Решение по дело №3495/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260614
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Стела Иванова Тонева
Дело: 20203230103495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

20.12.2021г.

гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на   деветнадесети ноември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

           

При участието на секретаря Румяна Иванова, разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3495/2020 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД град София с ЕИК ********* , с която срещу С.Й.  С. с ЕГН ********** са предявени искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 2244/2020 г. на Добрички районен съд  за следните суми :

-845.19 лева – главница  по договор за паричен заем № *** от 11.02.2019 г. , сключен между  „Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството на кредитор и С.Й.С. в качеството на кредитополучател  , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 28.08.2020 г. до окончателното изплащане ;

-64.63 лева-договорна лихва за периода 19.02.2019 г. -06.07.2019 г. ;

-428.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение  за предоставяне н обезпечение по договора за кредит;

-18.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задълженията по договора ;

-78.69 лева – обезщетение за забава за периода 10.07.2019 г. -27.08.2020 г.

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД  във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.Предявени са като установителни  срока по чл. 422 от ГПК .

Излагат се следните обстоятелства :

На 11.02.2019 г. С.Й.С.  е сключил с „Изи Асет Мениджмънт „ АД договор за паричен заем № *** /11.02.2019г. , вземането по който е прехвърлено на  „Агения за контрол на просрочени задължения „ ЕООД град София.

Инициирано е заповедно производство по ч. гр.д. №2244/2020 г. на Добрички районен съд, приключило с  издаване в полза на заявителя –ищец   на заповед за изпълнение на парично задължение

В срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран  писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 , ал. 6 от ГПК , който  изразява становище ,че оспорва исковата претенция в частта на искането за присъждане на неустойка  като навежда възражение за нищожност на клаузата  поради противоречие с добрите нрави.

Добричкият районен съд ,  като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По подадено заявление от Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.Й.  С. с ЕГН **********  е образувано ч. гр.д. № 2240/2020 г. на Добрички районен съд .

На основание чл. 410 от ГПК  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  с № 938/02.09.2020 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК .В дадения от съда едномесечен срок и предявен искът по настоящото производство .

Ответникът чрез особен представител не оспорва сключването на договора за кредит с „Изи Асет Мениджънт „ АД, прехвърляне на вземанията по договора в полза на ищеца в настоящото производство , както и дължимостта на претендираната главница и лихви за забава .

Източник на вземането е договор за потребителски кредит .

По заявеното възражение от процесуалния представител на ответника  относно нищожността на клаузата за неустойка :

Съгласно клаузите на чл. 4 , ал. 2 от договора за заем страните са уговорили заплащане на неустойка при  неизпълнение на задължението на заемодателя по чл. 4 1 ал. 1 за предоставяне в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора на едно от следните обезпечения :две физически лица- поръчители , банкова гаранция с бенефициер-заемодателя  за сумата по чл. 2 1т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Настоящият състав приема, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така договорена, неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и  води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010  г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСTK.

Съдът е обявил на страните ,че служебно ще се занимае с нищожността на клаузите на договора във връзка със Закона за защита на потребителите.

По отношение разходите за извънсъдебно събиране на просрочено задължение , които се претендират:

 Вземането за сума , дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност  предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.

Предвид установеното предявените искове са основателни и подлежат на уважаване в частта на претенциите за сумите :

-845.19 лева – главница  по договор за паричен заем № *** от 11.02.2019 г. , сключен между  „Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството на кредитор и С.Й.С. в качеството на кредитополучател  , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 28.08.2020 г. до окончателното изплащане ;

-64.63 лева-договорна лихва за периода 19.02.2019 г. -06.07.2019 г. ;

-78.69 лева – обезщетение за забава за периода 10.07.2019 г. -27.08.2020 г.

В частта на  претенциите за сумите 428.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение  за предоставяне на обезпечение по договора за кредит и 18.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задълженията по договора  исковете подлежат на отхвърляне.

Ответникът дължи и обезщетение за забава на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК  до окончателното му погасяване .

На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете на ищеца  се следват сторените по делото разноски в производството по настоящото гражданско дело и в производството по ч. гр.д. № 2244/2020 г. на Добрички районен съд .

В полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София  с ЕИК ********* следва да се присъдят разноски по гр.д. №3495 / 2020 г. на ДРС в размер на 152.98 лева държавна такса , 228.12 лева възнаграждение за особен представител и 69.10 лева юрисконсултско възнаграждение. /съразмерно на уважената част от исковете от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение / .

В полза на  “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София  с ЕИК ********* следва да се присъдят съразмерно на уважената част от исковете разноските в заповедното производство , а именно 19.77 лева и 34.55 лева юрисконсултско възнаграждение / съразмерно на уважената част от исковете от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното , Добричкият районен съд

                                     Р Е Ш И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София  с ЕИК *********  и С.Й.  С. с ЕГН ********** , че С.Й.  С. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София  с ЕИК *********   по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 2244/2020 г. на Добрички районен съд   следните суми :

-845.19 лева – главница  по договор за паричен заем № *** от 11.02.2019 г. , сключен между  „Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството на кредитор и С.Й.С. в качеството на кредитополучател  , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 28.08.2020 г. до окончателното изплащане ;

-64.63 лева-договорна лихва за периода 19.02.2019 г. -06.07.2019 г. ;

-78.69 лева – обезщетение за забава за периода 10.07.2019 г. -27.08.2020 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ЗА СУМИТЕ :

-428.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение  за предоставяне на обезпечение по договора за кредит;

-18.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задълженията по договора ;

 

ОСЪЖДА  С.Й.  С. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София  с ЕИК *********  разноски по гр.д. №3495 / 2020 г. на ДРС в размер на 152.98 лева държавна такса , 228.12 лева възнаграждение за особен представител и 69.10 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА  С.Й.  С. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София  с ЕИК *********  разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 2244/2020 г. на Добрички районен съд в размер на 19.77 лева и 34.55 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

        

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :