Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Радомир, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Радомирският районен съд- гражданска колегия, ІІ-ри
състав, в публичното заседание на 18 февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 405 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.3,
във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Производството по делото е
образувано по искова молба от Б.А.В., с ЕГН: **********,***, срещу Териториално
поделение на Национален Осигурителен институт с ЕИК ., с адрес: гр. П.. В
исковата молба се иска установяване на наличието на трудов стаж за периода м.
01.1975 г., до м. 09.1976 г., при пълно работно време на длъжност „бригадир“
при работодателя на ТКЗС „Р. р.“ гр. Р., обект „Р. Р. кв. В.“.
Ищецът моли да бъде признато
по отношение на ответника, че е работил за периода м. 01. 1975 г., до м.
09.1976 г., при пълно работно време на длъжност „бригадир“ при работодателя на
ТКЗС „Р. р.“ гр. Р., обект „Р.Р. кв. В.“. Моли и за присъждане на разноски.
Препис от исковата молба,
ведно с приложените към нея доказателства са връчени редовно на ответника,
който депозирал писмен отговор в срок. В него се посочва, че исковата молба е
недопустимо и нередовно оформена, а при условията на евентуалност
неоснователна.
Посочват се определени разпореждания във връзка с
определянето на пенсията.
Съдът, след като прецени представените
доказателства по реда на чл.235 и чл.12 ГПК, намери за установено следното:
От фактическа страна.
По делото са представени ксерокопие от страници на
трудовата книжка на ищеца и удостоверение №.-1 от 06.03. 2020 г. от НОИ –
Териториално поделение – П., в което липсват данни за периода 01. 1975 до м.
09.1976 г. Видно от същите, ищецът е работил при работодателя на ТКЗС „Р. р.“
гр. Р., обект „Р. Р. кв. В.“.
В същия смисъл са и показанията на разпитаните свидетели
А. Р. Р. и Р. Н. П. (работили при същия работодател). Според същите, през време
на процесния период ищецът е работил без прекъсване, на пълен работен ден на
длъжност „бригадир“ при работодателя на ТКЗС „Р. р.“ гр. Р., обект „Р.Р.кв. В.“.
Съдът кредитира показанията на А. Р.Р., като по делото е удостоверено, че в
процесните периоди е работила при същия работодател, видно от направената
констатация по представена трудова книжка.
От правна страна.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.4
ЗУТОССР, поради което искът се явява допустим.
За да бъде уважен искът по чл.3, във връзка с чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР, ищецът следва да докаже, че през процесния период е
полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и
доказан. Заеманата от него длъжност „бригадир“ на пълно работно време при
работодателя на ТКЗС „Р. р.“ гр. Р., обект „Р. Р. кв. В.“, се установява от
представената трудова книжка, която по смисъла на чл. 347 КТ е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя. От приложените доказателства на ответника
се взема предвид, че на ищеца е зачетен осигурителен стаж в периода от
04.02.1974 г. до 17.05.1975 г. и от 17.09. 1975 г. до 02.10. 1975 г.
Неоснователно е възражението на ответника ТП на НОИ
– гр. П., че е недопустимо събирането на гласни доказателства, предвид липсата
на доказателства, че лицето не представя надлежно оформен документ, от който да
е видно, че е полагало труд при този работодател в периода 01. 1975 г., до м.
09.1976 г., поради следното: Съгласно
чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от
работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа. В чл.6,
ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства, сред които и
трудовата книжка, която е приложена от ищеца. Предвид липсата на данни лицето
да е с прекратен трудов договор за периода 01. 1975г., до м. 09.1976 г., то
горното обуславя и допустимостта на събирането на гласни доказателствени
средства.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно
основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР е основателен и следва да се изцяло.
При този изход на спора и предвид направеното
искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат
присъдени такива. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГК на
ВКС по т.д. № ./2015 г. ответникът следва да заплати разноски в размер на 350
лв., представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, по отношение
на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. Перник
с ЕИК ., с адрес гр. П., че Б.А.В., с ЕГН: **********,***, е работил за периода
от м. 01.1975 г., до м. 09.1976 г., при пълно работно време на длъжност „бригадир“,
при работодателя ТКЗС „Р. р.гр. Р., обект „Р. Р.кв. В.“,
ОСЪЖДА
Териториално подразделение на Национален Осигурителен институт – гр. П.
с ЕИК . да заплати на че Б.А.В., с ЕГН: **********,*** сумата от 350 лв. (триста
и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала.
/В.К/