Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260107 04.06.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Д.П.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Г.Стоянова
гражданско дело № 2092 по описа за 2019г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по гр.д.№
2092/2019г. по описа на РС – Димитровград е образувано по искова молба,
подадена от Т.А.П. *** срещу „Жет Логистик и Ко“ ООД гр.Димитровград.
С така подадената искова молба
ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове с правно основание
чл.200 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
В исковата молба се твърди, че е пострадало лице от трудова
злополука.
Заемал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил -
12 и повече тона /код по НКГ1Д 8332-2005/ при ответника и работодател „ЖЕТ
ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград********************, п.к. 6400, представлявано от Й.С.З.по
силата на сключен с него Трудов договор № 23-2018 от 27.06.2018г.
При изпълнение на трудовите му функции, бил
командирован от работодателя със заповед
№ 2185/18.01.2019 г. за Република Германия със задача осъществяване на
международен товарен превоз.В изпълнение на командировъчната заповед, в 12:37
часа на 18.01.2019 г. тръгнал от гр. Димитровград с товарен автомобил per. № X 2185 ВС с ремарке, натоварено със стока от
Република Турция и пристигнал в гр. София в 15:22 часа. След като паркирал
камиона на паркинг „НИРА“, находящ се в гр. София, *****************, останал да
ползва междудневната си почивка там. Бил в камиона на колегата си, откъдето
виждал ремаркето на поверения му автомобил с цел предпазване от кражби и
повреди в интерес на работодателя. В един момент - около 01:00 часа на
19.1.19г. решил да слезне от камиона на колегата, но от вятъра вратата на
кабината му се затворила и го ударила в гърба, след което паднал на земята
върху десния си крак. В резултат на това му били причинени телесни увреждания - счупване на тялото на тибията и силни
болки в
дясната
подбедрица.Непосредствено след злополуката, бил транспортиран по спешност в КОТ
към УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД. На 23.01.2019 г. бил опериран, като му била
извършена остеосинтеза. От тази дата и до настоящия момент се налагало да
провежда възстановителна терапия. По време на операцията на 23.01.2019 г. му
бил имплантиран дълъг над 30 см платинен пирон, разположен от коляното до
глезена, който не само и в момента е там, но имало опасения, че трябва да не се
отстранява никога, за да намали възможността да се счупи кракът му отново на
същото място, тъй като там костта е намалила обема и здравината си. Освен това
му били поставени 4 броя винтове - 2 броя в непосредствена близост до коляното
и 2 броя в долната част на крака при глезена.От УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД, където бил
приет по спешност след инцидента, му бил издаден първичен болничен лист №
Е20196383922 от 29.01.2019 г., съгласно който бил диагностициран със „счупване
на тялото (диафиза) на тибията, закрито“. Бил изписан от болницата на
28.01.2019 г. след близо десетдневен престой там. По съвет на медицинските лица
в УМБАЛ „Св. Анна“, не трябвало да започва раздвижване на крака едва до 5-тия
месец ог злополуката. До 9-тия месец от инцидента се придвижвал единствено е
помощта на патерици, като за целта сменил два модела - едните от тях били
обикновени (за около 5-6 месеца след инцидента), а другите - лакътни или така
наречените „канадки“ (от 6-тия до 9-тия месец след злополуката).
На 07.05.2019 г. бил приет отново в УМБАЛ „Св. Анна“ -
София АД, където бил подложен на оперативно лечение, при което били отстранени
от костта му имплантирани уреди - тибия и фибула, които били имплантирани
в близост до коляното му. Двата винта в областта на глезена му все още не са
отстранени, тъй като според медицинските лица, имало голяма вероятност кракът
му да се счупи отново. Окончателна му диагноза е фрактура крусис декстри. След
повторното му влизане в болницата, бил изписан на 10.05.2019 г. След това му се
наложила продължителна медикаментозна терапия, превръзки и рехабилитация, които
провеждал в гр. Димитроград до 6-тия месец от инцидента.
С експертно решение № 1601 от 115/26.08.2019 г., след
преглед в МБАЛ - Димитровград ЕООД от лекарска консултативна комисия (ЛКК), бил
оценен като временно неработоспособен, поради което отпускът му бил продължен
от ТЕЛК с още 60 (шестдесет) дни. Общата му неработоспособност, възникнала от
внезапното увреждане на здравето му, вследствие на инцидента, обхванала осем
месеца – от19.1.19г. до 15.09.2019г. През първите два месеца бил на легло, а
впоследствие му се наложило да се придвижва с помощта на патерици и бастун. И
към настоящия момент все още изпитвал силни болки и трудности при ходене, все
още куцал. Изпитвал болка от имплантирания му пирон, тъй като след 10 минутно
ходене коляното му започвало да се поддува, което правило болезнена всяка
стъпка. Злополуката, която претърпял, му причинила освен продължителни
физически болки и страдания, и неизмерими психически такива, които изпитвал и
към настоящия момент, много неудобства и трудности в ежедневието .Имал съпруга
и малка дъщеря, за които се грижел, като им осигурявал издръжка и нормални
условия за живот. Съвместният им живот преди злочестата дата 19.01.2019 г. бил
изпълнен с хармония и спокойствие, но откакто го сполетяла тази злополука,
всичко се променило. Семейството му разчитало на неговата подкрепа не само
морално, но и финансово. След инцидента здравословното му състояние се влошило
рязко, тъй като ббил счупен опорният му крак - десният. Откакто кракът му се
счупил, вече повече от девет месеца, не минавало и ден без да изпитва болки и
съпътстващите го трудности в битието, тъй като не можел да се обслужва напълно
самостоятелно. Вече не можел да осигури препитанието на семейството си, тъй
като бил неработоспособен. Този инцидент го накарал да се затвори в себе си,
изгубил желанието си за живот и развитие, потиснат от ежедневните мисли, които го тормозят. Социалните му контакти се ограничили, тъй
като приятелите му спрели да му се обаждат, защото трудно се движел.Трудно се
придвижвал дори с градския транспорт.За лечението му се наложило да заплати
общо сумата от 2038,00 лв., от които 1980,00 лв. за медицинско изделие и две
потребителски такси, съответно за 52,20 лв. и 5,80 лв, за които му били
издадени фактури от УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД и които представляват
имуществени вреди под формата на загуби, свъзрзани с описантата злополука.
Злополуката е декларирана от осигурителя с Декларация
за трудова злополука вх. № 5101-26-6/01.02.2019 г. пред ТП на НОИ - гр.Хасково.
Извършено е разследване на злополуката, станала на 19.01.2019 г., за което е
съставен Протокол от 01.02.2019 г. Комисията, извършила разследването, е
констатирала обстоятелствата около злополуката, която настъпила по време на
изпълнение на трудовите му задължения. С Разпореждане № 5104-26-4/15.02.2019 г.
на ТП на НОИ - гр.
Хасково декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждането е влязло в законна сила на 08.03.2019 г.Трудовият му договор с
работодателя „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД бил прекратен на 14.10.2019 г., тъй като
вече му е противопоказно да работи като международен шофьор. До настоящия
момент не бил получил никакво обезщетение от вече бившия си работодател за
претърпените от него вреди, вследствие на претърпяната от него трудовата
злополука на 19.01.2019 г.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника „ЖЕТ
ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****************, п.к. 6400,
представлявано от Й.С.З.да му заплати обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2019 г.,
в размер на 100 000
лева, представляващи
частичен иск от вземане в пълен размер от 200 000 лева, както и 2038,00 лева, представляващи размера на претърпените
от него в резултат на трудовата злополука имуществени вреди за заплатено
медицинско изделие и потребителски такси, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на трудовата злополука /19.01.2019 г./ до окончателното
им изплащане.
Претендира всички такси и разноски по производството.
i
Ответникът с писмен отговор, чрез процесуалния
си представител, не
оспорва допустимостта на исковете.
Оспорва изцяло исковата претенция по основание и по размер, като неоснователна
и недоказана.Не оспорва наличието на трудово правоотношение
по Трудов договор № 23-2018/27.06.2018 г.Прави възражение за прекомерност на
разноските на ищеца, а именно - адвокатско възнаграждение. Твърди, че не е налице фактическия състав по
чл. 200, ал. 1 от КТ поради следното:Така описаната фактическа обстановка от
ищеца не отговаряла на истината и се различава от
действително случилото се, като я оспорва изцяло.За да бъде прието, че е налице
командировка на едно лице в чужбина, работодателят е следвало да издаде писмена
заповед за командироване, съдържаща дължимите реквизити по реда на чл. 5 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в това число и
начална дата, продължителност на командировката, специализацията в календарни
дни. За да бъде прието, че Ищецът е бил в командировка в чужбина съгласно
трайно установената практика се приема, че същият следва да докаже датите на
излизане и влизане в страната (Решение №759 от 29.12.2010 г. на ВКС, IV г.о.).
Данни от подобно естество не се съдържат в Исковата молба, нито Ищецът прилага
доказателства в тази насока. Ищецът не ангажира доказателства за командировка в
страната, нито за командировка в чужбина.
Ищецът не е получавал инструкции от спедитора или управителя на фирмата, нито
одобрение от тях да направи почивка на паркинг “Нира” в София, където е станал
инцидента и самоволно е решил да спре. С оглед на това и предвид факта, че не е
ясна нито датата, от която е в командировка г-н П., нито причините поради които
в 01:00 часа последния се е намирал на територията на гр. София, не счита
че настоящия случай може да бъде квалифициран като трудова злополука, за която
да бъде ангажирана отговорността на ответника. Оспорва
Разпореждане № 5104-26-4/15.02.2019 г. на ТП на НОИ - гр. Хасково, в неговата
обстоятелствена част поради факта, че касае едно изцяло осигурително отношение,
което се различава от настоящото производство по чл. 200 от КТ. С оглед на
това, не счита, че Разпореждане на НОИ има обвързваща за съда и поради това,
моля да бъде прието, че не е налице настъпила трудова злополука, както се
твърди в исковата молба.Оспорва и възразява против твърдените имуществени и неимуществени вреди като недоказани и прекомерни.
Увреждането било причинено умишлено или при груба
небрежност от ищеца, като отговорността за настъпилата трудова злополука била
изцяло на ищеца. Твърди за пълно съпричиняване - 100% и виновност на пострадалия.Счита, че е изпълнен фактическия състав
на чл. 201 от Кодекса на труда и са приложими неговите разпоредби, а именно: “Чл.
201. (Изм. -ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят не отговаря по предходния
член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. (2) Отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. ”При постъпването на работа на
длъжност на ищеца е проведен първоначален инструктаж за безопасност. Инструктаж
бил проведен и преди потеглянето на курса, на който настъпила
злополуката.Ищецът сам се е поставил в това положение и е допринесъл в голяма
степен за настъпването на злополука, тъй като не е спазил никакви предписания и
изисквания, направени от работодателя. С действията си г-н П. е проявил липса
на елементарно старание и внимание, като е пренебрегнал основните правила за
безопасност при работа и почивка, като не бил проявил грижата, която и
най-небрежният към работата си би положил. В тази връзка, не без значение е и
дейността с която се е занимавал през работното си (свободно според Ищеца)
време. Според свидетели от същия паркинг и от купона на който е бил, шофьорите
са започнали да празнуват и да пият още от следобед до полунощ на същия ден. По
показания на свидетели на инцидента, той е употребявал алкохол през цялото
време, което вероятно пряко е допринесло за падането му. И която употреба на
алкохол е противоречие с дадените му указания и с връчената му Длъжностна
характеристика - част “Други задължения и отговорности” - стр. 3, а именно: “Шофьорът
носи пряка отговорност за качественото и навременно изпълнение на превоза и
спазването на технологичната дисциплина и правилата за безопасност и здраве при
работа ”, както и “Носи
дисциплинарна отговорност за нарушаване на правилата за вътрешния трудов ред и
правилата за безопасност и здраве при работа. ”Ищецът не се е
намирал в кабината си в камиона, а се е намирал на 50 метра от нея в друг
камион където са празнували с колеги, при неспазване на изискванията, дадени в
Длъжностната му характеристика - стр. 3, част “Други задължения и
отговорности”: “Шофьорът носи имуществена отговорност съгласно
Кодекса на труда за поверените му товар, инструменти, материали (горива,
смазочни материали и консумативи за автомобила)... ”
Автомобилът му е бил оставен изцяло без надзор. В тази връзка инцидентът е
настъпил в 01:00 ч., извън ясно разписаното работно време на Доверителя ми и на
друг камион, находящ се на около 50 метра от камиона на ищеца, т.е. по време на
инцидента работникът не е бил на работното си място (товарната композиция, с
която е бил командирован), а се е намирал в чуждо МПС.
Освен
това, инцидентът не е станал по повод и във връзка с работата му, нито е станал
по пътя към работата му или по пътя от работата му. Работникът се е придвижвал
свободно където си поиска по свое усмотрение.Следователно при изпълнение на
изискванията и инструкциите на работодателя, работникът следва сам разумно да
изпълнява същите, грижейки се за собственото си здраве. Категорично решението
на шофьора да в София, да спре на паркинг, на който да реши да нощува, да
остави камиона си без надзор, да празнува извън своята кабина и извън работно
време, да употребява алкохол, е липса на старание и представлява пренебрегване
на основни правила за безопасност. Възможно е било реализирането по-други
безопасни начини от работника на задълженията в “Инструкция на шофьорите”, т.З
“Планирайте предварително”, подточка 3.1. "Планирайте
предварително подробностите на вашето пътуване и в съответствие с указанията на
вашия работодател и/или неговия заместник”, и в Длъжностната
му характеристика - стр. 2, абзац втори - “Шофьорът
взема самостоятелни решения за конкретния маршрут във връзка с поредността на
събиране на товарите, както и за подхода при изпълнението на преките си
задължения. Тези решения осъществява с относителна самостоятелност след дадено
одобрение от управителя или спедитора. ”. Действието на
ищеца, представлява по съществото си действие, което не би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, още
повече по време, когато е трябвало да почива, тъй като на следващия ден е
трябвало сутринта да кара камиона като продължи по курса, за който камион и за
безопасността на товара той отговаря. Ищецът е употребил алкохол, въпреки, че
на следващия ден е трябвало да кара камион с товари.В този смисъл и ако приемете
наличието на трудова
злополука, то моли да отчетете, че има съпричиняване
при допусната груба небрежност/липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Самият
работодател в случая е направил всичко за да бъде информиран, инструктиран и
обезопасен ищеца, който въпреки всички инструктажи, указания и изисквания е проявил
груба небрежност.
Прави искане за допускане на възражение за прихващане.На
03.01.2019 г. ищецът е получил служебни пари във връзка с преден курс съгласно
приложен с настоящия отговор Разходен касов ордер. Тези пари са следвали да
послужат за извършване на евентуален ремонт на камиона, поради обстоятелството
да се спестят банкови такси и време, тъй като камионът с който е извършвал
курса е имало основания да се смята че ще трябва да влезе в сервиз в чужбина.
Това не се е случило, и той е започнал втори курс, през който става злополука,
като тази сума не е върната на ООД „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“.Сумата е ликвидна и
изискуема и дължима от ищеца по делото, и недължимо платена.В тази връзка
правим възражение за прихващане, като след като бъде определена от съда
крайната дължима сума от ООД „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“, да бъде извършено прихващане
от тази сума със сумата от 9500 лева.Прави паралелно на това и възражение за
прихващане на сумите, изплатени от страна на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ" АД-София, ЕИК ********* и ТП на НОИ - гр. Хасково в полза на Ищеца
с претендираните от него имуществени и неимуществени вреди.
Третото лице
помагач на ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ" АД-София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението: България,
област София (столица), община Столична, гр. София 1000, район
"Възраждане", ******************* депозира отговор
на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер.
Съдът е приел за разглеждане възражение за прихващане от ответника за
сумата от 9500 лева, представляваща получени от ищеца на
03.01.2019 г. служебни пари във връзка с работен курс
съгласно Разходен касов ордер, предназначени да
послужат за извършване на евентуален ремонт на камиона, поради обстоятелството
да се спестят банкови такси и време, тъй като камионът с който е извършвал
курса е имало основания да се смята че ще трябва да влезе в сервиз в чужбина.
Това не се е случило, и ищецът е започнал втори курс, през който става
злополука, като тази сума не е върната на ООД „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“, както и за сумата от 6035.25 лева,
представляваща
изплатени от страна на ТП на НОИ - гр. Хасково обезщетения за временна неработоспособност за периода 01.01.19г.-31.12.19г.
и сумата изплатена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ" АД-София, ЕИК ********* в полза на Ищеца, представляваща
застрахователно парично обезщетение за временна
неработоспособност над 120 дни.
Приети като доказателства по
делото са представените заключения по назначените съдебни експертизи.
Видно от заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза се установява, че при психологичното изследване се установили
симптоми на посттравматичен стрес при ответника, в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилата процесна трудова злополука-продължили
физически болки, тревожност, отпадналост, подтиснатост, напрегнатост, недоверие
и повишена бдителност-негативни промени в психологическия статус на ищеца.
Заключението от постановената съдебно-медицинска
експертиза установява, че в следствие на процесния инцидент ищецът е получил
счупване в отграничения край на големия пищял,счупване на тялото и шийката на
малкия пищял, като травмата е в пряко причинна-следствена връзка с трудовата
злополука.Причинено е трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на
десния крак, срок за възстановяване на работоспособността е 8 месеца.Лекуване
оперативно с метална остеосинтеза на счупванията, като лечението е протекло
успешно.Отделно ищецът е провел 14 процедури по рехабилитация и балнеолечение,
като срокът за лечението се вписва в срока на намалената работоспособност.Счупването
е протекло с търпене на болки и страдание с намаляваща във времето интезивност.
От заключението по назначената съдебно-графологична
експертиза, прието като доказателство по делото се установи, че подписът в
графата “получил сумата“ в РКО №104/3..2019г. е положен от ищеца Т.А.П..
Допуснати и радпитани бяха
свидетели по делото, като от показанията на св.Илиев и св.Колева се установи,
че след процесната трудова злополука, ищецът е търпял физически болки и
страдания, вследствие на което станал затворен и необщителен, продължавал да
куца с крака, чувствал се непълноценен за семейството си.
Свидетелите Вангелов и Минчев установиха, че на посочената дата са сещнали
ищеца на паркинга, като последния бил спрял да пазарува там.Първият свидетел не
видял с какъв камион пътува ищеца, нито питал за това.Изпили по бира в камиона
на св.Минчев, като после напуснал камиона и не е бил пряк очевидец на
злополуката.Св.Минчен твърди, че са били колеги шофьори в ответното дружество и
се разбрали да се видят и срещнат на този паркинг до София.Употребили алкохол в
заведението на паркинга, после ищецът изпил още 2-3 бири в камиона
му.Инцидентът станал когато ищецът се опитал да излезе от камиона и се ударил
на вратата, било около 01-02 часа след полунощ.Извикал линейка.Било ветровито.
От показаноията на св.Митева се установи, че през месец май 2019г. два пъти
се е случвало ищецът да е шофьор на таксито, което поръчвала от фирма“Класик“ в
Димитровград, за да я откара до местоработата й.Свидетелката е служител в
ответното дружество/спедитор/ и установи, че принципно никога не нарежда на
шофьорите да спират на въпросния паркинг“Мира“ в София.Стандартно установено
правило било да спират за почивка в град Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Основният
спорен въпрос по делото е дължи ли ответникът претендираните от ищеца суми за
обезщетение на неимуществени и имуществени вреди и в какъв размер.
За да отговори на този въпрос, съдът
съобрази следното:
Съгласно представения от ответника препис от Трудов
договор №23-2018г., същият е започнал работа в „Жет Логистик и Ко“ООД,
представлявано от ищеца Й.С.З., на 28.06.2018г., на длъжността „шофьор на
товарен автомобил над 12 тона“.
От приетата като доказателство Епикриза, изготвена от Клиника по ортопедия
и травматология при УМБАЛ“Света Анна“АД-София, се установява, че на Т.А.П. е
поставена диагноза: Фрактура крурис декстри, счупване на тялото /диафиза/ на
тибишята, закрито. Травмата на десен долен крайник била получена при падане.
Настанен бил в клиниката, като след клинично обсъждане било взето решение за
оперативно лечение чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Пациентът или
неговите близки заплатили съответни остеосинтезни средства, необходими за
лечението. Проксимално и дистално от фактурата били поставени перкутанно
застопоряващи винтове.
Видно от представената по делото фактура №**********/22.01.2019г., издадена
от УМБАЛ“Св.Анна“АД-София, на същата дата Т.А.П. е платил сумата от 1980 лева
предназначена за закупуване на медицинско изделие. По същия начин с фактура
№**********/28.01.2019г. ответникът е платил на медицинското заведение
потребителска такса в размер на 52,20 лева.
Съгласно Разпореждане №5104-26-4 от 15.02.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, на
основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№5101-26-6/01.02.2019г.
на ТП на НОИ-Хасково, от осигурителя „Жет Логистик и Ко“ООД, станала с Т.А.П. на 19.01.2019г., е приета за трудова по чл.55
ал.1 от КСО. Въпросното разпореждане не било обжалвано по реда на чл.117 от КСО
и влязло в сила на 08.03.2019г.
От приетата като доказателство по делото Заповед №32-2019/14.10.2019г.,
„Жет Логистик и Ко“ООД на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, прекратило трудовия
договор на Т.А.П., на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече
тона“, считано от 14.10.2019г.
Видно от удостоверение от
30.04.2020г на НОИ ТП-Хасково е, че на ищеца са били изплатени парични
обезщетения за периода от 1.1.19г. до 31.12.19г. в общ размер на 6035.25 лева ,
считано от месец янари на 2019г. до месец септември 2019г.
Безспорно по делото се установи, че ответното дружество е имало сключена
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска “Трудова
злополука“ на ЗК“Уника Живот“ АД, полица №580000100419 със срок на валидност от
1.1.19г. д 31.12.19г. Видно от Решение №1 по Преписка №19580040001/5.2.19г. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА ЖИВОТ" АД-София, ЕИК
********* е изплатила/платежо нареждане от 7.10.19г/ на ищеца по задължителна
застраховка „Трудова злополука“ , сумата в размер на 559.09 лева със
застраховащ ответното дружество и застрахован Т.П..
С оглед на
обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.200
от КТ
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ,
работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за
настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При
разглеждането на споровете по чл.200 от КТ за съда съществува задължението само
да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на
трудова злополука или професионално заболяване, а въпросът в резултат на какво
се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или
бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както
и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява
задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По
общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова
злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по
повод на извършената работа, т. е. такива, които се намират в причинна връзка с
трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна
загуба на трудоспособност /инвалидност/, както е и в настоящия случай.
Настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.275, ал.1 от КТ - да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или
служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда
задължение за обезвреда на настъпилите вреди, независимо от вината му.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ може да бъде изключена или
намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките по чл.201, ал.1 и
ал.2 от КТ. В
процесния случай безспорно се установи наличието на трудово правоотношение
между ищеца и ответното дружество, възникнало по силата на цитирания и обсъден
по-горе трудов договор. Безспорен е и факта, че злополуката, претърпяна от
ищеца е „трудова” по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Установено е по
делото, че на посочената дата 19.1.19г. през време и по повод на извършваната
работа - управление на тежкотоварен автомобил, при изпълнение на задълженията
си по трудовия договор с работодателя – ответното дружество, пострадалият е
претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, а
именно - по време на почивка на паркинг“Нира“ в град София, при слизане от
кабината на чужд товарен автомобил, пострадалият пада и получава травма, която е
описана от вещото лице по назначената съдебна експертиза.
Съдът приема за безспорно
установено/предвид свидетелските показания/, неоспорени от страните, че към
момента на настъпване на злополуката пострадалият е бил употребил значително
количество алкохол.
Отговорността на
работодателя по чл.200 КТ е винаги обективна и в случая е спазен административния ред за
установяване на процесната трудова злополука, станала на 19.1.2019г., както и е
установена причинната връзка между процесната трудова злополука и причинените
на ищците неимуществени вреди.
От събраните и обсъдени по делото писмени и гласни
доказателства съдът счита, че претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца вследствие злополуката неимуществени вреди, е частично
основателна. Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението
и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
включително козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и
възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и
социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички
доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да
оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар
и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и
обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и
нейният имуществен еквивалент. Критерият на справедливост визиран, в чл. 52 ЗЗД, във връзка с раздел II, ППВС 4/1968 г. не е абстрактен, а се измерва с
конкретни обстоятелства - отчитане характера на увреждането, обстоятелства и
начин, свързани с причиняването му, допълнително влошаване на здравето, морални
страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в
бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт. В случая от
заключението на вещите лица се установава, че пострадалият е претърпял
първоначално силна болка и стрес от злополуката, както и е търпял силни болки и
страдания, предвид усложнението, предизвикано от поставянето на синтетичен
материал в крака и невъзприемането му от организма. Оперативната намеса в тази
връзка, допълнително е усложнила състоянието и от към болки и дискомфорт,
въпреки, че при лечението са дадени обезболяващи. пострадалият е бил
обездвижен, което също е свързано с болки и страдания, които макар и постепенно
да отзвучават, ищецът е бил в невъзможност обичайно да извършва елементарно
лично обслужване в продължение на няколко месеца. Продължителността на
оздравителния процес не е малка, доказаният период на временна
неработоспособност, претърпените значителни болки и страдания, липсата на пълно възстановяване на нормалното движение, ограничените движения на крайника,
установени от свидетелските
показания и вещото лице, възрастта на пострадалия, претърпените от него
неудобства от обездвижването за продължителен период от време, липсата на пълно
възстановяване на нормалното движение на крайника и съобразявайки критерия за
справедливост, съдът намира, че справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
болки, страдания и неудобства, е сумата от 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от момента на увреждането, като за разликата до 100 000 лева предявеният иск, като частичен иск от
вземане в пълен размер от 200 000 следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Налице е трайно установена
практика на ВКС, според която при трудовата злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. В този смисъл е решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело
№387/2010 г., ВКС, ІV г.о. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ,
когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката,
съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на
пострадалия. Съдът следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява
проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на
елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в
зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до
който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
С оглед горното,
съдът намери, че не може да бъде прието за основателно възражението на
работодателя за освобождаването му от отговорност при условията на чл. 201, ал.1 КТ тъй
като в случая увреждането не е било причинено от работника умишлено. Съгласно
установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за
обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса
на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ,
работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.
Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за
обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал.1 КТ. В
случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба
небрежност (чл. 201,
ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при
положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
В настоящият сучай
следва да се вземе предвид факта, че едно от основните законово установени
задължения на работника при изпълняване на трудовите му задължения е да се
явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи
и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество – чл. 126, т. 2 КТ.
Според установеното разбиране на съдилищата, възприето и в практиката на ВКС
следва да се оцени поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както и че употребата
на алкохол по време на работа представлява нарушение на трудовата дисциплина,
като тежестта на нарушението зависи от отражението на алкохолното повлияване
върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на
условията на труд. Безусловният извод за осъществяване на нарушение на
трудовата дисциплина в случай на употреба на алкохол в работно време, съчетан с
характера на осъществяваната работа, явната възможност от настъпване на трудова
злополука поради нарушаване на правилата за безопасност на труда и
лекомисленото предвиждане на пострадалия, че може да предотврати настъпването
й, довеждат до заключението за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и
най-небрежният би положил. При тези съображения е безспорно, че наличието на
алкохол в кръвта на пострадалия в следствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 2 КТ следва
да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ.
В
конкретния случай изводът на настоящата съдебна инстанция е за проявена от
страна на работника груба небрежност.Този извод е съобразен с доказателствата
по делото. Грубото нарушаване на основните правила за безопасно слизане от
кабината на тежотоварния автомобил и на забраната за употреба на алкохол през
работно време, извършено водач на моторно-превозно средство, е груба небрежност
по смисъла на чл.201,
ал.2 КТ и тя в конкретния случай съставлява 75 % съпричиняване на
вредоносния резултат, което съотношение съответства в по-пълна степен на съпричиняването от страна на пострадалия. Ето
защо ответникът в настоящето производство отговаря за неимуществените вреди
причинени на ищеца/пострадалия/, за обезщетяване на които настоящият състав
намира, че следва да се определи такова в размер на 50 000 лева, което следва
да бъде намалено със 75 % и работодателят следва да бъде осъден да му заплати 12500
лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, като за разликата до 100 000 лева предявеният иск, като
частичен иск от вземане в пълен размер от 200 000 следва да бъде отхвърлен като
недоказан. .
Основателен и доказан в неговия пълен
размер е и иска за обезщетение за имуществени вреди в общ размер
на 2 038,00 лева. доколкото
по делото се събраха категорични доказателства, че тази сума е заплатена от
ищеца за медицинско изделие и потребителски такси, направени като пряка и
непосредствена последица от причиненото му телесно увреждане и свързаните с
него операции и лечение. По фактура №**********/22.01.2019г., издадена от
УМБАЛ“Св.Анна“АД-София, на същата дата Т.А.П. е платил сумата от 1980 лева
предназначена за закупуване на медицинско изделие. С фактура
№**********/28.01.2019г. ответникът е платил на медицинското заведение
потребителска такса в размер на 52,20 лева, както и по фактура от
10.5.19г.-потребителска такса за медицинско заведение в размер на 5.80 лева, или
в общ размер на претендирания 2038 лева. Следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба 1.12.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
При
този извод на съда, следва да се разгледа и направеното възражение на ответника
за прихващане.Същото е в общ размер на 16 134.34 лева/6035.25 лева
изплатени от НОИ, 599.09 лева-от ЗК и 9500 лева-визирани в РКО/, така както съдът
ги обсъди по-горе в обстоятелствената част на акта си.
Възражението за прихващане е неоснователно. По отношение на сумата от 9500 лв., съгласно РКО № 104/03.01.2019 г. не се доказа
по безспорен начин основанието, за което е бил издаден този ордер, нито
предназначението на паричната сума, нито дали е била предадена на ищеца,
върната или не впоследствие, т.е. не се установиха налице две
ликвидни и насрещни вземания, за да бъде извършено прихващане.Свидетелските показания в тази насока не бяха категорично ясни, логични и
непротиворечиви. В отговора на исковата молба и в показанията на
свидетеля Г.П., се твърди, че сумата била предназначена за
очакван ремонт на съединителя на камиона, с който Т.П. започнал курс , докато, при
дадените обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, управителят на ответното дружество
Й.З., заяви пред съда, че лично
предал тази сума на Т. и тя била предназначена за шофьора на
друг камион, т.к.
за този друг камион се очаквал ремонт по време на курс, т.е. Т. е следвало само
да предаде тази сума. В самия разходен касов ордер не е посочено основанието,
на което е даден аванса. Очевидни са несъответствията в твърденията
на самия ответник относно основанието на дадения от него аванс, което прави
напълно невъзможно изследването на факта дали същият е бил изразходван по
предназначение, или не. С оглед на горното, не се установи
безспорно
по делото да са налице две ликвидни - установени по
основание и размер насрещни вземания, което води до неоснователност на заявеното
от страна на ответника възражение за прихващане.
Относно сумата от 559,09 лв.,
изплатена от Застрахователна компания УНИКА ЖИВОТ“ АД , настоящата
съдебна инстанция счита възражението за неоснователно и недоказано,
доколкото не са налице две ликвидни и насрещни вземания, за да бъде извършено
прихващане.
Относно сумите, изплатени от ТП на НОИ - гр.
Хасково, съдът намира, че не следва да се извърши
прихващане със суми, получени от страна на ищеца по реда на общественото
осигуряване, както установи по-горе. Предявеният от
ищеца иск за имуществени вреди е от
категорията на претърпени загуби, изразяващи се в изразходваните от него
средства за лечение. Предвид горното, възражението като
неоснователно и недоказано, доколкото не са налице две ликвидни и насрещни
вземания, за да бъде извършено прихващане, следва да се
отхвърли.
Всяка от
страните претендира направените деловодни разноски.Направено е възражение от
пълномощниа на ответника за фиктивност, съответно прекомерност на разноските на
ищеца, представени от него в Списък на разноските, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото. Възражението е основателно.Общата претендирана
сума, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца на неговия
процесуален представител е в размер на 9202.09 лева/съгласно представен списък
за разноски/.Тази сума в пъти надвишава минималния размер, установен в Наредба №1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, за
процесуално представителство по дела с материален интерес над 10000 лева
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 830 лева плюс 3 процента за
горниата над 10000 лева. В настоящия случай претендираната сума е 9202.09 лева,
поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3530 лева.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него деловодни разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция, а на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
дължи на ответника направените деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
С
оглед тези съображения ответникът дължи на ищеца сумата от 813 лева, а ищецът дължи на ответника сумата от 3305 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Димитровград сумата от 582 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.
Ищецът следва да се
осъди да заплати разноски на третото лице-помагач на ответника в размер на 256
лева-представляващо юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.
Предвид
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград********************,
п.к. 6400, представлявано от Й.С.З., ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.П., с ЕГН **********,***, сумата от 12500/дванадесет
хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 19.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от деня на увреждането – 19.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендирания размер от
100 000 лева, представляващи частичен иск от вземане в
пълен размер от 200 000 лева отхвърля претендираният иск, като
недоказан.
ОСЪЖДА „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград********************, п.к.
6400, представлявано от Й.С.З., ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.П., с ЕГН **********,***, сумата 2038,00
/две хиляди тридесет и осем/ лева, представляващи размера на претърпените от него в
резултат на трудовата злополука имуществени вреди за заплатено медицинско
изделие и потребителски такси, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
1.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЖЕТ
ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Димитровград********************, п.к. 6400, представлявано от Й.С.З., ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.П., с ЕГН **********,***/осемстотин и тринадесет/ лева-разноски по делото съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград********************, п.к. 6400, представлявано от Й.С.З., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Димитровград сумата от 582/петстотин осемдесет и два/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА Т.А.П., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на
„ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград********************,
п.к. 6400, представлявано от Й.С.З., сумата 3305/три хиляди триста и пет/ лева-разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Т.А.П., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ" АД-София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управлението: България, област София (столица), община
Столична, гр. София 1000, район "Възраждане", *******************, като трето лице-помагач на ответника по делото, сумата 582/петстотин осемдесет и два/
лева-разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
Производството
по делото е проведено при участието на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА
ЖИВОТ" АД-София, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ответника „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Димитровград********************, п.к. 6400,
представлявано от Й.С.З..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: