№ 37
гр. Дулово, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Н. К. Кънчев Гражданско дело №
20213410100363 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Н. М. с
ЕГН **********, от ***** против Кооперация ***** с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, с която се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено на основание чл.439 от ГПК, че
ищеца не дължи на ответника сумата от сумата от 3 264.00 лева,
представляваща ½ от описаните в изпълнителен лист суми, издаден по
ч.гр.дело № ***/2017г. по описа на РС-Дулово, главници по два парични
заема първият от 4000 лева, с падеж 14.06.2014г. и вторият от 2400лв. с падеж
20.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, сума от 128.00 лв. –
държавна такса, поради изтекла 5-годишна погасителна давност в полза на
ищцата.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на Заповед за изпълнение №
*****г., издадена по ч.гр.д. № ***/2017г. по описа на РС – Дулово е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника Кооперация *****, с който ищцата Б.
М. е осъдена да заплати солидарно със С.Х.Х., сумите от: 6 400.00лв.-
главници по два парични заема – първият от които в размер на 4 000 лева с
падеж 14.06.2014г. и вторият в размер на 2 400 лева с падеж на 20.07.2014 г.,
1
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата и 128.00 лв. – направени разноски за
заплатена държавна такса.
Сочи, че видно от издаденият изпълнителен лист кредиторът-ответник
е обявил 14.06.2014г. и 20.07.2014 г. за дати на които е настъпил падежа на
задължението, и от тези дати е започнал да тече 5-годишният давностен срок
по отношение на погасителната давност в полза на ищцата.
Въз основа на издаденият изпълнителен лист, на 09.11.2012г. е
образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ с рег. № 716, по
което имало наложени запор на банкова сметка и възбрана върху недвижим
имот. По това дело в качеството на длъжник, ищцата е била уведомена едва
на 18.03.2021г., че ще се извърши опис от ЧСИ насрочен за 26.07.2021 г. от
12.00 часа.
По отношение на погасителната давност на която се позовава, излага
следното: От датата на падежа на двата заема 14.06.2014г. и 20.07.2014 г. до
момента на образуване на изпълнително дело № ***** – 09.11.2020г., са
изминали повече от 5 години, през който период е изтекла 5-годишна
погасителна давност в полза на ищцата за ½ от описаните в изпълнителният
лист суми, като тази погасителна давност не е спирана или прекъсвана
въпреки осъщественото заповедно производство по чл.410 от ГПК.
Давността е започнала да тече от деня в който вземането е станало
изискуемо/чл.114, ал.1 от ЗЗД/
Моли за уважаване на исковата претенция по горните съображения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Кооперация *****, с който изразява следното становище: Счита,
че иска е допустим, но неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен
изцяло.
Сочи, че по отношение на вземания произтичащи от влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се прилага предвидената в чл.117,
ал.2 от ЗЗД 5 –годишна давност включително и за лихвите, която не е
изтекла. Развива подробни съображения в тази насока и във връзка с
направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност. Сочи
съдебна практика. Не представя писмени доказателства. Претендира
2
разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални
представители поддържат заявените позиции по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приобщеното изпълнително дело № *****г.
по описа на ЧСИ с рег. № 716, същото е образувано на 09.11.2020 г. въз
основа на изпълнителен лист, издаден от РС –Дулово на 06.06.2017г. по
ч.гр.д. № ***/2017г. срещу длъжниците Б. Н. М. и С.Х.Х..
Не е спорно между страните, а и се установява приобщеното по делото
ч.гр.дело № ***/2017г. по описа на РС-Дулово, че със Заповед за изъпление
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *****г., че ищцата е осъдена да
заплати солидарно със С.Х.Х. на ответника: сумата от 6 400.00лева,
представляваща дадени парични заеми в размер на 4 000 лева с падеж
14.06.2014г. и в размер 2 400 лева с падеж на 20.07.2014г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 12.04.2017г. до
окончателното плащане. Със същата заповед ищцата и С.Х.Х. са осъдени да
заплатят солидарно и сумата от 128.00лв. – заплатена държавна такса.
След образуването на изпълнително дело № *****, на 09.11.2020 г. е
наложен запор на банкова сметка и възбрана на недвижим имот.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищцата едва на
01.07.2021г. Същата е уведомена за насрочен опис на 26.07.2021г.
С Определение на настоящия състав от 15.07.2021 год. е спряно
изпълнението по изп. дело №***** год. по описа на ЧСИ с рег. № 716.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Изпълнителен
лист от 06.06.2017 год., Молба по ИД №***** год. по описа на ЧСИ с рег. №
716, Покана за доброволно изпълнение, Документи за заплатена държавна
такса, материалите, намиращи се по изп.дело № ***** год. по описа на ЧСИ с
рег. № 716 и материалите по ЧГД № ***/2017 год. по описа на РС-Дулово.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от
ГПК, съдът приема от правна страна следното:
3
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставена на страните, в рамките на
изпълнителния процес, възможност за оспорване на предприетото срещу
длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно
изпълнително основание, изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал.
2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено
нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното
дирене. В този смисъл, когато е предявен отрицателен установителен иск, в
който ищецът се основава само на факти и обстоятелства настъпили до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, то същият би бил недопустим /така
определение № 292 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 156/2011 г., III г. о. и
определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о./.
Ищецът се позовава на факти, настъпили преди издаване на заповедта
за изпълнение и на изпълнителния лист по нея от 06.06.2017 г., и които водят
до погасяване на правото на принудително изпълнение спрямо него, поради
което искът е допустим.
Спорни пред настоящият съдебен състав са въпросите за давностния
срок по чл.114, ал.1 от ЗЗД, с който се погасяват вземанията на кредитора по
издадената заповед за изпълнение, за правното значение на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК с оглед приложението на чл.117, ал.2 от ЗЗД,
действията на взискателя, които прекъсват давността, и за правното значение
на молбата на длъжника в изпълнението от 01.07.2021 г.
Заповедта по чл. 410 от ГПК и издаденият изпълнителен лист въз
основа на нея, нямат последиците на съдебно решение за установяване на
съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на това
производство, се издава без да се провежда исково производство, в което със
сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на
кредитора. Срокът на давността съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение. В настоящия случай вземанията на ответника са
установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу която няма данни да е подадено възражение по чл. 414 ГПК тъй като
същата не е връчена на длъжника лично, а чрез залепване на уведомление,
съответно да е проведено исково производство по чл. 422 ГПК, и която макар
4
да притежава сила, аналогична на силата на пресъдено нещо, не е акт,
постановен в резултат на спорно и състезателно исково производство, и от
влизането й в сила не може да започва да тече нова давност.
Съгласно мотивите на ТР № 2 по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото
действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне
давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД е изключителна и не може да
бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която
е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с
влизането в сила на заповедта за изпълнение, нито с издаването на
изпълнителния лист, поради неподаване на възражение в срок започва да тече
нова давност. Това разрешение се осланя на императивните норми на чл. 115
и чл. 116 от ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността
свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени, а
както се посочи по-горе последиците на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, са неприложими
в настоящия случай, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила без
провеждане на исково производство, т. е. без вземанията да са установени с
влязло в сила решение.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението и със
съдържащата се в нея молба за издаване на изпълнителен лист.
Стабилизирането на заповедта за изпълнение, нейното влизане в сила
некоректно се приравнява на силата на пресъдено нещо при съдебните
решения с оглед момента, в който същата настъпва.
Соченият момент е без значение за прекъсването на давността, не би
могъл да е от значение и за началния момент на нова давност, след като по
5
действащия ГПК самото заповедно производство не се приравнява с
исковото, то е част от изпълнителния процес (т. 14 от ТР № 2/2013 г. ОСГТК
на ВКС). Както се сочи и в определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. №
236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, заповедното производство е уредено като
едностранно, подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е
основание за отпочване на исков процес, то няма самостоятелен характер и е
само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника.
Ето защо влизане в сила на заповедта не може да се приравни на влязло в
сила съдебно решение, с което, в резултат на състезателен съдебен процес да е
решен правен спор. При този извод, разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и
установения с нея 5-годишен давностнен срок не следва да се счита за
приложима по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Кредиторът не се поставя в по-неблагоприятно положение ако
дължникът не възрази срещу заповедта, защото със заповедното
производство-когато дължникът не подаде възражение по чл.414 от ГПК,
получава по-бърз ред за защита, отколкото претендиране на вземането с
искова молба по-общия ред, и към този по-бърз ред на защита се прилагат
общите правила на давността по чл.110 и чл.111 от ЗЗД според вида на
вземането. Само в случай на проведен исков процес- било по общия исков
път, било по реда на чл.422 от ГПК, кредиторът ползва предимството на
дългата давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД в случай че вземането му бъде
признато със самото съдебно решение.
Кредиторът може да прекъсне давността с действия по чл.116 б. ”б” от
ЗЗД, към които действия не се числи заявлението за снабдяване с
изпълнителен лист в заповедно производство.
Както бе посочено по-горе, съобразно мотивите на цитираното ТР,
разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД е изключителна и поради това тя не
може да бъде тълкувана чрез аналогия, но дори да се допусне аналогичен
ефект спрямо давността с този при исковия процес за вземането, момента на
влизане в сила на осъдителното решение не е датата, на която се прекъсва
давността. /така Определение №334/24.04.2019 по дело №281/2019 на ВКС,
6
ГК, III г.о./
Относно спирането и прекъсването на давността в изпълнителното
производство, съгласно чл.116 б.„в” от ЗЗД и разясненията, дадени в
мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва
от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. По силата на тези разяснения по ТР по т.д.№ 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да приеме, че молбата за издаване на
изпълнителен лист, както и молбата за образуване на изпълнително дело, не
са действия на принудително изпълнение, които да прекъсват/спират
давностния срок по чл.116, б."в" от ЗЗД, нито че давност не тече докато трае
изпълнителния процес.
Срокът на давността по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение. В настоящия случай вземанията
на ответника са установени със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, срещу която няма данни да е подадено възражение по
чл.414 ГПК, съответно да е проведено исково производство по чл. 422 от
ГПК, и която заповед за изпълнение, макар да притежава сила, аналогична на
силата на присъдено нещо, не е акт, постановен в резултат на спорно и
състезателно исково производство, и от влизането й в сила поначало не може
да започва да тече нова давност.
По делото се установява издаване на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ищцата и още един длъжник за сумите по заповедта и
издаване на изпълнителен лист по заповедта по чл.410 от ГПК на 06.06.2017
г., както и образуване на 09.11.2020 г. на горепосоченото изпълнително дело
срещу ищцата по издадения срещу нея изпълнителен лист.
Тъй като в случая се касае за дадени два парични заема в общ размер от
6 400 лв./ 4 000 лв. + 2 400 лв./, за които кредиторът-ответник е обявил дата на
която е настъпил падежът на задължението, на първият паричен заем –
14.06.2014г. и на вторият паричен заем – 20.07.2014г., то считано от тези две
дати вземанията по двата парична заема са станали изискуеми.
В подкрепа на това е и липсата на представени по делото от страна на
ответника договор за паричен заем за сумата от 4 000 лева с падеж –
14.06.2014г. и договор за паричен заем за сумата от 2 400 лева с падеж –
7
20.07.2014 г., от съдържанието на които да се установи на коя дата са
сключени.
Погасителната давност при задълженията при които кредиторът
определя падежа, започва да тече от настъпване на изискуемостта /чл.114,
ал.1 от ЗЗД/.
В настоящият случай, от падежа на първият заем – 14.06.2014г., започва
да тече 5-годишният давностен срок по отношение на погасителната давност
на която се позовава ищеца, която е изтекла на 14.06.2019г.
А от падежа на вторият заем – 20.07.2014г., започва да тече 5-годишният
давностен срок по отношение на погасителната давност на която се позовава
ищеца, която е изтекла на 20.07.2019г.
Образуването на изпълнителното дело в случая е станало след като вече
е била изтекла погасителната давност за вземането, едва на 09.11.2020г.,
поради което и вземането на ответника се явява погасено по давност.
Съдът не споделя доводите на ответника, че ищцата не може да оспорва
вземането с възражения основани на факти и обстоятелства които са й
станали известни или са могли да й станат известни до изтичане на срока за
възражение.
Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че ищцата е узнала за воденото срещу нея заповедно
производство и за издаденият изпълнителен лист едва на 01.07.2021г. когато й
е връчена лично срещу подпис поканата за доброволно изпълнение по
изп.дело № ***** г. по описа на ЧСИ с рег. № 716.
По ч.гр.дело № ***/2017 г. по описа на РС-Дулово заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК не е връчвана на ищцата, тъй като на адресът й е лепено
уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК и същата не е получена в законовият
двуседмичен срок.
Поради което, ищцата е нямало как да възрази срещу заповедта за
изпълнение, тъй като не е знаела за издаването й.
От друга страна, съдът не споделя доводите на ответника, че влизането в
сила на заповедта за изпълнение прекъсва давността на вземането и че същата
е приравнена на влязло в сила решение.
Както бе посочено по-горе в мотивите на съда, подаването на заявление
8
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е
започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с
влизането в сила на заповедта за изпълнение, нито с издаването на
изпълнителния лист, поради неподаване на възражение в срок започва да тече
нова давност.
Подаването на молбата за образуване на изп.дело № ***** г. и
преприетите на 09.11.2020г. изпълнителни действия от частният съдебен
изпълнител за налагане на запор на банкова сметка и възбрана на недвижим
имот, също не прекъсват вече изтеклата погасителна давност , тъй като
вземанията по изпълнителният лист от 06.06.2017г. са погасени по давност на
14.06.2019г. и на 20.07.2019 г., а изпълнителните действия са извършени една
година и четири месеца по-късно.
Ето защо към датата на подаване на настоящата искова молба по чл.439,
ал.1 от ГПК е изтекла погасителната давност за вземанията спрямо ищцата,
по заповедта за изпълнение и издадения по нея изпълнителен лист,
равняващи се на половината от тях .
Искът по чл.439, ал.1 от ГПК е основателен и подлежи на уважаване.
По разноските по настоящето дело:
С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца заплащане на
разноски съгласно представеният от него списък по чл.80 от ГПК, в общ
размер на 630.56 лв., от който 130.56 лв. – за заплатена държавна такса и
500.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат, с оглед изхода на настоящото
производство.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по предявения от Б. Н. М. с ЕГН **********, от
***** срещу „Кооперация ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, иск с правно основание чл. 439, ал.1, вр. чл. 124 от ГПК,
че Б. Н. М. с ЕГН **********, не дължи на Кооперация ***** с ЕИК *****,
поради погасяване вземанията по давност, сумата от 3 264.00 лв./три хиляди
двеста шестдесет и четири лева/, представляваща половината от главницата
9
дължима по два парични заема в общ размер от 6 400 лева с падежи на
14.06.2014г. и на 20.07.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 12.04.2017г. до окончателното плащане, и половината от присъдената
държавна такса, за които има издаден изпълнителен лист от 06.06.2017 г. по
ч.гр.дело № ***/2017г. по описа на РС-Дулово, и за събирането на които е
образувано изп.д. № ***** г. по описа на ЧСИ Н. Г. с peг. № 716 в регистъра
на Камарата на ЧСИ, с район на действие - РС-Варна.
ОСЪЖДА „Кооперация ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, да заплати на Б. Н. М. с ЕГН **********, от *****, сумата
от 630.56 лв. /шестстотин и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/ -
сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
10