Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Стоян Колев
С участието на
секретаря АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ
адм. дело № 1663 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Предмет на делото е жалбата, подадена от Й.Д.Й.,
ЕГН: **********, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З ДОПК № МД-АУ-3279-1/18.12.2020 г„ издаден от М.Н.К. на длъжност Гл. Инспектор, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция
„ Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения на Й.Д.Й.
ЕГН ********** Данък върху превозни средства за 2018г. и 2019г. в размер на
641,33 лв. и дължима лихва в размер на 145,39лв.
От страна на жалбоподателя се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като в мотивите на същия органът по
приходите се е позовал на декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежавано ППС, без такава
декларация да е подадена от жалбоподателя. Счита за недопустимо органът по
приходите да подава служебно декларация по чл. 54 ЗМДТ. В нарушение на чл. 26,
чл. 34 и чл. 36 АПК не са събрани всички относими доказателства и не са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за издаване на АУЗ. Незаконосъобразно са
определени задължения за ДПС на лице, което не е собственик. Неправилно и в
противоречие с ЗМДТ е определен и размерът на данъка за превозното средство,
като органът по приходите не е посочил конкретни данни за собствеността на МПС.
Не е посочен начина и времето на придобиване, съответно данни за прекратена
регистрация и на друго основание, освен поради съхранение в частен имот.
Неправилно и необосновано е посочено - прекратена регистрация поради съхранение
в частен имот от 01.2019г., без да е съобразено, че регистрацията е служебно
прекратена много преди това.
Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Х.,
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита
издаденият АУЗ за правилен и законосъобразен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК
№ МД-АУ-3279-1/18.12.2020 г., издаден от М.Н.К. на длъжност Гл. Инспектор, в
тежест на Й.Д.Й. са установени задължения за данък върху превозните средства за
период 01.2018 г. – 01.2019 г. в размер на 641,33 лв. главница и 145.39 лв.
лихви. Същият е връчен на Й., чрез неговата съпруга на 23.12.2020 г.
С жалба рег. № МД21000002ВН/04.01.2021
г. Й. е оспорил този АУЗ, като е изложил аргументи за недължимост на
задължението поради служебно прекратена регистрация на МПС, несъответствие с
титуляря на собствеността, и приложимост разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК.
Във връзка с подадената жалба с изх. №
МД-Т21000451ВН/07.01.2021 г. от сектор КАТ при ОДП – Варна е поискана
информация относно наличието на прекратена регистрация на МПС (л. 8 от
преписката). В отговор от ОДМВР - Варна е получено писмо рег. № МД-21000451ВН/15.01.2021
г., към което е приложено заявление на жалбоподателя от 02.01.2019 г. за
дерегистрация на процесното МПС марка ШКОДА с peг. № *****, двигател № *****,
рама № *****.
Представена е заповед № 2888/15.07.2019г., с която
са определени органи по приходите от общинска администрация.
По делото е приобщена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на оспорения АУЗД. Същата е депозирана в предвидения в закона
срок, с оглед на което съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Акт за установяване
на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № МД-АУ-3279-1/ 18.12.2020 г. издаден от
гл. инспектор в КРД на Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са начислени суми за данък
върху превозно средство за период 2018 г. – 2019 г. в размер на 641,33 лв.
главница и 145,39 лв. лихви.
В обжалвания АУЗ е посочено, че
задълженията за данъка върху превозните средства са определени въз основа на
декларация по чл. 54 ЗМДТ, с вх. № **********/18.12.2020 г., касаеща товарен
автомобил „Шкода“, с партиден №*****, с peг. № *****, двигател № *****, рама № *****,
марка ШКОДА, модел МТ 4, Еко категория без категория. Евро 1 и Евро 2, бр, оси
2, Вид окачване неуказано, макс, допустима маса 14.55 т, вид гориво БЕНЗИН,
Обем на двигателя 12000.00 куб.см, Мощност 154.00kW, година на производство
1982 г, Дата на закриване 31.01.2019 г. Посочено е също, че Й.Д.Й., ЕГН **********,***
установява че превозното средство е заведено в регистрите на ОБЩИНА ВАРНА,
ДИРЕКЦИЯ "МД" на база посочени данни в декларации, собствени данни,
данни получени от трети лица и организации за характеристиките им. На тази база
са изчислени и данъчните задължения за дължимите от Й.Д.Й., ЕГН / ЛНЧ **********
относно автомобила с марка „Шкода“ задължения за данък върху превозните средства за период 01.2018 г. –
01.2019 г. в размер на 641,33 лв. главница и 145.39 лв. лихви.
В хода на съдебното дирене, процесуалният
представител на ответната страна признава, че Й. не е подавал в общината декларации
по чл. 54 ЗМДТ, за процесния автомобил, като АУЗ е издаден въз основа на служебно
изискана от служител на Община Варна справка от КАТ – Варна и на собствени
данни. Установи се от доказателствата по делото, че автомобилът е бил със
служебно прекратена регистрация считано от 01.01.2006 г., а по изрично искане
на собственика същата е прекратена считано от 02.01.2019 г.
Съдът намира, че органът по приходите издал
процесния АУЗД в нарушение на административно производствените правила и
материалния закон, поради което оспореният АУЗ подлежи на отмяна.
Не се споделят възраженията на
жалбоподателя, че собственик на посоченото в АУЗ моторно преводно средство е притежание
на несъществуващ правен субект. По делото няма спор, че Д.-Й.Д. ЕТ е бил
заличен от търговския регистър считано от 01.01.2012 г. В качеството си на
заличен търговец обаче, Й. е правоспособно физическо лице, което продължава да
е титуляр на правата и задълженията които е притежавал и поел докато е действал
в качеството на ЕТ. В това се включват и на правото на собственост върху
процесното МПС и произтичащите от него задължения за заплащане на дължим ДПС. В
този смисъл правилно АУЗ е издаден срещу физическото лице Й.Й., а не срещу ЕТ.
Следва да се има предвид обаче, че актът е
постановен при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.
На първо място, съгласно чл. 59, т. 4 АПК,
АУЗ следва да съдържа мотиви, в които да са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. В случая в акта неправилно е посочено фактическото
основание за издаването му - подадени данъчни декларации по чл. 54, ал. 2 ЗМДТ,
каквито се установи, че не са подавани. От признанията на ответната страна
направени в съдебно заседание се установи, че посочената в АУЗ декларация по
чл. 54 от ЗМТД с вх. № **********/18.12,2020г. въобще не е подавана, а актът е
издаден въз основа на събрана информация от базата данни на МВР. Това означава,
че макар актът да е издаден в хипотезата на неподадена декларация от
задълженото лице, в него изрично е посочено, че е издаден въз основа на декларация
по чл. 54 ЗМТД. Недопустимо е органът по приходите да декларира служебно от
името на собственика, но това реално е сторено в производството по издаване на
оспорения АУЗ. В ДОПК са посочени изчерпателно основанията при които може да
бъде издаден АУЗД. В закона липсва каквото и да е правомощие за органите по
приходите, при положение че декларация не била подадена, да подават служебно от
името на задълженото лице декларации по чл. 54 ЗМДТ и въз основа на тях да
издават АУЗД.
Освен това в случая е налице несъответствие
между посоченото фактическо основание за издаване на акта и действителните
обстоятелства. Това се явява пречка за установяване на основанието на а което
се издава самият акт, тъй като разпоредбите на чл. 107, ал. 3 ДОПК съдържат няколко
хипотези. В първата хипотеза, по искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Друга хипотеза предвижда
възможност за служебно издаване на акт, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103. Предвидена е и възможност за служебно издаване на
акт, в случаите при които не е подадена декларация или задължението не е
платено в срок и не е извършена ревизия.
В оспорения АУЗ е посочено, че актът се
издава за „Служебно установени задължения за периода 01.2018 г. - 01.2019 г. -
прекратена регистрация поради съхраняване в частен имот.“ Но не става ясно, при
коя от предвидените в чл. 107, ал. 3 ДОПК хипотези е станало това: при установено
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица,
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок.
На следващо място е необходимо да се
констатира, че в нарушение на чл. 35 АПК органът по приходите не е изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си
по чл. 36, ал. 1 АПК да събере служебно всички доказателства, относими към
конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в
чл. 9, ал. 2 АПК, а именно да събере всички необходими доказателства,
независимо дали има искане от страните за това. В разглеждания случай това не е
сторено по отношение техническите характеристики на процесното МПС, които определят
категорията му съгласно методиката по
чл. 55 ЗМДТ. В приложените към административната преписка справки от
Сектор КАТ на ОДМВР Варна се установяват само регистрационния номер, номерата
на рамата, на двигателя и цвета на автомобила. В този смисъл неизяснен остава
въпросът по какъв начин органът по приходите е приел че МПС е с максимална,
допустима маса 14.55 т, обем на двигателя 12000.00 куб. см. и Мощност 154.00kW.
Липсата на конкретни доказателства относно техническите характеристики на МПС,
възпрепятстват и правят невъзможна проверката относно определяне точния размер
на данъчното задължение.
По така изложените съображения съдът
приема, че с обжалвания АУЗ незаконосъобразно на жалбоподателя са определени
задължения за ДПС и лихви за периода 01.2018 г. – 01.2019 г. за товарен
автомобил „Шкода“, с peг. № *****, поради което същият следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид
направеното искане за присъждане на разноски по делото от страна на
жалбоподателя съдът намира, че същите следва да се присъдят в претендирания
размер от 510 лв., от които 10 лв. за ДТ и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение. Не се споделя възражението за прекомерност, тъй като уговорения
адвокатски хонорар е съобразен с Наредба №1/2004 г. за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения и процесуалното
представителство беше осъществено реално в рамките и на двете проведени до
момента съдебни заседания.
Съгласно чл. 160, ал. 7, изр. ІІ-ро ДОПК
решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с
ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се
включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на
физически лица, е окончателно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК, № МД-АУ-3279-1/18.12.2020 г„ издаден от М.Н.К.
на длъжност Гл. Инспектор , мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „
Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения на Й.Д.Й. ЕГН
********** за Данък върху превозни средства за периода 01.2018г. – 01.2019г. в
размер на 641,33 лв. и дължима лихва в размер на 145,39лв.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Й.Д.Й., ЕГН **********,***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: