Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Луковит,
07.02. 2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Луковитският районен съд дванадесети
ноември две хиляди и
тринадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Виолета
Фиденкова
при секретаря Д.П.П.
в присъствието на прокурор
разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 208
по описа за 2013 год.съдът, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.Цена
на иска 5000-пет хиляди лева за причинени неимуществени вреди.
Ищцата
В.Н. Ч. излага в исковата си молба, че работи като
Главна медицинска сестра в “ЕООД, където за периода от 01.09.2010 год. до
01.05.2013 год. била колежка с ответницата Ц.П.Ф., заемала длъжността “технически сътрудник”.От
позицията, която заемала ответницата била на подчинение на ищцата и в рамките
на служебните й задължения, често й давала разпореждания, проверявала е
работата й и е нанасяла корекции, когато
е било необходимо.
Ищцата
допуска, че това нейно поведение може да е станало причина, ответницата да
развие негативно отношение към нея.Твърди, че никога не си е позволявала да
отправя каквито и да било упреци към ответницата , извън тези, които са касаели неточното изпълнение
на трудовата й функция.
Ищцата
твърди, че през месец май 2013 год. трудовото правоотношение на ответницата е
прекратено и въпреки, че вече не работят заедно , постоянния тормоз продължава
чрез подаване на сигнали във всички инстанции.
Ищцата
твърди, че видно от приложените копия , подадени жалби и сигнали са изпълнени с
обиди за нея квалификации, както и с внушения за неспособност да се справя с
работата си.Отправените към нея упреци, че злоупотребява със служебното си
положение ,че упражнява ,”Физически и системен психически тормоз”,
субективизъм, че има “Неетично тиранично поведение”, отмъстителност и т.н.Посочва се, че “Причините са от егоизъм
и злоба” и целят да предизвикат безизходица и зависимост”, както и че
“Манифестирам своята безнаказаност по гаден начин”.
Претендират се и разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на ИМ и приложенията към нея,ответницата Ц.П.Ф. е депозирала писмен отговор,с който е изразила становище,че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
В писмения отговор на основание чл. 211 от ГПК ответницата предявява насрещен иск срещу ищцата с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като твърди , че в същност ищцата е тази, която е извършила деликтно нарушение на нейните човешки и трудови права , като системно я тормозела психически и физически , използвайки служебното си положение на “Главна сестра на ЕООД и по този начин и е нанесла неимуществени вреди , състоящи се в унижение на нейната личност ,уронване на престижа й като професионалист и жена и не на последно място страх от физическа саморазправа на ищцата В. Ч. с нея, поради което моли да бъда допуснат за разглеждане в настоящото производство , заведения от нея насрещен иск и след като докаже твърдяните от нея обстоятелства да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размел на 1200-хиляда и двеста лева за претърпяни неимуществени вреди, състоящи се в психически и физически тормоз нанесени й от В. Ч. в качеството й на “Главна сестра” на” ЕООД.Претендират се и разноски по делото.
От приложените писмени доказателства: заверени ксерокопия от жалба от Ц.П.Ф. до Здравната комисия при Община-гр.Луковит вх.№ Обс-72/15.04.2013 год., жалба от ц.П.Ф. до Комисия за защита от Дискриминация - бул.”Д.Цанков” № 35,гр.София-1125 вх.№ 44-00-1729 /23.04.013 год. Рапорт от Ц.П.Ф. срещу В. Н. Ч.- Главна медицинска сестра до г-н Управителя на “” вх.№ 548/07.10.2011 год., рапорт от Ц.П.Ф.-тех.сътрудник срещу Гл. сестра на вх.№ 658/24.08.2012 год. и жалба от Ц.П.Ф. *** против В.Н. *** до Окръжна прокуратура-гр.Ловеч, копие : до Районна прокуратура-гр.Луковит от 10.10.2011 год. и длъжностна характеристика н длъжността”Технически сътрудник”, код по НКПД: 4191 2014 – Структурно звено – “” ЕООД, пр.вх.№ 936/2011 год. на Районна прокуратура-гр.Луковит, обл.Ловеч / вх.№ 8929/2011 год. на РУ Полиция-гр.Луковит, обл.Ловеч/ и показанията на разпитаните свидетели: М. И. А.-Ц., А. Л. А., Е. П. Б. , И. Н. Ц., които бяха депозирани добросъвестно и незаинтересовано, а показанията на свидетелката П. Ф.Ф., съдът преценява с оглед всички други данни по делото, съобразно изискванията на чл.172 от ГПК като се има предвид, че тази свидетелка се намира в най-близка родствена връзка с ответницата, нейна дъщеря и е житейски оправдано в тях да прозира заинтеросованост.
От така събрания доказателствен материал, преценен поотделно и в тяхната връзка и заинтересованост съдът приема за безспорно установено, че страните по делото работят в “” ЕООД –гр.Луковит на различни позиции- ищцата В.Н. Ч. като Главна медицинска сестра от дълги години , а ответницата Ц.П.Ф. като технически сътрудник към Вътрешно отделения на болницата през последните три години. Намирали се ежедневно в служебни контакти , поради естеството на трудовите им служебни задължения. Ищцата В.Н. Ч. като Главна медицинска сестра на “ “ЕООД-гр.Луковит осъществявала общата организация, ръководство, съблюдавала и контролирала дейността на медицинските сестри и санитарен персонал в болницата. Ответницата като технически сътрудник към Вътрешно отделение на болницата се занимавала с информацинно обработване на медицинската документация в този сектор – по подадена информация от лекуващите лекари изготвяла медицинските експертизи , болничните листове и друга медицинска документация, свързана с лечебния процес на стационарно лекуваните пациенти.
Макар и по длъжностна характеристика ответницата Ц.П.Ф. като технически сътрудник да не се намира на пряко подчинение на Главната медицинска сестра на болницата/ в каквато насока се правят възражения от ответницата Ц.П.Ф./ , в определени моменти, в интерес на работата се е налагало на ищцата да проверява работата й, да дава разпореждания и нанася корекции, което не се отрича от ищцата и това е отразено още в началото на исковата й молба.
От събрания по делото устен доказателствен материал , респективно от показанията на свидетелката П. Ф.Ф. – дъщеря на ответницата се установява ,че между майка й и В. Ч. е съществувало приятелство от дълги години, “те бяха като сестри” ....., в един момент майка ми беше разрушена емоционално, на моменти и физически” .....Тя се прибираше срината, плачеше постоянно й трепереха ръцете....Това се случи преди около 3-три години. Имало е конфликт между тях....Приятелството им прерасна в омраза”. За това, че страните по делото са били в приятелски отношения дълги години сочат и показанията на разпитаната , поискана от ответницата свидетелка И. Н. Ц. , която работи в клинична лаборатория , която изяснява: “Знаех, че те са дългогодишни приятелки , получилият се срив между тях започна много лошо с очебийно отношение”.
Що се касае до отношенията на страните на работното място показателни са показанията на разпитаните свидетели М. И. А. Ц.- медицинска сестра във Вътрешно отделение – Първоначално отношенията им бяха на служебни начала, после прераснаха в лична посока. ...Отношенията като цяло не бяха добре, защо бяха прераснали от служебни в лични, не мога да кажа.Това се отрази много зле на Главната сестра. Стана потисната, това беше унижение за нея, града ни е малък и това се разпространява” .
Че е имало конфликт между ищцата и ответницата се потвърждава и от показанията на свидетелката Е. П. Б. – медицинска сестра в Детско отделение, което се намира в отделна сграда от основната сграда на “” ЕООД, но в районна на болницата, която изяснява, че е чувала коментари от колеги, че има конфликт и вече започнал този конфликт да става неприятен и тежък за двете страни.Това са лични неща и не съм разпитвала. Впоследствие започнах да срещам Ц. разплакана и разстроена, от човешка гледна точка я попитах , тя ми обясни, че имат проблеми с главната сестра и те рефлектират върху нея.....”
От така изложения доказателствен материал безспорно се установява, че между страните е възникнал конфликт, от какъв характер – личен или служебен, по делото не се събраха достатъчно убедителни и безспорни доказателства за това и целта на настоящото гражданско производство не е такава.
Предмет на исковата претенция е чл. 45 от ЗЗД – непозволено увреждане.Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиго. За осъществяване на фактическия състав на деликта е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните елементи: противоправно деяние, вреди причинени на ищеца от ответника и причинна връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат.Алинея втора на цитираната правна норма съдържа оборима презумпция за наличието на вина , постановявайки, че същата се предполага до доказване на противното.
По отношение на първия елемент от института на непозволеното увреждане – противоправно виновно поведение на ответника.
По делото като писмени доказателства са представени заверени ксерокопия от : жалба от Ц.П.Ф. до Здравната комисия при Община-гр.Луковит вх.№ Обс-72/15.04.2013 год., жалба от Ц.П.Ф. до Комисия за защита от Дискриминация - бул.”Д.Цанков” № 35,гр.София-1125 вх.№ 44-00-1729 /23.04.013 год. Рапорт от Ц.П.Ф. срещу В.Н. Ч.- Главна медицинска сестра до г-н Управителя на “” вх.№ 548/07.10.2011 год., рапорт от Ц.П.Ф.-тех.сътрудник срещу Гл. сестра на вх.№ 658/24.08.2012 год., в които са употребени изрази и квалификации по отношение на ищцата, отправи са упреци за “злоупотреба със служебно положение”, “упражняване на физически и на системен психически тормоз”, на”субективизъм” , на това , че “има неетично и тиранично поведение “, “отмъстителност” .Посочват се и причините за това – “ от егоизъм и злоба – и целят да предизвикат безисходица и зависимост” , ....” да манифестира своята безнаказаност по гаден начин”/ извадки от жалба до Здравна комисия на Община-гр.Луковит ,вх.№ Обс-72/15.04.2013 год. и от жалба до Комисия за защита от Дискриминация –бул.”Д.Цанков” –София-1125 вх.№ 44-00-1729/23.04.2013 год.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България/КРБ/ гарантира всекиму правото да изразява свободно писмено мнението си , стига да не нарушава ограниченията по ал.2 за накърпяване на правата и доброто име на друго лице”.
Посочените и изброени изрази в жалбите на ответницата до съответните институции и органи характеризират ищцата с нагативна оценка.Правят се обидни квалификации.За такава негативна оценка обаче в хода на настоящото дело не се събраха доказателства.От показанията на свидетелката М. И. А.-Ц. дългогодишна медицинска сестра във Вътрешно отделение на болницата се установява, че “ Добър специалист е Главната сестра , явява се на конкурси, печели ги, с добър имидж е в болницата, с всеки се държи коректно, изслушва ги , не е агресивна изтърпява всички оплаквания. .....Авторитетът на г-жа Ч. към настоящия момент е добър.” Дори и свидетелките посочени от ответницата – Е. П. Б. медицинска сестра в Детско отделение и И. Н. Ц. клиничен лаборант в същото здравно заведение не посочват конкретни факти, на които те да са били непосредствени очевидци за некоректно и неколегиално отношение на Главната сестра към останалия персонал на болницата. Техните впечатления са опосредствени – предадени от други лица и в частност от ответницата за поведението на ищцата към последната. Свидетелката Б.е категорична: “Не съм присъствала на конфликт между тях.” А свидетелката И. Ц.изяснява: “Не съм била свидетел, просто съм виждала следствията след тези конфликти, не съм присъствала и видяла”.
От събрания по делото доказателствен материал се налага извода за възникнал междуличностен конфликт между страните по делото, който е рефлектирал и в служебните им взаимоотношения.Поведението на ответницата с депозираните жалби е целяло дискредитиране на ищцата на работното й място /двата рапорта до Управителя на “ “ЕОООД –гр.Луковит и пред Обществото/жалбите до Здравната комисия при Община-гр.Луковит и до Комисията за защита от дискриминация”-София/, поради което съдът намира, че е налице противоправно виновно поведение на ответницата към ищцата.
Отразените в жалбите на ответницата негативни квалификации за ищцата са се отразили и на емоционалните преживявания на ищцата.По думите на свидетелката М. А.-Ц. - “Притеснена бе Ч., познавах я по поведението й, след този конфликт аз виждах потиснатостта , не й се разговаря, не идва често в отделението, избягва контактите.”. А за негативните последици в личния й живот обяснява свидетелката А. Л. А. – “Знам за някакъв инцидент в работата, не е еднократно , щото от като се е случило до ден днешен, тя пише отговори на жалби на Ц..Това психически срина г-жа Ч. , притеснена е, не иска да излиза на никъде и да говори с някой.Притеснена е на работата”.
Безспорно на ищцата в резултат от противоправното виновно поведение на ответницата са причинени вреди , които по своето естество са от неимуществен характер, изразяващи се в обида, унижения, злепоставяне на работното място и в Обществото, които следва да бъдат репарирани.Настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка с противоправното поведение на ответницата. Ръководейки се от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, същите следва да бъдат определени по справедливост, като съдът намира, че ищцата следва да бъде обезвъзмездена в рамките на 500.00 – петстотин лева, а иска за разликата на предявения иск от 5000-пет хиляди лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При това положение ответницата Ц.П.Ф. следва да заплати на ищцата В. Н. Ч. претендираните съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК списък, направени по делото разноски в размер на 200.00-двеста лева съобразно уважената част на иска .
По
предявения насрещен иск по реда на чл.211 от ГПК от ответницата Ц.Ф.Ф. срещу
ищцата В.Н. Ч. с правно основание чл. 45 от ЗЗД .Цена на насрещния иск
в размер на 1200-хиляда и двеста лева.
В предявения насрещен иск на ответницата Ц.П.Ф. твърди, че ищцата по първоначално предявения иск В.Н. Ч. й “е нанесла непозволено увреждане , състоящо се в неимуществени вреди/психически и емоционален тормоз/, извършила деликтно нарушение на моите човешки и трудови права , като системно ме е тормозила психически и физически използвайки служебното си положение на “Главна сестра” в “ ЕООД”. Какви са доказателствата в тази насока. По делото не се оспорва , че ответницата по насрещния иск –В. Ч. в качеството си на Главна медицинска сестра при “” ЕООД-гр.Луковит , ноторно известно е, че след Управителя /Главния лекар на едно здравно заведение / , тя е длъжностното лице, което има организационни и контролиращи функции над медицинските сестри, санитарния персонал и други лица от персонала, включително и техническия сътрудник, обработващ медицинската документация , каквито функции е изпълнявала ищцата по насрещния иск - Ц.П.Ф.. Ч. още в исковата си молба не отрича, че в процеса и в интерес на работата “е разпореждала и нанасяла корекции когато е необходимо” в работата на ищцата по насрещния иск. По делото обаче не се събраха безспорни, убедителни и категорични доказателства, за конкретно установени факти , които да сочат на противоправно виновно поведение на ответницата по насрещния иск В. Ч. и като следствие от това да са причинени неимуществени вреди на ищцата по насрещния иск - Ц.Ф.. Действително в показанията на разпитаните свидетели : Е. Б. и И. Ц. се сочи, че са “виждали Ц. Ф. разплакана и разстроена”, свидетелката И. Ц. “видяла Ц. цялата издрана и зачервена”, но и двете не са били непосредствени свидетели на конкретен случай на инцидент между тях.
Изисканата и приложена преписка вх.№ 936/2011 год. на Районна прокуратура-гр.Луковит с приложеното в нея медицинско свидетелство от лекар хирург при ДКЦ ЕООД –гр.Червен бряг, обл.Плевен за отразено в него телесно увреждане – “Контузия на дясната предмишница с охлузване на кожата” не дава отговор за автора на това увреждане и механизма на причиняването му. Преписката е изпратена на РУ Полиция –гр.Луковит по реда ЗМВР и заведена под вх.№ 8929/2011 год..
При така събрания доказателствен материал съдът намира предявения насрещен иск от Ц.П.Ф. против В.Н. Ч. за претърпяни неимуществени вреди в размер на 1200-хиляда и двеста лева за неоснователен и недоказан и ще следва да бъде отхвърлен. При това положение не следва да се присъждат и претендираните от ищцата по насрещия иск разноски съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 548-петстотин четиридесет и осем лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.П.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на В.Н. Ч. , ЕГН ********** *** сумата от 500.00-петстотин лева, представляващи причинени неимуществени вреди - чл. 45 от ЗЗД , ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото, до окончателното й изплащане, а предявения иск за разликата до пълния размер на сумата от 5000-пет хиляди лева като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА Ц.П.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на В.Н. Ч. , ЕГН ********** *** направените от нея разноски по делото в размер на 200.00-двеста лева върху уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения насрещен иск по реда на чл.211 от ГПК от ответницата Ц.Ф.Ф. срещу ищцата В.Н. Ч. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 1200-хиляда и двеста лева, както и претенцията за присъждане на направените по делото разноски съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 548-петстотин четиридесет и осем лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено, като преписи се изпратят на страните.
Районен съдия: