Р Е Ш Е Н И Е № 1344
20.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.
Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1888/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
две въззивни жалби:
1.Въззивна жалба с вх.№ 24275/
13.08.2019г. от адв. Г., като пълномощник на „Обединена Млечна компания“ ЕАД –
гр.Пловдив, представлявано от ИД К. В. против
Решение № 2516/ 17.06.2019г. постановено по гр.д.№ 1498/2019г по описа
на ПРС – ХV гр.с., в частта, в която на
основание чл.200 КТ е присъдено на К.О.Т. *** сумата от 35 134,64лв - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания,
които неимуществени вреди са търпени от К.О.Т.
вследствие на увредите, причинени от трудова злополука, претърпяна на 16.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката -
16.05.2018г. до окончателното изплащане, като в тежест на работодателя са
възложени и направените от ищеца по съразмерност разноски по делото и дължимите
такива в полза на бюджета на съдебната власт за държавна такса и разноски за
експертизи. По изложени доводи и оплаквания във въззивната жалба се иска отмяна
на обжалваното решение в оспорената част и присъждане от въззивния съд на
справедливо обезщетение по чл.200 КТ на ищеца.
2.
Въззивна жалба с вх.№ 47384/ 18.07.2019г.от К.О.Т. *** против
Решение № 2516/ 17.06.2019г. постановено по
гр.д.№ 1498/2019г по описа на ПРС – ХV гр.с.в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск против „Обединена Млечна компания“ ЕАД –
гр.Пловдив за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ за разликата от присъдения
размер от 35 134,64 лв до 44 138,38 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на злополуката до окончателното изплащане, както и в частта,
в която същият е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 292,97 лева
на основание чл.78, ал.3 ГПК. В тази част на обжалваното решение се излагат
доводи и оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението в тази
част и се постанови друго, с което се присъди допълнително сумата от
9 003, 74 лева, от които сумата от 4 500 лв поради прието от съда
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 10 % и 4 503,74 лв –
представляващо изплатено от ДОО
обезщетение на ищеца, което съдът е приспаднал от определеното обезщетение.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1
ЗА, съобразно списък по чл.80 ГПК.
От
всяка от страните е постъпил писмен отговор, в който оспорва основателността на
въззивната жалба на другата страна, като се иска оставянето й без уважение от
въззивния съд.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намира следното:
И двете постъпили въззивни жалби на страните
се явяват подадени от надлежни страни и в законния по чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен
срок, поради което като процесуално допустими подлежат на разглеждане по
същество.
Съдът
е сезиран с иск по чл.200, ал.1 КТ от К.О.Т. *** против „Обединена Млечна компания“
ЕАД – гр.Пловдив за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общия
понастоящем предмет на разглеждане по правния спор пред въззивната инстанция от
44 138,38 лева, причинени в резултат от настъпила на 16.05.2018г. трудова
злополука. В останалия размер от 44 138,38 лева решението на районния съд
се явява необжалвано, поради което същото е влязло в законна сила. Искът се основава на фактическите
обстоятелства, както следва: ищецът работел по ТД от 04.05.2018г. на длъжността
„******“ в ответното дружество, като на 16.05.2018г. по време на изпълнение на
трудовите си задължения е претърпял злополука, призната за трудова по чл.55,
ал.1 КСО с разпореждане на ТП на НОИ – гр.Пловдив от 01.06.2018г.; трудовата
злополука е настъпила при изваждане от ищеца от склада палет с готова продукция
посредством транспалетна количка, в който момент същият е бил блъснат и ударен
по десния крак от движещ се на заден ход електрокар, управляван от Н. И. Г.- ***;
в резултат на злополуката ищецът пострадал тежко като получил счупване на
вътрешния / медиален/ ***, закрито, фрактура малеоли **, ВЛЦ к** декстра ет
педис**, бил приет по спешност и
опериран в Клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Св.Георги“- гр.Пловдив, извършено е открито наместване
на фрактурата с вътрешна ***/ поставена
остеосинтеза/, тибия и фибула, направена е гипсова *** , където ищецът престоял
17 дни и през което време търпял интензивни болки и страдания. За около 40 дни
след изписването ищецът бил на легло, като за него се грижела майка му поради
невъзможност да се грижи за ежедневните си нужди; повече от два месеца
изпитвал силни болки, бил напълно
обездвижен, като два пъти се налагало да постъпва в МБАЛ “Св.Пантелеймон“ –
гр.Пловдив за извършване на рехабилитация с период на престой
02.08.-09.08.2018г и 09.10. – 16.10.2018г.вкл., поради оплаквания от затруднена
походка, придвижвал се с помощни средства, имал болезнени и ограничени движения
на дясната колянна става и десния глезен, всички манипулации били съпроводени
със силни болки, ищецът все още ходел с голямо затруднение, не могъл да спи
нощем поради болков синдром, трудно стоял прав поради болките; съобразно
представените два броя амб.листове от 09.07.2018г около два месеца е бил във
влошено общо състояние, придвижвал се с с две помощни средства, констатирани са
ограничения в движенията на десния глезен, хипотрофия на бедрото и
подбедреницата, наличие на рана в областта на дясна подбедреница – ВЛК с
множество крусти, а с ЕР на ТЕЛК от 12.12.2018г. е констатирана хипотрофия на
дясна подбедреница, както и силно ограничени до невъзможни движения на
глезенната става; освен физическите болки и страдания, ищецът претърпял и психически
и емоционални увреждания, като изпитвал стрес, страхувал се, станал нервен и
раздразнителен, намалил социалните си контакти, станало невъзможно да се среща
с приятели и да играе футбол, начинът на живот значително се бил променил; от
датата на злополуката до предявяване на иска ищецът бил неработоспособен, като
били издадени болнични листа за общо 240 дни; на 07.11.2018г. ответникът
прекратил трудовия договор на ищеца, като не са му били изплатени последните 3
болнични листа за период от три месеца поради обжалване от страна на ответника.
Ответното
дружество „ОМК“ ЕАД с отговора по исковата молба е оспорил така предявения иск
въз основа на главните възражения: възражение за съпричиняване по чл.201,ал.2 КТ от страна на ищеца въз основа на обстоятелствата, че ищецът поради проявена
груба небрежност и при несъобразяване на
правилата за безопасност на труда, с които бил запознат, в момента на
злополуката се е придвижвал назад, без да се огледа за електрокари, е навлязъл
в пътеката за тяхното преминаване, като
е стъпил на пътеката когато електрокарът бил на около 1,5 м от него, при което
през целия ден е бил съпроводен от друг работник, който му обяснявал
задълженията и специфичните изисквания за работа; работникът имал и стари
увреждания и стара оперативна интервенция на същото място на крака – медиалния
малеол и хода на вътрешната повърхност на стъпалото, видно от ЕР на ТЕЛК от
12.12.2018г.; поискано е претендираното обезщетение да се намали на основание
чл.200, ал.4 КТ с полученото от застрахования обезщетение.
По
делото са представени от страните писмени доказателства и ангажирани СМЕ, СТЕ и
ССчЕ и гласни доказателства, въз основа на които районният съд с обжалваното
решение е приел: наличието на установена причинна връзка между увреждането на
здравето и претърпяната трудова злополука, вкл. съобразно представеното
разпореждане от 01.06.2018г. на ТП на НОИ и СМЕ по делото; намалената в
резултат на увреждането работоспособност на ищеца, както и причинените болки и
страдания със силно изразен характер, който бавно е отшумявал във времето,
невъзможност от самостоятелно обслужване и дълъг период на възстановяване
поради обездвижването; перспективата за здравословното му състояние в момента и
за в бъдеще е свързана с необходимост от ежегодно провеждане на
рехабилитационни процедури за възстановяване на нормалната дорзална флексия;
установено е от гласните доказателства потиснатост, нервност и раздразнителност
у ищеца и намалени социални контакти; отчетено е, че по-продължителния период
на възстановяване е свързан и с вродено заболяване – „****“, за което ищецът в
детството си е претъпял оперативна интервенция; отчетено е възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради това, че в момента на злополуката
същият не се е огледал преди да пресече пътеката на движение на електрокара и е
дърпал транспалетната количка, като се е движел назад, а не с лице в посока на
движението; от друга страна отчетено е също, че към този момент са били налице
и нарушения на трудовото законодателство и от страна на работодателя поради
неосигуряване на работно облекло – обувки с метални бомбета, както и липсата на
работеща светлинна и звукова сигнализация на електрокара, както и
неосигуряването на достатъчно опитен обучаващ на пострадалия, който да провежда
обучение на работното място чрез разясняване на безопасните условия на труд;
въз основа на тези отчетени факти и обстоятелства районният съд е определил
степен на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10 %, тъй като основна
причина за настъпилата злополука се е явила неработещата звукова сигнализация /
зумер/, която би предотвратила злополуката, като чуваща се от 30 метра; на
основание чл.52 ЗЗД е определен размер
на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, при което с
приспадане на 10 % от сумата поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и след приспадане на
установеното по делото изплатено на
ищеца обезщетение от застрахователя в размер на 861, 62 лева, както и
изплатеното от органите на ДОО обезщетение в размер на 4 503, 74 лева, е
присъдено на ищеца обезщетение на основание чл.200, ал.1 КТ в размер на сумата
от 35 134,64 лева.
Във
въззивното производство ответникът оспорва правилността на така постановеното от
районния съд решение с доводите: в противоречие с чл.200 КТ и задължителната практика на ВКС е било определено
обезщетението на пострадалия в размер на 45 000 лева при неприложение на
обективните критерии, които отчитат и измерват претърпените болки и страдания
във всеки конкретен случай, а именно видът и продължителността на
неработоспособността, наличието на трайни и невъзстановими увреждания или
трайно нарушение на целостта на организма или на неговата функционалност,
увреждания, които трайно затрудняват и ограничават трудовата дейност, броят и
сложността на оперативните интервенции, престоят в болнично заведение,
наличието на белези, които влияят на самочувствието на служителя и т.н. В тази
насока се възразява от ответника, че на ищеца е причинена само временна
неработоспособност, не е причинено необратимо нарушаване на целостта и/или
функционалността на десния долен крайник на
ищеца, нито до трайно, постоянно във времето и съществено затрудняване
на негово движение; не е причинена хипотрофията, за която се сочи, че е била и
преди трудовата злополука; не е довело до много на брой оперативни намеси, които
да предизвикат други усложнения в процеса на възстановяване; не е причинило белези, които да са видими, да
загрозяват и затрудняват бъдещата трудова дейност или социален живот на ищеца. Изразява се несъгласие с обоснования от
районния съд размер от 45 000 лева с голямата продължителност на болките и
страданията и с тяхното бавно отзвучаване във времето, в каквато насока се възразява, че това не се дължи само на травматичното
увреждане, но и на вроденото заболяване на ищеца, поради което не носи имуществена
отговорност, когато служителят претърпява болки и страдания, в резултат на общо
заболяване; Оспорва се правилността на обосновката на районния съд на
определения размер на обезщетението от 45 000 лева въз основа на
отчетената „ежегодна необходимост от провеждане на рехабилитационни процедури, поради това, че
по делото не били представени нито едно писмено и устно доказателство в този
смисъл; оспорва се като неправилно определена степента на съпричиняване на
трудовата злополука при груба небрежност от страна на ищеца в размер на 10%,
като се сочи, че това съпричиняване е поради извършване на дейността без
елементарно старание и внимание, при пренебрегване на правилата за безопасност
и здраве, за което ищецът е преминал
първоначален инструктаж на работното място; оспорва се приетото относно наличие
на нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя поради
неосигуряване на работно облекло - обувки с метални бомбета и не е осигурил
работеща звукова сигнализация на електрокара при движение назад ; оспорва се
обосноваността на извода относно неосигуряване на достатъчно опитен обучаващ на
пострадалия, който да провежда обучение на работното място чрез разясняване на
безопасните условия на труд , с възражението за липса на правна уредба, която да
установява задължения на работодателя в тази насока, в която ответното
дружество е установило по своя инициатива и по свое решение такава практика, съобразно
която се уточнява, че ищецът е работил съвместно с опитен работник през първия
си работен ден, но не и в деня на трудовата злополука.; излага се несъгласие за
отчитане нарушение на трудовото законодателство от страна на ответника за това,
че „липсват монтирани огледало, осигуряващи видимост и в ляво и назад по посока
на движението на заден ход на електрокара, с възражението, че по СТЕ е
установено наличието на едно огледало за
обратно виждане, разположено в горната част на покривната конструкция; оспорва
се и изводът на съда за това, че основната причина за настъпилата злополука се
явява неработещата звукова сигнализация / зумер/ , който би предотвратил
злополуката, тъй като се чува от 50 метра с възражението, че независимо от
това, действията на ищеца са тези, които с оглед обстоятелствата могат да
доведат до злополуката, увреждаща неговото здраве, поради това, че била
игнорирана императивната разпоредба по чл.33 ЗБУТ.
С
въззивната си жалба ищецът оспорва правилността на приетия за неоснователен
предявен размер на обезщетение за разликата от 35 134,64 лева до
44 138,38 лева с доводите за
неправилно намаление на определеното обезщетение в размер на 45 000 лева
поради приетото за наличие на проявена
от него груба небрежност, поради което съпричиняване в размер на 10 % .
Възражението се основава на обстоятелствата, че представените по делото
инструкции , вкл. Инструкция за безопасна работа в склад за готова продукция
при движение на кари и работници и Инструкция за безопасна работа с
транспалетна количка нямат дата на изготвяне, поради което не може да се
направи еднозначен извод, че ищецът е бил запознат с тях и изрично инструктиран
с конкретните инструктажи; на следващо място неправилен се намира изводът на
съда относно намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди със
стойността, изплатена от ДОО в размер на 4 503,74 лева.
Безспорно
установено е по делото, че към процесния момент 16.05.2018г., когато ищецът е
претърпял злополука, същият в изпълнение на трудовите си задължения е работил
по трудово правоотношение при ответника по ТД № 85/04.05.2018г. , както и с
влязло в сила разпореждане № 5104-15-159/ от 01.06.2018г. на ТП на
НОИ-гр.Пловдив е призната трудова злополука, която ищецът е претърпял когато е изваждал от склад палет с готова
продукция посредством транспалетна количка, в което време е бил блъснат и
ударен по десния крак от движещ се на заден ход електрокар, управляван от
електрокарист Н. И. Г.. Безспорни са и последвалите събитието фактически
обстоятелства относно това, че ищецът е бил незабавно приет в болнично
заведение, където е бил опериран, било е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, поставена е била остеосинтеза, тибия и фибула, както и гипсова
имобилизация, като в болничното заведение ищецът е пролежал 17 дни. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетата
по делото СМЕ, съобразно която при прегледа на медицинската документация се
установява настъпило счупване на вътрешния израстък на дясната голямопищялна
кост в областта на глезенната става, разкъсно-контузна рана по задната
повърхност на дясна подбедреница и дясно ходило, за което е бил приет по
спешност, направена предоперативна
подготовка и ищецът опериран същия ден – открита репозиция и вътрешна фиксация
с метален винт, първична хирургична обработка на разкъсно-контузните рани и
поставяне на гипсова ботушна шина, проведена била антибиотична, антитромботична
и болкоуспокояваща терапия, изписан на 01.06.2918г. с указание за ходене с две
патерици без да стъпва на оперирания крак и сменяне на превръзкиет през 3-4
дни; след сваляне на гипсовата имобилизация е насочен за преглед на
физиотерапевт за провеждане на процедури амбулаторно, след което хоспитализиран
на 02.08.18г.в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ заради затруднена походка с две помощни
средства, болезнени движения на дясната глезенна става и контрактура на дясна
колянна става, изписан на 09.08,18г. с подобрение, след което отново
хоспитализиран на 09.10.18г. поради продължаващи оплаквания в дясна глезенна
става заради затруднена походка и болки в същите стави, изписан с подобрение на
16.10.18.; за това пострадалият е бил в отпуск по болест 180 дни с решение на
ЛКК – комисия и след ЕР на ТЕЛК бил
удължен отпуска по болест; към настоящия момент след преглед от експерта на
22.03.2019г. е било констатирано, че лицето се придвижва самостоятелно без
помощни средства, без накуцваща походка, с изразена хипотрофия на мускулатурата
на двете подбедреници, наличие на вторично зараснали рани от охлузвания по
кожата на дясната подбедреница и дясно стъпало, наличие на оперативни
цикатрикси и на двата крака от вътрешната страна с различна давност, като на
десния крак са два, при изследването движението на двете глезенни стави се
установява единствено намалена дорзална флексия / естенция-движение
нагоре/ на дясната глезенна става, с
оплаквания на пострадалия от болка при по-продължително стоене прав и ходене в
дясна глезенна става . При тези фактически констатации е установено от СМЕ
травматичното увреждане на десния крак на ищеца е настъпило напълно по начина,
описан в исковата молба, в причинно следствена връзка с извършените действия и
установените травматични увреждания, като поради вида на травмата на десен крак
и неговото продължително лечение и възстановяване телесната повреда е по
смисъла на чл.129 НК. В резултат на травмата се е довело до трайно затруднение
движенията на десен долен крайник за период от 6-7 месеца, причинена е била
болка със силно изразен характер, които болеви усещания са намалявали бавно с
времето, изпитваните страдания са били силно изразени страдания поради засягане
на важна става в човешкия организъм, ограничено обслужване по време на
лечението, както и предшестващото вродено заболяване. Дадени са препоръки за
уместно провеждане балнеолечение и рехабилитационни мероприятия в
специализирани заведения в планов порядък.
В
тази насока ангажираната от ищцовата страна св.В. Т.Т., майка на ищеца
подкрепя установените от СМЕ данни и
обстоятелства относно силната степен на болки и страдания от ищеца в резултат
на процесното травматично увреждане на десния крак по описания начин, поради което
се е налагало поемане на болкоуспокояващи медикаменти, както и установява
настъпилите в резултат на ограниченото физическо движение на ищеца невъзможността
както за интензивни социални контакти, така и такива с цел осъществявана преди
физическа активност и футбол у което е причинило и душевни страдания, нервност
и раздразнителност у ищеца поради промяната на начина на живот, ограничените
социални контакти и невъзможност да спортува. Депозирани са от тази свидетелка
и обстоятелствата за това, че същата се е наложило изцяло да обгрижва ищеца в
периода на пролежаването му на легло, което било доста време, след изписването
от болницата ищецът бил с две патерици, което продължило около шест
месеца, бързо се уморявал при ходене, препоръчали
на ищеца рехабилитация, на каквато ходели всеки месец. Показанията на разпитаната св.Т. се
кредитират, независимо от близката родствена връзка с ищеца по смисъла на
чл.172 ГПК, тъй като същите като обстоятелства съответстват на депозираните
данни по заключението на СМЕ, в което се установява също наличието на
предпоставки за търпене на силни болки и страдания, предписаното за това
медикаментозно лечение , вкл. чрез болкоуспокояващи лекарства, периодът на
ползване на помощни средства / патерици/ в периода на възстановяване, както и
логични за това, че поради силно ограничено движение в началото , а
впоследствие поради затрудненото движение, ищецът е търпял ограничения в
социалното общуване и практикувания спорт, което е предпоставка за угнетеност и
потиснатост, проявени в нервност и раздразнителост. Необходимостта от
рехабилитация се установява от факта на двукратен период на престой в болнично
заведение в периодите 02.08.-09.08.2018г и 09.10. – 16.10.2018г.вкл., поради
оплаквания от затруднена походка, придвижване се с помощни средства, при които
изпитвал болезнени и ограничени движения на дясната колянна става и десния
глезен, както и поради болките, които
изпитвал като стои прав, в каквато насока са представени удостоверителните
документи /Епикризи/ от МБАЛ „Св.Пантелеймон“
. Тези обстоятелства се подкрепят от депозираната по делото СМЕ като обичайни
за този вид травматично увреждане, като вземайки предвид времетраенето на
обикновения за случая възстановителен процес от около 6-7 месеца/ съответно
повече от 30 дни/ правилно процесното
травматично увреждане е квалифицирано като средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 НК, при която относително трайно за период повече от половин година в рамките на почти една година
е причинена неработоспособност на ищеца, което се явява установено с
представените болнични листове и ЕР на ТЕЛК, удостоверяващи последователно удължаване на временната
неработоспособност. Независимо от това следва да се отбележи, че правно значимо
за ангажиране на така или иначе във всички случаи обективна отговорност на
работодателя е всяка настъпила
неработоспособност – временна или трайна . / В този смисъл Решение № 230/
10.05.2010г. по гр.д.№ 2487/ 2008г на ВКС – ІV ГО./ В случая следва да се
отчете и сравнително младата възраст на ищеца, към момента на трудовата
злополука на 32 годишна възраст, която представлява активна възраст както от
гледна точка на трудовата заетост и необходимост от трудова реализация, така и
от гледна точка на необходимостта от пълноценен социален начин на живот. В тази
насока въззивният съд намира, че силната степента на физическите болки и
страдания от причиненото на ищеца в
резултат на трудовата злополука травматично увреждане, както и настъпилата
вследствие на това последващи психо-емоционални негативни преживявания, изпълват
обективните критерии за измерване на претърпените болки и страдания в
конкретния случай и на основание чл.52 ЗЗД определеният от районния съд
първоначален размер от 45 000 лева за репарация на настъпилите и доказани
неимуществените вреди на ищеца се явява съответен на критерия за справедливост,
установен в Закона. При така определения размер не се включва съобразяване на
обстоятелството относно удължения, извън обикновения от 6-7 месеца период на възстановяване , поради наличното у ищеца
вродено заболяване, което е допринесло и за допълнителната хипотрофия в
областта на подбедрениците на двата крака.
С оглед на горните съображения доводите на жалбоподателя относно липсата
на трайно установена неработоспособност, трайни невъзстановими увреждания, трайно
нарушение на целостта на организма, които трайно затрудняват и ограничават
трудовата дейност, въз основа на които
се обосновава липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на
работодателя или съответно значително намаляване размера на обезщетението на
така описаните причинени неимуществени вреди на ищеца се възприемат за
неоснователни от въззивната инстанция. Последното се основава и на възражението
на работодателя за съпричиняване на основание чл.201 , ал.2 КТ поради
непроявено от страна на ищеца повишено внимание и неизпълнение на задължението
за двустранно оглеждане и от ляво и от дясно преди излизане в коридора за
електрокари, както и задвижването на транспалетната количка с гръб към този
коридор. Действително по делото в тази
насока е налице нарочно издадена от работодателя Инструкция за безопасна работа
с транспалетна количка с указания за работника
с конкретни указания за придвижване на транспалетна количка по
определени за това маршрути, винаги с лице по посоката на движението с внимание
за движение на други колички, електрокари или работници , както и по пътеката
за движение на електрокари придвижват транспалетните колички само, когато това
се налага и като дават път и изчакват електрокара. / чл.16-17 от инструкцията, л.94
по делото/. Действително в случая е
налице несъответно на предвидените в тази Инструкция задължения на работника за
придвижване на транспалетната количка, за която Инструкция на второ място
действително няма данни към кой момент е издадена и утвърдена, с оглед високата
степен на конкретност , аналогична на процесния случай, независимо от което
следва да се приеме, че за тези правила на безопасност на труда ищецът е бил
инструктиран, както с връчване за подпис в Книгата за Инструктаж по безопасност
и здраве при работа, така и вкл. от осигурения от работодателя съпровождащ
ищеца обучаващ работник. На проявеното
невнимание за оглеждане само на ляво и дърпане на транспалетната количка
заднешком, условие за което видно от снимковия материал по делото са
съвместните за преминаване пространства от работници и кари, в които е
разположена готовата продукция, които пространства се смесват с пътеките, в
които преминават електрокарите, реципрочно съответстват установените по делото
обстоятелства в депозираната СТЕ на в.л.инж.В.С., чрез която се установяват
неизпълнени задължения на работодателя за установяване на звукова
сигнализация на електрокарите с цел
изостряне вниманието на други преминаващи по пътеката, в която електрокарите
се придвижват, както и не се установява наличието на ограничителни ленти за
отграничаване пространството на пътеката, в която преминават електрокарите,
което е съответно на изискванията, поставени в т.16 и т.17 от посочената
Инструкция за безопасна работа с транспалетна количка. От ангажираните по делото от страна на
ответника гласни доказателства чрез свидетелските показания на св. Н. Г., св.К.
К. и св.Г. М., принципно се установява обстоятелството, че на работниците се
предоставят работни обувки и дрехи, в каквато насока обаче в случая конкретно
за ищеца не се установява като факт, което в случая би оказало влияние, тъй
като при наличие у ищеца на подходящи
работни обувки това би допринесло за омекотяване удара на електрокара. Неоснователно се намира и възражението относно
приетата от първоинстанционния съд необходимост от ежегодно провеждане на
рехабилитационни процедури с оглед на това, че в аналогичен смисъл е указанието
в депозираната СМЕ с оглед прогнозата за развитие на последиците от
травматичното увреждане като условие за подобрение, а именно уместност за
провеждане на балнеолечение и рехабилитационни мероприятия в специализирани
заведения в планов порядък, което включва
ежегодното планиране на такива мероприятия. По така изложените
съображения определената степен от 10 %
съпричиняване на основание чл.201, ал.2 КТ се приема за съответна на проявената
степен на небрежност от страна на пострадалия в условията на компенсация на
вини, имайки предвид и наличието на установено по-горе неизпълнение на
определени задължения и от страна на работодателя, независимо от характера на
обективната му отговорност по чл.200,
ал.1 КТ. По тези съображения жалбата на
ответника се намира за неоснователна.
Неоснователна
се намира и жалбата на ищеца в обжалваната от районния част от уважения размер 35 134,64 лева до
размера от 44 138,38 лева. По
изложени по-горе съображения по жалбата на ответника въззивният мотивира така
определената степен на съпричиняване на вредоносния резултат от 10 % като
адекватен на несъответното на установените в Инструкцията на работодателя
относно начина на придвижване и необходимостта от засилено внимание на
работниците при работа с транспалетни колички, предвид съвместеното в общо
пространство за движение на електрокари и работници. Налице е неточно изпълнение
на вменени на работника конкретни задължения от гледна точка на
безопасност на труда и опазване на здравето, съответно на изискването на чл.33
ЗБУТ, вкл. с оглед спецификата на трудовите функции на ищеца за длъжността. Неоснователен
се намира и доводът за неправилно приспадане на получените от ищеца парични
обезщетения по ДОО от определеното обезщетение по чл.200, ал.1 КТ , доколкото с
изричната разпоредба на чл.200, ал.3 КТ не се въвежда разграничение относно
вида на вредата / неимуществена и имуществена/ от която се приспада
обезщетението по обществено осигуряване.
По
така изложените съображения решението на районния съд в обжалваните му части ще
се потвърди поради неоснователност на въззивните жалбии на двете страни по
делото.
Поради
неоснователност и на двете въззивни жалби не се определят за присъждане
разноски на страните за въззивната инстанция.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2516/ 17.06.2019г. постановено по гр.д.№ 1498/2019г по описа на Пловдивски
районен съд – ХV гр.с., в частта, в
която „Обединена млечна компания“ ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК: *********,
представлявано от управителя К. В. е осъдено да заплати на К.О.Т., ЕГН:********** *** сумата от 35 134,64лв - обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди - болки и страдания, които неимуществени вреди
са търпени от К.О.Т. вследствие на увредите, причинени от
трудова злополука, претърпяна на 16.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на злополуката - 16.05.2018г. до окончателното
изплащане, както и в часта на присъдените на ищеца разноски за производството в
размер на 1 584 лева, както и в частта на присъдените в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса от 1 405,39 лева и 180 лева разноски за
експертизи, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от К.О.Т., ЕГН:********** *** против „Обединена
млечна компания“ ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК: *********, представлявано от управителя
К. В. иск по чл.200, ал.1 КТ от уважения размер от 35 134,64 лева до
размера от 44 138,38 лева, както и в частта на присъдените на ответника
разноски за производството по делото разноски в размер на 292,97 лева.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: