и нормите на ТЗ. Както е посочил е СРС, с разпоредбата на чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че
ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име
действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на
извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването
на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца
сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия
пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно
насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл.
301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи
несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените
от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, е
достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на
извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от
целения с тях правен резултат. В този смисъл Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по
т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК.
За разлика от СРС настоящият състав приема, че ответникът се е
противопоставил изрично на извършеното действие без представителна власт веднага след
узнаването - в срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, поради което презумпцията
по чл. 301 ТЗ - за потвърждаване на
действията извършени без представителна власт, няма да намери приложение.
От представените пред СРС доказателства, включително показанията на
свидетеля на ищеца Л.С., не се установява по категоричен и не будещ
съмнение начин, че заявката е подписана от лице с представителна власт за приемане на извършена работа от името на ответника.
Други доказателства за установяване както на съществуването на договорна
връзка между страните, така и за приемането на извършената работата от ответника
не са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства за осчетоводяване от ответника на фактурата, на която се позовава ищеца.
Предвид изложеното до момента, за разлика от СРС настоящият въззивен състав
намира, че ищецът не е провел пълно доказване, че е
налице договорно отношение с ответното дружество, по което той е изпълнил точно
и качествено възложената работа, която е приета от ответника без възражения,
срещу което за ответното дружество е възникнало задължение в размер на сумата
от 366 лв. с ДДС. Следователно искът за заплащане на посоченото възнаграждение
е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Понеже крайните изводи на състава не
съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени, като постановено при
допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон и вместо това искът да се отхвърли. Този извод се налага за
решението и в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за
заповедното и исковото производства.
С оглед промяна в изхода от спора,
ответника има право на разноски за СРС, но доколкото пред този съд не са
ангажирани доказателства за реално направени разноски, такива не се присъждат в
негова полза.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
право на разноски има ответника. В негова полза следва да се присъдят разноски
за държавна такса 25 лв. и за адвокатски хонорар за въззивното производство в
размер на 360 лв. – общо 385 лв.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 86806/08.04.2019 г. на СРС, 141 с - в, по
гр. д. № 42343/2018 г., с което е признато
за установено, на основание чл. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД, че „Т.Д."
ЕООД, ЕИК ******** дължи на „Е." АД, ЕИК ********,
сумата 366 лв. с ДДС, стойност
на извършена ремонтна услуга по неформален договор от 01.03.2017 г.,
изразяваща се в смяна на синхронизиращо въже на колоните на RAV и вложени части за автосервизно оборудване, начислено по
фактура № **********/01.03.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2018 г.
- предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 23.03.2018 г. по ч. гр. д. № 17148/18 г. по
описа на СРС, 141 - ви с-в и ответникът „Т.Д." ЕООД, ЕИК ********е осъден за
заплащане на разноски в полза на „Е." АД в исковото и заповедното производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД, за признаване за установено, че „Т.Д." ЕООД, ЕИК ********
дължи на „Е." АД, ЕИК ********, сумата 366 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършена ремонтна
услуга по неформален договор от 01.03.2017 г. - за смяна на синхронизиращо въже
на колоните на RAV и вложени части за автосервизно оборудване, начислено по фактура №
**********/01.03.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. –
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 23.03.2018 г. по ч. гр. д. № 17148/18 г. по
описа на СРС, 141 - ви с-в.
ОСЪЖДА „Е." АД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:***, чрез адв. П., да заплати на „Т.Д." ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, офис 5,
чрез адв. Р., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от общо 385 лв. - разноски пред СГС за държавна такса и
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.