№ 22
гр. Враца, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Т. Петрова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Търговско дело №
20211400900073 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.365 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №461/07.06.2021г. на Гаранционен
фонд,гр.София, с която против М.Е. В. от гр.Враца е предявен иск с правно основание
чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, чл.558 ал.7 от КЗ /нов/ за сума в размер на
260000лв.,представляващо изплатено на основание чл.288 ал.1 т.2, б"а" от КЗ /отм./,
чл.557 ал.1, т.2,б."а" от КЗ /нов/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
щета№210375/11.12.2015г. на И. Д. В. и Г. М. В. като родители и законни наследници
на М. И. Д., загинал при ПТП, настъпило на 14.02.2014г. в гр.Мизия, виновна за което
била М.Е. В., която управлявала л.а.м. "Рено Клио" ККН ВР *** АН и без сключена
застраховка "ГО" на автомобилистите.
При проверка редовността на исковата молба, съдът е констатирал, че същата
отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, а предявеният иск е допустим, и е
постановил администрирането и.
Препис от исковата молба с приложенията е изпратен на ответника, който в
двуседмичен срок е подал отговор.
Препис от отговора е връчен на ищеца, който не е ангажирал становище по него
и не е подадена допълнителна искова молба.
Поддържа се в исковата молба,че при управление на лекия автомобил,при
движение с несъобразена с пътните условия скорост и мократа пътна настилка, водачът
губи контрол над управлението на автомобила, в следствие на което последният
напуска платното за движение през лентата за насрещно движение и последвал удар в
електрически стълб.В следствие на удара са нанесении несъвместими с живота травми
на пътника на предната дясна седалка М. И. Д..Излага се също, че автомобилът е
управляван без сключена ЗЗ"ГО" на автомобилистите към този момент в нарушение на
чл.249 във вр.чл.259 от КЗ /отм./, сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ.
1
В исковата молба се твърди, че И. Д. В. и Г. М. В. се обърнали към Гаранционен
фонд за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание
чл.288 от КЗ /отм./, сега чл.557 от КЗ по образувана щета №210375 от 11.12.2015г., но
от Гаранционен фонд е отказано определянето на обезщетение поради
непредставянето на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на
претендираното обезщетение. Несъгласни с постановения отказ, И. Д. В. и Г. М. В.
предявили частични искове за обезщетения за нанесените неимуществени вреди в
следствие смъртта на сина им, и било образувано гр.д.№24739 от 2015г. по описа на
Софийски районен съд.Провели се преговори между страните за сключване на
извънсъдебно споразумение, като от Гаранционен фонд били определени обезщетения
в определен размер – по 130000лв., платими след депозиране на отказ от предявените
искове, което сключили на 01.03.2017г., като одобрените обезщетения били изплатени
на следващия ден – 02.03.2017г.До М.Е. В. била отправена покана да възстанови
платеното от Гаранционен фонд, но до момента тя не е погасила задължението си.
Ответницата М.Е. В. е депозирала писмен отговор, с който оспорва претенцията на
ищеца както по основание, така и по размер.Твърди, че не спори относно това, че е
виновна за случилото се, но прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от обезщетените лица и починалия М. И. Д. в такава степен, че не би следвало
да бъдат обезщетени от Гаранционен фонд, който не само е отказал два пъти да ги
обезщети, но споразумението с тях и определянето на сума в размер на 260000лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди противоречи на възприетата от него
позиция.Гаранционен фонд има право да упражни регресен иск само и единствено,
когато е заплатил обезщетението основателно, но в конкретния случай се сочи, че не е
така. Подадена била молба с вх.№24-01-619/05.12.2014г. от И. Д. В. и Г. М. В. и
образувана щета №210281/05.12.2014г. на ГФ.Щетата е приключила с мотивиран отказ
за изплащане на обезщетение, обективирано в писмо за отказ №21-01-
619/14/25.02.2015г. на Гаранционен фонд.Отказът за плащане е условие за допустимост
на иск с правно основание чл.288 ал.11от КЗ /отм./, при което е образувано гр.д.
№24739/2015г. по описа на Софийски районен съд. Предявените искове от И. Д. В. и Г.
М. В. били в общ размер от 2500 лева, като се твърди, че не са частични, така както е
заявено от ищеца в исковата молба.В образуваното съдебно производство пред
Софийски районен съд от Гаранционен фонд е заявено, че претенциите са
неоснователни и желае събирането на допълнителни доказателства, както и
конституирането на трето лице-помагач – М.Е. В..Твърди се, че И. Д. В. и Г. М. В.
отново подали молба до Гаранционен фонд и била образувана щета №210375 от
11.12.2015г., но претенциите им отново били изцяло отхвърлени, тъй като било прието,
че не е налице законово основание за изплащане на претендираното обезщетение и
щетата приключила с писмо за отказ с изх. №24-01-619/14 от 17.12.2015г. на
Гаранционен фонд.
В отговора на исковата молба се твърди, че са нарушени разпоредбите на ПУДГФ и
КЗ.Въпреки че е налице фактическият състав на чл.557 ал.3 т.2 от КЗ, Гаранционен
фонд е извършил плащане за незастраховано МПС за вредите, претърпени от лица от
смъртта на лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство,
като е знаело, че същото не е застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето
е знаело това обстоятелство.М. И. Д. не само е пътувал по собствена воля в
незастрахования автомобил, но го е карал редовно, като при настъпилото на
14.02.2014г. ПТП е предоставил шофьорското място на М.Е. В. само за определена
отсечка от изминатия път и пътувал без поставен предпазен колан.М. И. Д. и неговите
2
родители са знаели, че автомобилът не е застрахован със ЗЗ"ГО" на автомобилистите, а
последният е шофирал, въпреки че е неправоспособен водач. М. И. Д. не е имал
шофьорска книжка, предоставял е волана на трети лица, с което системно са
извършвани тежки нарушения на ЗДвП и поставяйки в опасност живота и здравето на
другите участници в движението по пътищата и улиците.М. И. Д. е шофирал и
предоставил за шофиране автомобил без сключена ЗЗ"ГО" на
автомобилистите.Шофирал е при условие, че МПС-то би трябвало да е спряно от
движение поради лисата на преглед за техническа изправност, а като водач на МПС е
бил задължен съгласно чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП да шофира технически изправен
автомобил.
Оспорва се изцяло претенцията за присъждане на лихва за забава, предвид
оспорването на главното вземане.
Прави се искане в условията на евентуалност, ако бъде уважена претенцията в
по-малък размер, да бъде намален и размерът на присъдената лихва.
Предявеният иск е с правно основание чл.558 ал.7 КЗ/чл.288 ал.12 КЗ отм./.
По делото СА събирани писмени и гласни доказателства.Назначена е и изслушана
автотехническа експертиза.
Приложени от ищеца по делото са пълномощно с изх.№ПМ-46/15.12.2020г. на
ГФ, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№6945/12.03.2014г., справка
от база данни от ИЦ към ГФ на база на подадени данни от застрахователните
компании за застраховка "ГО" на автомобилистите, молба от адв.дружество О. К. до
ГФ с вх.№24-01-619/14/11.12.2015г. и приложените към нея съдебно-медицинска
експертиза на труп №22/2014г. с изх. №181/08.04.2014г. на съдебна медицина,
гр.Враца, решение №326/22.10.2015г. па ВНД №680/2015г. на САС, Присъда
№17/26.05.2015г. по НОХД №176/2015г. на ВрОС, заедно с мотиви, Решение
№126/07.04.2015г. по ВНОХД №138/2015г. на САС, Присъда №26/02.12.2014г. по
НОХД №505/2014г. на ВрОС, заедно с мотиви, молба с вх.№24-01-619/05.12.2014г. на
ГФ, док.с изх.№24-01-619/14/17.12.2015г. на ГФ, удостоверение за наследници с изх.
№АО/У135/12.03.2014г. на общ.Мизия, споразумение от 01.03.2017г., платежни
нареждания от Гаранционен фонд към обезщетените лица – 2бр., регресна покана изх.
№ГФ-РП-148/15.03.2019г. от ГФ до М.Е. В. и известие за доставяне, Присъда
№19/22.04.2013г. по ВНОХД №233/2013г. на САС, заедно с мотиви, Решение
№435/16.10.2013г. по к.д.№1566/2013г. на ВКС, преводно нареждане за плащане ½ по
и.д.20188600400528, преводно нареждане ДТ по т.д.73/2021г.; пълномощно с изх.
№ПМ-44/15.12.2020г. на ГФ, от ответницата - писмо за отказ с изх. №21-01-
619/14/25.02.2015г. на ГФ, искова молба с вх. №7586/08.05.2015г. на СРС, отговор на
искова молба от ищеца с дата 16.07.2015г. по гр.дело №24739/2015г. на Софийски
районен съд, молба от ГФ за конституиране на трето лице-помагач по гр.дело
№24739/2015г. на Софийски районен съд, молба за увеличаване на исковете с дата
24.02.2017г. от ищците, молба за отказ от иска по дело, Определение от 02.03.2017г. на
СРС за прекратяване на гр.дело №24739 по описа за 2015г., Протокол от разпит на
свидетел Д. Д., брат на М., с дата 12.05.2014г., протокол от разпит на М. по
досъдебното производството с дата 13.06.2014г., Протокол от предявяване на
разследването на И. В. и Протокол от предявяване на разследването на Г. В. от
18.06.2014г, писмо с регистрационен №КАТ2577/28.02.2014г. от началник сектор ПП
Враца до главния разследващ полицай от РУП Оряхово, Протокол от разпит на И. В. от
19.03.2014г., Протокол от разпит на свидетел И. И. от 15.02.2014г., Протокол от разпит
3
на Г. В. от 19.03.2014г., Протокол на МВР, областна дирекция на МВР гр.Враца,
№41/17.02.2014г. за липса на алкохол в кръвта на М., разпечатка от регистър на лицата,
получили разрешение по реда на наредба №Н-32 за периодични прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства към 2021г., копие от
удостоверение за техническа изправност, заверено от разследващия полицай, протокол
за отговорно пазене на вещи от 18.02.2014г., мярка за неотклонение и описание на
веществените доказателства и тяхното местоположение за отговорно пазене от
прокурор Н. Х. с дата 27.10.2014г.,автотехническа експертиза от 21.04.2014г. по
досъдебно производство №57/2014г., албум със снимки на автомобила и
местопроизшествието, Протокол за оглед на местопроизшествието оригинал и печатен
препис, Протокол от 02.12.2014г. от заседание на ВрОС по НОХД 505/2014г.,
пълномощно от 20.08.2021г. и договор за правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 и
т.3 от ЗА.
Установява се от писмените доказателства по делото,това е безспорно и
между страните,че на 14.02.2014г., при управление на лек автомобил м.Рено Клио,рег.
№ ВР *** АН от ответницата,при движение с несъобразена с пътните условия и
мократа пътна настилка скорост, водачът губи контрол над управлението на
автомобила, в следствие на което последният напуска платното за движение през
лентата за насрещно движение и последва удар в електрически стълб.В следствие на
удара са нанесении несъвместими с живота травми на пътника на предната дясна
седалка М. И. Д..Няма спор,че автомобилът е собственост на родителите на
починалия.Установено е също и не спори между страните, че автомобилът е
управляван без сключена ЗЗ"ГО" на автомобилистите към този момент в нарушение на
чл.249 във вр.чл.259 от КЗ /отм./, сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ.
Родителите на починалия И. Д. В. и Г. М. В. се обърнали към Гаранционен фонд
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.288
от КЗ /отм./, сега чл.557 от КЗ по образувана щета №210281 от 05.12.2014г. , но от
Гаранционен фонд е отказано определянето на обезщетение поради непредставянето
на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на претендираното
обезщетение. Несъгласни с постановения отказ, И. Д. В. и Г. М. В. предявили частични
искове за обезщетения за нанесените неимуществени вреди в следствие смъртта на
сина им, и било образувано гр.д.№24739 от 2015г. по описа на Софийски районен
съд.Междувременно родителите подали втора молба за обезщетяване на претърпените
от тях вреди.Образувана била втора преписка/щета/ - № 210375/11.12.2015г.,по която
също бил постановен отказ за изплащане на обезщетение,тъй като се водело дело,което
било пречка за изплащане на обезщетението.По образуваното гр.дело,цитирано по-
горе се провели преговори между страните за сключване на извънсъдебно
споразумение, като от Гаранционен фонд били определени обезщетения в определен
размер – по 130000лв., платими след депозиране на отказ от предявените искове, което
сключили на 01.03.2017г., като одобрените обезщетения били изплатени на следващия
ден – 02.03.2017г.До М.Е. В. била отправена покана да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но до момента липсват данни тя да е погасила търсената сума.
Безспорен по делото е и факта,че с присъда по нохд № 176/2015г.по описа на ОС
Враца,изменена с решение на САС по внд 680/2015г.,ответницата е призната за
виновна в това,че на 14.02.2014г.,около 22.00 часа,в гр.Мизия при управление на МПС
– л.а.м.Рено Клио,рег.№ ВР *** АН,,собственост на И. Д. В.,е нарушила разп.на чл.20
ал.2 ЗДвП,като се е движела със скорост 74 км./ч.,като тази скорост не била съобразена
със състоянието на пътя и конкретните условия на видимост,е предизвикала ПТП,в
4
резултат на което и по непредпазливост е причинила смъртта на М. И. Д.,починал на
28.02.2014г.-син на обезщетените.Присъдата е влязла в законна сила,и е задължителна
за гражанския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието съгл.чл.300 ГПК
относно факта на извършване на деянието,противоправността му и виновността на
дееца.Не се оспорва и твърдението на ответницата,което се подкрепя косвенно и от
писмените доказателства от наказателното производство,че починалият по своя воля се
возел в л.а.,и по своя воля бил преотстъпил управлението на л.а.на ответницата.
Събирани са по делото и гласни доказателства.От показаннията на св.В. М.-дядо на
ответницата, в родствени връзки с обезщетения И. В.-втори братовчеди,се
установява,че до 14.02.2014г. - датата на ПТП,
семейство В. живеело заедно с бащата на И. и синовете му М. и Д. /и жена му/. От една
страна на улицата са, като къщите им са една до друга и дворните места също. Гаражът
на В. се намирал в самата къща. Пред къщата на свидетеля,последният бил направил
навес с няколко маси за клиенти, тъй като в неговата къща той има хранителен
магазин. Когато се отваря и затваря гаражната врата на В., се
чувало при свидетеля, понеже вратата е метална с ключалки. Когато не ползвали
автомобила,същият стоял пред гаража. Когато тръгвал за някъде, или се прибирал
отнякъде автомобила, това се чувало в къщата на свидетеля.Виждало се и от навеса,
който свидетелят бил направил. И. В. сам си ремонтирал автомобила, и според
свидетеля доста често. Д. В. също ремонтирал автомобила . Чувал как Д. чука по
автомобила, но с какво чука не знае,както и какво чука. Няколко пъти е виждал, че В.
бутат автомобила, за да запали. Г. В. е безработна - домакиня, стояла си
предимно вкъщи. На въпросния ден, когато станала злополуката -
14.02.2014г.,свидетелят с бащата на И. си пиели ракия в навеса на свидетеля. Чули М.
да вика на внучката му/ответницата/:"Хайде М., че закъсняваме". М. се качил да
управлява лекия автомобил. Той редовно го карал/управлявал/,въпреки че нямал
книжка. Свидетелят бил разговарял с дядото на М. и не един път му бил казвал, че М.
не трябва да управлява лекия автомобил, като няма книжка, но никой не вземал мерки,
и това по-скоро било работа на баща му, но той бил съгласен с това, че М. управлява
автомобила. След като завършил средното си образование, М. започнал да управлява
лекия автомобил, но без книжка. Не
искал да се яви за книжка, а свидетелят накарал своята внучка да се яви и тя взела
книжка. Като взела книжката, семейството на свидетеля черпило и всички съседи,
включително и М. знаели кога М. е взела книжка и, че няма много опит в
шофирането.Свидетелят не бил разрешавал на своята внучка
да управлява лек автомобил, без той да присъства. М. е искала автомобила на
свидетеля да го управлява сама, но той не й позволявал. Техническите прегледи на
автомобилите според свидетеля в Мизия се осъществяват във фирма "Косаня", но
нямало пречка да се ходи на такъв технически преглед в Козлодуй, или Враца. Към
2013-2014г. към Косаня работели и И. /В./,и синовете му Д. и М.. Техните работни
места били в стопански двор в гр. Мизия.Техният началник се казвал Ю. Н. и бил в
родствени връзки с В.. Според свиделя М. трябва да е знаел дали автомобила има, или
няма застраховка "Гражданска отговорност", след като всеки ден този автомобил се
кара.Свидетелят не се е интересувал и не може да каже дали е имало такава
застраховка. Според свидетеля семейство В. имали общ бюджет, който се поддържал и
управлявал от майката Г., като най-възрастна. Знае тези подробности,защото са съседи
и всеки ден са заедно.
5
Според свидетеля друг път М. не е управлявала лекия автомобил на В. и не знае М.
да я е карал друг път да го управлява. Знае само за този случай на Зарезан, когато е
станало ПТП-то.
Съдът дава вяра на показанията на изслушания свидетел,който въпреки близките си
родствени отношения с ответницата – неин дядо, добросъветстно депозира
показания,които са последователни,логични и се подкрепят и от останалите
доказателства по делото.
По искане на ответницата по делото е назначена и изслушана специализирана
автотехническа експертиза,чието заключение,неоспорено от странните се възприема от
съда като компетентно и обективно.
В заключението си вещото лице е отразило,че технически преглед на л.а.е извършен
на 04.09.2013г.Подлежал е на последващ технически преглад на 04.09.2014г.В
материалите по делото липсват данни за отказ на спирачната система на л.а.при
неговото управление в участъка на ПТП.При неизправна спирачна система не
съществува възможност за предотвратяване на ПТП.Липсват според в.л.и данни за
отказ на волана за управление в някой момент от неговото управление.От техническа
гледна точка при не навит на ляво волан и движение на л.а.със скорост до максимално
разрешената от 50 км./час и използване на спирачната система ПТП не би
настъпило.Крайното заключение на в.л.,е,че липсват данни за каквито и да са
неизправности по автомобила,които да са причина за настъпилото ПТП.Причина за
настъпването му са субективните действия на водача на л.а.
При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира предявения
иск за доказан по основание-чл.558 ал.7 КЗ.Безспорно е установено от доказателствата
по делото,не се спори и между страните,че на 14.02.2014г.с л.а.м.»Рено Клио»,рег.№
Вр *** АН е станало ПТП по вина на ответницата,която е управлявала л.а.с
несъобразена с пътните условия и видимост скорост,при което ПТП л.а.напуснал
лентата за движение и през лентата за насрещно движение се блъска странично в
ел.стълб,при който удар е причинена смъртта на пътника на предна дясна седалка М.
Д..Безспорно е установено,и не спори и относно факта,че л.а.е управляван от
ответницата без сключена застраховка гражданска отговорност.Наследниците на
починалото лице подали заявления до ищеца за изплащане на обезщетение на
основание чл.288 КЗ/отм./,образувани били два бр.преписки и по двете било отказано
изплащане на обезщетение,поради непредставяне на достатъчно доказателства по
първата и поради наличие на заведено гражданско дело – по втората.На
01.03.2017г.след заведеното гражданско дело пред СРС е сключено извънсъдебно
споразумение,по силата на което на родителите на починалия,като негови наследници
по закон е изплатено на 02.03.2017г.по 130000 лв.обезщетение на всеки,видно от
представените писмени документи в тази насока – 2 бр.платежни нареждания,и
заведеното дело пред СРС е било прекратено поради отказ от исковете.След изплащане
на обезщетенията ГФ встъпва в правата на увреденто лице на осн.чл.558 ал.7 КЗ до
размера на изплатеното.Предявеният иск се явява основателен.Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца изплатеното обезщетение на увредените лица.Като
правоспособен водач ответницата е била длъжна да събере информация дали
МПС,което сяда да управлява е със сключена застраховка ГО.Това и задължение
произтича от разп.на чл.100 ал.3 ЗДвП вр.чл.477 КЗ.В най лошия случай е следвало да
се поинтересува дали на предното ляво стъкло е залепен стикер на знак за сключена
застраховка ГО.
6
Отговорстта на ГФ за претърпени от увредените лица вреди при липса на сключена
застраховка ГО е безвиновна и замества отговорнстта на съответния застраховател при
сключена такава,поради което настоящият състав намира,че в конкретния случай
процесуално са допустими възраженията на ответницата за съпричиняване от страна на
починалия пострадал.Възраженията за съпричиняване в конкретния случай се
изразяват в това,че починалият пътувал без предпазен колан, сам бил навил волана на
л.а.наляво и автомобилът бил технически неизправен.Тези възражения съдът намира за
недоказани.Съпричиняването следва да бъде установено по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване,което в конкретния случай не е сторено,и е
било в тежест на ответницата.Възражението за съпричиняване не може да почива на
предположения,а следва по несъмнен начин да се установи,че пострдалият е извършил
или не определени действия или бездействия,които са в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Ответницата прави и възражение,че искът е неоснователен,тъй като ищецът с оглед
доказателствата по делото и образуваните при него преписки не е следвало да изплаща
обезщетение на наследниците на починалото лице на основание чл.557 ал.3 т.2 КЗ,тъй
като пострадалото лице/наследодателят на ищците/е пътувало по собствена воля в
МПС,нещо повече – само е преотстъпило управлението на л.а.на ответницата,като е
знаело,че същото не е застраховано,и ищецът е доказал,че то е знаело.Това възражение
съдът намира за недоказано.Липсват данни по делото,от които по категоричен начин да
се направи извод,че починалият е знаел,че липсва задължителна застраховка ГО.Няма
спор,че по делото са налице данни,че починалият често е управлявал МПС-то на
родителите си,макар и да не притежава свидетелство за правоуправление.Тези
факти,обаче с оглед и възрастта на пострадалия не са достатъчни,за да се приеме,че той
е знаел,че за л.а.липсва задължителна застраховка ГО,или,че изобщо е знаел,че
автомобилът следва да се управлява след сключена застраховка ГО.Ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на наследниците,приемайки именно,че наследодателят
им не е знаел,че л.а. няма задължителна застраховка ГО.Задължението да управлява
МПС със задължителна застраховка ГО съгласно изискванията на ЗДвП не препокрива
изискването за знание съгл.цитираната разпоредба,свързано със субективния елемент
за знание.
Ответницата прави и възражение,свързано с наличие на съпричиняване от страна на
обезщетените за настъпване на вредоносния резултат.Обезщетените – родители на
починалия и собственици на л.а.са били наясно/според ответницата/,че автомобилът
няма сключена застраховка ГО,и въпреки това са го управлявали,те лично,и синовете
им М. и Д..Разрешавали са на сина си М. да управлява л.а.без даже да притежава
шофьорска книжка.Обезщетените лица са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат не сключвайки застраховка ГО като собственици и преотстъпвайки л.а.за
управление на починалия М.,знаейки,че л.а.не е застрахован и М. е неправоспособен
водач.
Настоящият състав намира и това възражение за неоснователно,тъй като не почива
на никакви закови запрети или забрани.Отделен е въпроса за моралната страна на
въпроса и дали родителите на починалия могат да черпят права от собственто си
виновно поведение/несключвайки застраховка ГО/,но съдът не намира законова
основание за уважаване възраженията на ответницата в тази насока.
При така изяснената фактическа обстановка предявеният иск следва да се
уважи.Въру присъдената сума се дължи и законната лихва до ончателното и
изплащане,начиная от депозиране на исковата молба – така както е поискал ищеца.
7
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца сторените от него
разноски по водене на делото в размер на 10600лв.,от които 10400 лева – платена
д.такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,ВрС
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Е. В. от гр.Враца да заплати на Гаранционен фонд,гр.София по
предявения иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, чл.558 ал.7 от КЗ /нов/
сумата 260000лв.,представляваща изплатено на основание чл.288 ал.1 т.2, б"а" от КЗ
/отм./, чл.557 ал.1, т.2,б."а" от КЗ /нов/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по щета№210375/11.12.2015г. на И. Д. В. и Г. М. В. като родители и законни
наследници на М. И. Д., загинал при ПТП, настъпило на 14.02.2014г. в гр.Мизия,
виновна за което е М.Е. В., която управлявала л.а.м. "Рено Клио" ККН ВР *** АН и без
сключена застраховка "ГО" на автомобилистите,ведно със законната лихва върху
сумата до окончателното и изплащане,начиная от 07.06.2021г.,както и сумата 10600
лв.разноски по делото –10400 лв. платена д.т.и 200 лв.юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8